Решение по дело №187/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 260003
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Емилия Христова Дишева
Дело: 20204220100187
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260003

гр.Дряново, 12.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновски районен съд, в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева          

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 187 по описа за 2020 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от Л.В.П. ***, чрез пълномощник адв. Р.И., съдебен адрес ***, против Б.И. ***, се излага, че ищцата живее в собствено жилище, находящо се на втория етаж в триетажната жилищна сграда, в гр. Дряново, ул. ***. На 19.07.2020 г., около 21 ч. ответникът Б.Б. звъннал на входната врата на къщата. Ищцата се показала на терасата и ответникът се разкрещял „колко е часа да тропаме“. Ищцата обяснила, че е 21 ч. и приключват със сглобяването на ТВ шкаф, при което ползвали винтоверт, но към 20 ч. и за около 2 минути. След 2 мин. ответникът се качил на втория етаж и започнал да блъска и удря силно по входната врата на жилището на ищцата и да крещи да отворят. Приятелят на ищцата отворил врата, при което Б., който бил във видимо нетрезво състояние, започнал да обижда ищцата, като я нарекъл „курва, проститутка, мръсница". Притеснена за себе си и детето си, ищцата влязла в жилището си, позвънила на тел. 112 и съобщила за инцидента. Междувременно съпругата на ответника го прибрала в дома им. След около 10 минути на място дошъл патрулен автомобил и ищцата разказала на полицейските служители за случилото се. Те позвънили на жилището на Б.Б., помолили го да излезе и се опитали да му обяснят разпоред­бите на Община Дряново по отношение шума, но той не ги изслушвал, държал се арогатно и непристойно, обиждал ищцата и пред тях, като я наричал „мръсница, проститутка, курва“. Полицейските служители съставили АУАН на Б.Б. за нарушаване на обществения ред и за обидите към ищцата.

Твърди се, че агресията от страна на ответника към ищцата не е от сега. В тази връзка се излага, че преди да закупи жилището, ищцата живяла в него под наем от 2011 г. и ответникът и преди я обиждал, заключвал я отвън, като ищцата подавала жалби през годините по тези поводи. След като закупила жилището агресията му ескалирала.

Ищцата твърди, че преживяла силен стрес от случилото се на 19.07.2020 г., уплах за здравето си и за здравето на детето си, което живеело с нея. Обидите и негативните емоции ѝ нанесли душевни болки и страдания и ѝ причинили неимуществени вреди.

Направено е искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 600 лв. - обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, в следствие на обидите и стреса, причинени от противоправното му поведение, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.07.2020 г. Претендират се разноски. 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага, че след като ищцата закупила жилището, започнала да прави ремонти, като не се съобразявала с времето, през което правела ремонтите. Много често това ставало през късните часове и нарушавала вътрешния ред на жилищната сграда. Ответникът излага, че на 19.07.2020 г. се прибрал в дома си вечерта около 21 ч., бил много уморен и чул съседи да се разправят, че в дома на ищцата имало силен шум. Ответникът позвънил от първия етаж на звънеца на ищцата, тя излязла на балкона и без да каже нищо, се прибрала. След това ответникът се качил и почукал на вратата на жилището ѝ. Отворил непознат за него млад мъж, който му се заканил „ако още веднъж позвъниш, не знаеш какво ще ти се случи“. Понеже бил много уморен и предизвикан от заканите, ответникът му казал „момче ти изгоря, не знаеш каква елитна проститутка е тя“, след което се прибрал в дома си. След известно време пристигнали органите на полицията. Пред тях поискал да се извини на ищцата и да приключат с инцидента. Ответникът твърди, че никога не е обиждал ищцата с думите “курва и мръсница“, не се е държал агресивно с нея и през целия ден не е употребявал алкохол. Отрича и преди това да се е държал агресивно с ищцата. Твърди, че тя е създавала проблеми на всички живущи в къщата, като  много често отправяла неоснователни закани към тях и ги обвинявала, че се държат лошо с нея, че са я заключвали, като освен това неоснователно подавала жалби срещу тях. През цялото време, докато била наемател, ищцата показвала такъв начин на живот, който създавал впечатление и у съседите, че е човек с леко поведение. Дори и в момента имало подписка от съседите срещу нея да напусне имота заради поведението си, обидите ѝ към всички и начина ѝ на живот.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Процесуалният представител на ответника оспорва иска с мотив, че ответникът не е отправял описаните в исковата молба думи към ищцата, а единствено я нарекъл „елитна проститутка“ пред приятеля ѝ. Оспорва и размера на претендираната вреда, тъй като инцидента не се случил на публично място.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата и ответникът живеят в триетажна жилищна сграда в гр. Дряново, ул. ***. Ищцата живее в жилището на втория етаж, което закупила на 06.07.2020 г., а преди това го ползвала под наем. Ответникът живее на първия етаж. От години страните са в лоши отношения и често между тях възниквали спорове.

