Р Е Ш Е Н И Е
17.12.2020 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 19 (деветнадесети) август Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 13
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Р.Б.” ЕООД, с ЕИК ....,
седалище: гр.С., адрес на управление:***, представляван по закон от К.Н.П.–
Управител, представляван по пълномощие от адв. Р.Х.Т.
***, телефон: ...., електронна поща: rangeltanev@gmail.com срещу ЕТ „А.А.Ш.“ с ЕИК .....
, седалище и адрес на управление:***, представляван по закон от А.Ш.Ш., с ЕГН **********
– Управител, с които се иска да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 819.10 лева (осемстотин и
деветнадесет лева и десет стотинки), представляваща главница, лихва 150.85 лева
(сто и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки) за периода от 17.01.2018г. до 10.11.2019г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
19.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325.00 лева (триста
двадесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума по Договор
№2017/X8Q/0501 от 08.12.2017г. за спецификация по ISO 9001:2015 и издадена
фактура № **********/17.12.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №380/25.11.2019 г. по
ч.гр. дело №850/2019г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по
заповедното производство.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника бил сключен договор №2017/Х8Q/0501 от 18.12.2017 г., по силата
на който ищецът се задължил да извърши сертификационна
оценка и издаване на сертификат при положителен резултат от оценката за ISO 9001:2015 на ответника.
Уговорено било възнаграждение за сертификационния
одит 819.10 лв. с ДДС, който одит бил извършен от ищеца. Ищецът след като изпълнил в срок и съгласно
уговореното в договора издал фактура № **********/17.12.2017г. , която била
изпратена на ответника. След като ответника не бил заплатил сумата от 819.10
лв. с ДДС, ищецът депозирал в РС-В.Преслав заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на което било образувано чгрд№850/2019 г. по описа на ВПРС, по което била издадена и
заповед за изпълнение. С оглед постъпило възражение за недължимост
на сумите по заповедта и след указание на съда, ищецът предявил настоящия иск.
В
представените писмени бележки, ищецът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин исковата претенция по основание
и размер. Поради, което моли да бъде уважен изцяло предявения иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК,
ответникът подава отговор, с който оспорва предявения срещу него иск. Сочи, че не
е заплатил претендираната сума, защото не е получил
нито фактура, нито сертификат съгласно договора, което според него е
неизпълнение на същия и за да продължи работата си е следвало да ползва
услугите на друг търговец, за да му осигури сертификат. Предвид изложеното моли
исковете да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това
се установява и от събраните доказателства, че на договор №2017/Х8Q/0501 от
18.12.2017 г., по силата на който ищецът се задължил да извърши сертификационна оценка и издаване на сертификат при
положителен резултат от оценката за ISO 9001:2015 на ответника.
Видно от представения по делото договор, цената по него е договорена на
сумата от 819.10 лева с ДДС, която сума възложителят заплаща, за извършени от изпълнителя сертификационни
процедури, като цената се дължи в срок от 30 работни дни след провеждане на сертификацията и издаване на фактура.
Спорът между страните се свежда до това изпълнил ли е ищецът в качеството
на изпълнител точно в качествено и срочно отношение задълженията си по
договора, съответно дължи ли ответникът на ищеца възнаграждението, съгласно подписания
между страните договор. Представен и
приет по делото е доклади от сертификационен одит на
базата на който е издадени и сертификата на ответника, по който не са
констатирани несъответствия. Приложени и приети по делото са протоколи във
връзка извършена от изпълнителя и приета от възложителя работа, касаещи първи и
втори етап от изпълнението на работата по процесния
договор, видно от които е, че ответникът не е имал възражения към изпълнената
работа, съответно същата е приета, и е заплатено следващото се за нея и
уговорено между страните възнаграждение. Безспорно е изпълнен и третия етап от
договора, завършил с успешно сертифициране и е издаден сертификат.
