РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Пловдив, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500248 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 31/ 13.03.2023 г. по гр. д. № 1777/ 2022 ОС – К. е осъдил
Окръжен съд - Х. да заплати на „О.“ ЕООД – Б. на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ сумата от 77 900 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от
10.07.2019 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в
прилагането на разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК при одобряване на
споразумение по НОХД № 441/2017г. по описа на Х. окръжен съд, в резултат
на което е конфискуван товарен автомобил марка „Мерцедес - Бенц“, модел
„0350 TURISM015RHD E3 0 403 – SHD EUR 03“, двигател №********** -
*************, рама № ***************, с румънски рег.№ ********,
собственост на ищеца, като предявеният иск против Н.с. Р.Б. иск е отхвърлен.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която
предявеният против Н.с. Р.Б. иск е отхвърлен, е останал ищецът „О.“ ЕООД,
който чрез пълномощника си го обжалва с оплакване за незаконосъобразност.
1
Поддържа, че отговорността на Н.с. следва да се ангажира заради
поддържането в националното право на норма, която противоречи на правото
на Европейския съюз, за което се аргументира с цитирана практика на ВКС.
Иска да се отмени обжалваното решение в обжалваната част, вместо което се
постанови ново, с което предявеният иск се уважи при условията на
солидарност и по отношение на Н.с..
Въззивна жалба е подадена и от Окръжен съд – Х., който оспорва
извода на съда за наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, като
наред с това при условията на евентуалност поддържа, че вина за настъпване
на вредите има и Н.с., тъй като не е привел националното законодателство в
съответствие с правото на ЕС. Иска да се отмени обжалваното решение и да
се отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност делото да се
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради нередовност
на исковата молба или предявеният иск се уважи и по отношение на Н.с. при
условията на солидарност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.с. Р.Б., с
което оспорва въззивните жалби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което са допустими.
„О.“ ЕООД е предявил против Окръжен съд Х. и Народно събрание на
Р.Б. субективно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ, уреждащ отговорността на държавата за вреди, причинени от
достатъчно съществено нарушаване на правото на Европейския съюз.
Посоченото законодателно решение е продиктувано от възприетото в
практиката на СЕС разбиране (Francovich and others v. Italian State, C – 6/ 90, С
– 9/ 90), че принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на
частноправни субекти, вследствие на нарушения на общностното право, за
които държавата носи отговорност, е присъщ на системата на Договора. В
решението по дело Brasserie du Pêcheur SA, съединени дела C – 46/98 и C -
48/98, т. 51, 56 и 57, са изведени предпоставките за ангажиране отговорността
2
на държавата: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да
предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябва да е
„достатъчно съществено"; причинна връзка между нарушението и
настъпилите за частноправния субект вреди. Посочено е, че при преценка на
второто условие - съществено нарушение, следва да се съобрази степента на
яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на
свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните
или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при
неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на
евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че
поведението на общностна институция може да е допринесло за бездействие,
за приемане или за запазване на национални мерки или практики, които
противоречат на общностното право. При всички положения едно нарушение
на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки
постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на
задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно
установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че
въпросното поведение съставлява нарушение. Според практиката на СЕС
вредата може да е причинена от всеки държавен орган в това число и от
национална юрисдикция, действаща като последна инстанция (Gerhard Kobler
v. Austria, С-224/01, т. 32 и 34.).
По настоящето дело ищецът „О.“ ЕООД твърди, че с одобреното на
10.07.2017 г. споразумение по НОХД № 441/ 2017 г. на Окръжен съд Х., с
което подсъдимият Р.-Н.К. е признат за виновен за това, че на 17.01.2017 г.
при преминаване през ГКПП „К.А.“ без надлежно разрешително пренесъл
като помагач в съучастие с неустановени лица (извършители) през границата
на страната от Р.Т. в Р.Б. високорисково наркотично вещество (опиум) с
нетно тегло 9 060. 90 грама на стойност 50 559. 82 лв. и опис с нетно тегло 18
665. 40 гр. на стойност 105 272. 86 лв., всичко на обща стойност 155 832. 62
лв., за което е осъден на лишаване от свобода от 4 години, и с което на
основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето в полза на държавата собственото му
моторно превозно средство, използвано за извършване на престъплението -
товарен автомобил марка „Мерцедес - Бенц“, модел „0350 TURISM015RHD
E3 0 403 – SHD EUR 03“, двигател №********** - ***************, рама
№*******************, с румънски рег. №********, са нарушени правата
3
му, гарантирани от чл. 2, § 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпления във връзка с чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и чл. 4 от Рамковото решение във връзка с чл. 47 от
Хартата.
С Решение от 14.01.2021 г. по дело С – 393/ 19 Съдът на Европейския
съюз е приел, че чл. 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства
и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на
средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана
контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице,
както и че чл. 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата
на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува
имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита. От посоченото решение се извежда, че нормата на чл. 242, ал. 8 НК,
която допуска превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, да се
отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако
стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението, е в
очевидно противоречие с правилото на чл. 2, § 1 от Рамковото решение във
връзка с член 17, § 1 от Хартата и чл. 4 от Рамковото решение във връзка с чл.
47 от Хартата, гарантиращи правото на собственост на собственика на
превозното средство и правото да го защити в наказателния процес.
Разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата, приложими в наказателния
процес във връзка с конфискацията на средствата на престъплението,
предоставят права на частноправните субекти, което е първата предпоставка
за уважаване на иска.
Налице е и втората предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 2в ЗОДОВ – нарушението да е достатъчно съществено. СЕС
в практиката си е извел основния принцип за примат на общностното върху
националното право, което означава, че при колизия на общностна и
4
национална правна норма държавните органи и националните юрисдикции
следва да приложат съюзната норма. Възприето е също разбирането, че
когато разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни по
съдържанието си и в определения срок не са приети мерки по прилагане,
позоваване на тези разпоредби е възможно срещу всички национални
разпоредби, които не са в съответствие с директивата; такова позоваване е
възможно и ако посочените разпоредби уреждат права, които частноправните
субекти могат да предявяват срещу съответната държава (Решение от
19 януари 1982 г. по дело Becker, точки 24 и 25). Следва да се отчете и че
прeюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила, тъй като
даденото от СЕС тълкуване не създава нови норми, а указва как тълкуваната
разпоредба следва да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането й в
сила - в случая от 2007 г., когато РБългария става член на ЕС, в който смисъл
същата следва да се разбира и към 2017 г., когато е одобрено процесното
споразумение. От горното следва, че обстоятелството, че Р.Б. не е предприела
необходимите мерки за съобразяване на националното право с рамковото
решение съгласно чл. 53, § 1 от Протокола относно условията и
договореностите за приемането на Р.Б. и Р. в Европейския съюз , не освобождава
съда от прякото му приложение. Окръжен съд Х. е следвало да се позове
директно на разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата на основните
права на ЕС, приложими в наказателното производство по въпросите за
конфискация на средствата на престъплението, и да откаже да одобри
споразумението в този му вид, а ако е имал съмнения относно тяхната
относимост и точен смисъл – да отправи искане за преюдициално тълкуване,
още повече, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД
№ 441/2017 г., е необжалваем съдебен акт и съгласно чл. 267, ал. 3
ДФЕС националната юрисдикция е била длъжна да сезира СЕС, като отправи
преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл. 242, ал. 8
НК с разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата във връзка с чл. 2 и чл. 4
от Рамковото решение. В тази връзка следва да се отбележи, че неотправянето
на искане за преюдициално заключение от националната юрисдикция,
действаща като последна инстанция, квалифицира допуснатото нарушение на
правото на ЕС като съществено.
При преценка тежестта на допуснатото нарушение следва да се
съобрази и постановеното на 13.10.2015 г. решение на ЕСПЧ по дело Ünsped
5
Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България, по което по аналогичен
случай – отнемане на основание чл. 242, ал. 8 НК на превозното средство,
послужило за извършване на престъплението контрабанда, е прието, че
конфискацията на средството на престъплението, без да се държи сметка за
поведението на собственика, т. е. дали е знаел, че с притежаваното от него
превозно средство се извършва контрабанда на наркотици, и без да му бъде
осигурена възможност защити в наказателния процес собствеността си,
представлява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКЗПЧОС, която по
смисъл е идентична с разпоредбата на чл. 17, § 1 от Хартата. Предвид
изложеното следва да се приеме, че постановената от Окръжен съд Х. по
НОХД № 441/ 2017 г. конфискация на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението, без да държи сметка за
добросъвестността на собственика и без да му осигури възможност да изложи
становището си по този въпрос, представлява достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС, което обосновава отговорността на държавата
по чл. 2в ЗОДОВ в лицето на националната юрисдикция в качеството й на
процесуален субституент.
Налице е и третият елемент от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ –
причинно - следствената връзка между нарушението и вредите, тъй като
загубата на моторното превозно средство е пряко следствие от постановената
от съда в нарушение на правото на ЕС конфискация по чл. 242, ал. 8 НК.
Що се отнася до поддържаната в жалбата на Окръжен съд Х. теза за
липса на допуснато съществено нарушение на правото на Съюза понеже
националното право осигурява ефективни правни средство за защита на
собственика на превозното средство предвид възможността да поиска
връщането му по реда на чл. 111, ал. 2 НПК, в което може да изложи
съображения за своята добросъвестност, съдът намира същата за
неоснователна, тъй като практиката на съдилищата е постоянна и
непротиворечива, че по този ред подлежат на връщане само предметите,
веществени доказателства, за които не е предвидено отнемането им в
приложение на нормите от специалната част на НК.
Неоснователно е и възражението за нередовност на исковата молба в
частта относно искането за солидарно осъждане на ответниците Окръжен съд
Х. и Н.с.. В исковата молба са изложени обстоятелства относно вредоносния
6
характер на поведението и на двамата ответници, чиято отговорност при
наличието на твърдения за независимо съпричиняване е солидарна съгласно
чл. 53 ЗЗД.
Релевираното в писмените бележки на Окръжен съд Х. оплакване за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо
се недаване на указания на ищеца да представи доказателства за своята
добросъвестност, не следва да се обсъжда по същество, тъй като не е заявено
своевременно с въззивната жалба предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК,
според която при проверка правилността на решението въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Посоченото оплакване по – скоро касае
обосноваността на обжалваното решение, но дори и да се разгледа по
същество същото е неоснователно, тъй като в производството по чл. 2в
ЗОДОВ въпросът за добросъвестността на ищеца – собственик на отнетото
превозно средство - не е елемент от фактическия състав на предявеното
вземане, чийто правопораждащ юридически факт е допуснатото съществено
нарушение на правото на ЕС.
По отношение на поддържаното в писменото становище на
представителя на Прокуратурата, че задължението за безусловно отнемане на
средствата на престъплението като инструмент за борба с трансграничната
престъпност произтича от поетите от страната международни ангажименти
(Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност,
Конвенция относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос,
износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности), които
имат предимство пред правото на ЕС съгласно чл. 103 от Устава на ООН,
следва да се отбележи, че посочената цел по никакъв начин не се
компрометира от установеното в правото на ЕС задължение за съблюдаване
правата на третите добросъвестни лица, а съдейства за поддържане и
укрепване вярата на гражданите в справедливостта и доверието в
правоохранителните органи.
По отношение отговорността на Н.с. съдът намира въззивната жалба на
ищеца „О.“ ЕООД за неоснователна. Отговорността на държавата по чл. 2в
ЗОДОВ е извъндоговорна и тя се поражда само при наличие на пряка
причинно – следствена връзка на поведението на съответния държавен орган с
настъпилите вреди. Причинно – следствена връзка е налице, когато
7
неправомерното поведение на делинквента е основната причина за
настъпване на вредите и без него те не биха настъпили. Съдът споделя
приетото от първоинстанционния съд, че претендираните от ищеца вреди са
непосредствена последица от съдебния акт, а не от бездействието на Н.с. да
синхронизира националното право с правото на ЕС. С оглед постановеното по
дело Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България решение от
13.10.2015 г. на ЕСПЧ, че нормата на чл. 242, ал. 8 НК е в пряко противоречие
с разпоредбите на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, която е огледална на
нормата на чл. 17, § 1 от Хартата на основните права ЕС, и в което са
изложени съображения за липса на предвидени ефикасни правни средства за
защита на засегнатите добросъвестни лица, в който смисъл е и разпоредбата
на чл. 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с
чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Н.с. е следвало да
синхронизира нормата на чл. 242, ал. 8 НК с ЕКЗПЧОС и правото на ЕС, като
изключи отнемането на моторното превозно средство по отношение на
добросъвестния собственик. Впрочем и досега Н.с. не е привела разпоредбата
на чл. 242, ал. 8 НК в съответствие с правото на ЕС, чийто пропуск е
отстранен от Конституционния съд на Р.Б., който с Решение № 12 от
30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г. е обявил нормата за
противоконституционна в частта, която се допуска отнемането на превозното
средство и „когато не е собственост на дееца". Посоченото бездействие на
Н.с. обаче не е довело до настъпване на вредоносния резултат. Съгласно чл. 5,
ал. 4, изр. 2 от Конституцията на РБългария международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част
от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат. Това се отнася и до
актовете на общностното право, като съдилищата са длъжни да тълкуват и да
съобразяват общностното право, в случаите когато то е относимо към
поставения за разрешаване пред тях правен спор, както и да тълкуват и
прилагат националното право в съответствие с общностното такова и дори в
определени случаи могат да отказват прилагането на национална норма, която
противоречи на общностното право. Т. е. във всички случаи, когато
общностна правна норма е свързана с правния спор, неприлагането й от съда
е основният фактор настъпване на вредите от нарушаване правото на ЕС,
8
независимо от това дали законодателният орган е изпълнил задължението си
да синхронизира националното право с правото на ЕС. Н.с. следва да носи
отговорност за нарушаване правото на ЕС в случаите, когато е приел
национално законодателство в противоречие с правото на Съюза, както и
когато не е транспонирал в определения срок директива и то при условие, че
правата по директивата не произтичат от норми с директен ефект, тъй като в
противен случай те се ползват с пряка приложимост и следва да бъдат
съобразени от националната юрисдикция. Сочената от ищеца практика на
ВКС (Решение № 14/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/ 2016 г., IV гр. о.),
обосноваваща отговорността на Н.с., касае хипотеза, при която то в
нарушение на задължението му по чл. 4, § 3 от ДФЕС е поддържало закон,
приет преди присъединяване на България към ЕС, противоречащ на правото
на ЕС, в който случай пряката причинно - следствена връзка с настъпилите
вреди е безспорна. Постановеното на 20.04.2023 г. тълкувателно решение по
тълк. д № 1/ 2022 г. на ОСГТК на ВКС също не може да обоснове извод за
отговорността на Н.с. за нарушаване правото на ЕС, тъй като то разглежда
въпроса за правното основание за извъндоговорната отговорност на Н.с. при
приемане на закон, противоречащ на Конституцията, и неизпълнение на
задължението му по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от
приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици.
По изложените съображения, като е приел, че Окръжен съд Х. е
материално легитимиран да отговаря за причините на ищеца „О.“ ЕООД
вреди от нарушаване правото на ЕС в размер на 77 900 лв., представляваща
пазарната стойност на незаконно отнетото моторно превозно средство, като
същевременно е отказал да ангажира отговорността на Н.с.,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба „О.“ ЕООД следва да
заплати на Н.с. Р.Б. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 300 лв. за въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/ 13.03.2023 г. по гр. д. № 177/ 2022
ОС – К..
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД да заплати на Н.с. Р.Б. на основание чл. 78, ал. 8
ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10