Не е спорно по делото, а това се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че на 19.07.2020 г. ищцата и приятелят ѝ св. И.С., който същият ден се прибрал от ***, закупили TV шкаф и привечер започнали да го сглобяват в жилището на ищцата, като използвали винтоверт. Около 20,30 ч. ответникът се прибрал в дома си. Пред къщата били съпругата му св. И.Б. и св. Д.А., съседка живееща в дом от другата страна на улицата. Лелята на ответника, която живеела на третия етаж от къщата, се показала на терасата и му се оплакала, че от около два часа в жилището на ищцата се вдигал голям шум. Ответникът позвънил в жилището на ищцата от външния звънец, който се намирал на входа на жилищната сграда. Ищцата се показала на терасата на площадката на втория етаж, видяла кой звъни, след което се прибрала обратно в жилището си. Ответникът се качил на втория етаж и започнал да блъска по вратата на жилището на ищцата. След като ищцата отворила, ответникът започнал да я обижда, като я нарекъл “курва, проститутка и мръсница“. Думите били чути от св. С., който също бил в коридора и след като видял поведението на ответника, застанал между двамата. Ищцата се уплашила и разплакала. Всичко това се случило в присъствието на детето на ищцата, което също се разплакало. По същото време съпругата на ответника, която била на площадката на първия етаж, чула скандала и се качила, за да прибере съпруга си. Видяла, че св. С. е застанал на врата на жилището, зад него в коридора била ищцата и говорела по телефона. Междувременно ищцата подала сигнал за случилото се в полицията. На място бил изпратен полицейски екип в състав свидетелите Г.Т. и Ж.Ч.. Свидетелите позвънили първо в жилището на ответника, който излязъл и първоначално заявил, че нищо не се е случило, след което обяснил, че съседите от втория етаж вдигали шум и го притеснявали. Полицейските служители извикали и ищцата, която обяснила, че ответникът хлопал на врата ѝ, обиждал я и я заплашвал. Ответникът се ядосал, започнал да вика и да обижда ищцата, като в присъствието на полицейските служители я нарекъл “курва и нещастница“. Страните били помолени да придружат полицейските служители до патрулния автомобил. На улицата ответникът продължил да отправя към ищцата същите думи, поради което св. Г.Т. издал  писмено полицейско разпореждане на ответника да не отправя обидни думи и заплахи към ищцата. Ответникът преустановил заплахите и се извинил на ищцата, но тя отказала да приеме извиненията му и заявила, че ще си търси правата в съда.

От показанията на св. С. се установява, че след случилото се ищцата била много разстроена и уплашена, не могла да спи през нощта. Била в стрес, който бил противопоказан за нея, тъй като страдала от онкологично заболяване и провеждала химеотерапия. Последното се установява и от представената по делото епикриза от Клиника „Гръдна хирургия“ към ВМА София.

От показанията на св. Г.Й., приятелка на ищцата, се установява, че след случилото се ищцата била много разстроена, била притеснена за детето си, което било много наплашено. Не се чувствала сигурна в дома си, тъй като живеела сама с детето си.

Съдът не дава вяра на показанията на св. И.Б., съпруга на ответника, и на показанията на св. Д.А., тяхна съседка, в частта, в която се твърди, че ответникът не е отправял цитираните думи към ищцата, а единствено заявил на св. С., че не знае с каква “елитна проститутка се е хванал“, както и че не е обиждал ищцата в присъствието на полицейските служители. На първо място показанията на тези свидетелки противоречат на показанията на св. С., който е категоричен, че ответникът е отправил обидни думи към ищцата, като я нарекъл “курва, проститутка и мръсница“. На следващо място показанията на свидетелките противоречат на показанията на полицейските служители, които са категорични, че в тяхно присъствие ответникът е обиждал ищцата, като я наричал “курва и нещастница“, което наложило св. Т. да издаде писмено полицейско разпореждане на ответника да не отправя обидни думи и заплахи към ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата в резултат на отправени към нея на 19.07.2020 г. обидни думи от ответника.

За да възникне отговорността на едно лице по чл. 45 ЗЗД за обезвреда на неимуществени вреди е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: противоправно виновно поведение от страна на ответника, настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.

От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че по делото безспорно се установи, че на 19.07.2020 г. ответникът е отправил спрямо ищцата описаните в исковата молба обидни думи “курва, проститутка и мръсница“, което се случило на площадката пред дома ѝ, като в последствие отправил същите думи към ищцата и в присъствието на полицейските служители.

 

Несъмнено използваните от ответника думи “курва, проститутка, мръсница и нещастница“ по отношение на ищцата са обидни, като освен пред дома ѝ, това е продължило и на улицата в нейно присъствие, пред полицейските служители и събрали се съседи.  Наричайки ищцата с описаните думи, ответникът е осъществил виновно и противоправно деяние, като е засегнал честта и достойнството ѝ.

Вредата като един от необходимите елементи на деликта във всички случаи се разглежда като неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения. В настоящия случай вредите са морални и засягат неимуществената сфера на ищцата – засегнати са честта и достойнството ѝ, както и оценката за личността ѝ. От свидетелските показания се установява, че ищцата е преживяла сравнително тежко на личностно ниво отправените спрямо нея обиди, които са довели до значителни негативни емоционални последици. От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е била разстроена от отправените ѝ думи, почувствала се унизена и обидена, като се е разплакала на улицата пред полицейските служители. Освен това е била притеснена за себе си и детето си, което също е било разстроено, тъй като е станало свидетел на агресивното поведение на ответника и отправените към майка му обидни думи. Макар от представените от ищцата медицински документи да се установява, че страда от онкологично заболяване, по делото не се събраха доказателства, че в следствие на отправените ѝ от ответника обиди в здравословното ѝ състояние е настъпила негативна промяна. Поради това на обезщетяване подлежат само реално претърпените от ищцата вреди в следствие на нанесените ѝ от ответника обиди, а именно негативните емоционални изживявания поради накърнената ѝ чест и достойнство.

Поради изложеното съдът счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящи ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

Размерът на неимуществените вреди в случая следва да се определи по справедливост съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ППВС №4/64 г. понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него. Във всички случаи следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение. Съдът намира, че справедлив еквивалент по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за претърпените от ищцата негативни изживявания е заплащане на обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.07.2020 г. до окончателното изплащане. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 600 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не доказа наличието на неимуществени вреди с такъв интензитет, отговарящ на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.

Относно разноските:                     

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. Ищцата е сторила разноски в общ размер от 350 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са изплатени изцяло в брой.

Ответникът е сторил разноски в размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е изплатено изцяло в брой.

При този изход на делото ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 291,67 лв.

Ищцата, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,  следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 50,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  Б.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.П., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. Р.И., сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат на нанесената ѝ на 19.07.2020 г. в гр. Дряново, ул. ***, обида с думите “курва, проститутка и мръсница“, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането - 19.07.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 500,00 лв. до пълния претендиран размер от 600,00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.П., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. Р.И., сумата от 291,67 лв.  (двеста деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Л.В.П., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. Р.И., ДА ЗАПЛАТИ на Б.И. ***, сумата от 50,00 лв.  (петдесет лева), разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването  на препис от него на страните.

                                                                                                    

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: