Р Е Ш
Е Н И Е
София, 31.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7115/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от М.Х.Д., ЕГН **********,*** против Й.Д.Г., ЕГН **********, Ц.Н.Г., ЕГН ********** и Л.Ц.Г., ЕГН **********
всички с адрес: *** /стара номерация бл. 32/, вх. **********ап. 1, с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че М.Х.Д. е
собственик на следния недвижим имот:: АПАРТАМЕНТ № 1 находящ се в гр. София, жк. **********/стара
номерация бл. 32/, вх. **********идентификатор 68134.613.451.3.1., като ответниците бъдат осъдени да предадат на
ищцата владението на описания имот. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че, по силата на придобивна
сделка, ищецът е собственик на АПАРТАМЕНТ № 1 находящ се в гр. София, жк. *********върху
който имот е запазено безвъзмездно право на ползване на баща му Х.Д.. В периода
от придобиване на собствеността и понастоящем ищецът твърди, че не е ползвал
имота. През лятото на 2006 г. инцидентно разбрал, че в имота са се нанесли
ответниците въз основа на договор за покупко -
продажба в който е вписано, че М.П.Н., легитимирал се с пълномощно /ищецът
твърди, че не е упълномощавал лицето/, е продал апартамента на първите двама
ответници, а третият е техен син и е допуснат в жилището.
По – нататък в исковата молба ищецът заявява, че е оспорил истинността на
сделката по съдебен ред и с решение по гр.д. № 02419/2006 г. на СГС, I-9 с-в, влязло в сила на
18.12.2014 г., е уважен предявеният от него иск срещу първите двама ответници,
като е признато за установено, че договорът за продажба е нищожен, поради липса
на съгласие1 на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
С влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 16491/2010 г. М.П.Н. е
признат за виновен за извършване на квалифицирана измама по отношение на
първите двама ответници, поради което му е наложено съответното наказание, като
е уважен предявения от тях иск с правно основание чл. 45 ЗЗД в размер
62 586,56 лв.
В тази връзка, пред вид
обстоятелството, че към момента в имота се намират ответниците, ищецът, моли
съда да признае за установено по отношение на тримата ответници, че той е
собственик на описания недвижим имот и те да бъдат осъдени да му предадат
владението върху него, на основание чл. 108 ЗС.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски и
адвокатски хонорар.
Представил е писмени доказателства. Ангажирал е гласни такива.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения
иск, като му присъди разноски по списък.
Ответниците оспорват иска по основание и размер.
Заявяват, че са добросъвестни владелци, придобили имота на годно правно
основание.
Отделно твърдят, че са направили
значителни подобрения в имота, подробно описани в отговора на исковата молба,
които били в размер 30-35 000 лв.
В случай на уважаване на иска,
молят съда да им присъди направените в имота подобрения, както и да им бъдат
заплатени и необходимите разноски, сторени от тях за запазване на апартамента.
Молят да упражнят правото си на задържане на имота до заплащане на
подобренията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните в
хода на производството доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът
М.Д. е собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1 находящ се в гр. София, жк. *******,
бл. ***, вх. **********с площ 88,43 кв.м., заедно с избено помещение № 1 с площ
5,55 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, идентификатор 68134.613.451.3.1., като е
придобил същия по силата на договор за покупко –
продажба, сключен с нотариален акт № 191, т. XXXXXXV, нот.д. № 12548/1991 г. на нотариус В.А., Нотариална служба
при Втори районен съд, София
По делото не се
спори, а и това се установява от представените от ищцата писмени доказателства,
че с решение по гр.д. № 02419/2006 г. на СГС, I-9 с-в, влязло в сила на 18.12.2014 г., е уважен
предявеният от М.Д. иск срещу Й.Г. и Ц.Г., като е признато за установено, че
договорът за покупко – продажба, въз основа на който
те са придобили собствеността върху процесния имот, е нищожен, поради липса на
съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро ЗЗД.
Доказа се също,
че с присъда, влязла в сила на 20.12.2011 г.,
постановена по н.о.х.д. № 16491/2010 г. М.П.Н. е признат за виновен за
извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл.
209, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК., за това че през периода 26.05.2006 г. –
15.06.2006 г. в София, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е
възбудил и поддържал у Й.Г. и Ц.Г., заблуждение, че е бил упълномощен от ищеца М.Д.
с нотариално заверено пълномощно от 16.05.2006 г.да продаде процесния имот и че
ще им прехвърли правно – валидно собствеността върху този имоти с това им е
причинил имотна вреда в размер левовата равностойност на 32 000 евро, като
му е наложено съответното наказание, а предявеният от ответниците
Й.Г. и Ц.Г. иск с правно основание чл.
45 ЗЗД е уважен за сумата 62 586,56 лв./левовата равностойност на
32 000 евро/.
В хода на
производството е признато за безспорно установено обстоятелството, че
понастоящем тримата ответници - Й.Г., Ц.Г. и Л.Г. са във владение
на имота от м. юли 2006 г.
Доказа се, че с
покана, получена от ответниците на 29.05.2016 г., ищецът ги е поканил да
освободят имота и да му заплатят съответното обезщетение.
По искане на
страните и във връзка с доказване на твърденията и направените оспорвания
досежно идентичността на процесния имот, по делото бе назначени няколко съдебно – технически експертизи.
Във връзка с
твърдения на ответниците за извършен ремонт на процесния имот, който, според
тях е бил в много лошо състояние, първоначалната
експертиза, изготвена от вещото лице И.С., даде заключение, че в имота са изпълнени
строително-ремонтни работи, по експертна оценка преди около 10 год., в обем и
качество характеризиращи степен „основен ремонт,“, които могат да бъдат охарактеризирани като подобрения и увеличават неговата
стойност. Голяма част . от тези РСМР са неделими от имота /не
могат да се демонтирани без да го увредят/ и в този смисъл може да
се каже, че са трайно прикрепени към него. Вещото лице е оценявало подобренията
в имота по метода на чистата стойност на активите, към момента на изпълнението
им, с отчитане
на изхабяването към
настоящия момент и е дало обща стойност на извършените
подобрения 33 744 лв.
В приетото допълнително заключение
вещото лице е отразило стойност на всяка една от извършените строително –
монтажни работи и ремонти в апартамента отделно, като е посочило, че стойността
на дейностите по изнасяне и изхвърляне на строителни отпадъци е включена в
средната пазарна цена за всяка позиция, респ. в общата сума, дадена по
първоначалната експертиза.
Двете
експертизи – първоначална и допълнителна, бяха оспорени от ответната страна и
съдът назначи, изслуша и прие заключението на повторна такава, изготвена от вещото лице Д.Д..
Според нея във всяко
едно от помещенията на процесния апартамент са били извършени
строителни дейности, така, както са описани в отговора
на исковата молба, с някои малки изключения по отношение на описанието им, като тези
отклонения между описанията и установеното изпълнение на място, са намерили
отражение при изготвянето на експертната оценка на стойността им.
Тези строително - ремонтни дейности имат характер на подобрения върху имота,
те са
трайно прикрепени върху имота
и,
съответно; увеличават неговата стойност. Стойността на всички извършени
строително ремонтни дейности в апартамента с включени
в тази стойност труд и вложени материали, по средни
пазарни цени към 2007 г. е 11 802 лв.
Тази
експертиза отново бе оспорена от ответниците и съдът назначи тройна такава, която бе изготвена от експертите Д.Д., С.С. и Д.М.. В
представеното и прието заключение вещите лица заявиха, че, съобразявайки се с
установеното на място състояние на помещенията в процесния апартамент, както и
със събраните по делото свидетелски показания, считат, че в процесния имот са
извършени множество строително - ремонтни видове работи, с които апартаментът е
основно ремонтиран, като са подменени настилките, инсталациите, облицовките,
дограмите и пр. с нови и съвременни такива, поради което имат характер на
подобрения за имота и увеличават неговата стойност. Тези строителни работи,
съпоставени с отразените в отговора на исковата молба, са изпълнени на място, с
малки изключения. За да установи количествата на отделните видове от
претендираните СМР, тройната експертиза е извършила подробни измервания на
място в отделните помещения, въз основа на които е изчислила СМР по отделните
пера и ги е представила в табличен вид, неразделна част от заключението.
Остойностяването е изготвено по средни
пазарни цени към
момента на извършването им, като количествата са определени на база на
извършените на място подробни измервания и изчисленията върху тях. Така стойността на извършените
видове СМР в процесния апартамент, към периода на извършването им, възлиза на 14 504 лв., в която сума не са
включени цените на претендираните като монтирани движими вещи - кухненски
шкафове, стелажи, шкафове за баня и др.
В
съдебно заседание вещите лица заявиха, че разликата между първата експертиза и
последващите – повторна и тройна такава, е, че в първото заключение не е
правено остойностяване на СМР по пера, а е извършено процентно изчисляване
върху стойността на имота, което, според тримата експерти, не може да бъде
възприето като метод за изчисление. В тази връзка, за да изготвят експертизата,
те са извършили замервания и са се
позовали на тях.
По искане на ответниците съдът допусна и разпита свидетеля
К.З.А.. В показанията си той заяви, че познава
ответниците чрез съпругата си, но не познава ищеца. Знае, че ответниците са
закупили апартамент около 80 кв.м. в ж.к. ******* през 2006 г. Апартаментът бил
тотално разбит. Свидетелят трябвало да закара в имота някакви материали и за
това отишъл там, влязъл и видял състоянието му . Според него бил почти негоден
за живеене – черчевета, бани, виждал се бетонът, вътре имало мръсотия, изгорели
гуми, врати, прозорци, стърчали жици, нямало контакти, течала ръждива вода. Свидетелят
е посетил имота в един по – късен момент и го е видял тотално преобразен –
дограми, бани, плочи, паркет, шпакловки, боядисване, ВИК – всичко било сменено.
А. заяви, че е помагал на ответниците с ремонта, като им е карал с колата
материали, дал им и заем около 3 500 лв., който те му върнали. В момента
живеят там.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по делото не са
представени.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 108 ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това.
Ревандикационният иск представлява
вещен осъдителен иск, материализиращ правото на невладеещия собственик, на
онзи, който не притежава фактическото владение върху собствената си вещ, да
претендира лицето, което без да има собственост или право на владение,
упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението, респ.
да му предаде вещта.
При иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да
докаже правото си на собственост върху вещта, чието предаване или връщане се
иска.
Ревандикационният иск съдържа две искания за
защита - установяване,че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на
ответника да му предаде владението на същия, като на основание чл. 2 ГПК съдът
дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен
диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по
претенцията за предаване владението на имота.
Именно това е приел и ВКС в постановеното ТР №
4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна
защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът
да му предаде владението върху имота. ВКС е постановил, че, за да бъде решен
предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания
следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо
на решението, препращайки и към Мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1
от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК
на ВКС.
Според ТР № 4/14.03.2016 г. по
т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и
двете искания: да се произнесе с установителен
диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен
диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако
в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за
защита.
В настоящия случай безспорно от
всички представени доказателства се доказа, че ищецът е собственик на процесния
имот.
Прието бе за безспорно установено
в хода на делото, че понастоящем тримата ответници са във владение на имота.
Доказано беше и обстоятелството,
че договорът, с който ответниците Й. и Ц. Г. са
придобили имота, е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение.
Следователно безспорно се доказа
фактическият състав на иска с правно основание чл. 108 ЗС – наличие на собственост
от страна на ищеца и владение от страна на ответниците, който фактически състав
обвързва настоящия състав да се произнесе и по двете искания - с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответниците да му предадат
владението върху спорния имот.
По делото от ответниците беше направено възражение за упражняване правото на
задържане на имота до заплащане на твърдяни от
тях подобрения в него и съдът дължи произнасяне по него. Ответниците заявяват,
че подобренията в имота, на стойност 30 000 лв. – 35 000 лв. следва
да им бъдат заплатени от ищеца.
Както бе посочено по – горе, за изясняване
делото от фактическа страна, в частност досежно заявените от ответниците
подобрения в процесния имот, които съществено увеличават неговата стойност,
прикрепени са трайно и, според ответниците, следва да бъдат заплатени от ищеца,
съдът назначи множество експертизи. След тяхната преценка, в съвкупност, заедно
с другите събрани доказателства и, съобразявайки метода, въз основа на който
вещите лица са изчислили стойността на тези подобрения, съдът счита, че следва
да се позове в решението си на заключението на приетата и неоспорена тройна
съдебно – техническа експертиза. Според нея стойността на извършените видове СМР в процесния
апартамент, към периода на извършването им, възлиза на 14 504 лв., в която сума не са включени цените на претендираните
като монтирани движими вещи - кухненски шкафове, стелажи, шкафове за баня и др.
С
оглед на това съдът намира, че следва да приеме в мотивите си, че ответниците
са направили в имота подобрения в посочения размер - 14 504 лв., но, пред вид факта, че от тяхна страна липсва предявена
претенция за тази сума в настоящото производство /която би следвало да се
осъществи чрез предявяване на насрещен иск, да бъде съпроводена със съответната
държавна такса и да бъде приета за съвместно разглеждане в процеса/, не следва
да се произнася с отделен диспозитив досежно тази сума.
При липсата на такъв диспозитив не следва да бъде
уважавано и направеното от ответниците възражение за право на задържане на
имота до заплащане на извършените в него подобрения.
По изложените съображения и пред вид доказването на
всички предпоставки от фактическия състав на предявения ревандикационен
иск, съдът счита, че той е основателен и доказан и следва да бъдат уважен,
като, пред вид изхода на делото, на ищеца бъдат присъдени разноски така, както
са сторени, съобразно представен списък, в размер 285, 97 лв., държавна такса.
Следва да бъде оставено без уважение направеното от
ответниците възражение
за право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения,
като неоснователно.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Й.Д.Г., ЕГН **********, Ц.Н.Г., ЕГН ********** и Л.Ц.Г.,
ЕГН ********** всички с адрес: *** /стара номерация бл. 32/, вх. **********ап.
1, че М.Х.Д., ЕГН **********,***, е собственик на
следния недвижим имот::
АПАРТАМЕНТ № 1 находящ се в гр.
София, жк. *******, бл. ***, вх. **********с площ 88,43 кв.м., заедно с избено помещение № 1 с
площ 5,55 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор 68134.613.451.3.1., и
ОСЪЖДА Й.Д.Г., Ц.Н.Г. и Л.Ц.Г., да предадат на М.Х.Д. владението на описания имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Й.Д.Г., Ц.Н.Г. и Л.Ц.Г. възражение за право на задържане
на имота до заплащане на извършените в него подобрения, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Й.Д.Г., Ц.Н.Г. и Л.Ц.Г. да заплати
на М.Х.Д. разноски
по делото в размер 285, 97 лв., представляващи държавна такса за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: