№ 1461
гр. Русе, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520102594 по описа за 2022 година
Адв.М. Б., пълномощник на "Линамар Лайт Металс Русе" ЕООД (предишно
наименования „Монтюпе“ ЕООД) твърди, че представляваното от нея дружество е било в
трудово правоотношение с В. Н. Д., основано на договор №370/12.11.2015г., по силата на
който последният заемал длъжността "обслужващ работник, промишлено производство",
считано от 23.11.2015г., с 6 месечен изпитателен срок. С допълнително споразумение от
19.02.2019г. били променени: заеманата от служителя длъжност и срокът на договора.
Страните не уговорили срок различен от законоустановения по чл.326, ал.2 КТ.
Въз основа писмено заявление, депозирано от ответника, трудовото правоотношение
било прекратено със заповед №121/20.05.2019г. на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от
21.05.2019г. Молителят поддържа, че заповедта е връчена лично на лицето и като
неоспорена е влязла в сила.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на основание
чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 355.44 лева за неотработените 13 календарни дни от
30 дневното предизвестие. Пояснява, че обезщетението е формирано по реда на чл.228, ал.1
КТ. Излага подробни съображения, относно начина, по който е определен размера на
претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. Н. Д., ЕГН ********** от
гр.Русе, ул."Й.Д."№.. да заплати на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД (предходно
наименование "Монтюпе" ЕООД), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2, представлявано от управителя
Л.А. сумата: 355.44 лева - обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.05.2022г. до окончателното й изплащане.
1
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Б. Г. – особен представител на ответника В. Н. Д. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Намира иска за недоказан по основание.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №370/12.11.2015г., по силата на който В. Н. Д. заемал длъжността "обслужващ
работник, промишлено производство " в „Монтюпе“ ЕООД, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лева и допълнително възнаграждение - 0.6 % за всяка
година трудов стаж. Договорът е сключен със срок на изпитване – 6 месеца, считано от
23.11.2015г. Според т.8 и т.9 от контракта: „Срокът за изпитване е в полза и на двете
страни“ и „До изтичане на срока за изпитване и двете страни могат да прекратят договора
без предизвестие“.
С допълнително споразумение от 19.02.2019г. са променени заеманата от служителя
длъжност и срокът на договора.
Със заповед №121/20.05.2019г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, а като причина е посочено: „представено писмено
заявление от работника за едностранно прекратяване на безсрочен договор, приложено към
настоящата заповед“. На същата дата, заповедта е връчена лично на В. Д.. В акта изрично е
вписано задължението на работника за заплащане обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер
на 770.22 лева.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно, претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.
Нормата на чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на труда.
Законодателят признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да
прекрати своя трудов договор, посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае
се за лично, субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на
работника или служителя, като причината и мотивите за прекратяване трудовия договор на
това основание са без значение. Затова при прекратяване на правоотношението по чл.326 КТ
настъпва промяна в правната сфера на работодателя независимо от неговата воля или
съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда възможност за всяка от страните по трудово
правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки на другата страна
обезщетение, което е с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Налице е законово уредена
възможност да бъде заместена първоначално дължимата престация по трудовото
2
правоотношение – полагане на труд за срока на предизвестие, с друга – заплащане на
определената в закона парична сума под формата на обезщетение, което е класически
пример за даване вместо изпълнение.
В конкретния случай, на 02.05.2019г. В. Д. е депозирал заявление, с което уведомил
работодателя, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл.326,
ал.1 КТ, считано от 21.05.2019г. Декларирал, че е запознат и приема да изпълни
задължението си по чл.220, ал.1 КТ за заплащане обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение, при неспазване срока на предизвестие. Обстоятелство, което
ответната страна не оспорва.
От приложените към исковата молба извадки от ведомости е видно, че не е
извършено прихващане на дължимото от ответника обезщетение с трудовото му
възнаграждение.
Брутното трудово възнаграждение на ответника, съобразно договореното и НСОРЗ е
в размер на 844.28 лева. Среднодневният размер на обезщетението за един работен ден –
44.43 лева, а за 8 дни (срокът на неспазеното предизвестие) – 355.44 лева. Изложеното води
до извод, че претенцията, като доказана следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78, ал.1 ГПК в тежест на В. Д. са
направените от "Линамар Лайт Металс Русе" ЕООД разноски по делото в размер на 550 лева
– заплатена държавна такса и възнаграждения за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН ********** от гр.Русе, ул."Й.Д."№.. да заплати на
„Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД (предходно наименование "Монтюпе" ЕООД), ЕИК
********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар
Освободител“№8А, ет.2, представлявано от управителя Л.А. сумите: 355.44 лева -
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2022г. до окончателното й изплащане и 550 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3