Р Е Ш Е Н И Е
№
3419/24.07.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1413 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба от К.Д.К.-В., с която е предявила против „*“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи
претендираната от *" АД сума в размер на
2 849,42 лв. по фактура № **********/18.09.2019 г. за периода от
06.10.2017 г. до 05.10.2018 г., за обект на потребление, находящ се на адрес в
гр. Варна, ул. *, по клиентски номер: **********, с абонатен номер: **********.
Ищцата заявява, че е собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент с адрес: гр. *, придобит от нея по силата на дарение, считано от 03.05.2018 г.
Използваната електрическа енергия в обекта се отчитала по кл. номер: **********, с абонатен номер: ********** и титуляр - *, който е бивш собственик на жилището, починал на 27.11.2012 г. През
месец септември 2019 г., при проверка на текущата сметка, узнала, че ответното
дружество претендира заплащане на служебно начислената сума от 2 849,42
лв. по фактура № **********/18.09.2019 г. за периода от 06.10.2017 г. до
05.10.2018 г. Била информирана от ответното дружество, че по времето на
издаване на процесната фактура вече е била собственик на обекта на потребление
и следва да заплати обективираната във фактурата
сума. Счита, че с придобиването на имота между нея и ответното дружество е
възникнало правоотношение относно снабдяването му с електрическа енергия.
Поради това, независимо, че процесната фактура е издадена на името на покойния
Живко Янков, намира, че в качеството си на собственик на обекта има правен
интерес от предявяване на настоящия иск, за което излага подробни аргументи.
Счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е консумирала
електрическа енергия в размер на количествата, обективирани в процесната
фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата, предмет на иска и счита, че
същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно основание, което да
обосновава претендирането й от ответника. Оспорва размера на сумата, като
твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество. Счита,
че към датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско
измерване - 05.10.2018 г., в който е обективирано количеството електрическа
енергия посочено в процесната фактура, е липсвала нормативна възможност, даваща
право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Изтъква,
че е налице отмяна на съответните норми на ПИКЕЕ, поради което ответникът няма
правно основание за коригиращо начисляване на ел.енергия. Намира, че към датата
на съставянето на протокола за проверка от служителите на „*" АД действащи са били Общите условия на „*" АД и „*" АД приети през 2007 г.,
които обаче счита за несъобразени с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6
(досежно „*" АД) и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 (досежно „Електроразпределение Север" АД) от Закона за енергетиката,
където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Позовава се на съществуваща
съдебна практика. Поддържа, че липсват действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на не измерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и че липсват действащи Общи условия съобразени с
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 (досежно „*" АД) и чл. 104а, ал. 2, т. 5 (досежно „*" АД) от Закона за енергетиката. В случай, че съдът приеме, че е налице нормативна база,
обосноваваща право на ответното дружество да коригира едностранно сметките на
потребителите, привежда доводи, че конкретният случай не попада в обхвата на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., за което
излага подробни аргументи. Счита за нищожни разпоредбите на чл. 38 от ОУ на „*" АД от 2007 г., изм. през 2009 г., които се явявали неравноправни
клаузи в потребителски договор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Намира, че по
отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в
нормативно определения срок, както и че „*" АД не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на
договорните си задължения по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, поради което не може да
се приеме, че неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на
електрическата енергия. Поддържа, че неизправността се дължи на неизпълнение от
страна на посоченото дружество, поради което няма как да бъде търсена
отговорност за заплащане на процесната сума от потребителя. Съобразно
изложеното ищцата моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното
дружество посочената сума, като претендира и заплащането на направените по
делото разноски. В съдебно заседание поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника „*” АД, в който предявеният иск
се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че е налице правно основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия,
както и че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване, както и че резултатът от проверката е обективиран в
съответен констативен протокол. Оспорва активната процесуална легитимация на
ищцата. Изтъква, че фактът на издаване на фактура на името на * е следствие от виновно неизпълнение от страна на ищцата на задължението
й по договор да уведоми дружеството - ответник за настъпила промяна в
собствеността на обекта и да направи искане за откриване на нова партида.
Поддържа и че процесната корекция е извършена за периода от 06.10.2017 г. до
05.10.2018 г., като към този момент собственици на имота са наследниците на титуляра на партидата. Поради това намира, че ищцата не е
активно легитимирана да предяви настоящия иск, което счита за самостоятелно основание за
отхвърляне на иска като неоснователен. На следващо място ответното дружество
намира, че Общите условия на „*" АД и „*" АД имат обвързваща сила между страните. Сочи, че на 05.10.2018 г.
е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата от
служители на „*“ АД, в присъствието на двама
свидетели, като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване. В
отговора се излага, че „*" АД е дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Твърди се, че дружеството е оператор
на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ
и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и
има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и
на средствата за търговско измерване. Твърди се, че на средствата за търговско
измерване се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Заявява се, че дружеството следи за техническото състояние на измервателните
уреди, като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при
отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. Изразява се
становище, че „*" АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
Ответното дружество заявява, че при проверката е установено, че в
невизуализирания регистър /регистър 1.8.3./ има
показания в размер на 015066 квтч.; в регистър 1.8.1.
са отчетени 000903 квтч, в регистър 1.8.2. - 006379 квтч, като потребената ел.
енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е
отчетена и заплатена от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран
и подменен с нов такъв, като в Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Варна е извършена
експертиза, при която е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на
електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала
електрическа енергия по тарифа 1.8.3. /015066.2 кВТч/,
която не е визуализирана на дисплея. Сочи, че е съставено Становище за
начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Твърди, че
установеното софтуерно вмешателство има за цел част от консумираната ел.
енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
Позовава се на чл. 50 ПИКЕЕ, според който операторът на съответната мрежа може
да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Ответникът заявява, че на 18.09.2019 г. е издадена фактура №
**********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа
енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 2 849,42лв. С писма от „*" АД и от „*" АД абонатът е уведомен
за извършената проверка, съставения констативен протокол и издадена фактура.
Поддържа, че електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е
реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа
енергия. Намира, че съобразно ОУ на ДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия, която се дължи на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200. ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. В случай, че бъде счетено, че изложените основания са неприложими към
конкретната хипотеза, моли иска да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Ето защо ответното
дружество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от
ищеца иск като неоснователен и недоказан. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски. В съдебно заседание поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
На
03.05.2018 г. ищцата К.Д.К.-В. е придобила от наследниците на * (починал на 27.11.2012
г.) по силата на договор за дарение собствеността върху апартамент № ** находящ се на
адрес: гр. *
На
05.10.2018 г. на горепосочения адрес е извършена проверка на СТИ с фабр.№ 1114021666895994 от страна на служители на „*“ АД, като в
присъствието на двамата свидетели е съставен Констативен протокол № 1202430, в
който е отразено, че в регистър 1.8.3. на електромера е записано, че е
изразходвана електроенергия в размер на 015066 кВТч.
СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за експертиза в БИМ, като на негово
място е поставен нов електромер.
На
09.10.2018 г. служители на БИМ РО-Варна са съставили Констативен протокол №
2049/09.09.2019 г. – АУ – Е – 000029-55744/09.10.2018
г., от който се установява след проверка на изпратеното СТИ, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана
тарифа: Т3 – 015066,2 kWh. Не е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера и същият съответства на метрологичните
характеристики, както и на изискванията за точност при измерване на енергия.
На
17.09.2019 г. ЕРП Север издават становище за начисляване на ел.енергия в размер
на 15066 кВТч за периода 06.10.2017 г. – 05.10.2018
г. Във връзка със становището е издадена Фактура № ********** от 18.09.2019 г.
за сумата от 2 849,42 лв. на името на * с посочен обект на потребление: гр. *.
След
това описаните документи са изпратени *, но от приложените по делото копия от известия за
доставяне не може да се направи извод за датите на изпращане и получаване,
доколкото документите са нечетливи. В този смисъл не може да се направи извод,
че абонатът е бил уведомен за процедурата по корекция, още повече, че същият
към този момент е бил починал.
