РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110204528 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от В. Б. Ч., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №11-01-351-2503 от
25.03.2021 г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ)
гр. София, с което за нарушение по чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.3, ал.1 на Закон за
обществените поръчки (ЗОП), (ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г.), на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер 683.92 лв.
Въззивникът оспорва направената от АНО констатация, че има качеството на
секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 ЗОП, като твърди, че представляваното от
него дружество „ВиК Златни пясъци“ ООД гр. Варна, не извършва своята търговска дейност
въз основа на специални или изключителни права по смисъла на §1, т.47 от ДР на ЗОП.
Оспорва констатациите в АУАН, че "ВиК Златни пясъци" ООД, е ВиК оператор по смисъла
на ЗРВКУ и извършваната от дружеството дейност е водоснабдяване по смисъла на закона,
както и че тази дейност е определена като секторна. Оспорва извода, че предоставените на
дружеството права за водоползване са специални или изключителни права по смисъла на §1,
т.47 от ДР на ЗОП, поради което въззивникът отрича, да е субект по чл.5, ал.4, т.2 ЗОП.
Излага становище, че неправилно е приложен материалният закон, с оглед квалификацията
на твърдяното нарушение. Сочи, че твърдяната като нарушената разпоредба на чл.17, ал.1
ЗОП, предвиждаща задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това, при което от
обективна страна съставът на нарушението по чл.17, ал.1 ЗОП се осъществява чрез
бездействие - непредприемане на действия за провеждане на обществена поръчка при
наличие на основанията за това и формира извод, че е налице противоречие между
посочената като нарушена норма и приложената от наказващия орган санкционна норма,
доколкото поставя нарушителя в невъзможност да разбере, в какво се изразява
1
неправомерното поведение, за което е наказан - за това,че не е предприел правно дължимо
действие или напротив, предприел е действие в противоречие с установените за това
правила. Сочи се, че хаотично и неясно е описано нарушението в НП и твърди, че с това е
допуснато съществено нарушение на чл.57, ал. 1, т.5 и т.6 ЗАНН, доколкото е ограничено
правото да узнае, в какво точно се е изразило неговото противоправно поведение и коя
правна норма е нарушил. Твърди също, че е налице неяснота относно размера на
наложеното от АНО административно наказание, с оглед механизма за определянето му.
Формира извод, че липсва индивидуализация на наложеното административно наказание –
същото е посочено единствено по размер, без да се изложени от страна на АНО каквито и да
било мотиви за начина, по който е определен размера на глобата. Излага становище, че са
налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Отправя и възражение за изтекла давност по чл.34 ЗАНН като
твърди, че производството е образувано с акт за установяване на административно
нарушение от 25.03.2021 г., т. е. след изтичане на предвидените в закона срокове,
погасяващи правото на административно-наказващия орган да ангажира административно-
наказателната отговорност на нарушителя за извършено от него административно
нарушение. Претендира, НП да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед №ФК-10-1572 от 06.11.2020 г. но Директор на АДФИ била
възложена проверка по спазване нормативните изисквания в областта на обществените
поръчки.
В хода на проверката, въз основа на представените документи, било
установено следното: „ВиК Златни пясъци" е регистрирано като дружество с ограничена
отговорност по ф. д. №2185/2002 г. по опис на ОС Варна, вписано в ТР към Агенцията по
вписванията с ЕИК *, седалище гр. Варна и адрес на управление: „Златни пясъци",
административна сграда „Рила". Капиталът на дружеството е в размер 1200000 лв,
разпределен в 12000 дяла с номинална стойност по 100 лв всеки един. Дяловете са 100%
частна собственост, 11400 (95%) от които са на „Златни пясъци" АД, ЕИК *, и 600 (5%) на
„Златни" АД, ЕИК *.
Предмета на дейност на дружеството включвал: експлоатация и поддържане
на водоснабдителни и канализационни системи в курортен комплекс „Златни пясъци",
предоставяне на инженерингови услуги, придобИ.е и управление на софтуерни продукти за
управление на продажбите, за изграждане и експлоатация на диспечерски системи и за
разработване и използване на хидравличен модел на ВиК мрежа за собствени нужди или за
продажба на други лица.
Съгласно чл.16, ал.1 от дружествения договор, органи на управлението на
дружеството били Общото събрание и Управител. Последният организирал и ръководел
цялостната стопанска дейност на дружеството и представлявал дружеството. Той решавал
всички въпроси, свързани с оперативната дейност на дружеството с изключение на
въпросите, които по закон или съгласно дружествения договор са от изключителната
компетентност на Общото събрание - чл.23, ал.1 от дружествения договор. От 16.11.2009 г.
и към периода на проверката управител на „ВиК Златни пясъци" ООД бил въззивникът В.
Ч..
В хода на проверката свид. И. И. - държавен финансов инспектор, установил,
че на 04.01.2019 г., (датата на първата фактура за доставка на горива за превозните
2
средства), в гр. Варна, въззивникът В. Ч., в качеството на Управител на „ВиК Златни
пясъци" ООД, явяващ се секторен възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.4, т.2 ЗОП,
не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за доставка на
горива за превозните средства на дружеството на стойност 68392.24 лв (56993.53 лв без
ДДС), при наличие основанията за това. Вместо това поръчката за доставка на горива за
превозните средства на дружеството била възложена по реда на чл.20, ал.4, т.3 ЗОП – чрез
директно възлагане, въз основа на фактури, при което същата се явява възложена по по-
облекчен ред от предвидения в закона, съобразно нейната стойност. В периода от 04.01.2019
г. до 31.12.2019 г. (първа ф-ра №********** от 04.01.2019 г., последна ф-ра №**********
от 31.12.2019 г.) били поети задължения за извършване на разходи за доставка на горива за
превозните средства на дружеството на обща стойност 56993.53 лв без ДДС, с които се
надвишава стойностния праг по чл.20, ал.З, т.2 ЗОП, задължаващ възложителя да приложи
реда за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица.
Контролният орган възприел, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл.17,
ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.2 ЗОП (ДВ. бр.13 от 16.02.2016 г.), при което издал
спрямо въззивника АУАН №11-01-351 от 25.03.2021 г. На 01.04.2021 г. от въззиника
постъпило писмено възражение в законоустановения срок, което АНО възприел като
неоснователно и като възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, издал
оспореното НП, с което наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в
размер 683.92 лв.
Визираната фактическа се установява по категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
показания на свид. И. И., така и от напълно съответстващите им документи по приложената
административно-наказателна преписка.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане и по същество е
основателна.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление НП №11-01-354 от 24.09.2021 г. е издадено от
компетентен орган - Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София,
съгласно Заповед №ЗМФ-461 от 25.05.2021 г. на Министър на финансите и на
основание чл.261, ал.2 ЗОП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Спазени са и сроковете, визирани в нормата на чл.34, ал.2 ЗАНН. Видно от
3
цитираната разпоредба, за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-
стопанската и отчетната дейност по чл.32, ал.1, т.1 ЗДФИ, не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на шест месеца от открИ.е на нарушителя или ако са изтекли
повече от пет години от извършване на нарушението.
Видно от приобщения доказателствен материал, към датата на изпращане на
изисканите справки относно отчетите за 2018 г. и 2019 г. на процесното дружество,
проверката не е била приключила, съответно нарушението не е било установено.
Същевременно, от датата, на която същите са изпратени - 14.01.2021 г. до датата на
съставяне на АУАН - 25.03.2021 г., не е изтекъл шестмесечния давностен срок за образуване
на производството, считано от датата на установяване на нарушението, нито петгодишния
такъв, считано от неговото извършване.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Съгласно чл.198а, ал.1 ЗВ (ред. ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г.), за нуждите на
управлението, планирането и изграждането на ВиК системи и за предоставянето на ВиК
услуги, площта на РБългария се разделя на обособени територии. Обособените територии на
действие на ВиК операторите са определени с Решение №РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на
Министър на регионалното развитие и благоустройството. Под номер 7 в решението е
обявена обособена територия на действие на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД,
която включва територията на 12 общини, в т. ч. на Община Варна и в частност - на к. к.
„Златни пясъци".
Предвид гореизложеното, „ВиК * ООД няма обособена територия по смисъла
на чл.198а и следващите от ЗВ. Дружеството извършва дейностите по добИ.е на природни
води, доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води на територията на курортен
комплекс „Златни пясъци", разположен в рамките на обособената територия на действие на
„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД. Последното осъществява пречистването на
отпадъчните води от територията на курортния комплекс въз основа на договор от
01.06.2002 г., за което „ВиК Златни пясъци" ООД заплаща услуга.
Освен на потребителите, на територията на к. к. „*“ „ВиК *" ООД доставя
вода на друг ВиК оператор - „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД гр. Варна.
Съгласно чл.6 ЗВ водите, водните обекти и водностопанските системи и
съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на
общините, на физически и юридически лица.
Водоснабдителната и канализационната система на територията на к. к.
„Златни пясъци“ е собственост на „* ООД, придобита/апортирана при учредяването на
дружеството. Същите са включени в баланса му и не са държавна или общинска
собственост. Изключение е пречиствателната станция, в която се осъществява
пречистването на отпадъчните води от територията на комплекса. Тази дейност се извършва
от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, въз основа на договор от 01.06.2002 г.
Водата, която „В*" ООД доставя до потребителите на територията на
курортния комплекс и до водоснабдителната система на „Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД, е добИ.а от два сондажа (№Р-Зх и №Р-70х). Тя е минерална, включена е в
т.100, б.а) от приложение №2 към ЗВ и е изключителна държавна собственост, съгласно
чл.14, т.2 от същия закон.
Правото на използване на тези води се учредява с акт на компетентен орган по
чл.52, ал.1 ЗВ. На посоченото основание Министър на околната среда и водите е издал:
Разрешително №01610161 от 27.10.2008 г. за водовземане на минерална вода
за питейно-битово водоснабдяване от водовземно съоръжение Сондаж №Р-Зх за срок 25
4
години;
Разрешително №21610010 от 24.06.2011 г. за водовземане на минерални води
за водоснабдяване на к. к. „Златни пясъци" от Сондаж Р-70х, за срок до 01.07.2021 г.
В тях са определени обекта и условията, при които се предоставя правото за
използването на водите, а именно: за питейно-битово водоснабдяване на водоснабдителна
система на к. к. „Златни пясъци". Те са индивидуален административен акт, с който е
породено правото на използване на водите от посочените сондажи единствено от „*" ООД.
Съгласно чл.198о, ал.1 ЗВ, стопанисването, поддържането и експлоатацията на
ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). В следващата ал.2
на чл.198о ЗВ изрично е регламентирано, че в границите на една обособена територия само
един ВиК оператор може да осъществява дейностите по чл.198о, ал.1 ЗВ, с изключение на
случаите по ал.6. Последната разпоредба регламентира, че търговците, държавните или
общинските предприятия – юридически лица, които извършват услуги по доставяне и
пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени,
промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и
отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни
потребители, осъществяват тези услуги съгласно изискванията на ЗВ и на ЗРВКУ. По
отношение на тези потребители те се смятат за ВиК оператори.
От гореизложеното е видно, че „*" ООД е ВиК оператор по смисъла на чл.2,
ал.1 ЗРВКУ, осъществяващ дейности по добИ.е на природни води и тяхното пречистване и
обеззаразяване, доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води на потребителите
от к. к. „Златни пясъци“ и по доставка на питейна вода на друг ВиК оператор.
Предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги,
във връзка с производството, преноса или разпределението на питейна вода; снабдяването
на тези мрежи с питейна вода и производството и търговията на едро и дребно с питейна
вода са дейности, свързани с водоснабдяване, съгласно чл.126, ал.1 ЗОП, съответно са
секторни дейности по смисъла на чл.123, т.3 ЗОП. Съгласно §1, т.60, б.“б“ ЗОП „фиксирани
мрежи за обществени услуги" са: водоснабдителна система и канализационна система по
смисъла на §1, ал.1, т.32 и т.33 от ДР на ЗВ.
С чл.126, ал.2, т.2 ЗОП е регламентирано, че лицата, които извършват дейност
по ал.1, прилагат разпоредбите на закона по отношение на договори за поръчки или
конкурси за проект, свързани с отвеждане и пречистване на отпадни води.
Случаите, в които извършването на такива дейности не се считат за дейности,
свързани с водоснабдяване, са посочени в чл.126, ал.3 ЗОП, а именно: когато
„производството на питейна вода се осъществява с оглед необходимостта от ползването й за
извършването на дейност, различна от дейностите по чл.123, т.1 – т.4" и „снабдяването на
тези мрежи зависи само от собственото потребление на производителя и не превишава 30 на
сто от съвкупното му производство на питейна вода, като се взема предвид средната
стойност за последните три години, включително за текущата година".
На база на данните за трите последни финансови години спрямо 2018 г.,
средният годишен оборот по чл.126, ал.3, т.2 ЗОП, определен по правилата на чл.99 ППЗОП,
е в размер 3461 хиляди лева (=(3220+3505+3658):3) и представлява 94,74 % от средния
годишен оборот, който е 3653 хиляди лева (-(384+3579+3997):3). На база на данните за трите
последни финансови години спрямо 2019 г., средният годишен оборот по чл.126, ал.3, т.2
ЗОП, е в размер 3701000 лв, или 94,73 % от средния годишен оборот, който е 3907000 лв.
От гореизложеното е видно, че през проверяваните 2018 г. и 2019 г. „*" ООД е
извършило секторни дейности по смисъла на чл.123, т.3 ЗОП, които не са сред
5
изключенията по чл.126, ал.3 ЗОП.
Съгласно чл.5, ал.4, т.2 ЗОП, секторни възложители са „представляващите
търговците или други лица, които не са публични предприятия, когато въз основа на
специални или изключителни права извършват една или няколко секторни дейности".
„Специални или изключителни права" по смисъла на §1, т.47 от ДР на ЗОП са „права,
предоставени от компетентен орган по силата на законов, подзаконов или административен
акт, по силата на който се запазва упражняването на секторни дейности за един или повече
субекти, поради което съществено се засяга възможността на други субекти да извършват
такава дейност“.
Не са „специални или изключителни права", права, които са били
предоставени чрез процедура, при която е била осигурена достатъчна публичност, и които са
били:
а)(доп. - ДВ, бр.96 от 2017 г., в сила от 03.01.2018 г.) предоставени по реда на
този закон или на Закона за концесиите или на Закона за подземните богатства, или
б) процедури по други правни актове на Европейския съюз по приложение
№12, които осигуряват достатъчна предварителна прозрачност за предоставяне на
разрешения въз основа на обективни критерии.
Правото единствено „*" ООД да използва води от посочените сондажи за
питейно-битово водоснабдяване на водоснабдителна система на к. к. „*“, е предоставено от
компетентен орган по чл.52, ал.1 ЗВ с разрешителни №01610161 от 27.10.2008 г. и
№21610010 от 24.06.2011 г. То не е предоставено по реда на ЗОП или Закон за концесиите,
съответно секторната дейност по производство на питейна вода е специално право по
смисъла на §1, т.47 от ДР на ЗОП. Изключителното право на дружеството да осъществява
останалите секторни дейности (пренос и снабдяване с питейна вода и отвеждане на
отпадъчни води на територията на к. к. „Златни пясъци“) произтичат от правото му на
собственост на фиксирани мрежи за обществени услуги (водоснабдителна и
канализационната система на к. к. „*“).
От гореизложеното е видно, че управителят на „ВиК Златни пясъци" ООД, в
качеството на представляващ търговско дружеството, извършващо секторна дейност,
свързана с водоснабдяването въз основа на специални права, е секторен възложител по чл.5,
ал.4, т.2 ЗОП.
Задължението на възложителите и в частност на Управителя на „ВиК Златни
пясъци" ООД да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка,
когато са налице основанията за това е регламентирано в чл.17, ал.1 ЗОП (ДВ бр.13 от
16.02.2016 г.).
При извършената проверка е установено, че въззивникът В. Ч. не е делегирал
правомощия на длъжностно лице по чл.7, ал.1 ЗОП, което да организира и възлага
обществени поръчки.
От гореизложеното е видно, че са били налице трите предпоставки - обект,
субект и стойност, предвидени в ЗОП, задължаващи управителя на „*" ООД,
представляващо секторен възложител по чл.5, ал.4, т.2 ЗОП, да възложи обществена
поръчка за доставка на горива за превозните средства на дружеството на стойност 68392.24
лв с ДДС през 2019 г. чрез прилагане реда за събиране на оферти с обява, вместо да възлага
същата по реда на директно възлагане, който представлява по- облекчен ред за възлагането
на обществена поръчка.
След като, при наличие на всички законови предпоставки /обект, субект,
стойност/, въззивникът В. Ч., в качеството на управител на „В*" ООД, явяващ се секторен
възложител по чл.5, ал.4, т.2 ЗОП, не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на
6
обществена поръчка за доставка на горива, чиято стойност 56993.53 лв без ДДС надвишава
минималния стойностен праг по чл.20, ал.3, т.2 ЗОП.
Съдът намира, че при така установените факти, правилно е квалифицирано
осъщественото от въззивника деяние като нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1, вр.
чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.2 ЗОП (ДВ. бр.13 от 16.02.2016 г.).
Правилно е приложен материалния закон и при посочване на правното
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника за
извършеното от същия нарушение и при определяне параметрите на наложената санкция.
Съгласно чл.256, ал.2 ЗОП, действаща към момента на извършване на
нарушението по чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2 ЗОП, възложител, който възложи обществена
поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на
разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл.20, ал.3, без
да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно
стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от
3000 лв или глобата, която следва да се наложи е в размер 683.92 лв, представляваща 1 % от
стойността на поетото задължение за извършване на разход в размер на 68392.24 лв с ДДС.
С изменения в ЗОП с ДВ, бр.102/2019 г., в сила от 01.01.2020 г., приложимата
санкционна разпоредба по чл.256, ал.2 ЗОП, е с нова редакция, според която възложител,
който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния
стойностен праг по чл.20, ал.3, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на
обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за
това, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, а когато няма писмен договор - от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 10000 лв, или глобата която следва да се наложи е в
размер на 683, 92 лв., представляваща 1 % от стойността на поетото задължение за
извършване на разход в размер на 68392.24 лв с ДДС.
С оглед извършената по-горе съпоставка на приложимите санкционни
разпоредби, правилно административно-наказващият орган е приложил действащата
разпоредба към датата на извършване на нарушението, която се явява по-благоприятния
закон.
Като взе предвид, че санкцията е наложена в минималния, предвиден в закона
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същата.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Не са налице предпоставките извършеното нарушение се квалифицира като
маловажен случай на административно нарушение по чл.28, б.„а" ЗАНН, предвид липсата
на основание за приемане на по-ниската степен на обществената опасност на деянието и
дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН, в съдебните производства по
7
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4 ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно
съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие, съответно - същото не
представлява фактическа и правна сложност, намира, че следва да бъде присъдено
възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно - 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-351 от 24.09.2021 г.,
издадено от Директор на АДФИ гр. София, с което за нарушение по чл.17, ал.1, вр. чл.20,
ал.3, т.2, вр. чл.3, ал.1 ЗОП, (ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г.), на В. Б. Ч., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба" в размер 683.92 лева, на основание чл.63,
ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА В. Б. Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АДФИ гр.
София сумата 100.00 лв (сто лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт,
на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8