РЕШЕНИЕ№
гр. Варна, …..…...................2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав,
на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Секретар
Ели Тодорова
като
разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 44/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от Й.Л.Б., чрез адв. Г.М., срещу решение № 51 от 13.10.2017 г.,
постановено по т. д. № 126/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Търговище в частта, с която е признато за
установено съществуването на вземане в полза на „Корект Кредит 1“ ООД за сумата от 106 950 лева,
представляваща солидарно задължение на жалбоподателя, по запис на заповед от
15.01.2014 г., заплатена на Кооперация „Областен кооперативен съюз“ по Договор
за паричен заем от 15.01.2014 г., за което вземане е издадена заповед № 647 от
14.08.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч. гр. д. № 1203/2015 г. по описа на
Районен съд – гр. Търговище, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422
от ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост,
евентуално за неправилност на решението. Въззивникът счита за недопустимо
решението, доколкото ищецът вече е получил произнасяне по претендираното спорно
право. Позовава се на неправилно разпределяне на доказателствената тежест от
първоинстанционния съд, както и на непредоставяне на възможност за вземане на
становище по представените писмени доказателствата в последното о. с. з..
Намира процесния запис на заповед за нищожен доколкото същият съдържа два подписа,
положени от въззивника /в лично качество, както и в това на управител на
Кооперация „Областен кооперативен съюз“/. Счита за неустановено вписването на
ищеца в регистъра на БНБ като финансова институция.
Излага доводи за необоснованост на извода на съда по приложението на
разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Посочва съображения за основателността на
наведеното възражение за нищожност на неустойката в процесния Договор за
паричен заем, поради излизането извън присъщата й обезпечителна функция. Моли
за отмяна на решението.
Няма
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от въззиваемото дружество „Корект Кредит 1“ ООД, чрез адв. И.Т., в който се
сочат подробни аргументи за правилността на решението. Твърди, че са законосъобразни
изводите на първоинстанционния съд относно липсата на недействителност на
менителничния ефект, поради липсата на форма у същия. Намира за доказана в хода
на производството регистрацията на дружеството в публичния регистър на БНБ.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно – деловодни
разноски.
Няма доказателствени
искания.
По повод на оплакването във въззивната жалба за непълнота
на доклада на първоинстанционния съд е постановено определение № 81 от
09.02.2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.
В отхвърлителните си части първоинстанционното решение не
е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
В проведеното съдебно заседание на 13.03.2018 г., страните,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема
за установено следното:
Пред Търговищкия окръжен съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ от „Корект Кредит 1“ ООД за установяване дължимостта на вземане от Й.Л.Б., в качеството му на
солидарен длъжник, в размер на 177 400 лв.,
представляващо сбор от задължения по запис на заповед от 15.01.2014 г. - /135 000
лв./ и по запис на заповед от 12.03.2014 г. - /42 400 лв./, издадени във
връзка с договори за заем от 15.01.2014 г. и от 12.03.2014 г., сключен между
ищеца и Кооперация „Областен кооперативен съюз“, както и направените разноски
по делото 3548 лв., преводна банкова такса от 14.19 лв. и адвокатско
възнаграждение от 3 200 лв., на основание.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез адв. Г.М.
излага доводи за нищожност на записите на заповд от 15.01.2014 г. и от
12.03.2014 г., поради неспазването на изискванията за форма, а именно:
посочване на повече от един издатели, отсъствието на посочен адрес на плащане,
липсата на воля за издаването им. На следващо място, навежда възражение за
нищожността на договорите за заем поради противоречието им със закона,
аргументирано с твърдения за липсата на регистрация на ищеца като финансова
институция в регистъра на БНБ. Намира уговорените неустойки в договорите за
заем за нищожни като противоречащи на добрите нрави или закона, доколкото излизат
извън присъщите им обезпечителни и обезщетителни функции. Евентуално, моли за
намаляване на неустойката до размера на договорната лихва. Навежда доводи за
наличие на заплащане на претендираните суми.
В срока за отговор е постъпила допълнителна искова молба,
именувана становище, по повод на отговора на ответника, в която ищецът представя
доказателства за регистрацията по ЗКИ и вписването на дружеството като
финансова институция в регистъра на БНБ. Счита, че не е налице твърдяната
прекомерност на уговорените неустойки по договорите за заем. Взема становище по
доказателствените искания на ответника.
В допълнителния отговор, именуван молба-становище,
ответникът оспорва твърденията, наведени в депозираната допълнителна искова
молба.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по
делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:
Между страните не се спори, че на 15.01.2014 г. и на
12.03.2014 г. в полза на „Корект Кредит 1“ ООД са издадени записи на заповед,
подписани от Й.Л.Б.,
в качеството му на представител на Кооперация
„Областен кооперативен съюз“, както и в лично качество. Плащането по ценната книга от 12.03.2014 г. е и авалирано от Й.Л.Б., с полагането на втори подпис на лицевата страна.
Посочен е падеж за плащане на задължението по записа на заповед от 15.01.2014
г. на 15.03.2014 г., а по записа на заповед от 12.03.2014 г. на 12.05.2014 г., при
уговорка без предявяване и без протест.
Видно от ч. гр. д. № 1203/2015 г. по описа на Търговищкия
районен съд заявителят „Корект Кредит 1“ ООД е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу длъжника Й.Л.Б., по записа на заповед от 15.01.2014 г. и от 12.03.2014 г. за сумата от 177
400 лв., представляваща сбор от главници, ведно със законната лихва от падежите
на задълженията до оконачтелното изплащане на задължението, както и сторените
разноски в общ размер на 6 762.19 лв.. Към заявлението са приложени два
договора за заем от 15.01.2014 г. и 12.03.2014 г., както и процесните записи на
заповед от същите дати.
За главницата е издадена заповед за незабавно изпълнение №
647 от 14.08.2015 г. по ч. гр. д. № 1203/2015 г. по описа на Търговищкия
районен съд, въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК и изпълнителен лист
от 17.08.2014 г.. С разпореждане № 4145 от 14.08.2015 г. по горепосоченото
заповедно производство е отхвърлено искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за законните лихви за забава, претендирани от падежите на
задълженията до окончателното изплащане на същите. След депозирано възражение,
заявителят „Корект Кредит 1“ ООД е подал в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК искова молба по чл. 422 от ГПК.
В хода на исковото производство се установява, че процесните
записи на заповед обезпечават вземането по два договора за заем, доколкото това
обстоятелство не се оспорва от страните. Предвид горното, следва да се приеме, че връзката между каузалните правоотношения и издадените ценни книги е доказана.
По силата на Договор за паричен заем от 15.01.2014 г., „Корект Кредит 1“
ООД е поел задължение да предостави в заем на Кооперация „Областен кооперативен съюз“ сума в размер на
135 000 лв. /чл. 1/ със срок за връщане до 15.03.2014 г.. Между същите
страни е сключен и втори Договор за заем от 12.03.2014 г. за сумата от
40 000 лв., със срок на връщането до 12.05.2014 г. По двата договора е
уговорена 3 % месечна лихва /чл. 4/, месечна мораторна неустойка от 5% /чл.
12/, като от съдържанието им е видно, че изпълнението на задължението е
обезпечено с издаването на два броя записи на заповеди /чл. 6, ал. 1/.
В първоинстанционното произодство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно
дадено, неоспорено от страните и съответстващо на останалия събран
доказателствен материал по делото. Експертът посочва, че са извършвани плащания
по договорите за заем от 31.03.2014 г. – 1000 лв. /съотнесена за погасяване на
лихвата по Договора за заем от 15.01.2014 г./, от 02.04.2014 г. – 3050 лв. /за
погасяване на лихвата по Договора за заем от 15.01.2014 г./, от 10.06.2014 г. –
20 000 лв. /за погасяване на лихвата и частично погасяване от 15 950
лв. на главницата по Договора за заем от 15.01.2014 г./, от 15.07.2014 г. –
10 000 лв. /за погасяване на главницата по Договора за заем от 15.01.2014
г./, от 01.10.2014 г. – 44 500 лв. /за погасяване на главницата и
натрупаните лихви по Договор за заем от 12.03.2014 г., както и сумата
2 100 лв. за погасяване на главницата по Договора за заем от 15.01.2014
г./. Съобразно съотнасянето, на които, вещото лице посочва, че главницата по
Договора за заем от 15.01.2014 г. е в размер на 106 950 лева, а тази по
Договора за заем от 12.03.2014 г. е изцяло погасена с плащането от 01.10.2014
г..
Настоящият съдебен състав, следва да съобрази и даденото
разрешение в приложеното производство по предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Корект Кредит 1“ ООД срещу Кооперация „Областен кооперативен съюз“ за приемане за
установена дължимостта на сумата в общ размер на 355 000 лева,
представляваща дължима главница по четири договора за паричен заем от
15.01.2014 г ., от 12.03.2014 г., от 10.06.2014
г., от 29.09.2014 г., по което са образувано т. д. № 107/2015 г. по описа на
Търговищкия окръжен съд, в. т. д. № 459/2016 г. по описа на Варненския
апелативен съд и т. д. № 436/2017 г. по описа на Върховния касационен съд.
Правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ с предмет установяване съществуването на
вземане по записи на заповед, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение. Нормата установява специфичен фактически състав за предявяване на
разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено
възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК; 3/
разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
При
съобразяване на горепосочените предпоставки, настоящият състав намира иска за надлежно
предявен. Предмет
на делото при иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед /т. 17 от
ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/. За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка,
пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът
на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това,
независимо дали е сезиран с доводи във въззивната жалба, при разглеждане на иск
по чл. 422 от ГПК
за съществуване на вземане, породено от запис на заповед, въззивният съд следва
да съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря
на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на
запис на заповед /Решение № 71 от 03.07.2012 г. по т. д. № 444/2011 г., II
т. о. на ВКС/. При това
съобразяване настоящият състав на съда намира, че представените по делото
документи, като притежаващи формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ, удостоверяват валидна абстрактна
менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочените от издателя парични суми.
На следващо място, записът на заповед е ценна
книга, която материализира права и служи за доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. В конкретния случай вземането по
записа на заповед се претендира от един от издателите и главен длъжник по ефекта
Й.Л.Б..
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК
вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е
изискуемо съобразно падежа на ценната книга. Ако записът на заповед има
обезпечителна функция за задължения по каузално правоотношение, какъвто е и
настоящият случай, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпил падеж към
датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение,
които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да
се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа
на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на
ценната книга /изрично в този смисъл Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. №
2418/2013 г., I т. о., ТК на ВКС и Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г., I т. о. на ВКС/. В разглежданата правна хипотеза падежът на задължението по
записите е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ – т. е. „на определен ден”. Падежът на
същите, съответно – 15.03.2014 г. и 15.05.2014 г. е настъпил преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 8575 от 14.08.2015
г..
Предмет на въззивното производство е само частта на
първоинстанционното решение, с което е прието за установено дължимостта на
сумата в размер на 106 950 лева, представляваща солидарно задължение на
въззивника по запис на заповед от 15.01.2014 г. по предоставена сума на Кооперация „Областен кооперативен
съюз“ по Договор за заем от същата дата.
Възражението за
нищожност на записа на заповед от 15.01.2014 г. поради нарушение на
изискванията за форма на същия, обосновано с твърдение за посочване в
съдържанието му на повече от един издатели, съдът намира за неоснователно. Същото не противоречи на императивните изисквания досежно формата на
менителничния ефект, закрепени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ. В продължение
на горното, отсъствието на
указание в текста на записа относно начина на задължаване на двамата издатели
също не опорочава валидността на менителничния
ефект /така Решение
№ 20 от 11.01.2013 г., постановено по в. т. д. № 239/2012 г. по описа на
Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
813 от 01.11.2013 г., постановено по т. д. № 1831/2013 г. на ВКС/. Последиците от съвместно задължаване на
няколко лица със запис на заповед са уредени законодателно в разпоредбите на чл. 513, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ,
която предвижда възникването на солидарна отговорност на издателите към
приносителя.
На
следващо място съдът намира, че от представените в първоинстанционното
производство писмени доказателсва е видно вписването на заемодателя като
финансова институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ към БНБ /в това число
Удостоверение № BGR 00015, издадено в уверение за вписване на ищцовото
дружество като финансова институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ към БНБ
/л. 46/, Заповед № БНБ-105820 от 20.11.2015 г., издадена от Димитър Костова,
подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, с която е вписан
„Корект Кредит 1“ ООД в горепосочения регистър под № BGR 00015 /л. 75/,
писмо изх. № БНБ-24831 от 10.03.2016 г., издадено в уверение на това, че
дружеството е вписано като финансова институция от 10.09.2009 г. към момента на
извършване на проверката 10.03.2016 г. /л. 74//. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че самото удостоверение за регистрация № BGR00015 е
представено още с допълнителната искова молба с оглед възраженията на ответника
с отговора на исковата молба, т. е. е своевременно заявено и се съдържа на л.
46 от делото. Посочените по-горе заповед и писмо изх. № БНБ-24831 от 10.03.2016
г. са представени в хода на процеса въз основа на издадено от съда съдебно
удостоверение във връзка с продължаващо оспорване от ответника и в подкрепа на
представеното от ищеца заверено фотокопие на удостоверението на л. 46.
С оглед на
горното, оплакването, че условието на чл. 3а от ЗКИ не е изпълнено и ищецът
е нямал право да предоставя по занятие собствени заемни средства към датата на
процесния договор за заем от 15.01.2014 г., е неоснователно.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза /л. 68/ се установява, че остатъчната
стойност от главницата по договора за заем от 15.01.2014 г. е в размер на
106 950 лева. Безспорно установено от представените доказателства в
производството е, че процесното задължение по Договора за заем от 15.01.2014
г., обезпечено с разглеждания запис на заповед от същата дата, е най-старото
между страните. Извършени са плащания от страна на Кооперация
„Областен кооперативен съюз“, съответно от 31.03.2014 г., 02.04.2014 г., 10.06.2014
г., 15.07.2014 г. и 01.10.2014 г.. В продължение на горното, същата сума от
106 950 лв. е приета за дължима незплатената част на главницата по
Договора за заем от 15.01.2014 г. и в Решение № 22 от 07.04.2016 г.,
постановено по т. д. № 107/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд,
потвърдено с Решение № 224 от 11.10.2016 г., постановено по в. т. д. № 459/2016
г. по описа на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 378 от 14.06.2017 г., постановено по т. д. № 436/2017 г. по описа
на ВКС. С оглед на гореизложените доводи, неоснователно се явява възражението
на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, обосновано
с твърдения за отсъствие на погасяване на задължението по уговорената мораторна
неустойка в договора.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да
се посочи, че оплакването по повод на уговорената неустоечна клауза в Договора
за заем от 15.01.2014 г., е неоснователно. Доколкото част от неустойката по
чл. 12 от договора за заем – 5% месечно представлява договорната лихва за
ползване на заема и след падежа на задължението – 3% месечно, само разликата от
2 % месечно представлява реално договорената санкция за просрочието на
ответника. Поначало неустойката, изчислена по 5 % месечно, превишава законната
лихва за периода на забавата, съответно - пет пъти по договора от 15.01.2014
г., а наказателната надбавка от 2 % месечно превишава размера на законната
лихва два пъти. В относимата съдебната практика на касационната инстанция е
прието, че неустойка за забава може да бъде обявена за нищожна, ако размерът й
надхвърля три или повече пъти размера на законната лихва за забава. При
положение, че в случая ответникът е санкциониран за забавата само с
наказателната надбавка /2 % месечно/, докато договорните лихви /3 % месечно/
дължи за продължаващото ползване на заема през периода на забавата, тази
санкция не превишава по размер три пъти размера на законната лихва върху
оставащото задължение. С оглед на горното, същата неустоечна клауза не е
нищожна поради твърдяното противоречие с добрите нрави. Подобно разрешение по
отношение на твърдяната нищожност на разпоредби в договора за заем от
15.01.2014 г. е прието с Решение № 22 от 07.04.2016 г., постановено по т. д. №
107/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, потвърдено с Решение № 224 от
11.10.2016 г., постановено по в. т. д. № 459/2016 г. по описа на Варненския
апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 378 от
14.06.2017 г., постановено по т. д. № 436/2017 г. по описа на ВКС. За пълнота
на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да уточни, че
мораторната неустойка, не е описана в заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, поради което същата не е предмет на настоящото исковото
производство, на основание дадените разяснения в т. 11 б от ТР № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е
налице твърдяното процесуално нарушение във връзка с приобщаването към
доказателствения материал на писмени документи, свързани с настъпилото частно
правоприемство в хода на процеса, доколкото страната е била надлежно призована
за проведеното о. с. з., като съобразно приложението на разпоредбата на чл.
226, ал. 1 от ГПК, делото продължава своя ход между първоначалните страни.
Предвид горното,
първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част, предмет на
въззивното производство и като такова следва да бъде потвърдено
По разноските: Съобразно
изхода на спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество. Същото макар
и да претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски не представа списък
по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за направата им, поради което ако
такива са сторени остават е тежест на страна.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 13.10.2017 г., постановено по т. д. № 126/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в обжалваната част, с която е
признато за установено съществуването на вземане в полза на „Корект Кредит 1“
ООД за сумата от 106 950 лева,
представляваща солидарно задължение на жалбоподателя, по запис на заповед от
15.01.2014 г., заплатена на Кооперация „Областен кооперативен съюз“ по Договор
за паричен заем от 15.01.2014 г., за което вземане е издадена заповед № 647 от
14.08.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч. гр. д. № 1203/2015 г. по описа на
Районен съд – гр. Търговище, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422
от ГПК.
В необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.