Решение по дело №187/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 216
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20245001000187
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20245001000187 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.240,ал.1 от ГПК.
Образувано по молба на земеделски производител Г. Б. Г. с ЕГН
**********,подадена чрез пълномощника му адв. В. М.,за отмЯ. на
неприсъствено решение №167 от 18.05.2023 г.,постановено по т.д.№22/2023 г.
по описа на Окръжен съд-С.,с което молителят-земеделски производител
заедно с Т. Д. Г.,ЕГН **********-ответници по делото,са осъдени да заплатят
на ищеца “М.”ЕООД-гр.С.,ЕИК ***,сумата от 90 000 лв.,представляваща
дължима неустойка по чл.11 и чл.12 от договор за покупко-продажба от
12.05.2022 г.,както и сумата от 15 650 лв. разноски по делото.
В молбата си по чл.240,ал.1 от ГПК молителят Г. Б.-земеделски
производител заявява,че не е знаел за образуваното срещу него от страна на
“М.”ЕООД т.д.№22/2022 г. по описа на ОС-С.,,както и че не е получавал нито
препис от исковата молба,нито от съобщенията на съда и че ако по същото
дело има съдебни книжа,призовки и уведомления,които да носят неговия
подпис,то заявява,че никога не е подписвал такива.Заявява още,че не са му
били връчвани съдебни книжа по делото и в частност,че никога не му е било
връчвано каквото и да било съобщение от кмета на с.Л. или от призовкар на
Окръжен съд-С..Също така твърди,че не му е назначаван по делото особен
представител и същото е преминало без да му се даде възможност да защити
правата си,че както не е получавал препис от исковата молба на ищеца,така и
1
не е разписвал съобщения и призовки за съдебни заседания по
първоинстанционното дело.Излага и съображения за неправилна преценка на
първоинстанционния съд за вероятна основателност на предявения по делото
иск.Твърди,че искът изобщо не е бил вероятно основателен и от тази гледна
точка няма законосъобразна предпоставка за постановяване на неприсъствено
решение.В този контекст излага и съображения по съществото на предявения
срещу него иск.
В заключение,молителят-ответник в първоинстанционното
производство-земеделски производител Г. Б. Г.,моли на основание чл.240,ал.1
от ГПК въззивният съд да отмени постановеното по отношение на него
неприсъствено решение по т.д.№22/2022 г. по описа на Окръжен съд-С. и да
бъде възобновено производството по делото,за да може пълноценно да
упражни нарушеното му право на защита.
Препис от молбата по чл.240,ал.1 от ГПК е връчен редовно на ищеца по
горното първоинстанционно дело-“М.” ЕООД - гр.С. с ЕИК *** и в законния
двуседмичен срок от дружеството,чрез пълномощника му адв. Е. М.,е
подаден писмен отговор на молбата,в който е изложено становището,че
същата молба е неоснователна и затова следва да се остави без
уважение.Развити са и конкретни съображения за обосноваване на това
становище.Наред с това се поддържа и довода за недопустимост на молбата
по чл.240,ал.1 от ГПК поради подаването й след изтичане на преклузивния
едномесечен срок,регламентиран в същата разпоредба.Поискано е и
присъждането в полза на дружеството-молител на направените по настоящото
дело разноски,както и присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗА.
Препис от процесната молба по чл.240,ал.1 от ГПК е връчен редовно и
на ответницата в първоинстанционното производство-Т. Д. Г.,но от нея не е
подаден писмен отговор в законния двуседмичен срок и не е взето становище
по молбата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с атакувания по реда на
чл.240,ал.1 от ГПК съдебен акт и прецени обстоятелствата и доказателствата
по делото във връзка с процесната молба,а и като съобрази изложените от
страните аргументи,приема следното:
По допустимостта на молбата по чл.240,ал.1 от ГПК:
Както се отрази по-горе,ответникът по тази молба /ищец в
първоинстанционното производство/ “М.”ЕООД-гр.С.,е заявил възражение за
недопустимост на молбата по аргумент,че тя е просрочена,т.е. подадена след
изтичане на предвидения в чл.240,ал.1 от ГПК едномесечен срок.Това
възражение е неоснователно.Препис от атакуваното по реда на посочената
разпоредба неприсъствено решение от 18.05.2023 г.,постановено по т.д.
№22/2022 г. по описа на ОС-С.,е изпратен на ответника Г. Б. Г. на същата
дата,но адресираното до него съобщение ведно с преписа от решението са
върнати невръчени,като в съпроводително писмо на кметския наместник на
с.Л.,община С. /където се намира настоящия адрес на този ответник/ е
отразено,че лицето-адресат е отказало да получи изпратените му от съда
2
документи.На основание това удостоверяване на кметския наместник,имащ в
случая и качеството на връчител,окръжният съд е приел ответника Г. за
редовно уведомен на основание чл.41 от ГПК /съгласно резолюция на съда от
29.05.2023 г./.Тази разпоредба обаче се прилага при отсъствие на страната
повече от един месец от адреса,който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение,наред с неизпълнено от нея задължение да
уведоми съда за новия си адрес.Прилага се и в ситуация на променен
електронен адрес за връчване,посочен от страната по делото,без същата
страна да е уведомила съда за такава промЯ..В случая удостоверените от
кметския наместник фактически обстоятелства не дават никакво основание за
приложението на чл.41 от ГПК и не може да се счете,че препис от решението
е връчен редовно на ответника Г. на основание тази именно разпоредба.Наред
с това не може да се счете,че изпратения препис от неприсъственото решение
е връчен редовно на основание чл.44,ал.1 от ГПК,тъй като в писмото на
кметския наместник /постъпило по първоинстанционното дело с вх.№6691 от
26.05.2023 г./ не е удостоверено кои конкретни съдебни документи е отказал
да получи ответникът Г. и в частност-дали се касае за отказ за получаване на
изпратения препис от решението.Предвид тези съображения въззивният съд
намира,че е неустановено редовното връчване на ответника Г. на препис от
атакуваното от него неприсъствено решение,поради което следва да се
счете,че спрямо този ответник към момента на подаване на молбата му с
правно основание чл.240,ал.1 от ГПК изобщо не е бил започнал да тече
предвиденият в тази разпоредба едномесечен срок и затова същата молба
следва да се счита за подадена в установения от закона срок.Съответно на
това молбата е допустима и като такова подлежи на разглеждане по същество.
По съществото на молбата въззивният съд приема следното:
По т.д.№22/2022 г. на Окръжен съд-С. дружеството “М.”ЕООД с ЕИК
*** е предявило срещу Г. Б. Г.-земеделски производител,с ЕГН ********** и
Т. Д. Г. с ЕГН ********** осъдителен иск за заплащане от двамата ответници
на сумата от 90 000 лв.,представляваща дължима неустойка по чл.11 и чл.12
от договор за покупко-продажба на пшеница,реколта 2022 г.,сключен на
датата 12.05.2022 г. Между дружеството-ищец в качеството му на купувач по
договора и ответникът-земеделски производител в качеството му на
продавач,като са изложени и твърдения,че с последващо споразумение от
15.07.2022 г. Ответницата Т. Д. Г. е встъпила като съдлъжник във всички
задължения на ЗП Г. Г.,произтичащи от посочения договор за покупко-
продажба.
По така повдигнатия пред съда правен спор Окръжен съд-С. е
постановил горепосоченото неприсъствено решение №167 от 18.05.2023 г.,с
което е уважил предявения осъдителен иск,като е осъдил двамата
ответници.ЗП Г. Б. Г. и Т. Д. Г. да заплатят на ищеца “М.”ЕООД цялата
претендирана сума от 90 000 лв.,представляваща неустойка по чл.11 и чл.12
от горния договор за покупко-продажба с дата на сключване-12.05.2022
г.,ведно с разноски по делото в размер на 15 650 лв.
Както следва от нормата на чл.239,ал.4 от ГПК неприсъственото
решение не подлежи на обжалване,но съгласно чл.240,ал.1 от
3
ГПК,страната,срещу която е постановено неприсъствено решение може в
едномесечен срок от връчване на решението да поиска от въззивния съд
неговата отмЯ.,ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1/ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание;
2/невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства;
3/невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее.
В случая единият от ответниците,срещу които е постановено горното
неприсъствено решение-земеделския производител Г. Б. Г. иска отмЯ. на
решението с подадената от него молба по чл.240,ал.1 от ГПК,като от
изложените в молбата аргументи следва,че молителят се позовава на първата
от визираните в тази норма хипотези,твърдейки,че не му е връчван редовно
препис от исковата молба,както и от изпращаните до него призовки за
съдебни заседания.
Твърдението на молителя,че не му връчен надлежно препис от исковата
молба е основателно.В самата искова молба ищецът е посочил постоянен
адрес за призоваване на ответника-земеделски производител Г. Б.,находящ се
в гр.С.,ул.”С.”№23,вх.А,ап.64 и настоящ адрес на същия,находящ се в
с.Л.,община С..Първоначално препис от исковата молба е изпратен на
ответника-земеделски производител на посочения в исковата молба
постоянен адрес в гр. С.,но след като съпровождащото преписа съобщение е
върнато невръчено и с отбелязване от връчителя,че при посещението на
адреса на три отделни дати в различно часово време лицето-адресат не е
намерено,първоинстанционният съд е разпоредил да се направи справка за
постоянния и настоящ адрес на Г. Б. Г. и след извършването на такава справка
е разпоредил препис от исковата молба /респ. от съобщение до него/ да се
изпрати на настоящия му адрес,който видно от приложената към
първоинстанционното дело справка от 01.03.2023 г. /лист 76-ти/ се е намирал
към момента на изготвяне на справката в с.Л.,община С..Съответно,според
данните от справката, регистрираният постоянен адрес на ответника Г. Б. Г.
към онзи момент е в гр.С.,ул.”С.”№23,вх.А,ет.8,ап.64,като този адрес съвпада
с посочения в исковата молба постоянен адрес на същия ответник.С оглед на
последното,а и предвид неизвършеното връчване на постоянния адрес на
препис от исковата молба,съдът правилно е разпоредил такъв препис да се
изпрати на настоящия адрес на ответника Г. в с.Л.,община С..Обаче,върху
разписката към изпратеното на този адрес съобщение /изпратено ведно с
препис от исковата молба и приложенията към нея/ е извършено
удостоверяване от лицето Н.Х.Я. в качеството й на кметски наместник на
с.Л.,че след проведен разговор по телефона /по мобилен телефон с посочен в
разписката номер/ Г. Б. Г. е отказал “да вземе писмото-категорично”.На база
така извършеното от кметския наместник удостоверяване,
първоинстанционният съд е приел,че съобщението следва да се счита за
4
редовно връчено на основание чл.44,ал.1 от ГПК,т.е. да се счита за редовно
връчено при отказ,съответно на което е приел за редовно връчен на същото
основание и приложения към съобщението препис от исковата молба и от
приложенията към нея.
Настоящият съд намира,че на ответника-земеделски производител Г. Б.
Г. не е връчен надлежно препис от исковата молба по т.д.№22/2022 г. по
описа на ОС-С..В тази връзка счита,че в конкретния случай не е имало
фактическо основание изпратеният на този ответник препис от исковата
молба да се счита за редовно връчен в хипотезата на чл.44,ал.1 от ГПК,т.е.
при отказ за получаване на преписа от адресата.От описаното по-горе
удостоверяване,извършено от кметския наместник на с.Л.-Н.Я.,следва,че
ответникът Г. е отказал при проведен телефонен разговор да получи
изпратено му от съда писмо,т.е. и тук не е ясно дали отказът се отнася до
получаване на съобщението и изпратения препис от исковата молба,както и
дали кметският наместник е запознал ответника по телефона с това какви
конкретни съдебни книжа е трябвало да му се връчат в конкретния
случай.Дори обаче да се приеме,че отказът на ответника се отнася до
получаването на преписа от исковата молба и на съпровождащото преписа
съобщение,то по телефон не може да бъде извършено връчване при
отказ,включително и на препис от исковата молба.Отказът се удостоверява от
връчителя,когато е извършен между присъстващи и адресата отказва да
подпише разписката /в този смисъл е решение №407 от 23.12.2011 г. по гр.д.
№1138/2010 г. на ВКС,IV-то гр. отд./В случая въобще не е удостоверена
ситуация,при която връчителят /кметският наместник Я./ да е посетил адреса
на ответника Г. в с.Л. или той да се е явил лично в кметството на селото и
като цяло-да е осъществена непосредствена среща между ответника и
връчителя,при която първият да е заявил отказа си за получаване на
съобщението,респ. на преписа от исковата молба.
Освен това,както се приема в цитираното решение на ВКС,връчването
по телефон,уредено в чл.44,ал.2 от ГПК,е допустимо в изключителни
случаи,когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ,а страната
следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено
действие-насрочено съдебно заседание,извършване на изпълнително
действие,указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на
депозити и такси.Връчването по телефон обаче е способ за връчване на
съобщения,но не и на книжа.По телефон не може да бъде извършено връчване
на съдебни книжа /включително и на изявления на друга страна по делото,в
случая-на препис от исковата молба,съдържаща изявленията на ищеца по
заявената срещу горния ответник искова претенция/,тъй като устното
възпроизвеждане на съдържанието им по телефона,дори и да е реално
осъществено от връчителя /за което в случая няма данни/,не води до редовно
връчване на книжата,тъй като съдът е длъжен да връчи препис от съответните
книжа.
С оглед на горните съображения въззивният съд намира,че на
ответника-земеделски производител Г. Б. Г. не е бил връчен надлежно препис
от исковата молба на ищеца “М.”ЕООД и това само по себе си е достатъчна
5
причина постановеното по отношение на този ответник неприсъствено
решение да бъде отменено.Това е така,защото в настоящото производство се
установи нарушаване правото на защита на същия ответник в образуваното
срещу него исково производство, проявление на което нарушаване е именно
ненадлежното връчване на препис от исковата молба на същия
ответник.Реализирана е една от алтернативните хипотези на чл.240,ал.1,т.1 от
ГПК и на това основание неприсъственото решение в частта му срещу
ответника-земеделски производител Г. Г. следва да се отмени.Крайният извод
е,че разгледаната молба на същия ответник по чл.240,ал.1 от ГПК е
основателна и като такава ще се уважи,а заедно с това делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за резглеждането му от друг състав на съда
по отношение на предявения срещу ответника-молител осъдителен иск,като
разглеждането започне от етапа-изпращане на препис от исковата молба на
същия ответник за отговор в установения от закона срок.
По отношение на ответницата Т. Г. неприсъственото решение с №167
от 18.05.2023 г.,постановено по т.д.№22/2022 г. по описа на ОС-С.,не подлежи
на отмЯ. по реда на чл.240,ал.1 от ГПК,тъй като от същата ответница няма
подадена молба на посоченото основание в законоустановения срок.
Що се касае до изложените в процесната молба доводи на молителя
Г.,касаещи съществото на предявения срещу него иск,то те не подлежат на
преценка в настоящото производство по чл.240,ал.1 от ГПК,както не подлежи
на преценка дори и вероятната основателност на същия иск,макар тя да е
въведена от закона като предпоставка за постановяване на самото
неприсъствено решение.В производството по чл.240,ал.1 от ГПК се изследва
само наличието на някоя от трите визирани /и посочени по-горе/ хипотези за
отмЯ. на неприсъствено решение,а преценката за вероятна основателност на
съответния иск не е предвидена в нето една от същите хипотези.Затова
изложените по съществото на иска доводи в молбата по чл.240,ал.1 от ГПК
няма да бъдат коментирани в настоящото решение.
На молителя Г. не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство,тъй като той е освободен от заплащането на такса по
подадената от него молба с правно основание чл.240,ал.1 от ГПК и по делото
няма данни реално да е извършил други разноски за това производство.
В откритото съдебно заседание на 15.05.2024 г. процесуалният
представител на молителя-адв. М.,е заявил искане да бъдат присъдени в полза
на доверителя му разноски по чл.38 от ЗА.Разноски на посоченото основание
обаче и по-точно адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА може да
бъде присъдено само в полза на адвоката,осъществил безплатна адвокатска
защита на съответната страна по делото,когато такава защита е уговорена и
безплатното й осъществяване е на някои от основанията,предвидени в ал.1-ва
на чл.38 от Закона за адвокатурата.В случая не е представен договор между
молителя и адв. М.,в който да е уговорено извършването от последния на
безплатна адвокатска защита спрямо молителя в настоящото производство по
чл.240,ал.1 от ГПК и то на някои от основанията по чл.38,ал.1 от ЗА,поради
което в полза на адв. М. няма да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от същия закон.
6
Настоящото решение на въззивния съд,постановено в производство по
чл.240,ал.1 от ГПК,не подлежи на касационно обжалване,тъй като няма
характер на въззивно решение по смисъла на чл.270-272 от
ГПК,независимо,че отменителното производство по чл.240 от ГПК се развива
пред въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.240,ал.1,т.1 от ГПК неприсъствено решение
№167 от 18.05.2023 г.,постановено по т.д.№22/2022 г. по описа на Окръжен
съд-С.,в частта му,с която е осъден ответникът-земеделски производител Г. Б.
Г. с ЕГН **********,код по БУЛСТАТ ***,да заплати на “М.”ЕООД-гр.С. с
ЕИК ***,сумата от 90 000 лв.,представляваща дължима неустойка по чл.11 и
чл.12 от договор за покупко-продажба от 12.05.2022 г.,както да заплати на
дружеството-ищец и разноски по делото в размер на 15 650 лв.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от
друг състав по отношение на предявения от “М.”ЕООД с ЕИК *** против
земеделски производител Г. Б. Г. осъдителен иск,като разглеждането започне
от етапа-изпращане на препис от исковата молба на ответника ЗП Г. Б. Г. за
отговор в установения от закона срок.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7