Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 13. 01. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на девети януари
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7607 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника Б.Б.Р. *** за сумата от 2 640, 56 лв., от които 1 983, 04 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2010
год. до 30. 04. 2016 год.
и сумата 657, 52 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 11. 2010
год. до 04. 07. 2016
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с определение, постановено по ч. гр. д. № 5075/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
Твърди се, че в срока по чл. 414 от
ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената
заповед. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415
ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на
вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за
негов топлоснабден имот- апартамент, находящ се в ***, с аб. № 832. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите,
от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик /ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е бил клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответника
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и
ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответника
за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди
се, че ответникът е ползвал
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 09. 2010
год. до 30. 04. 2016
год., видно от ч. гр. д. № 5075/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд и не е погасил
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответника вземането за сумата 884, 10
лв., от които 766, 00
лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 06. 2013 год. до 30. 04. 2016 год.
и сумата 118, 10
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 08. 2013 год.
до 04. 07. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
Б.Б.Р. *** и третото лице „Нелбо“ ЕАД гр. София не са взели становище по
исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5075/ 2016 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства и
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищцовото дружество процесната сума от 884, 10 лв., включваща главница и
мораторна лихва.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 77, 95 лв. съобразно признатата
част от вземането, както и направените в настоящия процес деловодни разноски в
размер на 555, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.Б.Р. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 766, 00 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 06. 2013 год. до 30. 04. 2016
год., и сумата от 118, 10 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.
08. 2013 год. до 04. 07. 2016
год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07. 07. 2016
год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.Б.Р. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 77, 95 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Б.Б.Р. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 555, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието на трето лице „НЕЛБО” ЕАД гр. София.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: