Определение по дело №1677/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 269
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20212100501677
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501677 по описа за 2021 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 30835/8.09.2021г. по описа на ЧСИ
Делян Николов, рег.№804 на КЧСИ, подадена от П. Ж. ТР. от *** срещу покана за
доброволно изпълнение изх.№34514/ 30.08.2021г. по изпълнително дело №501/2021г. по
описа на същия ЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство е недопустимо, тъй като
същия вече е заплатил цялата дължима сума по договор за потребителски кредит №CL-
4331/8.02.2019 г., изменен с анекс №1 от 29.06.2020г., сключени с „Търговска банка Д“ АД.
Въз основа на договора и анекса към него при същия ЧСИ имало образувано изп.д.
№530/2020г., по което била приложена счетоводна справка от 25.09.2020г., съгласно която
търсената сума била 6479,14 лв., която жалбоподателят заплатил напълно. Затова намира, че
на същото основание се претендират други суми за плащане, ведно с разноските по
изпълнителното дело, което намира за незаконосъобразно. Моли поканата за доброволно
изпълнение да бъде отменена, а изпълнителното производство да бъде прекратено като
недопустимо. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.
Взискателят по изпълнителното дело- „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, представлявана
от юрисконсулт Т., е представила възражение в срока по чл.436 ГПК, като счита жалбата за
недопустима и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Сочи, че обжалваното
изпълнително действие- покана за доброволно изпълнение не попада в кръга на
изчерпателно посочените в чл.435, ал.2 ГПК действия. Изтъква, че преценката при издаване
на изпълнителния титул се прави от районният съд, като в случая това е сторено при
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу П.Т.. Сочи се още, че
предоставения на кредитополучателя К. Я. Т.а кредит в размер на 10000 лв. е следвало да
бъде заплатен в срок от 36 месеца /до 8.03.2022г./, като последната е починала на
23.02.2020г. Първоначално банката се снабдила с изпълнителен титул поотделно за двамата
1
наследници- жалбоподателят П. и сина му Ж, като били образувани изпълнителни дела
против двамата. Тъй като синът на жалбоподателят направил отказ от наследството на майка
си, единствен неин наследник останал жалбоподателят. Именно поради извършения отказ от
наследство банката се снабдила с изпълнителен титул против жалбоподателя и за останалата
дължима сума. Затова банката намира за неоснователно твърдението, че вземанията, за
които е образувано изпълнителното дело вече са били погасени.
ЧСИ Делян Николов е представил мотивите си към обжалваните действия. Изразява
становище за недопустимост на жалбата, тъй като оплакванията на жалбоподателя не
попадат в предметния обхват на обжалването по чл.435, ал.2 ГПК. По същество намира
жалбата за неоснователна. Според него не може да се приеме, че се събира едно и също
задължение, тъй като изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист №912 от
27.07.2021г. по ч.гр.д.№4586/21г. на БРС, който не съвпада с изпълнителен лист №261169 от
22.10.2020г. по ч.гр.д.№ 5856/2020г. на БРС, приложен по изпълнително дело №530/2020г.
Прилага незаверено копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело №501 по описа за 2021 г. на ЧСИ Делян Николов е образувано по
молба на взискателя „Търговска банка Д“ АД, въз основа на изпълнителен лист №912,
издаден на 27.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 4586/2021 по описа на РС- Бургас, съгласно който
жалбоподателят П.Т. е осъден да заплати на взискател сумата от 1556,90 лв.- дължима
главница по договор за потребителски кредит №CL- 4331/8.02.2019 г., изменен с анекс №1
от 29.06.2020г., 41,86 лв.- договорна лихва за периода от 15.08.2020г.- 24.09.2020г., 192,91
лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от 25.09.2020г. до 24.06.29021г., 198 лв.-
такси по изпълнително дело и 190,88 лв.- разноски за връчване на уведомление до длъжника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2021г. до изплащане на
вземането, както и 93,61 лв. направени от заявителя разноски по делото. Към
изпълнителният лист са приложени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
счетоводна справка от 25.06.2021г. за задълженията по описания по- горе договор, сключен
с кредитополучателя К. Я. Т.а, чийто единствен наследник /според посочено в справката,
както и в заповедта за изпълнение/ е жалбоподателят П. Ж. ТР..
С разпореждане от 18.08.2021г. ЧСИ е образувал изпълнително дело срещу
жалбоподателя, приел е разноски по изпълнението /адвокатски хонорар и авансови такси/ и
е разпоредил връчване на книжата по чл.428 ГПК /ПДИ, запорно съобщение и др/.
Извършени са множество справки за имотното състояние на длъжника.
Видно от приложеното изпълнително дело на 30.08.2021г. ЧСИ е изпратил на
длъжника Т. покана за доброволно изпълнение изх.№34514, която е получена лично от
последния на 1.09.2021г.
На 8.09.2021г. Т. е обжалвал поканата за доброволно изпълнение. Същевременно, на
същата дата е подал декларация до ЧСИ за изплащането на дълга. С друго искане от
7.09.2021г. е заявил, че не признава за основателно вземането, за което му е наложен запор,
както и че няма възможност да го заплаща. Посочил е, че има да изплаща вноски по заем
2
към „Париба“- 366 лв. на месец, продал е единствената къща, която притежава, за да изплати
задължението си към взискателя, а от пенсията му от 560 лв. му остават да живее с 194 лв.
Препис от тази молба е връчен на взискателя, който е направил искане до ЧСИ за вдигане на
запора върху банковата сметка на длъжника в „Тексим Банк“ АД, предвид заявена готовност
за плащане на дълга от страна на длъжника.
При тези факти Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:
С действащия ГПК значително са ограничени възможностите за обжалване на
действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 от ГПК са
посочени изчерпателно лицата, на които е признато право на жалба и то срещу конкретни и
изрично изброени действия на съдебния изпълнител, които обаче се отнасят до същинските
изпълнителни действия, посредством които се реализира принудителното удовлетворяване
на взискателя. Според чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК, отказът на ДСИ да
спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по
изпълнението.
Атакуваните с жалбата действия- поканата за доброволно изпълнение и образуването
на изпълнителното дело, не попадат в обхвата на която и да е от хипотезите на чл.435 ГПК,
нито е предвидено обжалването им в специалните норми на ГПК. Следователно, налага се
извода, че жалбоподателят не разполага с право да обжалва действията на ЧСИ по
образуването на изпълнителното дело и връчване на покана за доброволно изпълнение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че изпълнителното дело е образувано
въз основа на издаден от съда изпълнителен лист, поради което ЧСИ е длъжен да образува
изпълнително дело по него. Извън компетентността на ЧСИ, а и на съда в рамките на
производството по обжалване действията на ЧСИ, е да се преценява дали вземането по
изпълнителния лист е било вече погасено. Жалбоподателят разполага с друг ред на защита
на правата си, ако поддържа, че същите са нарушени- да подаде възражение по чл.414 ГПК
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, респективно- да предяви иск срещу
взискателя, че процесното вземане не съществува.
С оглед изложеното Бургаският окръжен съд приема, че жалбата е процесуално
недопустима, поради което следва да я остави без разглеждане, а производството по делото
следва да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 30835/8.09.2021г. по описа на ЧСИ
Делян Николов, рег.№804 на КЧСИ, подадена от П. Ж. ТР. от *** срещу покана за
3
доброволно изпълнение изх.№34514/ 30.08.2021г. по изпълнително дело №501/2021г. по
описа на същия ЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№1677 по описа за 2021г. на Бургаския
окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4