В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод на депозирана искова молба от ищците К. Н. Д. С. О. Д. И. О. Д. и С. О. Д. срещу ответниците К. И. Д., Р. И. Д., Д. И. Д. и Б. А. Д.. Твърдят, че са наследници на О. А. Д. починал на .г., който от своя страна е наследник заедно с ответника Б. А. Д. на А.Р. Д. починал на .г.. Сочат, че приживе, по силата на нотариален акт № .., том ., н.д. № .. на З. р.с.последният е бил собственик на незастроено дворно място с площ от 643 (шестстотин четиридесет и три) кв.м., находящо се в с. С., С. о., при граници: имот на ДЗС, дере, имот на Х. Я. и имот на А. Д., което по регулационния план на с. С. съставлява имот № .(двадесет и едно), върху част от който - с площ от 260 кв.м. е отреден парцел . (т., а останалата част от 383 (триста осемдесет и три) кв.м. се предава към парцел . (.в.), а другата към парцел ..(ч.), в кв.. по плана на село С., одобрен със Заповед № ./.г., идентичен с поземлен имот с кад. № ., кв.. по действащия план на с. С., одобрен със Заповед № ./. г. на ОНС С.. Сочи се, че ищцата К. Д. сключила граждански брак с покойния вече О. Д. през ... г., а след това А. Д. разпределил притежаваното от него дворно място между синовете си, като на О.Д. Ч. неформална сделка дарил 2/3 от притежаваното от него дворно място, а останалата 1/3 дарил на синовете си Ш.Б. и Б. Д.. На дъщеря си Ф. не дарил от дворното място, тъй като в м. „Г. л.” й дарил имот от 3 дка. Ищците сочат, че след дарението К. О. Д. установили своя фактическа власт върху западната част на имота до линията между бетонната колона в южната му част и чупката на подпорната стена в северната й част, в които граници имотът възлизал на 421 кв.м. В посочената част имотът владели и ползвали като свой собствен от дарението до смъртта на О. Д.през 2001г., а след неговата смърт продължили да го ползват всички ищци като свой. Твърдят, че през 1974-1975 година върху имота К. и О. Д. построили 2-етажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., която окончателно завършили през 1980 година, а през 1986 година в същия имот построили и стопанска сграда със застроена площ от 16.00 кв.м. От построяването на жилищната и стопанска сграда само К. Д. покойният О. Д. и децата им са ги ползвали заедно с посочените 2/3 или 421/708 ид. части от дворното място като свои собствени, като останалите наследници на А. Д. не са им оспорвали собствеността и не са им пречили в ползването. По този начин посредством дарствената сделка и давностно владение продължило повече от 10 години и отблъскване владението на останалите наследници ищците са станали изключителни собственици на описаните 2/3 идеални части от имота, респ. 421/708 ид. части от него. На следващо място се сочи, че с нотариален акт № .., том .., peг. № ., н.д. № ../.г. Ф. Б. дарила на ответника К. И. Д. 1/4 идеална част от процесния имот. След дарението последният започнал да предявява претенции, че ищците владеят по-голяма част и да претендира да му предоставят известна площ от него. Отделно от това Ш. Д. през.. година с нотариален акт № .. том втори, рег. № ., н.д. № ../. г. на нотариус М. Д. дарил на ответниците Р. И. Д. и Д. И. Д. 1/4 идеална част от процесния имот. Последните не са владели и ползвали дарения имот, като ответницата Р. И. Д. заедно със съпруга си - ответникът К. И. Д. живее в С.. В молба уточнение с В. №.г. ицщите сочат, че от свои близки установили, че ответникът Б. Д. счита, че е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот, а не от действително притежаваните от него 1/6. Въз основа на това се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 2/3 (респ. 421/708) ид.ч. от имот № . кв.. по плана на с .С. с обща площ 708.00 кв.м. участващ в образуването на УПИ .., кв...по ПУП на с. С. с обща площ 708 кв.м. при граници на парцела: на изток-УПИ.. на запад-улица, на север- извън регулация, на юг- УПИ.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от К. И. Д. и Р. И. Д.. Те твърдят, че действително А.Р.Д. е бил собственик на процесния имот, който приживе не го е прехвърлял на други лица. Оспорват твърдяното от ищците, че А. Д.е прехвърлил, Ч. „неформално дарение” 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот на ищцата К. Д. и съпруга й О.Д.. Ответниците сочат, че дори и А. Д. да е извършил такова дарение, то същото е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то във вр. с чл. 18 от ЗЗД - поради накърняване изискванията за форма на договора. Твърдят, че след смъртта на А. Р. Д.съсобственици по наследство на правото на собственост върху процесния имот са станали наследниците му по закон. Твърдят, че след смъртта на А. Д. върху имота е установена фактическа власт от страна на всички наследници, като същите са се разбрали помежду си относно начина на ползване на имота и са нямали проблеми помежду си. И ищците и праводателите на ответниците са строили в имота и са го подобрявали, като всички са декларирали правото си на собственост в Отдел „Местни данъци и такси” при О. З. и заплащали дължимите за него данъци и такси. Не било вярно това, че ищците владели необезпокоявано, като собственици частта от имота с площ от 421 кв.м.. Ответниците сочат, че подходът към улицата за целия имот минава през претендираната от ищците процесна част, т.е през същата през годините и ищците и ответниците осъществявали подхода си към имота. Не било вярно и това, че ищците са отблъсквали владението на останалите съсобственици. Твърди се, че не е налице намерение у ищците да владеят за себе си процесната част от съсобствения имот, което следвало от сключения договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот N:.т..дело: ../.г. по описа на Нотариус М. Д. с peг.N:.. в НК, с който ищците И. Д. и С. Д. дарили на ищците К. Д. и С. Д. собствените им 2/16 ид.ч. от процесния имот. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения П. на ответника Б. А. Д. – А. Ф. Е.. Последният твърди, че липсва правен интерес от водене на иска по чл. 124 от ГПК. Отделно от това сочи, че предявеният установителен иск е неоснователен, като излага съображения в тази насока. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищците, редовно и своевременно призовани, не се явяват, представляват се от упълномощения им защитник – А. Н. М.. Последната моли предявеният установителен иск да бъде уважен. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът Б. Д. се представлява от Н. му О. П., който моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответницата Д. Д. редовно и своевременно призована се явява лично и прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответниците К. Д. и Р. Д., се явяват лично и с упълномощения си защитник А. Т. Д.. Същите правят искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: От представено удостоверение за наследници изх. № ./.г. се установява, че А. Р. Д. е починал на .г., като негови наследници /синове и дъщери/ са: Ф. Х. Б. /поч. 2013г./, О. А. Д. /поч...г./, Ш.Х. Б.и ответника Б. А. Д.. От същото удостоверение се установява, че законни наследници на О.А. Д. са ищците – К. Н. Д. /съпруга/, С. О. Д. /син/, И. О. Д. /дъщеря/ и С. О. Д. /дъщеря/. По делото като доказателство е представено заверено копие от нотариален акт № ., том ., н.д. № ....г. на З. р.с., видно от което А. Р. Д. е признат за собственик по давност на дворно място с площ от 643 (шестстотин четиридесет и три) кв.м., находящо се в с. С., С. о., при граници: имот на ДЗС, дере, имот на Х. Я. и имот на А.Д., което по регулационния план на с. С. съставлява имот № . (..), върху част от който - с площ от 260 кв.м. е отреден парцел.(., а останалата част от 383 (триста осемдесет и три) кв.м. се предава към парцел (., а другата към парцел .(., в кв..по плана на село С.. Видно от представено удостоверение за идентичност изх. № ./.г., издадено от Кмета на с. С., се установява, че Поземлен имот с кадастрален № ., кв.. в чертите на действащия регулационен план на с. С., одобрен със Заповед № ./.г. на Кмета на О. З. е идентичен по местоположение с част от поземлен имот с кадастрален № ., кв.. в чертите на отменения план на селото утвърден със Заповед № ..г. на ОНС С. и описан в нотариален акт № ., том ., дело № ./.г. Видно от представено удостоверение за регулационно положение изх. № ./.г., издадено от Кмета на с. С., се установява, че УПИ .., кв.. по ПУП на с. С. е с обща площ 784 кв.м.. Посочено е, че в същия имот има изградени три сгради, както следва: в западната част застроена жилищна сграда на два етажа върху 65 кв.м.; в източната част застроена двуетажна жилищна сграда върху 63 кв.м. и масивна сграда върху 24 кв.м.. От представени удостоверения № ..и №.по параграф., ал..от ПР към ЗУТ, издадени от Главния архитект на О. З. се установява, че в западната част на УПИ., кв. . по ПУП на с. С. има построени 2 МЖ със застроена площ 65 кв.м. и МС със застроена площ 16 кв.м. преди 07.04.1987 г.. От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №../.г. се установява, че О. А. Д. и ищцата К. Н. Д. са сключили такъв на.г.. По делото е приложена данъчна декларация, от която е видно, че ищцата К. Д. е декларирала през 1998г. на свое име по наследство жилище, земя от 200 кв.м. и второстепенна постройка, находящи се в с. С.. Приложени са приходни квитанции, от които е видно, че същата е заплащала данъци за земята и сградите през 2013г., 2011г., 2012г., 2005г., 2010г. От нотариален акт № . том ., peг. № ., н.д. № ./.г. на нотариус М. Д. рег. №.. по регистъра на Нотариалната камара с район на действие района на Р. с.З., вписан в Служба по вписвания, с В. рег. № ../.. г., акт № ., том .., н.д. № ./. г., стр. 429 се установява, че Ф. Х. Б. дарила на ответника К. И. Д. 1/4 идеална част от процесния имот. Отделно от това Ш. Х. Д. през 2008 година с нотариален акт №., том . рег. № ., н.д. № ./. г. на нотариус М. Д. р. № . по регистъра на Нотариалната камара с район на действие района на Р. с. З., вписан в СВ В. рег. № ./. г., акт №. том втори, н.д. № ./.г. стр. 4957-4959 дарил на ответниците Р. И. Д. и Д. И. Д. 1/4 идеална част от процесния имот. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № . т.дело № ./.г. по описа на Нотариус М. Д. с peг. № . в НК. ищците И. Д. и С. Д. дарили на ищците К. Д. и С. Д. собствените им 2/16 ид.ч. от процесния имот. В нотариалния акт е посочено, че надарените лица са собственици на 2/16 идеални части, а дарителите даряват собствените си идеални части – 2/16. Видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ ищецът К. И. Д. през .г. е декларирал имот - земя в с. С. с планоснимачен номер ., УПИ ., кв. .. Представени са приходни квитанции, от които е видно, че за периодите 2011-2013г. са плащани данъци за процесния имот от Ш. Б., Р. Д., Д. Д. и К. Д.. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Д. С., в която е посочено, че имот пл. №., кв.. по действащия ПУП на с. С. в рамките на УПИ.. е с площ .. кв.м. Площта на УПИ.., кв.. е .кв.м. Целият имот пл. №. е с площ . кв.м. Посочено е, че площта на оцветената в жълто част от имота на скицата, приложена към исковата молба е 421 кв.м.. Тази част стига до линията, находяща се между бетонната колона в южната част на имота и чупката на подпорната стена в северната част на имота. Посочено е, че на място на терена има бетонна колона в южната част на имота, която е част от масивна ограда, построена от юг и от изток на новата жилищна сграда. Съдът кредитира изцяло заключението на в.л. като обективно, компетентно, отговарящо изчерпателно на всички въпроси и неоспорено от страните по делото. По делото са ангажирани и гласни доказателства. Свидетелят Й. Х. сочи, че знае имота като собственост на А. Д.. Твърди, че сега от този имот около 1/3, т.е по-малкото е на К., а друга част на И. /Ш./ и Б.. Имотът на К. започвал откъм улицата и стигал до бетонната стена и до къщата, която впоследствие построил Ш.. Свидетелят сочи, че О.и К. са съпрузи, като те имат имота от А. Д. една година след като се оженили. Свидетелят си спомня, че А. им казал до къде е тяхното място и до къде могат да строят. От тогава имотът се ползвал от О. и К., а след смъртта на О. и от неговите деца. Свидетелят твърди, че знае, че на Ф. имот е даден на друго място и не я е виждал в процесния имот. Свидетелят сочи, че Р. Д. и К. Д. живеят извън с. С., но някой път ги е виждал да строят, да правят ремонти и т.н. За ответника Б. сочи, че повече от 15-20 години живее извън с. С., най-вероятно по Г. С., като за този период не е идвал да работи в имота. Свидетелят сочи, че някога над къщата на К. са минавали и другите, като това е било може би преди 7-8 години, като след това останалите си пуснали път от към мястото на К.. Твърди, че когато е строена къщата на Ш. строителни материали са пренасяни от към мястото оцветено в жълто на приложената комбинирана скица към заключението на вещото лице. Освен това Р. Д. е гледала животни до преди 3-4 години и те също са преминавали над къщата на К.. Свидетелят Н. К. твърди, че знае имота за който се води делото, като имот на А. Д. който го подарил на сина му О. Д.. Твърди, че имотът е около 700-800 кв.м., и целият се ползвал от О., който си построил къща и стопÓнска сграда. Сочи, че А. е подари имота на О., защото му е син и това го знае от самия О., а А. нищо не му е споделял. Свидетелят твърди, че в имота се влиза от към стопанската сграда от там минават всички. Свидетелят М.К. сочи, че знае имота, за който се води делото, тъй като е съсед и е израснал там. В показанията си сочи, че оцветеното в жълто на скицата винаги го е ползвала К., а частта в бяло се ползва от Ш.. Спомня си, че през 2004 и 2005г. е правен ремонт на къщата на Ш. и тогава материалите са прекарвани през имота на К.. До преди една-две години се гледали животни и те минавали през имота на К., над къщата й. Свидетелят сочи, че между къщата на О.и Ш.никога не е имало ограда. Свидетелят В. В. твърди, че знае имота, за който се води делото, тъй като е през 2006г. е участвал в изграждането на вилния покрив на Ш., а преди това също е посещавал имота. Твърди, че се карали строителни материали през имота на К., над нейната къща. Спомня си, че Ш. имал и животни, които също минавали от там. Твърди, че между имотите на К. и Ш. няма ограда. Съдът кредитира показанията на всички разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са логични, последователни, несъдържащи вътрешни противоречия помежду си. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Ищците са предявили против ответниците собственически иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Същият е правен способ за защита на правото на собственост, Ч. който ищците предявяват пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицата, които оспорват или смущават това право. В исковата си молба ищците твърдят, че А. Р. Д. приживе Ч. т.нар „неформална делба” дарил на сина си О. А. Д. 2/3 идеални части от имот № ., кв. . по плана на с. С.. Сочат, че от 1969 г. до настоящия момент К. Д. и О. Д. а след неговата смърт С., И. и С. Д. осъществявали непрекъснато владение върху процесната част, предвид на което са станали собственици по силата на осъществено давностно владение продължило повече от 10 години. Няма спор по делото, а и от ангажираните писмени доказателства, се установява, че целият имот № ., кв.. по плана на с. С. е бил собственост на А. Р.Д.. От ангажираните гласни доказателства действително се установява, че западната част от имота / 2/3 идеални части/, след 1969 г. се е ползвала от О. Д. и неговата съпруга К. Д.. Установява се, че същите са си построили къща и стопанска постройка, като след смъртта на О. Д. тази част от дворното място продължила да се ползва от съпругата му и децата им. Константна е практиката на ВКС, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. В настоящия случай целият имот след смъртта на А. Д. е останал в наследство на четирите му деца – О., Ф., Ш.и ответника Б., т.е всеки от тях по наследство е притежавал по 1/4 идеална част от имота. От това следва, че О.Д. е бил владелец на собствената си 1/4 идеална част от имота и държател на разликата до претендираните 2/3 идеални части. След неговата смърт ползването е продължено от неговите деца и съпруга, които в качеството си на наследници на О.Д. притежават по 1/16 идеална част от имота или общо 1/4 и в този смисъл са владелци на тази част и държатели на останалата част. За да се приеме, че ищците са установили владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно те да упражняват фактическа власт, а е необходимо да са отблъснали владението на останалите наследници, като са манифестирали ясно пред тях намерението си да владеят процесната част от имота само за себе си. В настоящия случай действително се доказа, че ищците са упражнявали фактическа власт върху 2/3 идеални части от имота за период повече от 10 години. Същите обаче Ýе доказаха да е налице втората предпоставка, а именно да са отблъснали фактическата власт на другите сънаследница, като са манифестирали ясно пред тях намерението си да владеят претендираната част от имота. Не беше доказано да са налице конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници, които да са им станали достояние. Дори напротив, доказа се точно обратното. Поведението на ищците и техния наследодател О. Д. е било такова, че те не са манифестирали по никакъв начин промененото си намерение. От ангажираните гласни доказателства се установи, че всички наследници са преминавали през частта от имота, за който ищците претендират, че са собственици. Не са налице каквито и да било данни ползването на имота да е било по начин, които ясно показва, че се изключва владението на останалите наследници. В исковата си молба ищците твърдят, че са декларирали имота и са заплащали данъци за него. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, също не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци също не е такова действие, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ, съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял от съсобствеността. Обстоятелството, че разноските за даден имот са поети само от част от съсобствениците сам по себе си не означава, че тези съсобственици отричат правата на останалите. Освен това по делото са ангажирани доказателства – данъчна оценка и данъчна декларация, от които е видно, че ищцата К. Д. е декларирала в данъчните служби само 200 кв.м. от земята, т. е много по-малко от това на което твърди да е собственик. Нещо повече по делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., т.. дело № ./.г. по описа на Нотариус М. Д. с peг. № . в НК., от който е видно, че ищците И. Д. и С. Д. са дарили на ищците К. Д. и С. Д. собствените си 2/16 ид.ч. от процесния имот. В нотариалния акт е посочено, че надарените лица са собственици на 2/16 идеални части от процесния имот, а дарителите даряват собствените си идеални части – 2/16. Т.е Ч. това доказателство ищците са признали, че са собственици единствено на 1/4 идеална част, т.е точно толкова колкото имат по наследство от покойния О. Д.. Следва изводът, че ищците К. и С. са собственици на 1/4 идеална част по наследство и дарение, но установителния иск не следва да бъде уважаван в тази част и спрямо тези ищци, доколкото съдът дължи произнасяне само по посоченото в исковата молба придобивно основание – в настоящия случай това е придобивна давност. Предвид всичко гореизложено предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан, поради което ще следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят на ответницата Р. И. Д. сторените по делото разноски в размер 600 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците К. И. Д., ЕГН *, от с. С., У. „Т.” № ., Р. И. Д., ЕГН *, с адрес с. С., община З., У.”Т.” №... Д. И. Д. ЕГН * от с. С., община З., У. „Т.” № .. и Б. А. Д. ЕГН *, от с. С., общ. З., че ищците К. Н. Д. ЕГН-* от с. С., общ. З., У. „Т.” № ..., С. О. Д. ЕГН * от Г. С., И. О. Д. ЕГН * от с. С., общ. З. и С. О. Д. ЕГН * от с. С., общ. З. са собственици на 2/3 идеални части от имот № .., кв... по плана на с. С. с обща площ 708.00 кв.м., участващ в образуването на УПИ.., кв... по ПУП на с. С. с обща площ 708 кв.м. при граници на парцела: на изток-УПИ.., на запад-улица, на север- извън регулация, на юг- УПИ ... ОСЪЖДА К. Н. Д. ЕГН * от с. С., общ.З., У. „Т.” № ., С. О. Д. ЕГН * от Г. С., И. О. Д. ЕГН * от с. С., общ.З. и С. О. Д. ЕГН * от с. С., общ. З. да заплатят на Р. И. Д., ЕГН *, с адрес с. С., община З., У. ”Т.” № . сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски. На особения П. А. Ф. Е. да се изплати възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева от внесения депозит от ищците. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Смолянски окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Я. |