№ 180
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000502763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №86/21.07.2022 г. по т.д.№8/2022 г. на СОС,
постановено по предявен от Е. К. Л. против ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 72 000 лв., представляваща разлика над доброволно изплатеното
от ответника на ищцата преди образуване на делото, застрахователно обезщетение в
размер на 8 000 лв., и пълния претендиран размер на обезщетението от 80 000 лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума за периода от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане, за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, претърпени от
ищцата като пешеходец в резултат от ПТП на 09.08.2021 г. в гр. Самоков, причинено
по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“с ДК№ ***. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 18.01.2022 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното плащане,
като е отхвърлил частично предявения иск, за разликата над тази сума, до пълния
предявен размер от 72 000 лв., и е осъдил страните за заплатят разноски по
съразмерност. Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№5364/03.08.2022 г. ищцата Е. К. Л., чрез пълномощника
си адв. В. О., обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част изцяло.
Релевирани са оплаквания за неправилност на решението – съдът неправилно е приел,
че справедливото обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди, е в размер на още 36 000 лв., освен платените от застрахователя 8000 лв. Така
определеното справедливо обезщетение ищцата счита за несправедливо занижено, в
1
нарушение на чл.52 от ЗЗД, и несъобразено с критериите, формулирани в ППВС
№4/1968 г. Не е извършено от съда всестранно и пълно обсъждане на относимите
обстоятелства, в резултат на което е определено занижено обезщетение, и неправилно
е прието наличие на принос на пострадалата за настъпване на увреждането, и то в
размер на 50%. Приносът на пострадалата не е установен по несъмнен начин – не е
проведено пълно и главно доказване на твърденията на ответника, че ищцата е била
длъжна и обективно е могла да съобрази предприетата маневра от водача на лекия
автомобил, както и че е съществувало по-безопасно място за пресичане. Неправилно
съдът е приел, че приносът на ищцата следва да се цени като равностоен с вината на
делинквента. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, както и в
частта, в която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответното дружество, и
постановяване на ново решение по същество, с което да бъде присъдено на ищцата
допълнително обезщетение до пълния предявен размер от 72 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, за периода от 18.01.2022 г. до окончателното
плащане, както и да се присъдят изцяло направените от ищцата разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, жалбоподателката е освободена от
задължението за внасяне на държавни такси на осн. чл.83, ал.2 от ГПК с Определение
№60/03.02.2022 г., жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.№5855/26.08.2022 г., подаден
от „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“АД, чрез адв. Д.
С.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението е
правилно в отхвърлителната му част. Пресичането на необезопасено за целта място
съставлява виновно и противоправно поведение, с което пострадалата сама се е
изложила на риск, като същевременно е лишила водача от възможността своевременно
да възприеме опасността и да реагира за предотвратяване на произшествието. Не се
спори, че и водача на автомобила е виновен за произшествието, но, според ответника,
приносът на пострадалата е по-голям. Претендираното обезщетение е прекомерно
завишено спрямо полученото увреждане, социално-икономическите условия в
страната, и стандарта на живот на пострадалата, а присъдената сума е достатъчна да
компенсира ищцата за действително претърпените от нея неимуществени вреди.
Ответникът счита, че икономическият принос на увредения за семейството и
обществото следва да бъде отчетен като релевантен за определяне на размера на
справедливото обезщетение. Настоява за оставяне на въззивната жалба на ищцата без
уважение.
С Въззивна жалба вх.№5787/24.08.2022 г. ответникът „Застрахователно
Акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“АД, чрез адв. Д. С., обжалва
решението частично в неговата осъдителна част, с която е осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размера, надвишаващ сумата от 5000 лв., до
уважения от пъвостепенния съд размер на иска от 18 000 лв., включително в частта за
присъдената на ищцата законна лихва върху обжалваемата главница, както и в частта
за разноските, за които е осъдено ответното дружество съразмерно на обжалваемия
размер. Релевирани са оплаквания за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, чрез
определянето на завишен размер на справедливото обезщетение, при правилно
2
определен от съда принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в
размер на 50%. Присъденото на ищцата допълнително обезщетение от 18 000 лв.,
заедно с изплатената част от него в размер на 8000 лв., общо се равнява на сумата от 26
000 лв., която е необосновано завишена, като според ответника дължимия от него
размер на обезщетението е общо 13 000 лв., като след приспадане на заплатените вече
8000 лв., на ищцата се дължи още сумата от 5000 лв. Настоява се за отмяна на
решението в осъдителната му част за размера над 5000 лв. до размера от 18 000 лв.,
включително в частта за присъдената законна лихва върху главницата над размера от
5000 лв., както и в частта за присъдените разноски и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на тази горница.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивна жалба вх.
№6147/09.09.2022 г., подаден от Е. К. Л., чрез адв. В. О., в който се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Не е налице
завишаване на справедливия размер на обезщетението, правилно е приета за
установена причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и процесното ПТП.
Неоснователно се поддържа наличие на принос на пострадалата от 50%, като във
въззивната жалба на ищеца подробно са изложени съображения относно неправилното
приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД в тази връзка. Настоява се въззивната жалба на
ответника да се остави без уважение, като се присъдят на ищцата направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови доказателства
и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
Пред въззивната инстанция страните не спорят по факта на настъпването на
процесното ПТП, както и по наличието на основания за ангажиране на отговорността
на ответника, в качеството му на застраховател – не се оспорва вината на водача на
застрахования при ответника лек автомобил, валидността на сключения договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие
към датата на ПТП, качеството на ищцата на увредено лице, и причинените й
травматични увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Не се спори, че
ответникът е изплатил на ищцата доброволно и извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лв., което според ищцата е недостатъчно, и
претендираната сума от 72 000 лв. съставлява разликата до претендирания от ищцата
размер на справедливото обезщетение от 80 000 лв. Спорът между страните пред
въззивната инстанция е съсредоточен върху справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, както и върху наличието на принос на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат и неговия размер.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден.
Съдебното производство е било образувано след депозирана извънсъдебна претенция
пред застрахователя за изплащане на обезщетение, която не е била удовлетворена,
поради което постановеният по него съдебен акт е допустим. По правилността на
решението съдът е ограничен от релевираните оплаквания във въззивната жалба.
3
По спорните между страните въпроси, на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира
следното:
От приетата по делото САТЕ /на л.162-164 от делото на СОС/ се установява, че
на 09.08.2021 г., около 15.00 часа – в светлата част на денонощието, при сухо и ясно
време с нормална видимост, в гр. Самоков, на ул.“Рилски скиор“, срещу магазин за
строителни материали, в непосредствена близост до кръстовище между улици „Рилски
скиор“ и „Димчо Дебелянов“, в зоната на улицата, застрахованият при ответника лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***, управляван от Л. Н. Г., е извършвал
маневра „движение на заден ход“, с цел паркиране на автомобила между други
паркирали там автомобили. В процесния участък улицата е двупосочна, с по една
лента за движение във всяка посока, с обща широчина 6 метра, като от дясната страна
на улицата в посока към ул.“Димчо Дебелянов“ е имало тротоар с широчина 2,50 м., а
от лявата страна – уширение за паркиране с широчина 3,80 метра, в зоната на което е
имало паркирани автомобили. В същото време, по тротоара на улица „Рилски скиор“, в
областта между паркираните автомобили и сградата на магазина, е вървяла
пешеходката Е. Л.. Същата е предприела пресичане на пътното платно по същото
време, в което водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е предприел маневрата
„движение на заден ход“, като е настъпило съприкосновение между дясната задна част
на лекия автомобил и тялото на пешеходката, в резултат на което същата е паднала
върху пътното платно. Лекият автомобил е преустановил движението си
непосредствено след удара, и не е прегазил тялото на пешеходката. Тъй като
местопроизшествието не е било запазено, експертизата не може да установи на какво
разстояние от кръстовището и от тротоара е настъпил удара. В протокола за оглед на
местопроизшествието няма данни за хоризонтална или вертикална маркировка в зоната
на ПТП. Експертизата установява, че водачът е имал техническа възможност да
възприеме приближаващата пешеходка в огледалата за обратно виждане, най-късно
когато тя е била на 1 метър встрани от страничния габарит на автомобила. Като взема
предвид, че съприкосновението с тялото на пешеходката е настъпило в задната дясна
част на автомобила, експертизата обосновава извод, че пешеходката се е движела със
спокоен ход, като до удара е изминала част от широчината на пътното платно – поне
колкото е широчината на автомобила, през което време водачът на автомобила е имал
възможност да я възприеме. Тъй като не я е възприел, се обосновава извод, че водачът
на автомобила не е наблюдавал непрекъснато пътя зад управляването от него превозно
средство. Той е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при
движение назад непрекъснато е наблюдавал пътя зад превозното средство.
Пешеходката също е имала възможност в някакъв момент да възприеме движещият се
назад автомобил, но не е имала възможност с някакви действия да предотврати
настъпването на ПТП.
Съдът намира, че заключението е изготвено компетентно, но при оскъдни данни
в изготвения протокол за оглед на местопроизшествието, от които не може да бъде
установено точното място на удара, взаимното разположение на автомобила и
пешеходката непосредствено преди удара. Същото кореспондира на представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №89/14.08.2021 г. /на л.6/,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 09.08.2021 г. от 16.05 ч. /на л.152-153/ и
Протокол за оглед на местопроизшествие от 09.08.2021 г. от 17.40 ч. /на л.154-155/,
както и на събраните гласни доказателства чрез разпит на делинквента, поради което
съдът кредитира заключението.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
4
на Л. Н. Г. - водач на застрахования при ответника лек автомобил. Същият установява,
че на ул.“Рилски скиор“ в гр. Самоков, при опит за паркиране пред магазин за
железария, движейки се назад, блъснал ищцата. От едната страна на улицата имало
паркинг, от другата също имало спрени 4-5 коли. Свидетелят искал да паркира
успоредно на тези коли, пред железарията. Магазинът за железария се падал от лявата
страна на свидетеля. В близост до мястото, където свидетелят искал да паркира, се
намирало кръстовище, което било „много по-надолу“ от мястото на ПТП, и там няма
светофар и пешеходна пътека. Свидетелят твърди, че погледнал в огледалата за
обратно виждане, имал видимост, но не видял пострадалата, която „изскочила“ между
колите, и я блъснал. При самото тръгване на автомобила, свидетелят чул, че „нещо
подпрях“, и преустановил веднага движението. Ударил ищцата със задната дясна част
на автомобила. По автомобила нямало никакви поражения. Скоростта на автомобила в
момента на удара била 1-2 км/ч., като ударът настъпил непосредствено след
потеглянето на автомобила. Управляваният от свидетеля автомобил бил седан, като
страничните му стъкла били затъмнени, а задното – не. Когато чул удара, свидетелят
спрял веднага и слязъл от колата, и тогава видял жената. Помогнал й да се изправи –
била контактна, можела да ходи, станала и се качила в неговата кола. Тя казала, че я
боли ръката. Свидетелят й предложил да я закара до „Бърза помощ“, но тя отказала,
като казала, че е добре. Той е я закарал до дома й, изпратил я до входа, тя се качила
сама, и се върнал на мястото на произшествието. Тогава дошли служители от
полицията и описали всичко.
Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита обстоятелството, че свидетелят е бил водач на автомобила към момента на
ПТП, и срещу него е образувано досъдебно производство във връзка с увреждането на
ищцата, което към момента на разпита му не е приключило, и е възможно показанията
му да са повлияни от желанието да се оневини. Въпреки това, съдът намира, че
показанията на свидетеля кореспондират на приложения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №89 /на л.6/, Протокол за оглед на местопроизшествие,
съставен на 09.08.2021 г. в 16:05 ч. /на л.134-135/ и Протокол за оглед на
местопроизшествие, съставен на 09.08.2021 г. в 17:40 ч. /на л.136-137/, на
анамнестичните данни, отразени в медицинската документация по данни от самата
ищца, както и на показанията на св. Б., поради което ги кредитира.
От показанията на св. Б. Б. /син на ищцата/ се установява във връзка с механизма
на ПТП, че произшествието е настъпило, след като ищцата същия ден ходила до
пощата да вземе пенсията си. На прибиране, при пресичане на улица „Рилски скиор“,
била бутната в гръб от кола, която маневрирала на заден ход. Ищцата не чула
приближаването на автомобила зад гърба й, защото била работила като тъкачка 30
години, и слухът й бил намален, и не могла да се предпази. Паднала напред, при което
си счупила пръст на ръката, била ожулена много сериозно, лявото й рамо пострадало.
Свидетелят установява, че на тази улица няма пешеходна пътека и не е имало такава,
откакто свидетелят помни.
Съдът преценява и показанията на този свидетел при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката му родствена връзка с ищцата, обосноваваща интерес от
изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът кредитира показанията на
този свидетел в частта им относно механизма на ПТП, като ги намира логични и
непротиворечиви, и кореспондиращи на показанията на св. Г., на приложените
писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №89 /на
л.6/, 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие, съставени на 09.08.2021 г., на
5
дадените сведения от ищцата при хоспитализацията й.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че водачът на застрахования автомобил е предприел маневра
„движение на заден ход“, с цел осъществяване на паркиране на автомобила пред
магазин за железария, находящ се от лявата страна на пътното платно, спрямо посоката
на движение на автомобила, на улица с двупосочно движение – с по една лента във
всяка посока, с обща широчина на двете ленти 6 метра. Установява се също, че от
лявата страна на пътното платно е имало и други паркирани до тротоара автомобили.
От дясната страна на пътното платно спрямо посоката на движение на автомобила, е
имало уширение, предназначено за паркиране на автомобили, с широчина от 3,80 м.
Установява се, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно, в зоната зад
автомобила, от ляво – на дясно спрямо посоката на движението му. Съдът приема за
установено от фактическа страна, че мястото на настъпване на процесното ПТП е било
извън зоната на кръстовището между улици „Рилски скиор“ и „Димчо Дебелянов“,
като в близост до местопроизшествието, включително и в района на кръстовището, не
е имало обозначена пешеходна пътека. Съприкосновението между автомобила и
тялото на пешеходката е настъпило непосредствено след потеглянето на автомобила, в
зоната на дясната задна част на автомобила, при скорост около 1,5 км/ч. Водачът на
автомобила е имал възможност да възприеме преминаващата в зоната зад автомобила
пешеходка, и да не предприема движение назад, а да изчака преминаването й.
Пешеходката е имала възможност да възприеме автомобила, преди започването на
маневрата „движение назад“, находящ се вляво от нея към момента на пресичането, но
в момента на удара е била с гръб към него, и поради увредения си слух не е можела да
се ориентира по шума от двигателя му за неговото приближаване. Дори да е имала
възможност да възприеме автомобила преди маневрата, и да чуе шума на двигателя,
след предприемане от водача на маневрата „движение на заден ход“ тя не е имала
възможност да реагира, за да избегне удара, тъй като ударът е настъпил
непосредствено след потеглянето на автомобила, а към този момент тя вече е била
предприела пресичането на пътното платно.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че водачът на автомобила е предприел паркиране на автомобила в нарушение
на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която задължава водачите да спират за
паркиране превозните средства възможно най-вдясно на платното за движение, по
посока на движението. В конкретния случай се установява, че автомобилът е захождал
за паркиране на място, находящо се отляво на водача – т.е. в лявата част на пътното
платно, която е била предназначена за движение на превозни средства в обратна
посока на тази, в която се е движел автомобила. Престой на превозните средства в
лявата част на пътното платно по посока на движението се допуска само на улици с
еднопосочно движение /съгласно чл.94, ал.4 от ЗДвП/, докато в конкретния случай
ул.“Рилски скиор“ е била с двупосочна организация на движението. Наред с това,
пешеходката е изминала част от широчината на пътното платно, преминавайки отляво
– надясно зад автомобила, и е била ударена с дясната задна част на автомобила, което
показва, че тя е била първоначално видима през задното ляво странично стъкло, а
впоследствие – и през задното панорамно стъкло, през което време водачът е имал
възможност да я възприеме, ако преди и по време на извършваната маневра „движение
на заден ход“ е наблюдавал непрекъснато зоната зад автомобила. Обстоятелството, че
водачът не е възприел пешеходката, въпреки че ударът е настъпил непосредствено след
потегляне на автомобила, обосновава извод, че водачът не е изпълнил задължението
6
си по чл.40, ал.1 от ЗДвП преди да предприеме движение назад да се увери, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и не е изпълнил задължението си по чл.40,
ал2 от ЗДвП по време на движението назад да наблюдава непрекъснато зоната зад
автомобила. Наред с това, процесният автомобил е бил със затъмнени странични
стъкла /съгласно показанията на водача/ – т.е. видимостта през тях е била намалена, в
нарушение на разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, което нарушение също е в пряка
връзка с невъзприемането на движението на пешеходката в зоната зад автомобила.
От друга страна, пешеходката Е. Л., е пресичала пътното платно на
необозначено за пешеходци място, но по двулентов двупосочен път в населено място,
като в близост до мястото не е имало обозначена пешеходна пътека, което е
допустимо, съобразно разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба
изисква в този случай пешеходецът, преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства /чл.113, ал.2 във вр. чл.113,
ал.1, т.1 от ЗДвП/, и да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спира без необходимост на платното за движение /чл.113, ал.2 вр. чл.113, ал.1, т.2
ЗДвП/. В конкретният случай, обаче, процесният автомобил не е бил „приближаващо
се превозно средство“, спрямо изходната позиция на пешеходката – от събраните
доказателства се установява, че автомобилът е бил ориентиран за движение в обратна
посока на посоката на движение по лентата, в която се е насочил да паркира /насочил
се е да паркира в лявата част на пътното платно – т.е. в лентата за насрещно движение
спрямо собствената му посока/, и преди да предприеме паркирането, е бил подминал
мястото на пресичане на пешеходката – тя е пресичала в зоната зад автомобила, а
автомобилът е започнал маневра „движение назад“. Следователно, дори пешеходката
да е имала възможност да възприеме, и да е възприела превозното средство, което е
подминало мястото на пресичане, и е спряло в насрещната лента за движение, тя не е
можела и не е била длъжна да очаква, че то внезапно ще започне „движение назад“, ще
навлезе в насрещната за посоката му лента за движение, и ще се насочи да паркира
отляво на пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата. Тъй
като ударът е настъпил непосредствено след потеглянето на автомобила, дори да е
имала възможност да възприеме започналото движение назад, ищцата не е можела да
предприеме действия за избягване на удара с лекия автомобил, като излезе достатъчно
бързо от коридора му на движение. Предвид напредналата й възраст – на 75 години
към момента на произшествието, тя не е имала физическа възможност да се придвижи
достатъчно бързо на безопасно място. По изложените съображения съдът намира, че
поведението на пешеходката не е било противоправно, а напълно съобразено с
правилата за движение по пътищата, поради което съдът намира за изцяло
неоснователно релевираното възражение за принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат.
За установяване на действителните болки и страдания на ищцата по делото е
приета съдебно-медицинска експертиза /на л.116-122 от делото на СОС/, от която се
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 09.08.2021 г. ищцата Е.
К. Л., тогава на 75 години, е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в:
счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост /горен край/; счупване в
областта на крайната фалангеална става на трети пръст на дясната ръка;
кръвонасядане и охлузване на лявата скула; кръвонасядане на лява буза и шия;
кръвонасядане на клепачите на ляво око с притваряне на очната цепка; кръвонасядане
на ляво рамо, лява мишница и горна трета на лява предмишница. Счупването на лявата
7
раменна кост е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за период повече от 30 дни, а останалите увреждания са реализирали
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За лечение на уврежданията първоначално на ищцата е била оказана спешна
медицинска помощ, а на следващия ден е хоспитализирана в отделение по ортопедия и
травматология на МБАЛ – Самоков, където на 10.08.2021 г. под локална анестезия и
рентгенов контрол е извършено закрито наместване на фрактурата на лявата раменна
кост и е поставена гипсова имобилизация, както и имобилизация на 3-ти пръст на
дясната ръка за 15 дни. Поради продължаващи болки, на 20.08.2021 г. е
хоспитализирана отново, този път в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ
„Света Анна“АД – София, където е извършено оперативно лечение за открито
наместване на счупването на лявата раменна кост и фиксация на костните фрагменти с
остеосинтезен материал – 4 броя метални Киршнерови игли. Поставена е
имобилизация за 35 дни, след което е провела два курса физиотерапия по 7 процедури.
Възстановителният период от увреждането на лявата раменна кост е с обичайна
продължителност 3,5 – 4,5 месеца, като болките и страданията са най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативните интервенции, и в началото на
раздвижването. Към момента на изготвяне на заключението ищцата продължава да
изпитва болки и ограничена подвижност в лявата раменна става. Налице е
функционален дефицит на раменната става, който налага периодично провеждане на
физиолечение. Ищцата търпи болки и ограничена подвижност и при натоварване и
промени във времето. Налице е деформация на 3-ти пръст на дясната ръка. В рамките
на възстановителния период ищцата се е нуждаела от чужда помощ. Наложително е
било да приема болкоуспокояващи медикаменти и антикоагуланти.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено,
непротиворечиво, и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства –
медицински документи: Фиш за спешна медицинска помощ от 09.08.2021 г. /на л7/,
назначение на рентгенография и заключение на рентгенолог №1185/09.08.2021 г. /на
л.8-10/, Амбулаторен лист № 01144/10.08.2021 г. /на л.11/, Медицинско удостоверение
за пред съда рег.№**********/10.08.2021 г. /на л.12/, Епикриза от ИЗ №4416 на
МБАЛ-Самоков за хоспитализация на ищцата в периода 10.08.2021 г. – 11.08.2021 г.
/на л.13/, Съдебномедицинско удостоверение от 15.08.2021 г. и Допълнение към
съдебномедицинско удостоверение от 30.08.2021 г. /на л.14-15 и л.65/, Епикриза от ИЗ
№14810/2021 на УМБАЛ „Света Анна“АД – София за хоспитализация на ищцата в
периода от 20.08.2021 г. до 25.08.2021 г. и медицинска документация от ИЗ №14810 /на
л.16-64/.
От показанията на свидетеля Б. Б. се установява също, че непосредствено след
произшествието ищцата била охлузена по лицето, коляното, и цялата ръка, със счупен
пръст на ръката и увредено рамо. Вечерта в деня на произшествието свидетелят се
уплашил от вида й, но ищцата като че ли не осъзнавала сериозността на травмите си и
приемала на шега случилото се. Скоро обаче видяла, че не може да се обслужва, и
тогава станало тежко. Първо отишла в болницата в гр. Самоков, където не я настанили,
а само сложили обездвижваща превръзка на рамото, и докторът пригодил нещо като
шина, за да обездвижи пръста, без да го намести – преценил, че не е необходимо.
Болките обаче продължили да бъдат силни през следващите дни, и тогава свидетелят
откарал майка си в болница „Света Анна“ в София, където вече я хоспитализирали, и
извършили операция с поставяне на игли. Наложило се свидетелят и съпругата му да се
грижат за нея, защото тя не можела да се обслужва – можела да ходи, но не можела да
8
се изкъпе, да се храни сама. Нуждаела се от чужда помощ за период от около три
месеца. След това ищцата и до момента на разпита на свидетеля продължавала да има
ограничени движения на ръката от рамото – не може да я вдига нагоре и да посяга към
по-високи неща. Пръстът й останал изкривен. Възстановила се и отново излизала от
дома си да си взима пенсията, но много се страхувала да пресича улицата – дълго
време не можела да се реши да пресече, дори когато е заедно със сина си.
Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК във
връзка с близкото родство на свидетеля с ищцата, но в частта им относно търпените от
ищцата болки и страдания ги намира за подробни, основани на личните впечатления на
ищеца от ежедневни наблюдения върху ищцата в деня на произшествието, през
възстановителния период, както и до момента на разпита, и изцяло кореспондиращи на
приложената по делото медицинска документация, поради което ги кредитира.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на хирургичната шийка на лява
раменна кост /горен край/; счупване в областта на крайната фалангеална става на
трети пръст на дясната ръка; кръвонасядане и охлузване на лявата скула;
кръвонасядане на лява буза и шия; кръвонасядане на клепачите на ляво око с
притваряне на очната цепка; кръвонасядане на ляво рамо, лява мишница и горна
трета на лява предмишница. Счупването на хирургичната шийка на лявата раменна
кост е причинило на ищцата трайно ограничение на движенията на левия горен
крайник за период от около 4 месеца и половина, а останалите увреждания са
причинили в съвкупност временно разстройство на здравето на ищцата, неопасно за
живота. За лечение на уврежданията ищцата е била хоспитализирана за период от 5
дни, през който е претърпяла оперативна интервенция за извършване на открито
наместване на фрактурата на раменната кост, и фиксация на костните фрагменти с
метална остеосинтеза – 4 броя Киршнерови игли, след което е поставена имобилизация
за 35 дни. След премахване на имобилизацията е претърпяла 2 курса физиотерапия. За
лечение на фрактурата на пръста на дясната ръка е поставена имобилизация за 15 дни.
През първите дни след увреждането, непосредствено след оперативната интервенция, и
в началото на рехабилитацията, ищцата е търпяла интензивни болки, налагащи прием
на обезболяващи медикаменти. Въпреки сериозното увреждане на рамото, счупването
на пръста, и множеството охлузвания, ищцата непосредствено след увреждането е била
в сравнително добро общо състояние – отказала е да бъде откарана веднага в болница,
първоначално е била с висок дух и е приемала уврежданията на шега, потърсила е
лекарска помощ на следващия ден, състоянието й първоначално е било възприето като
неналагащо хоспитализация за повече от един ден, първоначално е предприето
консервативно лечение. Болките са намаляли по интензитет след извършване на
оперативната интервенция, и са били със затихващ характер до края на
възстановителния период. Въпреки сравнително доброто й общо състояние, през
период от около 3 месеца ищцата се е нуждаела от чужда помощ за поддържане на
хигиената, обличане и хранене. След изтичане на възстановителния период ищцата е
продължила да изпитва болки при натоварване и при промяна на времето, които
налагат периодично да продължава да провежда физиолечение. Въпреки проведеното
лечение, не е настъпило пълно възстановяване – налице е функционален дефицит в
движенията на лявата раменна става, както и деформация на пръста на дясната ръка.
Така наличните остатъчни негативни последици не възпрепятстват ищцата да се
самообслужва и да извършва обичайните си ежедневни дейности. Наред с
9
претърпените физически болки и страдания, ищцата е претърпяла и психическа травма,
изразяваща се в уплаха и страх в момента на настъпването на процесното ПТП,
свидетелство за което е и продължаващия страх от пресичане на същата улица.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания в резултат от
травматичните увреждания по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните
критерии с ППВС №4/1968 г., е в размер на 26 000 лева, който размер е съобразен с
броя и вида на уврежданията – едно от тях водещо до продължително ограничение на
движенията на лявата ръка, и наличие на множество допълнителни травми в различни
части на тялото, водещи до временно разстройство на здравето, но без опасност за
живота на ищцата; сравнително доброто й общо състояние непосредствено след
увреждането; сравнително краткият възстановителен период /около 4 месеца/;
наличието на остатъчен дефицит във функцията на лявата раменна става и изкривяване
на пръста, които обаче не пречат на ищцата в ежедневните й дейности и да води
обичайния си начин на живот; необходимостта от продължаваща периодично
физиотерапия. Съдът взема предвид, че увреждането на ищцата е настъпило, когато тя
е била на 75 години – напреднала възраст, при която възстановителните процеси
протичат по-бавно, обуславяща непълното възстановяване на увредените стави, и по-
трудно преодоляване на психическите травми. От друга страна съдът взема предвид
сравнително доброто състояние на ищцата и липсата на усложнения във
възстановителния период, липсата на данни за настъпил срив в психиката или
соматичното здраве на ищцата след увреждането, запазеният психически и
емоционален тонус. Съдът съобразява, че ищцата е имала нужда от чужда помощ, но е
получавала такава от своите близки, с които живее в едно домакинство, които са й
оказали своевременно необходимата морална, организационна и физическа подкрепа.
Така определения размер на обезщетението е съобразен и с икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика
по сходни случаи.
От така определения размер на справедливото обезщетение следва да бъде
приспадната сумата от 8000 лв., за която по делото няма спор, че е била изплатена на
ищцата от ответника извънсъдебно, преди предявяване на иска, поради което искът се
явява основателен до размерът от 18 000 лв., до който е бил уважен от първостепенния
съд. Тъй като ищцата е претендирала присъждане на законна лихва върху
обезщетението от датата на предявяването на иска – 18.01.2022 г., следва да й се
присъди законна лихва върху обезщетението, от посочената от нея дата, до
окончателното плащане.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първостепенният съд е постановил
решение, което е правилно като резултат, поради което същото следва да се потвърди
изцяло.
При този изход от спора, на страните следва да се присъдят разноски за
въззивната инстанция само за процесуално представителство, на основание чл.78, ал.3
от ГПК – съобразно отхвърления обжалваем интерес по въззивната жалба на
насрещната страна. Тъй като въззивната жалба на ответника е неоснователна,
заплатените от ответника такси за въззивната инстанция следва да останат за негова
сметка. Обжалваемият интерес по въззивната жалба на ищцата е 54 000 лв., а
обжалваемият интерес по въззивната жалба на ответника е 13 000 лв. – общо 67 000 лв.
по двете въззивни жалби. Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв., с приложени
10
доказателства за заплащането му в пълен размер, поради което от тази сума следва да
му се присъдят по съразмерност 54000 / 67 000 части – т.е. сумата от 2135,82 лв.
Минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно редакцията на разпоредбата към момента на започване на въззивното
производство /съобразно установената практика на ВКС/, е в размер на 2540 лв., а с
начислен ДДС – в размер на 3048 лв. От тази сума, в полза на процесуалния
представител на ищцата, следва да се присъдят 13 000 / 67 000 части, т.е. сумата от
591,40 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №86 от
21.07.2022 г., постановено по т.д.№8 по описа за 2022 г. на Софийски окръжен съд – 5-
ти състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Г.М. Димитров“ №1, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК,
да заплати на адвокат В. В. О., с ЕГН **********, със служебен адрес: гр. ***,
ул.“***“ № ***, партер, ап.***, сумата от 591,40 лв. /петстотин деветдесет и един лева
и четиридесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство с начислен ДДС, за процесуалното представителство на Е. К. Л., с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Е. К. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.
***, ет.***, ап.***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.“Г.М. Димитров“ №1, сумата от 2135,82 лв. /две
хиляди сто тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/, представляващи разноски
за процесуално представителство за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11