Ответникът твърди, също че
не е получил фактурата, отразяваща размер и дата на плащане на договореното
възнаграждение.
Прието е по делото заключението на назначената съдебно
счетоводна експертиза. От заключението се установява, че в счетоводството на ищеца е осчетоводена процесната фактура и е включена в дневника за продажби за
месеца за който се отнася. Не са постъпвали суми по фактурата. Дължимите суми
по нея са стойност на цената на услугата по договора 349 евро или
равностойността на 682.58 лв. без ДДС, като с ДДС е в размер на 136.52 лв. или
общо стойност с ДДС 819.10 лв. Размера на законната лихва от датата на падежа
на фактурата 17.01.2018 г. до датата на предявяване на иска 16.01.2020 г. е
165.87 лв.
Установява се още, че процесната
фактура не е отразена в счетоводството на ответника.
От
приложеното към настоящето, ч. гр. д. №850/2019 г. по описа на ВПРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл. 410 от ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за следните суми: 819.10 лева (осемстотин и деветнадесет лева и десет
стотинки), представляваща главница, лихва 150.85 лева (сто и петдесет лева и
осемдесет и пет стотинки) за периода от 17.01.2018г. до 10.11.2019г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.11.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 325.00 лева (триста двадесет и пет
лева), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането
произтича от следните обстоятелства: дължима сума по Договор №2017/X8Q/0501 от
08.12.2017г. за спецификация по ISO 9001:2015 и издадена фактура №
**********/17.12.2017г.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който в законния срок е депозирал писмено
възражение срещу нея. Съдът на основание чл.
415, ал. 1, т.1 от ГПК с разпореждане е дал указания на заявителя да
предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа
на който е образувано настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното: Договорът, предмет на настоящето дело е договор за изработка. При този вид
договори, за да възникне задължение за заплащането на цената на договора, е
необходимо извършващия изработката, да изпълни своята част от задължението по
договора. Т.е., на задължението на възложителя да заплати цената, отговаря
задължението на изпълнителя да извърши уговореното в договора. В конкретния
случай изпълнението на договора е уговорено периодично, на три вноски, като
съответно задължението на възложителя е да заплаща при приемане на работата и
осъществяване на резултата на всеки един от етапите.
От
събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е изпълнявал задълженията
си по договора. Получен е доклад-одит етап 2, доклад от одит за извършена
проверка на организационната структура на ответника от страна на изпълнителя и
издаден сертификат. От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът
е изпълнявал задълженията си по договора, благодарение на което е станало
възможно и снабдяването със сертификат, което е и целта на договора за
изработка. Не се установява с оглед наличните по делото доказателства неточност
при изпълнение на договорните задължения на ищеца, както не се установява и че
същият е надлежно уведомен за скрити недостатъци, открити при работа с
въведените стандарти, каквито и не се твърдят от ответника. Ответникът не успя
да докаже твърдението си за неточно изпълнение/поради твърдение, че не му е
предоставен сертификат/, съдът прима, че е налице престиране
на задължения от изпълнителя съобразно договора, и на същия се дължи
договореното възнаграждение в пълен размер.
Ответникът
не установява да е възразил по съответния ред, че изпълнението на договора е
некачествено или неточно, съответно не се установява и необходимостта от
сключването на допълнителен договор от ответника за снабдяване със сертификат. При договор за изработка задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква
след приемането й каквото безспорно се
установи да е налице в настоящото производство от подписаните от законния
представител на ответника доклади от предхождащи издаването на сертификата
етапи. Съгласно, ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да
иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, или
заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на
цената. За да запази правата си относно гаранционната отговорност на
изпълнителя за некачествено изпълнение, възложителят следва да го уведоми
веднага след откриването на недостатъците. Нарочно уведомление не е необходимо
само ако изпълнителят е знаел за недостатъците, в противен случай - работата се
счита приета. Приемането на извършените работи не съставлява само фактическо
действие на поръчващия /възложителя/, но и правно такова, тъй като с приемането
без възражение извършената работа се счита одобрена.
Правното действие на договора за изработка, представляващ по правната си
същност неформален, консенсуален, двустранен,
комутативен и възмезден договор, попада под приложното поле на ТЗ, тъй като
възникналото въз основа на него договорно правоотношение е между търговци и за
него по аргумент от чл.
286, ал.1 от ТЗ следва да се прилагат уредените в ТЗ правила. По това
договорно правоотношение за ищеца са породени две основни задължения - да
извърши точно в качествено, количествено и времево отношение, по проекта на
възложителя, възложената му работа и да предаде изработеното на възложителя, а
за ответника - да приеме изработената работа и да заплати уговореното
възнаграждение по аргумент от чл. 258
от ЗЗД и чл.
266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 288
от ТЗ. По делото се установи, че
между страните по настоящото производство е възникнало договорно
правоотношение, породено от сключен между тях договор за сертификация, който по
правната си същност представлява договор за изработка. Наличието на договорно
правоотношение между страните за възлагане на работа по извършването на
консултантска помощ за изграждане и внедряване на система за управление на
качеството съгласно стандарт ISO
9001:2015 и снабдяване със сертификат.
По силата на така възникналото
между страните облигационно правоотношение ответникът, като възложител, е
възложил на ищеца, като изпълнител, да извърши срещу възнаграждение
консултантска помощ за изграждане и внедряване на система за управление на
качеството съгласно стандарт ISO 9001:2015
и получаване на сертификат, за което в договора страните за уговорили
възнаграждение за изпълнението на възложената работа в размер на 349 евро или равностойността на 682.58 лв. без ДДС, като с ДДС е в размер
на 136.52 лв. или общо стойност с ДДС 819.10 лв., като плащането следва да се
извърши в срок на 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата.
В чл.
264, ал.1 от ЗЗД е предвидено задължение за поръчващия да приеме изработеното,
което като правно действие представлява фактическо получаване на извършеното и
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита извършената работа
съобразна с договора, като при липсата на възражения от него, работата се счита
за одобрена - чл.
264, ал.3 от ЗЗД.
От представените по делото доказателства се
установи, че ответника е получил проформа-фактура по
електронна поща, както и покана от страна на ищеца до ответника да извърши
плащане по процесната фактура, която е получена лично
от законния представител на ответника-търговец.
По делото е приета ССЕ, която установява, че
дружеството ищец за декември 2017 г. е отчело по документи посочения по-горе договор
за извършване на сертифициране. Стойността на услугата е определена от
експертизата в размер на 819.10 лв. с ДДС. Експертизата установява, че по процесната фактура № **********/17.12.2017г. не е било
извършено плащане. Същата не е била получена/отразена в счетоводството на
ответника.
Не са резонни възраженията, че щом няма фактура получена
от ответника не може да има плащане по договора. Във връзка с нормата на чл.55,
ал.1 от ТЗ е въведена съдебна практика, съобразно която „Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.”
Все пак обаче установената по посоченият текст практика не е абсолютна.
Установената практика по чл.55, ал.1 от ТЗ сочи, че „Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство
между търговци за установяване на търговски сделки.” - Р №155/13.03.2007 г. на ВКС по т.д.
№917/2006 г. на ТК, „Вписванията в
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед
другите обстоятелства по делото. При доказана редовност на търговските
(счетоводните) книги, записванията в тях могат
да се приемат като доказателство между търговците, не само за установяване на
търговските сделки, но и за изпълнението по тях.” – Р №129 от 29.05.2006 г.
на ВтАС по в. гр. т. д. № 46/2006 г., „Вярно е, че съгласно чл. 55 ТЗ,
на която правна норма се е позовала въззивната
инстанция, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат при наличието на определени
обстоятелства да се приемат като доказателство за установяване на сключената
между търговци търговска сделка. Следва обаче да се има предвид, че доказателствената сила на счетоводните книги не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ.” – Р №413 от 16.08.2005 г. на ВКС по т.
д. № 964/2004 г., ТК. Т.е. фактурата не е еквивалента на договор – фактурата е
документ въведен за нуждите на данъчното облагане и обслужва фиска, но отговорността за задължения по търговски договор
би могла да възникне и без да има наличие на фактура.
Следва да се има предвид, че ответника е бил
редовно канен да изпълни задължението си и не е направил никакви възражения във
връзка с поканата. Не е оспорил задължението частично или напълно. Резонни са
мотивите на първоинстанционният съд, че налице е
непротивопоставяне от страна на дружеството, че действията по доставка
извършени от превозвачите са приети от търговеца по смисъла на чл.301 от ТЗ – „Когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.”.
По
изложените съображения съдът намира за установено, че
ищецът е извършил по поръчката на възложителя-ответник уговорената работа за
извършване на консултантска помощ и получаване на сертификат, за която ответникът
е следвало да заплати остатъка от уговореното възнаграждение. С предаването на
извършената работа ищецът-изпълнител е изпълнил своите задължения, породени от процесния договор за изработка, а задължението на
възложителя-ответник за заплащане на уговореното възнаграждение и с изтичането
на уговорения в процесния договор срок - до 30
работни дни от датата на издаване на фактурата, е станало изискуемо. Предаване
на извършената работа съгласно договора е предаване на доклади от направени
одити във връзка с издаване на сертификат, а не самото получаване на такъв. Съгласно
договора ищецът е извършил сертификационни услуги и
след заплащане на същите да получи сертификат, като съгласно чл.2.5 от същия,
ответника се е задължил да заплати услугата дори сертификационната
оценка да не доведе до издаване на сертификат.
По тези съображения искът се
явява основателен и доказан изцяло за предявената сума от 819.10 лева. Основателна
е и акцесорната претенция за лихва-обезщетение за
забава в размер на 150.85 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Законна последица от уважаването на иска е и
присъждането на законната лихва върху сумата от депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК.
Искането на ищеца за присъждане на
реализираните от него
разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата
на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, държавни такси, преводни такси и др. е основателно, поради което следва да
бъде уважено съобразно уважената част от иска,
в размер на 626.00
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Р.Б.” ЕООД, с ЕИК ...., седалище: гр.С., адрес на управление:***,
представляван по закон от К.Н.П.– Управител, представляван по пълномощие от адв. Р.Х.Т. ***, телефон: ...., електронна поща: rangeltanev@gmail.com и ответника ЕТ „А.А.Ш.“ с ЕИК ..... , седалище и адрес на управление:***,
представляван по закон от А.Ш.Ш., с ЕГН **********
– Управител, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА в размер на 819.10 лева (осемстотин
и деветнадесет лева и десет стотинки), представляваща главница, в размер на 150.85
лева (сто и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки) представляващо лихва-обезщетение
за забава за периода от 17.01.2018г. до 10.11.2019г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 19.11.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 325.00 лева (триста двадесет и пет лева),
представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича
от следните обстоятелства: дължима сума по Договор №2017/X8Q/0501 от
08.12.2017г. за спецификация по ISO 9001:2015 и издадена фактура №
**********/17.12.2017г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение №380/25.11.2019 г. по ч.гр. дело №850/2019г. по описа на
ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „А.А.Ш.“ с ЕИК .....
, седалище и адрес на управление:***, представляван по закон от А.Ш.Ш., с ЕГН **********
– УправителДА ЗАПЛАТИ на „Р.Б.”
ЕООД, с ЕИК ...., седалище: гр.С., адрес на управление:***, представляван по
закон от К.Н.П.– Управител, представляван по пълномощие от адв.
Р.Х.Т. ***, сумата от 626.00
лв. /шестстотин двадесет и шест лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №850/2019 г. по описа на ВПРС да се
върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: