РЕШЕНИЕ
1106
гр. Пловдив, 15.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на петнадесети август две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1720/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба, вх. № (на ПдОС)
23102/ 30.07.2018 г., подадена от Е.З.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник адв. Р.И.,*** против Постановление от 20.02.2018 г., по
изпълнително дело № 20177570400221 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с рег. № 757,
район на действие Окръжен съд- Пловдив.
В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се развиват доводи,
че претендираните от взискателя разноски в изпълнителното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение не са реално извършени, тъй като не са
представени доказателства за това, като в тази връзка се оспорва представеният
договор за правна помощ, от една страна, по съображения че не е по образец на
Висшия адвокатски съвет, а от друга страна, че записаното в него, че
адвокатското възнаграждение е заплатено в брой се опровергава от представеното
по делото пълномощно, с което адв. К. е упълномощена да получи по нейната
банкова сметка ***нителното дело. Въз основа на изложените аргументи се
поддържа, че не са налице основания претендираните разноски да бъдат приемани в
изпълнителното производство и присъдени в полза на взискателя, въз основа на
което се иска обжалваното постановление да бъде отменено, като бъдат отменени
признатите за направени по изпълнително разноски за адвокатска защита.
Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответникът по жалбата В.И.К., ЕГН
**********,***, чрез пълномощник адв. Т.К., със съдебен адрес ***, офис 1,
оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение,
по съображенията, изложени в депозирано писмено възражение. Претендира разноски
за настоящото производство.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Атанас Атанасов, в които са изложени доводи за неоснователност
на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на В.И.К. от 29.12.2017 г., въз основа на изпълнителен лист
от 15.12.2017 г., издаден против Е.З.Б., по в. гр. д. № 2507/ 2017 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, за сумата от 373 лв., представляваща направени по
делото разноски.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело е заявена претенция за направените в изпълнителното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 350
лв. съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК, като е приложен и
Договор за правна защита и съдействие от 21.12.2017 г.
С разпореждане на съдебния
изпълнител от 29.12.2017 г. претендираните от взискателя разноски са приети по
делото и са възложени в тежест на длъжника, като същите са включени в общия
размер на дълга, съгласно поканата за доброволно изпълнение, получена от
длъжника на 26.01.2018 г.
С молба от 01.02.2018 г. до ЧСИ
Атанасов длъжникът е възразил срещу приемането на сумата от 350 лв. като
извършени от взискателя разноски по изпълнителното дело и е направил искане
същата да не бъде приемана и съответно да се намали общият размер на дълга с
тази сума. Длъжникът оспорва договорената
сума да е била платена при подписването на договора, така както е записано в
договора, като се позовава на приложеното по изпълнителното дело пълномощно,
съгласно което адв. К. е упълномощена от взискателя да получи по нейната
банкова сметка ***катски хонорар.
Във връзка с цитираната молба
взискателят е взел становище за неоснователност на искането, тъй като в
договора за правна помощ и защита изрично е посочено, че сумата от 350 лв. е
платен в брой при подписването му на 21.12.2017 г., като в този случай
договорът има характер на разписка за платена и получена сума, както и че други
договорки относно плащането на сумата договорът не съдържа, както и е уточнил,
че упълномощаването на адв. К. да получи сумата от 350 лв. касае уреждане на
други взаимоотношения между взискателя и неговия адвокат, произтичащи от друг
договор между страните от 07.12.2017 г., като в тази връзка е заявено, че
всички суми, които постъпят по изпълнителното дело да бъдат превеждани по
банковата сметка на взискателя.
С Постановление от 20.02.2018 г.
съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника срещу
приемането на разноските за адвокатско възнаграждение, възложени върху
последния по изпълнителното дело, като препис от същото е връчено на длъжника
на 17.04.2018 г.
Жалбата срещу Постановление от
20.02.2018 г., постановено по изпълнително дело № 20177570400221 по описа на
ЧСИ Атанас Атанасов с рег. № 757, е подадена до Окръжен съд – Пловдив, чрез ЧСИ
Атанасов на 24.04.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
това правило се прилага и в изпълнителното производство относно заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за
процесуално представителство по същото. В тежестта на страната е да докаже
заплащането на адвокатското възнаграждение.
В настоящия случай по изпълнителното
дело е представен договор за правна помощ и съдействие от дата 21.12.2017 г.,
от който се установява безспорно, че взискателят е ангажирал адвокатска защита
с предмет образуване на изпълнително дело въз основа на издадения по в. гр. д.
№ 2507/ 2017 г. на ПдОС изпълнителен лист и водене на същото посредством
осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело, за което е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв., което съгласно посоченото в договора е платено в брой на 21.12.2017
г. В хипотезата на договорено плащане в брой, съгласно приетото по т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., по т. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС,
във връзка с необходимостта от представяне на доказателства за извършеното
плащане, вписването в договора за правна помощ за направеното плащане е
достатъчно и договорът има характер на разписка.
В настоящия случай удостоверяването
на извършеното плащане е инкорпорирано в договора за правна помощ, който договор
в тази част има характер на разписка. Представеното по делото пълномощно, на
което се позовава жалбоподателката, не опровергава по несъмнен и категоричен
начин удостовереното с договора за правна помощ плащане в брой на адвокатското
възнаграждение на посочената в договора дата, с оглед на което не може да
мотивира извод в обратен смисъл и съответно да е основание да не бъдат
присъдени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Размерът на възнаграждението
между адвокат и клиент се определя със сключения между тях договор за
извършване на адвокатска услуга, като писмената форма е за доказване. Няма
законово изискване сключеният договор за адвокатска услуга да е по утвърден
образец и в тази връзка изложените в жалбата доводи са неоснователни.
Неотносимо в случая е направеното
с молбата за образуване на изпълнителното дело възлагане на правомощия на
съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ. Същото е ирелевантно при преценката дали
на взискателя следва се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело. За последното от значение е само дали такива са направени
и съответно са представени доказателства за това, което в настоящия случай се
установява от представения по делото договор за правна помощ и защита.
Гореизложеното обуславя
неоснователността на жалбата, с оглед на което същата следва да бъде оставена
без уважение.
В частта за разноските.
С оглед неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължат разноски за настоящото производство,
такива се претендират за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв., но не са представени доказателства за тяхната направа, с оглед на което
такива не следва да бъдат присъдени. Независимо, че е посочено във
възражението, че със същото се прилага договор за правна защита и съдействие от
дата 02.07.2018 г., такъв не е представен.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № (на ПдОС) 23102/ 30.07.2018 г., подадена от Е.З.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв. Р.И.,***, против Постановление от 20.02.2018
г., по изпълнително дело № 20177570400221 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с
рег. № 757, район на действие Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника Б. срещу приемането на разноските за
адвокатско възнаграждение, възложени върху длъжника по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.