Определение по дело №1177/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3469
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20201200501177
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3469
гр. Благоевград , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501177 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *, чрез юрисконсулт
П.П., срещу Разпореждане № 503354 от 11.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 692/2020г. по
описа на РС Р. в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р. ул. “Х.Б.“ № 48,
за сумата от 207,82лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.04.2019г.
Навадени са с частната жалба от жалбоподателят „А.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника му
по делото, доводи за неправилност на разпореждането на РС Р. в обжалваната му част.
Поддържа се становище, за необоснованост на изводите на съдебния състав, според който
клаузите за неустойки имат неравноправен характер и са нищожни поради противоречие с
добрите нрави, както и че с оглед на претендирания размер същите излизат извън
предвидените в закона за неустоечните клаузи обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Сочи се с частната жалба от жалбоподателят, че в настоящия случай размерът на
неустойката е бил съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, която е одобрена от състав на СГС
и има силата на съдебно решение, доколкото при одобряването на спогодбата съдът е
извършил преценка за съответствието на уговорената неустойка по размер със закона и с
добрите нрави, като съдът я е потвърдил като равноправна и непротиворечаща на ЗЗП.
Поддържа се с частната жалба, че уговорения между страните размер на неустойката не
надвишаващ три месечни абонаментни такси по отношение на предоставената мобилна
услуга, е съобразена с направената от дружеството доставчик отстъпка от цената на
устройството и заплащането му от абоната на преференциална цена, съобразена и с
минималния срок на сключения договор, поради което не може да се приеме извода на съда
за прекомерност на неустойката заради общия и размер. Поддържа се с жалбата, че
отхвърлянето на искането за заплащане на неустойка, в случай на предсрочно прекратяване
на сключения договор, поради виновно неизпълнение на задълженията на абоната длъжник,
обезсмисля предлаганите от оператора отстъпки от цената на услугата и предлаганото на
абоната мобилно устройство и поставя дружеството доставчик на предлаганата услуга в
неравностойно положение спрямо абоната. Изложени са съображения, че абоната е бил
запознат с уговорената с договора неустойка и същият е имал избора да се ангажира с
1
включените в договора условия, както и да реши дали да спазва приетите с договора
задължения, за да избегне изплащането на уговорената между страните неустойка.
Изложени са с частната жалба съображения, че уговорения с договора между
страните размер на дължимата неустойка, в случай на прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение от страна на абоната, е съобразен и с установената Европейска
съдебна практика, като се цитира Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/17,
по дело МЕО - Servicos de Comunicacoes е Multimedia SA срещу Autoridate Tributaria e
Aduaneira с което е прието, че в договорите между телекомуникационен оператор и
потребителите му е възможно да се предвижда, че ако по искане или по вина на клиентите,
продуктите и услугите бъдат дезактивирани преди изтичането на договорения минимален
срок на обвързаност, операторът има право на обезщетение, съответстващо на договорения
размер на една месечна абонаментна вноска, умножен по разликата между предвидения в
договора минимален срок на обвързаност и броя месеци, през които услугите са били
предоставяни. В този случай на предсрочно прекратяване на договора от страна на абоната,
неустойката съответства на размера на абонаментните вноски за целия минимален срок на
обвързаност, макар на клиента да не се предоставят услуги до края на този срок. Посочената
сума се определя като неустойка съгласно правото на ЕС и сумата се дължи за неспазването
на минималния срок на обвързаност. Съдът посочва, че целта на тази неустойка е именно да
бъдат възпирани клиентите да нарушат задължението си да останат обвързани с договора
през минималния срок, с нея се цели да се гарантира, че операторът ще получи същите
печалби като тези, които би получил ако договорът не беше прекратен по вина на абоната
преди изтичането на минимално определения срок на обвързаност, както и да бъдат
поправени вредите, претърпени от оператора в следствие на неспазването на посочения
срок. Следователно сумата, дължима за неспазване на минималния срок на обвързаност,
представлява насрещна престация за определяема доставка, казва още съдът.
Поради изложеното поддържа се, че и в настоящия казус не се касае за скрита
неустойка или за нарушаване на добрите нрави, както е приел съдът в обжалваното
разпореждане. Като резултат се иска отмяна на разпореждането в атакуваната част, с която
заявлението е отхвърлено, и уважаване на последното и по отношение на въпросните
неустойки, ведно с присъждане на сторените разноски.
На основание чл.413 ал.2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на
длъжника.
Съставът на ОС Благоевград, след собствен анализ и оценка на наличните
доказателства по делото и приложимите разпоредби на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима– подадена е в законоустановения срок, от
лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в
атакуваната част (по арг. от чл. 413 ал. 2 ГПК). В производството по разглеждане на частни
жалби въззивният съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността, допустимостта и
правилността на атакуваното разпореждане и ако намери основания за неговата
незаконосъобразност, и без да са наведени оплаквания за това от жалбоподателя, е длъжен
да го ревизира. В тази насока е и приетото в ТР № 6 от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на
ВКС, ОСГТК, съобразно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че постановеното разпореждане в
атакуваната част е валидно, допустимо и правилно, а жалбата неоснователна, по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 692/2020г. по описа на РС Разлог е образувано въз
основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *, за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за изрично посочените в него суми,
сред които и за сумата от 207,82лв.,представляваща сбор от неустойки за предсрочно
2
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 08.04.2019г. РС Разлог е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за така
посочената сума от 207,82лв. за неустойки, по подробно изложени съображения, че
искането за заплащане на неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, се основава на неравноправна клауза. Настоящата съдебна инстанция
намира, че заповедният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по
чл. 410 ГПК за сумата, представляваща неустойка, позовавайки се нищожна клауза.
В тази връзка са изцяло несъстоятелни доводите на жалбоподателя, свеждащи се до
незаконосъобразност на атакувания акт в обжалваната част, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и
когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да
извърши преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите
нрави. В случая с обжалвания акт решаващият съд е направил правилна преценка, че
клаузата, регламентираща задължения за заплащане на неустойка в размер на 207,82лв. от
страна на длъжника противоречи на добрите нрави.
Видно от депозираното заявление заявителят „А.Б.“ ЕАД претендира заплащане на
неустойка в размер на общо на 207,82лв., дължима поради едностранно прекратяване на
договора сключен с абоната длъжник по негова вина. В заявлението се сочи, че дължимата
обща сума за неустойка включва:
-16,97 лв. - неустойка представляваща отстъпка от цена на услуги за номер
**********;
-32,49 лв. - неустойка в размер на 3 бр. месечни абонаментни такси без ДДС всяка в
размер на 10,83 лв. по отношение на номер **********;
-44,91 лв. - неустойка за услугата [UNL-3000MB] Unlimited за номер **********;
-18,91 лв. - неустойка представляваща част от отстъпка от цена на закупено крайно
устройство Апарат Samsung J4+ В1а+РН ТТЕС clear;
- 59,56 лв. - неустойка представляваща отстъпка от цена на услуги за номер
**********;
- 34,98 лв. - неустойка в размер на 3 бр. месечни абонаментни такси без ДДС всяка в
размер на 11,66 лв. по отношение на номер **********.
В чл.6.3.1 от Приложение №1 към Договор за мобилни услуги № ********* от
08.04.2019г. изрично е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти /без отстъпки/, дължими
до края на срока на договора, като ако са касае за абонати – физически лица, същата не може
да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. Предвидено е още, че в
посочената хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства/закупени или
предоставени на лизинг/, съответстващи на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент.
Съдът намира, че така предвидената в договора клауза за неустойка при прекратяване
на договора по вина или инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави и в този
смисъл е изцяло нищожна. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по т.д.
№1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно– такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
3
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии. При тази преценка следва
да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации.
Съгласно чл. 143 ал.1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, е уговорена във вреда на потребителя, когато не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Една от хипотезите на неравноправните клаузи е
визирана в разпоредбата на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, а именно, когато клаузата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение за неустойка. Определената изцяло от търговеца методика за изчисляване на
неустойките в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално
предвидимите от неизпълнението вреди/тъй като операторът след прекратяването на
договора е престанал да престира до договора, т.е. няма предоставени услуги и направени от
него разходи/като е в разрез с принципа за добросъвестността и води до наличие на клаузи,
създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока
неустойка.
Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят–да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга.От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или няколко/в случая три/неплатени
по договора абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Поради
това такава клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД.
На същото основание може да се приеме че уговорената неустойка като обезщетение
във връзка с направената от доставчика отстъпка от цената на предоставената услуга или
отстъпка от цената на закупеното крайно мобилно устройство, също са извън присъщите на
неустойката- обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, доколкото евентуалното
ползване на отстъпки е свързано със съгласието на страните за сключването на самия
договор, а при предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната и при невръщане
на предоставеното мобилно устройство, мобилният оператор съобразно с уговореното в
договора и общите разпоредби на ЗЗД, би могъл да иска връщането му, респ. да претендира
дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но
не и да претендира стойността му под формата на неустойка, което би довело и до
недопустимо дублиране на претенциите на мобилния оператор.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че претендираната неустойка не противоречи на ЗЗП. В разпоредбата на чл.
47 от Закона за защита на потребителя е предвидено задължение на търговеца за
предоставяне по ясен и разбираем начин информацията, свързана с определянето на
крайната цена на стоките или услугите, с включени всички данъци и такси, съответно
начина на нейното изчисление. В практика на СЕС това изискване е също широко
обсъждано и се застъпва становището, че същото следва да се прилага разширително
/Известие на Комисията — Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, публикувано в
Официален вестник на Европейския съюз бр. C 323/4 от 27.09.2019 г. / Така например в
решенията по дела C-26/13, Kбsler и Kбslernй Rбbai и C-96/14, Van Hove, се приема, че "при
това положение изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език
следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
4
последици".
Така регламентираната клауза за неустойка в процесния по настоящото дело договор
и приложението към него, е твърде неясно формулирана, като при сключване на договора
абонатът не е бил наясно какъв би бил размерът на същата при евентуалното прекратяване
на договора /не е ясно какви и дали са ползваните отстъпки за абонаментни планове и цени
на устройства/. В представените приложения към рамковия договор не се съдържа ясна
информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса по
рамковия договор, без начислени отстъпки, които потребителят дължи към момента на
прекратяване на договора, от която всъщност такса се формира размера на неустойката.
Установява се, че след сключване на рамковия договор, в течение на времето към същия
могат да бъдат включвани допълнителни услуги /телевизия, интернет/, както и да бъдат
променени условията на вече предоставени такива, което на свой ред е свързано с промяна и
на съответната месечна такса за конкретната услуга, както и промяна на ползваната
отстъпка. При това положение, с всяко следващо приложение общата стандартна месечна
такса се променя, като към същата се добавя таксата, дължима за включената нова услуга
или за променената услуга. Същевременно нито в клаузата за неустойка, нито в някаква
друга клауза се съдържа информация за последния актуален размер на общата стандартна
такса по рамковия договор, която обхваща месечните абонаментни такси за отделните
услуги.
При това положение, за да бъде наясно потребителя какъв ще бъде конкретния
размер на дължимата неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора, то същия
ще следва да направи редица изчисления на отделните месечни такси за всяка една от
ползваните от него услуги, съобразно ценоразписа на Мобилтел, намалена с конкретно
договорената отстъпка за всяка отделна услуга. В допълнение следва да се спомене и
предвидената възможност за мобилния оператор едностранно да променя месечната
абонаментна такса, като индексира същата с размера на обявения от НСИ средногодишен
индекс на потребителските цени, както и съобразно условията, предвидени в чл. 23 от
Общите условия. В случай на подобно изменение, макар и в настоящия случай, тази
възможност да се обсъжда само хипотетично, не е предвидено потребителят да бъде
информиран относно размера на неустойката, преизчислен въз основа на едностранното
увеличение на абонаментните такси.
В допълнение на изложеното следва да се посочи и следното. От съдържанието на
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.04.2019г., както и от общите условия към
него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по
облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента– оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от
абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване.Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно- в тежест на търговеца,
липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги следователно е бланков, а съдържанието му не е
предварително договорено между страните.Физическото лице-потребител не е имало
възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално
договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
М. П. Б., се е възползвал от положението си на икономически по-силна страна, имаща
възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства „А.Б.“ ЕАД е предвидило в предварително изготвения
бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен
по негова вина. Предвид на изложеното по-горе следва да се направи извода, че е налице
противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави, поради което не е налице
валидно неустоечното съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Съобразно изложено по-горе и при съвпадение на крайните изводите на въззивната
5
инстанция с тези на заповедния съд, разпореждането на последния в обжалваната му част, с
която е отказано издаването на заповед за изпълнение за възнаграждение за заплащане на
неустойка в размер на 207,82лв. следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 503354 от 11.08.2020г., постановено по ч.гр.д. №
692/2020г. по описа на РС Р. в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р. ул.
“Х.Б.“ № 48, за сумата от 207,82лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 08.04.2019г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6