Определение по дело №343/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

С молба за вписване, отбелязване или заличаване изх. № 52787/06.12.2013 г. по изп.д. № 1546/2013 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 и район на действие ОС – К., е вписана възбрана върху 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.107.277 по кадастралната карта на Г., с адрес на поземления имот: Г., У.О.” № *, с площ 391 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползуване ниско застрояване; с номер по предходен план пл.сн. № *, при съседи: 40909.107.102, 40909.107.101, 40909.107.100., 40909.107.98, 40909.107.99, 40909.107.108, 40909.107.109, 40909.107.279, 40909.107. 276, 40909.107.103.

Недоволни от постановлението за налагане на възбрана са останали жалбодателите С. Д. У., П. Д. У., С. И. У., В. И. У., Ж. И. У., К. И. У., С. Г. З. и К. Г. Ч., всички от Г., които го обжалват. В жалбата си твърдят, че получили съобщение, че Д. В. Д. била наложила възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим поземлен имот, находящ се в Г., У.О.” № * с площ 391 кв.м., ведно с построената в имота сграда. Сочат, че имотът бил продаден на 01.12.2010 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 76, дело № 276 от 2010 г. и нотариален акт № 75, дело № 275 от 2010 г., поради което възбрана не можело да бъде наложена и същата била незаконна и недействителна. Молят съда да отмени наложената възбрана.

Ответниците Д. В. Д. и „А. Б.” -Г. не са представили възражения на основание чл.436, ал.3 от ГПК и не вземат становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 1546/2013 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 и район на действие ОС – К. е образувано по молба на „А. Б. Б.” – Г. против Д. В. Д.. В хода на производството принудителното изпълнение е било насочено към 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.107.277 по кадастралната карта на Г., с адрес на поземления имот: Г., У.О.” № *, с площ 391 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор *.107.277.1. В последствие с молба за вписване, отбелязване или заличаване изх. № 1416/10.01.2014 г. по изп.д. № 1546/2013 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 и район на действие ОС – К., възбраната върху построената в поземления имот сграда е била вдигната. Видно от представеното по изпълнителното дело копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, Д. В. Д. е собственица на 1/12 идеална част от поземлени имот с идентификатор 40909.107.277, с площ 391 кв.м., находящ се в Г. ,л.”О.” № 3, а жалбодателите С. Д. У., П. Д. У., С. И. У., В. И. У., Ж. И. У., К. И. У., С. Г. З. и К. Г. Ч. са съсобственици на поземления имот, всеки от които притежава по 1/12 идеална част. Или, с налагането на възбраната принудителното изпълнение е насочено единствено върху идеалната част на длъжника по изпълнителното дело - Д. В. Д., но не и спрямо идеалните части на жалбодателите, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбодателите, че възбраната е наложена върху 1/2 идеална част от имота. Очевидно в случая се касае за техническа грешка, тъй като е безспорно, че възбраната е наложена само върху притежаваната от Д. В. Д. 1/12 идеална част. Що се отнася до доводите, че възбраната е наложена и върху построената в процесния имот сграда, то същите са неоснователни предвид обстоятелството, че възбраната върху сградата е била вдигната от частния съдебен изпълнител. Освен това, сградата е собственост на Д. И. И., видно от нотариален акт № 76/01.12.2010 г., том 4, дело № 276/2010 г. по описа на Нотариус Е. К., с район на действие РС – К., който обаче не е жалбодател и поради тази причина този довод е и неотносим към предмета на делото.

Имайки предвид изложеното, следва да бъõе постановено определение, с което да бъде оставена без уважение жалбата на С. Д. У., П. Д. У., С. И. У., В. И. У., Ж. И. У., К. И. У., С. Г. З. и К. Г. Ч., всички от Г. против действието на частния съдебен изпълнител за налагане на възбрана върху 1/12 идеална част от поземления имот.

Ето защо и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.435, ал.4 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на жалбата на С. Д. У., П. Д. У., С. И. У., В. И. У., Ж. И. У., К. И. У., С. Г. З. и К. Г. Ч., всички от Г., против действието на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 и район на действие ОС – К. по изп. дело № 1546/2013 г. за налагане на възбрана върху 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор *.107.277 по кадастралната карта на Г., с адрес на поземления имот: Г., У.О.” № 3, с площ 391 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползуване ниско застрояване; с номер по предходен план пл.сн. № *, при съседи: 40909.107.102, 40909.107.101, 40909.107.100., 40909.107.98, 40909.107.99, 40909.107.108, 40909.107.109, 40909.107.279, 40909.107. 276, 40909.107.103, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.