РЕШЕНИЕ
№613/4.4.2019г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
осемнадесети март Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 422 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„М.“ ЕООД, представлявано от С.Е.,
против Наказателно постановление №
23-0000764/ 11.10.2018г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна Администрация”-Варна, с което
на „ М.“ ЕООД е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000
лв. на основание чл.104 ал.6 пр. последно
от ЗАвП.
В жалбата се твърди, че описаното в акта и
постановлението нарушение не е допуснато от превозвача, тъй като на водачите,
назначени на работа в дружеството в началото на всеки месец са били
предоставяни необходимия брой одобрени тахографски листи и в случая
използването на неодобрен такъв е грешка на водача.На следващо място се твърди,
че по преписката липсват доказателства за извършване на нарушението, както и че
разпоредбата на чл.104 ал.6 от ЗАвП е била тълкувана разширително от страна на наказващият орган.Навеждат се и
доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 ал.1
т.5 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и такива за това, че неправилно наказващият
орган не е приел случая за маловажен.
Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. А. пледира за
цялостна отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна,
редовно призована, представлява се
от процесуален представител , който счита жалбата за неоснователна и по същество
пледира постановлението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
През
м.01.2018г. била извършена проверка на
„ М. „ ЕООД. До управителя на
дружеството била изпратена покана, с която било изискано да се представят
подробно описани документи, сред които били и тахографски листи за периода 01.07.2017г.-31.12.2017г . С протокол от 21.02.2018г. в ОО „АА“-Варна
били представени исканите документи, сред които били пътни листове,
товарителници и тахографски листи за влекач „Волво“ с
рег. № В 91 19 РР с водач Х.Х.. При преглед на представените документи св. К.К. ***, установил, че в превозното средство е имало
монтиран аналогов тахограф „ Siemens VDO“, тип 1324,
7131152 с № 01779673.От протокол за
контролна проверка на този тахограф станало ясно, че одобрения тип тахографски
листи за него са е1-83. Представеният от превозвача тахографски лист ,
използван на 24.07.2017г., обаче бил
с одобрение е1-77 и в него не фигурирал
тип е1-83, а направо преминавал на тип е1-85. Тахографски
листи от тип е1-77 били използвани при
превози и на други дати.
За това св.К. съставил против „
М.” ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че на 24.07.2017г. не
е издало на водача Х.Х.
тахографски лист от одобрен тип, подходящ за използване в аналогов тахограф „ Siemens VDO“, тип 1324, 7131152 с № 01779673, тъй като
одобрения тип тахографски лист за ползване бил е1-83, а издадения от превозвача
бил с одобрение за тип е1-77 , преминавал на е1-85 и не включвал тип
е1-83.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.33 § 1 изр. 3 от Регламент /ЕО/ 165/2014. При предявяването на акта като възражения
било посочено, ще се представят документи.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които
било посочено, че дружеството притежавало качеството на земеделски производител
и като такъв имало право да извършва транспортна дейност в радиус от 100км. за
превоз на продукция.Тези възражения били разгледани и с мотивирано становище
приети за неоснователни.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 23-0000764 / 11.10.2018г. , с
което административно-наказващият орган
възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението по чл.33 § 1 изр. 3 от Регламент /ЕО/ 165/2014. За него, на основание чл.104 ал.6 от ЗАвП на „ М.” ЕООД била наложена имуществена санкция
в размер на 3 000лв.
В хода на съдебното
следствие съдът разпита като свидетел К.К.
-актосъставител, чиито показания кредитира изцяло като логични , последователни
и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е констатирано при
извършена проверка. Свидетелят посочи още, че случаят не е бил изолиран, като и
за други дати е било установено използване на тахаграфски
листи от различен одобрен тип.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства , които преценени в
тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000764/ 11.10.2018г. е издадено от
компетентен орган- от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Варна
съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта ,
информационните технологии и в шест
месечния преклузивен срок.Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
като съдържа всички минимално изискуеми реквизити. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата.Самото нарушение е описано с всички негови съставомерни
признаци, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално- правна норма, като
разпоредбата на Регламент № 165/04.02.2014г. ясно и конкретно разписва
задълженията за превозвача.Наказанието за нарушението също е индивидуализирано.
Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и доколкото
не са съдържали относими към конкретното нарушение обстоятелства, са били
приети за неоснователни.Поради това съдът намира, че и възраженията за
допуснати в хода на производството нарушения на процесуалните правила, са
неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал е нарушение по чл.33 § 1 изр.3 от Регламент /ЕС/ № 165/04.02.2014г.,
като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.Този регламент отменя
Регламент № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент.Разпоредбата на чл.33 § 1 изр.3 от
Регламент № 165/04.02.2014г. задължава
транспортните предприятия да издават на водачите само листове по одобрен
образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство.От
всички доказателства по делото се установява, че „ М.“ ЕООД е транспортно предприятие,
притежаващо лиценз на Общността за извършване на товари № 6996, че с автомобил,
собственост на дружеството, управлявано от назначен в него на трудов договор
водач на 24.07.2017г. е бил извършен превоз на товари, че в същия автомобил е
бил монтиран аналогов тахограф, който е бил използван с тахографски лист от тип
е1-77 , преминаващ на е1-85, макар одобрения тип съобразно Протокола за
контролна проверка да е е1-83 .Тези
обстоятелства не се и оспорват.В този смисъл, след като при превоза не е бил
използван одобрения тип тахографски лист е1-83, а друг, то превозвача не е
изпълнил задължението си да предостави на водача лист по одобрен образец,
подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство. В Протокола за
контролна проверка изрично е описан марката, типа, серийния номер на монтирания
в автомобила тахограф, както и номера на одобрения тип на тахографски лист,
който е1-83.Този протокол е бил изготвен на 29.05.2017г. и видно от направените
в него отбелязвания е бил представен на контролните органи от превозвача.Поради
това и съдът намира, че към датата на извършване на превоза на 24.07.2017г.,
който се доказва от приложените по преписката тахографски лист, пътен лист и
товарителница, за превозвача е било налице задължение да предостави на водача
тахографски лист от одобрения тип е1-83, което той не е изпълнил.В тази връзка
не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата , свързани с това, че
превозвача е изпълнил това си задължение, а използването на тахографски лист от
тип е1-77, преминаващ на е1-85 и не
включващ е1-83, се дължи на грешка на водача.От страна на дружеството нито в
хода на проверката, нито в хода на съдебното следствие са представени писмени
доказателства, касаещи осигуряване на съответните тахографски листи и предаването
им на водача в началото на всеки месец, така както се твърди в жалбата.От
приложените по преписката тахографски листи пък е видно, че при извършването на
превози с влекача, описан в акта и постановлението, са били използвани
тахографски листи от тип е1-77, преминаващ
на е1-85 , вместо от тип е1-83 за
периода от м.07.2017г. до м.11.2017г. За
неоснователни съдът намира и
възраженията в жалбата, свързани с това, че използвания тахографски лист
е бил от одобрен тип по смисъла на закона и очевидно приложим за съответния
тахографски апарат, поради което и не било налице нарушение.В настоящият казус
разглежданото нарушение касае не предоставяне от страна на превозвача само на листове по одобрен образец, подходящ
за използване в уреда, монтиран в превозното средство, а не предоставянето и
използването на тахографски лист, който не е валиден въобще. С оглед на изложеното до тук съдът намира,
че нарушението на чл.33 § 1 изр.3 , описано
и в акта, и в постановлението, е било допуснато.В този смисъл са и решения по
н.а.х.д. № 318/2018г. на ВРС, решение по к.н.а.х.д. №
899/ 2018г. на Административен съд-Варна,
решение
по к.а.н.д. № 138/2016г. на Административен съд-Варна и др.
В случая е била ангажирана
отговорността на „ М.“ ЕООД в качеството му на превозвач.Тази отговорност е безвиновна и представлява обективната отговорност на
юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.Поради това и
възраженията, свързани със субективната отговорност на дружеството са
неотносими.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил и санкционната норми на чл.104 ал.6 пр. последно от ЗАвП, където именно е
предвидена санкция за превозвач, който е осигурил на водачите
тахографски листи, които не са от одобрен тип, каквото нарушение в случая е
налице. Поради това и възраженията за „ разширително“
тълкуване на нормата от страна на наказващият орган са неоснователни. Правилно административно-наказващият орган е
наложил „ Имуществена санкция” в размер от 3 000лв., който е императивно
предвиден в закона.
Съдът намира, че в настоящия
случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичното от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност
на нарушението респ. липсата на такава.От приложените по преписката тахографски
и пътни листи и товарителници се установява, че използването на тахографски
лист от неодобрен тип не е изолиран случай, а напротив-продължило е за период
от около 3 месеца.Поради това и не може да се приеме, че обществената опасност
на нарушение е незначителна.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000764/ 11.10.2018г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
Администрация”-Варна, с което на „ М.“ ЕООД е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.104 ал.6 пр. последно от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: