РЕШЕНИЕ
№ 4082
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110113887 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, БУЛ. ЦАР БОРИС ТРЕТИ №
159, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД, срещу С. М. Б., ЕГН **********, с
адрес ГР.С., УЛ.Х. К., №7-11, ЕТ. 3, АП. 9 и П. – М. М. Б., ЕГН **********, с
адрес ГР.С., УЛ.Х. К., №7-11, ЕТ. 3, АП. 9, с която са предявени при условията
на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца сумите, дължими по фактури, издадени с период на потребление
1.6.2018 г. до 4.11.2020 г. както следва: За С. М. Б., ЕГН ********** сумата от
1473,33 лв., представляваща 1/3 от главницата, ведно със законната лихва от
10.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 236,21
лв. за периода от 2.7.2018 г. до 4.11.2020 г., и за П. – М. М. Б., ЕГН **********
сумата от 1473,33 лв., представляваща 1/3 от главницата, ведно със законната
лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
236,21 лв. за периода от 2.7.2018 г. до 4.11.2020 г., за които вземания е
1
издадена заповед от 09.04.2021 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 8219/2021 г.
Ответникът П.-М. М. Б., е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Счита исковата молба за частично
основателна, а сумата за дължима, но при неправилни квоти.
Ответникът С. М. Б., чрез адв. Л., не е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед от
09.04.2021 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 8219/2021 г.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени суми за
потребена вода през периода от 1.6.2018 г. до 4.11.2020 г. за имот, находящ се
на адрес: ГР.СОФИЯ, УЛ.ХРИСТО КОВАЧЕВ, №7-11, ЕТ. 3, АП. 9, клиентски
№ **********, доставяна въз основа на договорни отношения, които до
01.09.2006 г. са реализирани чрез неформален договор за доставка и
пречистване на вода, а след 01.09.2006 г. са регламентирани с Общи условия
на „Софийска вода” АД.
С влязло в сила определение № 2953/19.01.2024 г. съдът е прекратил
производството по делото в частта по исковете срещу починалата в хода на
процеса Р. К. Б..
Ответниците не са оспорили обстоятелствата, които се иска от ищеца да
бъдат установени с поисканата комплексна съдебно – техническа и съдебно -
счетоводна експертиза, поради което съдът не е допуснал събирането на това
доказателство.
На следващо място не е налице спор, че съгласно информационната
система на ищеца задълженията стойността на предоставените услуги е в
размер на 5 128.63 лв., фактурирани по издавани фактури за процесния
период.
2
Видно от представения от ответниците и неоспорен от ищеца констативен
нотариален акт № 138, рег. № 1497 по нот. дело № 141/1998 г. на нотариус Р.
Д. с рег. № 274 но НК, за собственост на процесния апартамент, находящ се в
ГР.С., УЛ.Х. К., №7-11, ЕТ. 3, АП. 9, квотите в съсобствеността на ответниците
С. М. Б. и П. – М. М. Б. са в размер на по 1/6 ид.ч. за всеки ответник.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
обема на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените
предпоставки, да докаже, че е заплатил цената на предоставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията
на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е
страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът
и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
В процесния случай, ищецът, чиято е доказателствена тежест в процеса да
3
установи, че ответниците имат качеството на потребител по смисъла на чл.8 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
/Наредба № 4/, издадена от министъра на регионалното развитие въз основа на
законова делегация от чл.138 от ЗВ, е ангажирал доказателства в тази насока,
но видно от горецитирания нотариален акт за собственост квотите в
съсобствеността на ответниците са по 1/6 ид.ч. за всеки, а не по 1/3 ид.ч. в
какъвто смисъл са твърденията в исковата молба. Затова съдът намира, че по
делото се установява, че за процесния период между страните е имало
валидно договорно правоотношение по договор доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, сключен при
Общи условия, приложени по заповедното производство.
На следващо място, съдът намира, че по делото не е налице спор за
количествата на доставената вода, респ. предоставените услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води.
В тази насока съдът намира, че размерът на дължимите суми е 5 128.63 лв.
Доколкото обаче беше установено, че квотите в съсобствеността на
ответниците е по 1/6 ид.ч. исковете срещу тях съдът намира за основателни за
сума в размер на по 736.67 лв., платими от всеки ответник. До пълните
предявени размери съдът намира исковете за неоснователни.
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 236,21 лв. за периода от 2.7.2018 г. до 4.11.2020 г. и установените
квоти в съсобствеността на имота, съдът намира исковете за основателни за
сума в размер на 118.11 лв. До пълните предявени размери съдът намира
исковете за неоснователни.
При този изход на спора съдът намира, че претенцията на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разноски е основателна за сума в размер на 118.39 лв., с
включени разноски по ч.гр.д. № 8219/2021 г. на СРС, 90 състав,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. От страна на ответниците са представени доказателства за
направени разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което такива не се
дължат в размер на по 225 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „С. в.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ГР. С., БУЛ. Ц. Б. Т. № 159, Б. Ц. И., срещу С.
М. Б., ЕГН ********** и П. – М. М. Б., ЕГН **********, и двамата със съд.
адрес гр. С., бул. В. № 1А, офис 16, чрез адв. Л. - П., с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД,
че ответниците дължат на ищеца сумите, дължими по фактури, издадени с
период на потребление 1.6.2018 г. до 4.11.2020 г. както следва: С. М. Б., ЕГН
********** дължи сумата от 736.67 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 1473,33 лв., дължи мораторна лихва в
размер на лв. 118.11 лв. за периода от 2.7.2018 г. до 4.11.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 236,21 лв. и П. – М. М. Б.,
ЕГН ********** дължи сумата от 736.67 лв., представляваща главница, ведно
със законната лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1473,33 лв., дължи мораторна
лихва в размер на лв. 118.11 лв. за периода от 2.7.2018 г. до 4.11.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 236,21 лв., за имот в ГР.С.,
УЛ.Х. К., №7-11, ЕТ. 3, АП. 9, клиентски № **********, за които вземания е
издадена заповед от 09.04.2021 г. на РС С., 90 с-в, постановена по реда на чл.
410 от ГПК по гр.д. № 8219/2021 г.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН ********** и П. – М. М. Б., ЕГН **********, и
двамата със съд. адрес гр. С., бул. В. № 1А, офис 16, чрез адв. Л. - П., да
заплатят на „С. в.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ГР.С.,
БУЛ. Ц. Б. Т. № 159, Б. Ц. И., разноски в размер на 118.39 лв., с включени
разноски по ч.гр.д. № 8219/2021 г. на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ГР.С.,
БУЛ. Ц. Б. Т. № 159, Б. Ц. И. да заплати на С. М. Б., ЕГН ********** и П. – М.
М. Б., ЕГН **********, и двамата със съд. адрес гр. С., бул. В. № 1А, офис 16,
чрез адв. Л. – П. сума в размер на по 225 лв., платими на всеки от тях,
представляващи разноски по делото.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на кредитора „С. в.“ АД:
5
IBAN: .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6