№ 103
гр. гр. Лом, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620101765 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“
ООД - град ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано
от управител В. Д. И., против Б. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Иска се: осъждане на ответника Б. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да
заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД - град ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от управител В. Д. И., сумата от
180,71 лв. /сто и осемдесет лева и седемдесет и една стотинки/, включваща 154.64 лева
главница за доставена питейна вода за периода от 07.01.2021 г. до 05.06.2024г. и 26.07 лева
/двадесет и шест лева и седем стотинки/ законна лихва за забава за периода от 08.02.2021г.
до 24.07.2024 г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че „ВиК” ООД-**** установява, че абонатът на
дружеството Ц. Г. К., ЕГН **********, е починал, като в имота му продължава да се
консумира вода и да се ползват ВиК - услуги от наследниците му, без същите да се
заплащат. Наследниците са собственици на имота, находящ се в град **** и са потребители
на ВиК услуги, като съществуват облигационни отношения за снабдяване с питейна вода по
Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за г присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и в Общите условия за
предоставяне на „ВиК“ услуги на потребителите от „ВиК“ оператор. Собствениците на
горепосочения имот, нарушават разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от Общите условия, който
регламентира, при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето,
1
придобило имота, са длъжни в 60 (шестдесет) дневен срок да подадат заявление до ВиК-
оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници
или акт за собственост, което до настоящия момент не е направено. След смъртта на стария
собственик с абонатен №0184062, потреблението на питейна вода във водоснабдения имот
продължава, като за периода от 07.01.2021г. до 05.06.2024г. са издадени 38 /тридесет и осем/
броя фактури за заплащане на общо дължимите 154.64 лева - главница за потребена, но
незаплатена вода и начислена лихва за периода от 08.02.2021г. до 24.07.2024г., в размер на
26.07 лева. Твърди се в уточняваща молба с вх. № 10436/18.11.2024 г., че исковата претенция
е предявена само към Б. К. К., тъй като на адреса в гр. ****, живее същият, който не е
предприел действия по промяна на партидата след смъртта на наследодателя му. Уточнява
се, че претендираните суми за използвана вода не са по наследено задължение, а те са
формирани в периода 07.01.2021 г. – 05.06.2024 г. и са дължими от Б. К. К. като ползвател
на адреса.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Н.В., редовно упълномощена,
която поддържа изцяло исковата претенция. Моли да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично, като заявява, че признава иска в
цялост.
Доказателствата са писмени.
Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената с
него защита.
Съдът, като взе предвид направеното изявление на ответника за признание на иска,
както и че в хода по същество процесуалният представител на ищеца моли съдът да се
произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, но претендира разноските, тъй като ответника,
въпреки признанието на иска, е станал причина за завеждане на делото, намира, че не са
налице пречки за постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал.1
от ГПК. По силата на разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на
иска. В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по
реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като в съдебно заседание лично ответникът е признал иска
по основание и размер, а ищецът е заявил искане да се постанови решение при признание на
иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което
страната може да се разпорежда. Твърдението на ищеца за основанието, на което
претендира вземането си, се подкрепя от ангажираните доказателства. При тези факти,
съдът приема, че са спазени изискванията, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от
ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска.
Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да
бъде уважен предявения от ищеца осъдителен иск.
Ищецът претендира разноски. Ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не се възлагат върху ответника, ако той не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска. Въпреки заявеното признание, настоящият случай не е
такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Напротив, единствената
възможност на ищеца да се защити е именно предявяването на настоящия иск. Направеното
искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно. Разноски са
поискани от ищеца както с исковата молба, така и изрично преди приключване на устните
състезания. С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца. Направено е
2
искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ищецът е
заплатил държавна такса и такси за съдебно удостоверение и удостоверение за наследници -
общо 110 лв. Изброените разноски, общо 210 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 237 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, обл. ****, ул. „****“ № 4, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - град ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: град ****, представлявано от управител В. Д. И., сумата от 180,71 лв.
/сто и осемдесет лева и седемдесет и една стотинки/, включваща 154.64 лева /сто петдесет и
четири лева и шестдесет и четири стотинки/ главница за доставена питейна вода за периода
от 07.01.2021 г. до 05.06.2024г. и 26.07 лева /двадесет и шест лева и седем стотинки/ законна
лихва за забава за периода от 08.02.2021г. до 24.07.2024 г., ведно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****, обл. ****, ул. „****“ № 4, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - град
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от
управител В. Д. И., направените в производството разноски в размер на общо 210,00 лева
/двеста и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3