№ 423
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена И.нова
Членове:Златка Чолева
ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
в присъствието на прокурора М. Г. М.
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100508851 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 18.03.2021 г. по гр.д. № 15196/2020 г. на СРС, ГО, 32 състав
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. К. К., на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 06.11.2015 г. до 29.03.2019 г. вследствие на
образувано и водено срещу него наказателно производство за извършено престъпление
по чл.209, ал.1 НК, което е завършило с оправдателна присъда по НОХД № 4897/2018
г. на СРС, 129 състав, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД –
сумата от 404, 44 лв. мораторна лихва за периода 29.03.2019 г. - 26.03.2020 г.
Искът за главницата е отхвърлен за сумата над 4 000 лв. до пълния предявен
размер от 7 000 лв., а искът за мораторната лихва – за сумата над 404, 44 лв. до пълния
предявен размер от 707, 83 лв.
С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
Г. К. К., на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, и сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в заплащане на адвокатски хонорар
за защита по НОХД № 4897/2018 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, завършило с
влязла в сила оправдателна присъда.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.
чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 633, 53 лв. разноски по делото, съразмерно уважената
част от исковете.
С определение от 11.05.2021 г. решението, на основание чл.248 ГПК, е
1
допълнено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 104, 61 лв. разноски по делото.
Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен искът за
обезщетение за неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от ответника
Прокуратурата на Република България. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Излага съображения, че определеният размер на обезщетението не е
съобразен с принципа на справедливост и със събраните по делото доказателства.
РазвИ. доводи, че не се установява ищецът да е претърпял страдания извън обичайните
за случая и че не се установява в причинна връзка с обвинението да са настъпили
трайни последици за физическото и психическото му състояние – влошаване на
здравословното му състояние, злепоставяне в обществото, невъзможност за започване
на нова работа.
По отношение на здравословното състояние на ищеца излага съображения,
че по делото е изслушана съдебно-психологична експертиза (СПЕ), въз основа на
която съдът е приел, че воденото срещу ищеца производство няма как да бъдат
пренебрегнати като допринасящи за повторния му инсулт, диагностициран през
м.05.2017 г. Поддържа и че не се ангажирани доказателства относно репутацията на
ищеца преди повдигане на обвинението, за да се приеме, че именно то е довело до
злепоставяне на ищеца в обществото. В тази връзка твърди, че Прокуратурата не е
разпространявала официална информация по случая, а наред с това, преди процесното
обвинение срещу ищеца са водени и други две наказателни производства за
престъпления от общ характер. Излага съображения, че по делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е търсил работа и да е бил възпрепятстван да получи такова
поради повдигнато му обвинение.
Излага съображения, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение – „подписка“, като по отношение на него не са прилагани други мерки за
процесуална принуда, както и че наказателното производство, макар да се е развило в
двете му фази – досъдебна и съдебна, е продължило 3 години и 4 месеца, като в
съдебна фаза е гледано пред две инстанции, без да са извършвани многократни
призовавания и явявания пред разследващите органи и съда. Моли съда да намали
размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца Г. К. К., с който излага съображения за неоснователност на релевираните с
въззивната жалба доводи. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Решението в частта относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв. обезщетение за имуществени вреди, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира от фактическа страна следното:
С исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 06.11.2015 г.,
одобрено от прокурор от СРП по ЗМ № 3364/2015 г. по описа на 06 РУП – СДВР, по
пр. пр. № 43493/2015 г. на СРП му е било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, като досъдебното производство
е било внесено в съда с обвинителен акт на 13.03.2018 г., по повод на което е било
2
образувано било НОХД № 4897/2018 г. на СРС, НО 129 състав. С присъда № 465436 от
24.07.2018 г. Г. К. К. е бил признат за невинен и бил оправдаван по повдигнатото му
обвинение. Срещу оправдателната присъда е бил внесен протест от СРП, по който е
било образувано ВНОХД № 3993/2019 г. на СГС, НО, 17 състав, приключило с
решение, потвърждаващо оправдателната присъда. Твърди, че в периода 06.11.2015 г.
– 29.03.2019 г. е било налице наказателно обвинение срещу него за умишлено
престъпление от общ характер, в причинна връзка с което е претърпял вреди –били са
накърнени честта и достойнството му и неговата самооценка за продължителен период
от време – близо 4 години. Бил му е създаден сериозен психически стрес, което се е
отразило и на физическото му състояние. Към момента на започване на наказателното
преследване ищецът е бил в недобро здравословно състояние. Твърди се, че психиката
му се е сринала и физическото му здраве се е влошило дотолкова, че се наложило да се
имплантира електрокардиостимулатор, а впоследствие е получил и втори инсулт.
Преживяното му е създавало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период
от време. Притеснявал се е, че неговите приятели биха му задавали въпроси, свързани
с обвинението, и се е дистанцирал от тях. Твърди, че през целия период на
наказателното производство се е чувствал отчаян, безсилен, онеправдан и злепоставен
пред близките си и обществото.
С оглед изложеното счита, че в негова полза е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ в размер на сумата
от 7 000 лв., както и вземане за мораторна лихва за периода 29.03.2019 г. – 26.03.2020 г.
в размер на 707, 83 лв., и вземане за обезщетение за имуществени вреди – разходи за
адвокатска защита в рамките на наказателното производство в размер на 500 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Прокуратурата на Република България, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва твърдените вреди да са настъпили като пряк и
непосредствен резултат от процесното обвинение. Счита, че по делото не са
представени доказателства за действително претърпени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, опасения от опозоряване, което състояние да е пряк и непосредствен
резултат именно от конкретното обвинение. Твърди, че сочените от ищеца
доказателства не доказват друго освен неговото влошено здравословно състояние.
Поддържа, че претенцията на ищеца е завишена, не съответства на претърпените вреди
и икономическия стандарт в Република България и не е съобразена с вида, характера и
интензитета на упражнената принуда, нито с принципа на справедливост. Оспорва
производството да е продължило извън разумния срок. Оспорва да са налице
доказателства за упражнена процесуална принуда. Оспорва претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди. Твърди, че ищецът е бил осъждан, спрямо него
са били водени други наказателни производства за престъпления от общ характер и
поддържа, че в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определяло глобално, тъй като изпитваните
притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на
доброто име в обществото и накърняването на достойнството и чест са във връзка с
всички обвинения, независимо, че не са били повдигнати заедно. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
На 06.11.2015 г. срещу Г. К. К. е започнало бързо производство ЗМ №
3
3364/2015 г. със следното действие по разследване срещу лицето – обиск и изземване и
разпит на свидетел.
С постановление от 06.11.2015 г. Г. К. К. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.
Със същото постановление на обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
Видно от заповед от 06.11.2015 г. за задържане на лице, лицето е било
задържано за срок до 24 часа, на основание чл.72 ЗМВР.
На 20.03.2018 г. ДП № 3364/2015 г. е внесено в СРС в обвинителен акт, въз
основа на който е било образувано НОХД № 4897/2018 г. на СРС, НО, 129 състав. По
същото са проведени 4 открити съдебни заседания, както следва: на 15.05.2018 г.,
04.06.2018 г., 05.06.2018 г. и 24.07.2018 г., на които подсъдимият е присъствал лично.
С присъда № 465436 от 24.07.2018 г. по НОХД № 4897/2018 г. на СРС, НО,
129 състав Г. К. К. е признат за невинен за това, че на 06.11.2015 г. около 10:45 часа в
гр. София, на ул. „Нарцис“ като съизвършител, в съучастие с неизвестен извършител,
който на същата дата на домашния й адрес в гр. София, на ул. „******* е възбудил у
М.М.Д. заблуждение, че е нейният близък познат „М.“, който следва чрез куриерска
пратка на същата дата да получи от чужбина животоспасяващи лекарства на стойност
2 500 лв., но не може да го стори, тъй като не се намира в гр. София и я моли тя да
приеме пратката и да плати на куриера сумата от 2 500 лв. с нейни пари, които след
това ще й възстанови, с цел да набави за себе си и за неизвестния извършител имотна
облага поддържал у М.М.Д. възбуденото от неизвестния съизвършител заблуждение,
като я уверил с думите: „Аз съм куриера с лекарствата…“ и с това направил опит да й
причини имотна вреда в размер на 2 500 лв., като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини – Г. К. К. е бил задържан от служителите на 06
РУ- СДВР – престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.
Срещу постановената присъда е подаден протест от прокурор при СРП, във
връзка с който е образувано ВНОХД № 3993/2018 г. на СГС, НК, 17 състав, по което е
проведено едно открито съдебно заседание – на 14.11.2018 г., на което подсъдимият е
присъствал
лично.
С окончателно решение № 306 от 29.03.2019 г. по ВНОХД № 3993/2018 г. на
СГС, НК, 17 състав е потвърдена присъда № 465436 от 24.07.2018 г. по НОХД №
4897/2018 г. на СРС, НО, 129 състав.
По делото е представена епикриза на ищеца от 18.08.2016 г. от
Кардиологично отделение на УМБАЛ „Софиямед“, в която е посочена диагноза:
„състояние след пресинкопи. Имплантация на постоянен електрокардиостимулатор тип
DDD“.
Представена е епикриза на ищеца от 02.05.2017 г. от УМБАЛ „Софиямед“ с
диагноза: „Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на вертебро-базиларната система.
Алтерниращ стволов синдром. Левостранна хемипареза- левостранна хемипареза -
тежка за ръката. Туловищна атаксия.“
С експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване от 30.10.2019 г. на
ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, като е
посочено състояние до експертизата: 68% трайно намалена работоспособност, както и
4
водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт.
По делото е приета СПЕ, от заключението на която се установява, че по
анамнестични данни ищецът е преживял тежко воденото срещу него наказателно
производство, чувствал се е унижен, като вещото лице е посочило, че данни за
установена депресия в този период не са налице. Заключението на експертизата е за
преживян силен емоционален дискомфорт, както и за принос на преживяното
напрежение от психологична гледна точка за тежестта на състоянието му, свързано с
поставен електрокардиостимулатор.
Пред СРС е разпитан свидетелят Х.А.К., който заявява, че познава ищеца, с
когото са били съученици, от 1983 г. и е близък с него; че няма информация за
повдигнато срещу него обвинение; че при ищеца е настъпила промяна 2016 г. – 2017 г.,
когато е спрял да идва на редовните им ежеседмични сбирки, не е отговарял на
позвънявания или е отговарял троснато и доколкото свидетелят знае, се е разделил с
приятелката си; че от техен приятел е разбрал, че ищецът се притеснява, че може да
влезе в затвора; че е държал ресторант в комплекс „Червено знаме“; че е получил
здравословни проблеми – получил е два инсулта, а преди това здравословното му
състояние е било добро; че към момента е пенсионер по болест; че и към момента
ищецът е притеснен, но със свидетеля са възобновили общуването си и се виждат.
Представена е справка за образувани и водени досъдебни производства
срещу Г. К. К. в автоматизираните информационни фондове на МВР, в която са налице
данни за: 1) ЗМ № 98736/14.12.1998 г. за деяние – хулиганство по чл. 325 НК; 2) ЗМ №
05561/28.03.2005г. за деяние – укрИ.не на данъци по чл.257 НК; 3) ЗМ №
121059/29.05.2012 г. за деяние – кражба маловажен случай по чл.194, ал.3 НК; 4) ЗМ №
153364/06.11.2015 г. за деяние – измама по чл.209, ал.1 НК.
Видно от справка за съдимост от 08.05.2018 г., изготвена по НОХД №
4897/2018 г. на СРС, НО, 129 състав, към момента на изготвянето й лицето не е
осъждано.
С оглед така установеното съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което
следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
С нормата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ е регламентирана от
законодателя материята относно обективната отговорността на Държавата за
причинените вреди на гражданите от правозащитните й органи, в т.ч. и Прокуратурата,
в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде
оправдано, като с нормата на чл.4 ЗОДОВ са определени и границите на тази
отговорност, обхващаща всички неимуществени и имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от даденото увреждане.
От представените по делото доказателства, анализирани по отделно и в
тяхната съвкупност, безспорно бе установено, че в случая е налице повдигнато и
поддържано обвинение от страна на представители на Прокуратурата спрямо Г. К. К. в
5
извършването на престъпление от общ характер, преследващо се ех officio; че
обвинението е в извършване на тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК; че
това обвинение е незаконно, тъй като ищецът е бил оправдан изцяло от съда с влязла в
сила присъда; че поради поддържането на това обвинение от органите на
Прокуратурата ищецът за периода 06.11.2015 г. – 29.03.2019 г. (3 години и 4 месеца и
23 дни) е имал качеството на обвиняем и подсъдим, както и че от тези действия на
длъжностните лица на Прокуратурата, са му били причинени неимуществени вреди –
обстоятелства, които доказват по основание заявеното от него искане по чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 ЗОДОВ и обуславят пораждането на право за обезвреда на това лице по визирания
ред.
За да се произнесе по въпроса относно размера на разглежданата претенция
относно неимуществените вреди и предвид възраженията на жалбоподателя в тази
връзка, съдът везе предвид: възрастта на пострадалия в периода на наказателното
производство; социално-икономическата обстановка в страната към същия момент,
определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
вида, обема, интензитета и времетраенето на настъпилите вреди, в т.ч. и с оглед
продължителността на наказателния процес; липсата на трайни и невъзстановими
последици от увреждането; обстоятелството, че вмененото му деяние съставлява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК; обстоятелството, че спрямо
ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която в минимална
степен се е отразила върху обичайното битие и възможността за реализация в личен и
обществен план на пострадалия; обема на процесуалните действия, извършени в хода
на наказателното производство с участието на това лице; обстоятелството, че
досъдебното производство е внесено в СРС с предложение за предаване на обвиняемия
на съд, поради което заплаха от осъдителна присъда е застрашавала подсъдимия;
факта, че съдебната фаза на наказателното производство се е развила на две инстанции
– с оглед внесения протест от Прокуратурата, както и тяхната продължителност и
обстоятелството, че подсъдимият е участвал лично на всички проведени пред двете
съдебни инстанции открити съдебни заседания – общо пет; обстоятелството, че от
заключението на СПЕ по делото се установи, че ищецът е преживял силен емоционален
дискомфорт, но същевременно – че според вещото лице депресия не е установена;
обстоятелството, че по делото са представени медицински документи, от които се
установява, че през 2015 г. ищецът е получил исхемичен мозъчен инсулт, за който не се
установява да е получен в причинна връзка с процесното обвинение, още повече – в
констативно-съобразитената част на СПЕ се съдържат данни същият да е настъпил
през м.02.2015 г., т.е. – преди повдигане на процесното обвинение; обстоятелството, че
по делото са представени медицински документи, от които се установява, че през 2017
г. ищецът е получил втори инсулт, за който обаче не са ангажирани доказателства, от
които да се направи извод, че е настъпил в причинна връзка с повдигнатото обвинение,
но същевременно – заключението на вещото лице, че от психологична гледна точка
емоционалното състояние на ищеца безспорно има отражение върху тежестта на
състоянието му; негативната промяна, настъпила при ищеца в периода след повдигане
на обвинението и настъпилото отдръпване от социалната му среда, предвид
показанията на свидетеля Кожухаров; обстоятелството, че по делото не се доказа в
условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца в причинна връзка с
обвинението да е имал затруднения в намирането на работа; че ищецът не е осъждан, а
заявителските материали срещу него предхождат процесното обвинение, с оглед на
което не се касае за вреди, претърпени освен от процесното и от други повдигнати
срещу лицето обвинения.
6
Наред с посоченото, следва да бъде съобразен и фактът, че осъждането на
ответника само по себе си също има ефекта на овъзмездяване /в т.см. и решение №
359/25.09.2012 г. по гр.д.№ 1 224/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО/, както и че
Прокуратурата е легитимирана да отговаря за всички вреди, причинени във връзка с
поддържаното неоснователно обвинение, в т.ч. и тези, породени от продължителността
на наказателното производство в съдебната му фаза по аргумент на задължителните
разяснения, дадени с ТР № 5/2013 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
5/2013 г.
Не могат да бъдат споделени доводите на Прокуратурата, че въз основа на
заключението на СПЕ съдът необосновано е приел за доказано влошаването в
здравословното състояние на ищеца в причинна връзка с незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение. Данни за здравословното състояние на лицето се съдържат в
представените по делото медицински документи, а заключението на СПЕ е послужило
на първоинстанционния съд за мотивиране изводите му относно значението на
емоционалното и психическо състояние на лицето за здравословното му състояние.
Не могат да бъдат споделени доводите на Прокуратурата, че необосновано
съдът е приел за доказано накърняване на авторитета на ищеца. Твърденията на самия
ищеца са за претъпени от него негативни изживявания и предприети от самия него
действия, свързани с отдръпване и изолация от обичайната му среда поради
напрежение и притеснения от евентуални съмнения, които биха се породили към
личността му с оглед повдигнатите обвинения, като доказателства за така твърдените
от ищеца негативни изживявания са ангажирани по делото - заключението на СПЕ и
ангажираните гласни доказателства.
С оглед изложеното и при съобразяване на предвидения в чл.52 ЗЗД принцип
на справедливостта, в полза на Г. К. К. е възникнало право на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК в размер на
сумата от 4 000 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят няма право
на разноски по делото.
Право на разноски има ответникът по жалбата – ищецът. С отговора на
въззивната жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащане на което не са представени по делото, с оглед на което
такова не следва да се присъжда по арг. от т.1 на ТР № 6/2012 г. на тълк.дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.03.2021 г. по гр.д. № 15196/2020 г. на СРС,
ГО, 32 състав в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Г. К. К., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
7
от 06.11.2015 г. до 29.03.2019 г. вследствие на образувано и водено срещу него
наказателно производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК, което е
завършило с оправдателна присъда по НОХД № 4897/2018 г. на СРС, 129 състав, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано от
страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8