От
представения Протокол № М 1154129/18.10.2016 г. за монтаж/демонтаж на
електромер се установява, че процесното СТИ с фабр.№
1114021666895994 е монтирано в обекта на потребление с нулеви показания за
дневна и нощна тарифи.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-електротехническа експертиза
на процесния електромер се установява, че същият е преминал първоначална
метрологична проверка, като срока на годност на същата е до октомври 2022 г.
Натрупаната енергия в регистър 1.8.3 действително е преминала през електромера.
Съществуват данни за външно вмешателство върху СТИ. Аритметично точно е изчислена
стойността на количеството ел.енергия по процесната фактура. Налице са били
техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на
електроенергия, на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
предл. II ГПК за приемане за установено между
страните, че ищцата не дължи на ответника претендирана
сума за служебно начислена по сметката и́ реално потребена електроенергия
за определен период.
По
отношение на спора между страните, относно активната материалноправна
легитимация на ищцата да предяви настоящия иск ,съдът приема следното: Ищцата
се легитимира като собственик на обекта на потребление от 03.05.2018 г.
Записаният като абонат на дружеството ответник * е починал на 27.11.2012 г. Проверката на процесното СТИ
е извършена на 05.10.2018 г. и енергията е начислена за периода от 06.10.2017
г. до 05.10.2018 г. От тези факти следва, че проверката е извършена след
придобиване на собствеността върху обекта от страна на ищцата, но за период
обхващащ частично времето, през което собственици на апартамента са били
наследниците на *. За да бъде отговорено на въпроса, дали ищцата има материалноправна
легитимация да иска установяване със сила на присъдено нещо, че не дължи
процесните суми, следва да се съобразят няколко обстоятелства. На първо място,
настоящият състав изцяло споделя становището на ВКС, застъпено с Решение № 205
от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г., III г.о., с което се приема, че продажбеното
отношение между дружеството снабдител и клиента възниква на основание ЗЕ и е
обвързано с титулярството на вещното право на
собственост, и след прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането за цена
за доставена електрическа енергия е новия собственик на електроснабдения
имот. Към това становище на ВКС следва да се добави и че настоящият състав
счита, че е без значение кой официално се води титуляр на партидата, а е от
значение кой е ползвател на мрежата към момента на изразходване на енергията,
доколкото това е реално задълженото към дружеството лице. На второ място, това,
че процесният период обхваща момент, през който ищцата не е била собственик на
обекта, не променя горният извод, защото определеният период е нормативно
посочен в ПИКЕЕ и не може да се установи каква част от натрупаната в скрития
регистър електроенергия е била изразходвана преди и след като ищцата е
придобила имота (ако се приеме, че това е реално потребена енергия). В този
смисъл, след като не може да се установи каква част от претендираните суми биха
се дължали от ищцата и каква част от нейните праводатели,
то за отправна точка в случая следва да се вземе датата на извършената
проверка, защото към този момент започва процедурата по корекция, с
завършването на която служебно се начислява електроенергия и същата се
остойностява. От значение е и спрямо кого отправя претенцията си за заплащане
на сумата ответното дружество. Доколкото сумата се претендира от настоящия
ползвател на обекта, защото партидата е обвързана с обекта на потребление и той
е пряко засегнат от възможността да му бъде спряно електрозахранването, както и
че дружеството ответник с отговора на исковата молба не признава иска (което
означава, че счита, че тази сума се дължи от ищцата), то ползвателят всякога
има интерес и е материалноправно легитимиран да иска установяване със сила на
пресъдено нещо, че не дължи претендирани суми. Такъв интерес биха имали и
наследниците на *, независимо, че
вече не са ползватели на обекта, в случай, че ответникът извънсъдебно
претендира сумите от тях.
По
предявения иск съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните факта на валидно сключения договор за продажба на електрическа енергия
при действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, обстоятелството, че
ищцата е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството
за описания в исковата молба адрес на потребление, както и че процесната сума е
начислена като корекция на сметката на ищцата.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ответникът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване, основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер. Ответникът е следвало да установи
дължимостта на процесната сумата по корекцията, както и основанието и размера
на вземането си. В тази връзка той е трябвало да докаже, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е
начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката
в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени
хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС
/обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, то настоящият
състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае
бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия,
за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7,
чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В
отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че законодателят с
новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което
вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при
нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от
Закона за нормативните актове.
Все
още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът
приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС е прието,
че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ
бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на
съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради
грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на
средството за търговско измерване. В мотивите към решението се изследва
въпросът, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно
отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато
грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. ВКС приема, че
хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал реалното
количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията
се извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В
настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно
обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е било
технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през него
електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори
да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране
на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите
действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си
да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 25.06.2018 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни
правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за
коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и
предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и
техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Извършените от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично
регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен
законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена
методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за
констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за
прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по
ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то
доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и извършването им няма
юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
Предвид
горното съставения от служителите на „*“ АД констативен протокол следва да се цени от съда
единствено като частен документ, който в случая не носи подписа на потребителя,
поради което установените в него факти не го обвързват.
По
отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в
невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на преминалото
количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите
от дадената група избират тарифността на измерване
количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е
длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения
избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване
на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на
ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата
ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. Цената на
преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната
тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В
противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия.
От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с
такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово
регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на
измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи,
съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „*” АД /Одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл.
10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е
предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на
страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо
устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и
действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана).
В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е
възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване
на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде информиран
за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до
опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
Ако
целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от
потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани.
Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което
ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на
стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е
преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
По
делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на СТИ
показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви
показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да
са други, е невярно. Това е така, защото достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без
потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по
които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при
монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на
ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна
активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова,
дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смяна на
устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по
техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в
тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Към
горното следва да се добави и това, че за да се манипулира електромерът по този
начин е необходим специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството,
което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се оперира с този софтуер до
степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими специални
технически и компютърни познания.
Настоящият
състав е запознат със становището на ВКС /Решение № 124 от 18.06.2019 г. по
гр.д. № 2991/2018 г., III г.о. и Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. №
4160/2018 г., III г.о./ във връзка с наличието на основание за корекция на сметката
на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване
на потребената от него електрическа енергия след
изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието
само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за възможността
електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с
решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело №
2385 от 2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част
от действително потребената електрическа енергия.
Настоящият
състав не споделя тази незадължителна съдебна практика в частта, с която се
приема, че дружеството има основание да претендира суми от потребителя по
силата на чл. 183 ЗЗД. Извън посочените по-горе в мотивите на настоящия съдебен
акт множество съображения за това, възприемането и́ би довело до
неприложимост на изричната правна уредба, в която е предвиден специален ред за
провеждане на процедурата по корекция на сметка. Политиката на законодателя във
връзка с енергетиката е да урежда отношенията между енергийните дружества и
ползвателите на мрежата чрез специални императивни правни норми, като при
наличието на празнота в тази уредба тя следва да се запълни по законодателен
ред или чрез провеждане на съответните административни процедури, а не чрез
прилагане по аналогия на общите правила на ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и същият следва да се уважи изцяло.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноските извършени в хода на производството
в размер на 113,98 лв. държавна такса и 430 лв. адвокатско възнаграждение, за
които са представени списък с разноски и доказателства за плащане.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищцата К.Д.К.-В., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.“
АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** 849,42 лв.
/две хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща цена за потребена, но незаплатена, електроенергия за периода от 06.10.2017
г. до 05.10.2018 г. по Фактура № **********/18.09.2019 г., за обект на
потребление находящ се на адрес: гр. * по кл.№
********** и аб.№ **********, на основание чл. чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К.-В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 543,98
лв. /петстотин четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: