Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №12861/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Ч.Е.Б. АД – длъжник по изп.д. №20197850400253 срещу постановление
на съдебния изпълнител за определяне на разноските, в частта му относно разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение и определените такси по Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 184,31 лв. – за сумата над 84 лв.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението
за разноските е незаконосъобразно, а определеното адвокатско възнаграждение на
взискателя – прекомерно.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебния изпълнител
сочи, че постановлението за разноските е правилно, като същите са разпределени
както следва:
230 лв. за адвокатско възнаграждение,
24 лв. с ДДС – такса по т.1 от ТТР към ЗЧСИ
24 лв. с ДДС – такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ
48 лв. с ДДС – такси от т.5 от ТТР към ЗЧСИ
18 лв. с ДДС – такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ
72 лв. с ДДД – пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ.
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 230 лв. се явява прекомерно. Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определените такси по Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ са частично основателни. Съгласно чл.79 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите на прекратено
изпълнително производство или изоставяне на изпълнителните действия, съответно
– неприложени изпълнителни способи. От съдържащата се в изпълнителното
производство сметка, обективирана в поканата за доброволно изпълнение и в
постановлението от 03.09.2019 г., определените от съдебния изпълнител такси,
дължими от длъжника, са както следва:
24 лв. с ДДС – такса по т.1
от ТТР към ЗЧСИ
6 лв. с ДДС – такса по т.3
от ТТР към ЗЧСИ
24 лв. с ДДС – такса от т.5
от ТТР към ЗЧСИ
18 лв. с ДДС – такса по т.9
от ТТР към ЗЧСИ
74,33 лв. с ДДД –
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Таксата по т.1 от ТТР към
ЗЧСИ е проста такса, размерът й с начислено ДДС е 24 лв. и същата е правилно
определена.
Таксата по т.3 от ТТР към
ЗЧСИ е за извършване на справки за длъжника и неговото имущество – в размер на
5 лв. Съдебния изпълнител е определил такса в размер на 6 лв. с ДДС – справката
е с писмо до НАП относно наличието на задължения на длъжника, която е извършена.
Ето защо таксата по чл.3 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 6 лв. с ДДС е дължимата
от длъжника.
Таксата по т.5 от ТТР към
ЗЧСИ – за връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
е във връзка с връченото на длъжника съобщение за образувано изпълнително дело
– покана за доброволно изпълнение, размерът й с начислено ДДС е 24 лв. и същата
е правилно определена.
Таксите по т.5 от ТТР към
ЗЧСИ – за връчване на съобщение за прекратяване на делото до страните – в
размер на 48 лв. с ДДС, не се дължат – изпълнителното производство не е
прекратено, действието, за което се събират таксите не е извършено, поради това
и такси за неизвършено действие не могат да се начисляват в тежест на длъжника.
Постановлението в тази му част следва да се отмени.
Таксата по т.9 от ТТР към
ЗЧСИ е за налагане на запор без извършване на опис - в размер на 15 лв. Съдебният
изпълнител е определил такса в размер на 18 лв. с ДДС за един наложен запора.
По делото се установява, че запорно съобщение е изпратено. Както бе посочено
по-горе, съгласно чл.79 ГПК разноските за приложените изпълнителни способи се
възлагат в тежест на длъжника. Ето защо длъжникът следва да понесе разноските
за запора в размер на 18 лв. с ДДС.
Таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ е определена от съдебния изпълнител в размер на 74,33 лв. Основателни са
доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по
чл.26 от Тарифата. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на
присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в
размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските
за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това
следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно
която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.
Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и
същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които
той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са
за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“,
съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 300 лв. и
размерът й е 30 лв. или 36 лв. с ДДС. Обжалваното постановление следва да се
отмени за разликата над 36 лв. до определения размер от 74,33 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на съдебния
изпълнител от 03.09.2019 г. по изп.д. №20197850400253, в частта за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 230
лв., в частта за определяне на
таксата по т.5 ТТРЗЧСИ над сумата от 24 лв. до определения размер от 72 лв., в частта за определяне на таксата по
т.9 ТТРЗЧСИ над сумата от 36 лв. до определения размер от 74,33 лв. като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.5 ТТРЗЧСИ за връчване на
покана за доброволно изпълнение - за сумата от 24 лв. с ДДС.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.9 ТТРЗЧСИ - за сумата от 36
лв. с ДДС,
като ОПРЕДЕЛЯ
общ размер на разноските за изпълнителното производство в размер на 200 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение и 108 лв. за разноски
за такси,
като
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.