№ 289
гр. Дупница, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200796 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5310-000768 от 15.06.2022 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на М. К. Р. , с
адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – адв. М., който поддържа жалбата и
навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не
взема участие и не се представлява от упълномощения юрк. ***, която в молба до съда
взема становище по доказателствата и по същество, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.05.2022 г., около 22.58 ч., на ПП Е-79, км. 343+413 м., в посока към с. Кулата
жалбоподателката М. Р. управлявала собствения си лек автомобил, с марка и модел ***, с
1
рег. № ***. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелите Г. и С..
Същите извършили проверка на автомобила с РСОД, при която установили, че
управляваният от жалбоподателката лек автомобил е със служебно прекратена регистрация,
на основание чл. 143, т. 10 от ЗДвП, за липса на сключена застраховка „ГО“. С оглед
констатираните въз основа на справката обстоятелства св. Г., в присъствието на св. С. и на
жалбоподателката Р. съставил на последната АУАН, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
което погрешно отбелязал като такова по „ чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП – управлява МПС спряно
от движение“. По-късно отразил този свой пропуск в съставени 2 броя докладни записки, в
които идентично посочил, че се касае за установено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП
Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението
и съставяне на АУАН - С., както и от жалбоподателката без възражения, като на същата е
бил връчен и препис от АУАН срещу подпис. Дадена била възможност на нарушителя да
попълни на място пред актосъставителя писмени обяснения които са приложени по АНП, в
които заявила, че поради обстоятелството, че е млад шофьор и не е привикнала с
документите не е видяла, че и е изтекла застраховката.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 21.03.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на 05.04.2022 г., на основание
прокурорското постановление посочено по-горе е издал обжалваното Наказателно
постановление № 22-5310-000768 от 15.06.2022 г., издадено от Началник група КПДГПА
към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на М. К. Р., с адрес: ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер
на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива и представени от
АНО и ГФ - писма, справка за нарушител/водач и справки-разпечатки за промените в
собствеността и регистрациите, респ. дерегистрациите на процесния лек автомобил,
изпратени уведомления от „ГФ“ за липса на сключена задължителна застраховка „ГО“.
Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Г. и С., които
добросъвестно, макар и доста лаконично разказват това което си спомнят за случая. Липсата
на спомен за голяма част от обстоятелствата съдът отдава като цяло на ежедневната заетост
на двамата с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП. Няма данни за
някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателката, които да поставят
под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от тях справки
осъществени при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на
2
автомобила. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства.
С особена значимост за установяване на фактите от предмета на доказване са представената
справка към писмо на АНО относно регистрациите, респ. дерегистрациите и основанието за
това, на процесното МПС и писмото на ГФ, ведно с приложената към него справка от базата
данни на ГФ, в които е посочено кой е собственикът на процесното МПС и колко пъти и на
какво основание са изпращани уведомления за прекратяване на регистрацията по реда на чл.
143, ал.10 от ЗДвП на притежавания от жалбоподателя лек автомобил ***, с рег. № ***.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, които са надлежно упълномощени -
АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и
приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а
атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12
ЗДвП и с т. 3.11 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като те
съдържат почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
реквизити. В текста на АУАН и НП, според съда, не се съдържа необходимото точно и ясно
описание на нарушението, доколкото единствено е споменато, че процесният лек автомобил
е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „ГО“, съгласно чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, без изобщо да е конкретизирано от кого /кой орган/, с какъв акт /вид и
номер/ и най-вече на коя точно дата е постановено служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила в информационната система на ПП. Липсата на тази конкретна
и задължителна минимална информация ограничава съществено правото на защита на
санкционираното лице да оспори надлежно всяко от тези обстоятелства, особено датата на
прекратяване на регистрацията на автомобила му, вкл същото е изначално ограничено още в
първата фаза на административнонаказателното производство да събира доказателства в
тази насока, поради което и представлява допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила във фазата на административнонаказателното
производство, което няма как да бъде санирано и отстранено.
3
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
материалноправна страна следва да се отбележи следното:
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.,
изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата."
По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено
уведомление от АНО или от ГФ на водача/собственика, затова че преди и към датата на
установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със
служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП "служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от АНО
спрямо жалбоподателката, която е и собственик на процесното МПС. Налице са предвидени
в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е налична само
първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но до АНО, като изцяло липсва втората –
уведомяване на собственика на МПС.
Не се споделя изобщо от съда, като некореспондиращо със закона становището
изложено в обратен смисъл от касационната съдебна инстанция в Решение № 263 от
08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 267 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил и
цитираните в него други - Решение №39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г., Решение
№252/14.10.2019г. по к.а.н.д.№184/2019г., Решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.
№21/2020г. и др., че съдът в хода на въззивно административнонаказателно дело няма
право да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното
прекратяване на регистрацията на ППС. Освен абсолютно невярно същото изцяло
противоречи на основни, фундаментални принципи на наказателния процес, като явно не се
дава сметка в тези произнасяния на АС-Кюстендил, че делата от
административнонаказателен характер протичат винаги и само по реда на НПК, във връзка с
чл. 84 от ЗАНН, т.е. приложими са в пълна степен принципите на служебното начало,
разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, които са
неминуемо свързани с гарантиране равенство между страните и правото на защита в
производството. За да се реализират в пълна степен посочените принципи валидни изцяло и
за административнонаказателното производство не може да се отрече формално проверката
чрез косвен съдебен контрол на прекратяването на регистрацията извършено служебно от
4
съответен държавен орган. Обратното разбиране застъпено в цитираната практика на КАС
прави възможно да се постановяват съдебни актове за потвърждаване на всяко НП с
предмет чл. 140, ал.1 от ЗДвП, дори например регистрацията да е била прекратена от
некомпетентен държавен орган, като например служител от служба КОС, защо не хигиенист
или всеки друг служител и администратор в отдел на ПП към съответното ОДМВР.
Настоящият съдебен състав няма как да се съгласи с формални изявления от типа, че съдът
не може да осъществява подобен контрол, напротив не само може, а и е длъжен по силата на
служебното начало и с оглед горецитираните гаранции за законосъобразност на всеки
наказателен процес, вкл. административнонаказателния такъв. Поради това и доколкото от
събраните доказателства не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е
налице самостоятелно основание за отмяна на НП, а формалното подминаване на този факт
не би го променило, тъй като съдът винаги следва да е преграда пред произвола на
държавната администрация и нейните органи спрямо гражданите при констатирани нейни
явни бездействия, каквото е неуведомяването на собственика на МПС, а не да е неин
мълчалив и незаинтересован покровител. Все пак радващо е за съда, че е налице и най-нова
съдебна практика на касационната съдебна инстанция отразена в Решение № 239 от
01.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 244 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил , която
държи сметка за необходимостта от уведомяване на собственика на МПС. Това и мотивира
настоящия съдебен състав да възприеме именно този подход и да изостави произнасянето си
в друг смисъл по АНД № 492/2022 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав, което към
онзи момент бе съответно на цитираното Решение № 263 от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
267 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил и цитираните в него други - Решение
№39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г., Решение №252/14.10.2019г. по к.а.н.д.
№184/2019г., Решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.№21/2020г. , като константно разбиране
на касационния съд.
Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и
дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил,
на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, поради получено от АНО служебно уведомление от
Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното
производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани
каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със
знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява
субективната страна на нарушението. Изцяло в този смисъл относно задължителността на
уведомяването от държавния орган е и отразеното в друга практика на касационния съд -
Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд –
Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил, която се споделя и от настоящия съдебен състав.
Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки водач/собственик, който някога е
пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката си гражданска отговорност или
да поднови полицата си сам да проверява всеки път преди да управлява определен
5
автомобил, дали същият не е служебно дерегистриран от някого, „тайно“ от него, в
системата на КАТ-ПП, което е абсурдно само по себе си.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като служебно спрян от движение, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради което е възможно
същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по
непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по
безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е
управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-
малко е могъл да знае от коя дата, на какво основание и от кой точно административен
орган е сторено това. Все информация, за която жалбоподателят като собственик е
следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето
защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от
страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма
обективно как той да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е
бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си
информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено
по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в задължителното за съдилищата Постановление № 10/1973 г. на Пленума на
ВС.
Поради това и съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу
жалбоподателката не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй
като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършила умишлено
6
описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и че законосъобразно е привлечена към административнонаказателна отговорност за
него.
На самостоятелно основание, съдът счита, че са налице и всички предпоставки за
приложение и на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят е откровено маловажен и се касае за
деяние и най-вече за нарушител с изключително ниска степен на обществена опасност,
доколкото МПС е било с издадени по надлежния ред и поставени регистрационни табели,
водачът няма абсолютно никакви предходни нарушения по ЗДвП, видно от представената
справка за нарушител/водач и не заслужава спрямо него да бъде наложена тежестта на
предвидените две сериозни по вид и размер кумулативни наказания – „лишаване от право да
управлява МПС“ и „глоба“. От самите обяснения дадени в хода на проверката от
жалбоподателката може да се направи извод за липса на каквото и да е намерение, още по-
малко за умисъл при извършване на нарушение на закона и за искрено съжаление относно
констатираното нейно бездействие по срочно и навременно подновяване на сключената
застраховка „ГО“, чрез заплащане на поредна вноска от нея. Младостта /23 г./ и липсата на
достатъчен чисто житейски опит и шофьорски стаж /около 1 година/ според съда не е чак
такъв порок, който да налага лишаване от права и сериозна по размер глоба. За
констатирания безспорно според съда маловажен случай на нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП наказващият орган не е следвало да налага наказание на нарушителя, като е следвало
само да го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложените няколко самостоятелни основания обжалваното НП следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и заявените претенции за разноски, на основание чл. 63д от
ЗАНН, право за разноски възниква единствено в полза на жалбоподателя, чийто
процесуален представител е депозирал по делото Договор за правна защита и съдействие,
ведно с пълномощно. Според отразеното, в договора е договорено и заплатено в брой на
същия адв. възнаграждение в минимален размер от 300,00 лева. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед размера на хонорара
от само 300,00 лева, който е равен на минималния такъв предвиден в НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
изложеното следва да се осъди ОДМВР-Кюстендил да заплати в полза на жалбоподателя М.
К. Р., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лева – разноски за адв. хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000768 от 15.06.2022 г., издадено от
Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на М. К. Р. , с адрес: ***, с
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, да заплати в полза на М. К. Р., с адрес: ***, с ЕГН
**********, сумата от 300,00 лева –разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8