Р Е Ш Е Н И Е № 180/27.10.2020 г.
27.10.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав
На шестнадесети
октомври 2020
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 241 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.
145 и следв. от АПК, вр.
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ЕТ“П.-Н.С.“***, представлявано от Н.С., чрез адвокат С.Е.,***,
*против Заповед № ФК-239-0047713 от 03.09.2020г. на началник отдел“Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ , Главна дирекция“Фискален контрол“
в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена
принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект
– заведение за бързо хранене, находящ се в гр. С. ул.*,
стопанисван от ЕТ “П.-Н.С.“, и забрана за достъп до него за срок от
14(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради неспазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с
целта на закона. Сочи, че не са изложени мотиви досежно
определения срок за запечатване на обекта. Освен това счита, че фактическата
обстановка е описана некоректно, както и че не става ясно дали след
извършването на контролна покупка и разпечатване на дневния отчет е извършена
проверка на касата и какъв е резултата от това. Излагат се доводи за нарушение
на принципа на чл. 6 от АПК и на чл. 169 от АПК.
В жалбата се сочи,
че безспорно неиздаването на
касова бележка за продажба в обекта е свързано с отклонение от данъчното
облагане, но че липсват мотиви относно интензитета на засягане на държавния
интерес според личността на дееца и от необходимостта от продължителност на мярката
в рамките на разпоредените 14 дни.
Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован се
представлява от адвокат С.Е., редовно упълномощена, поддържа изложените в жалбата съображения и моли за
отмяна на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна
мярка. Представя писмени бележки и списък на разноските в общ размер на 350
лева.
Ответникът в производството, Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, редовно призован, в съдебно производство се
представлява от юрисконсулт Е., редовно упълномощен. Счита, че административнонаказващият орган е счел, че в случая трябва
да бъде наложена административна мярка „Запечатване на търговски обект“, тъй
като по този начин на работа в търговски обект не могат да се отчитат
извършените търговски продажби и не може да се определи среднодневния
оборот, а оттам и публичните задължения на търговеца. При вземане на решение за
размера на санкцията е взето предвид, че лицето декларира облагаем доход в
размер на 2995,10 лева за 2019 г., а също така и има непогасени публични
задължения в размер на 555,62 лева към
02.09.2020 г. Намира още, че административнонаказващият орган не е наложил санкция в
цялата си строгост за срок от 30 дни, а е счел, че с по-малка санкция за срок
от 14 дни ще бъде направено нарушителят да спазва предвидения ред за
регистрация на продажби в търговски обекти в Наредба Н-18.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед №
ФК-239-0047713 от 03.09.2020г. на началник отдел“Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение за
бързо хранене, находящ се в гр. С. ул.*, стопанисван
от ЕТ “П.-Н.С.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни
от влизане в сила на заповедта. Съставен е протокол сер. АА №
0047713/01.09.2020 г. от органа по приходите за установените факти и
обстоятелства към момента на проверката, подписан без възражения. Впоследствие, въз основа на съставения протокол е издадена и процесната заповед. В същата е посочено, че търговецът, в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. За констатираното нарушение е съставен АУАН № F568717/07.09.2020
г., заверен препис от който е приложен
към делото.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146 от АПК.
Заповед № ФК-239-0047713 от 03.09.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ , Главна
дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред
като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.
146 от АПК. Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който
я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът
и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
В случая са налице и материалноправните
предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В чл. 25, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите
по ал. 1 се издава при извършване на плащането, лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В жалбата не се оспорва неиздаването на
фискален бон. Заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за неспазване реда за издаване на
съответния документ за продажба. В оспорената заповед, се съдържа ясно и
коректно описание на фактическите основания, за нейното издаване, което от своя
страна осигурява възможност, както адресатът
да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши
преценка на законосъобразността на заповедта.
В съставения протокол за извършена
проверка, е посочена контролна покупка на 1 брой кока кола и 1 брой минерална
вода на обща стойност 2 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, в 13.20 часа
на 01.09.2020 г., за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Задължение
на търговеца е да издаде изискващата се касова бележка за извършената продажба,
съобразно нормата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата. След като в случая за
извършената продажба не са издадени нито фискален бон от фискално устройство,
нито касова бележка от кочан, към момента на плащането, правилно е прието, че е
налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Констативния протокол от проверката е
подписан без възражение от представляващия
ЕТ.
За налагане на ПАМ е достатъчно
констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването
на фискална касова бележка за извършено плащане, което нарушение е описано в съставения
протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването
заповедта. С оглед вече изложеното, следва да се приеме, че по делото не са
ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и
правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Освен това, за
налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно
установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при
извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие
предпоставките на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. независимо от това дали ще
бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен за
спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление,
тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на
ПАМ. Предвид изложеното, съдът приема, че
са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при
издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната
разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения
административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в
който е осъществено противоправното поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед е постановено да се приложи ПАМ
– затваряне на обект за срок от 14 дни, което е обосновано с вида на
нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на
оборотите в търговския обект. Съдът счита, че при наличието в същия на
минимални обороти – 52,77 лева запечатването на обекта за 14 дни няма да доведе
до сериозни финансови загуби за жалбоподателя. Освен
това има наличие на непогасени публични задължения в размер на 555,6 лв.
към 02.09.2020 г., лицето е декларирало общ облагаем доход в размер на 2995,10 лв.
за 2019 г., 5200 лв. за 2018 г., 5100 лв. за 2017 г.
Така
определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна.
Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят
като превантивна и преустановителна. Още повече, че в
случая е възможно АНО да не е санкционирал жалбоподателя именно защото е
сметнал, че прилагането на ПАМ би било достатъчно за постигане на превантивната
и предупредителни функции по отношение на търговеца. Що се отнася до
твърдението в жалбата, че не е възможно в един и същи ден и в един и същи час
да бъдат констатирани две нарушения,
съдът намира същото за неоснователно. Видно от данните по делото, на
едноличният търговец- жалбоподател
действително са издадени две заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка - № ФК-238-0047701/03.09.2020 г. и №
ФК-239-0047713/03.09.2020 г., (която е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство) като проверките и по двете са
извършени на 01.09.2020 г. в 13.20 часа. Както сам е посочил представителят на
едноличния търговец в декларацията си за стопанисвани обекти обаче, същият стопанисва два отделни търговски обекта –
заведение за бързо хранене и магазин за хранителни стоки, като и двата се намират на ул. * в гр. С.. При прочита на двете
заповеди се установява, че едната
проверка е извършена в заведението за бързо хранене, а другата – в магазина за хранителни стоки, като са
извършени контролни покупки на различни стоки от различни лица.
В настоящия случай нарушение на
разпоредбата на чл.
118, ал. 1 във вр. с чл.
3 от Наредбата е
установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от
която са отразени в протокол сер. АА № 0047713/01.09.2020
г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по
приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от оспорващия,
че не е извършено процесното нарушение.
След като, наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна
се явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта
на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две
мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки,
които в случая са налице.
Заповедта е издадена и в съответствие с
целта на закона. Мярката има за цел постигне на промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл.
22 ЗАНН предвижда
налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителна административна мярка
"запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото към момента на постановяването и търговеца не е
преустановил дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане.
Установеното неизпълнение на задължението
за издаване на фискална касова бележка при извършване на продажба на стока или
услуга в съответния търговски обект, представлява юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да приложи ПАМ по запечатване на обекта,
като органът в тази хипотеза действа в условията на обвързана компетентност.
Заповедта в случая е превантивна и преустановителна,
и е приложена в съответствие с целите на специалния закон.
В заключение следва да се има предвид и
съдебната практика по сходни дела, а именно адм. дело
4726/2018 г., № 6045/19 г., № 969/20 г., № 8437/19 г., № 2912/20 г. на ВАС.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на
делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото
като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да
заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лева на основание чл.
143, ал. 4 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “П.-Н.С.“***, представлявано от Н.С., чрез адвокат С.Е.,***,
*против Заповед № ФК-239-0047713 от 03.09.2020г. на началник отдел“Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА
ЕТ “П.-Н.С.“***, представлявано от Н.С., да заплати
на Национална агенция за приходите, Централно управление, сумата от 100 (сто)
лв. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена пред тричленен състав на Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете