Присъда по дело №165/2019 на Районен съд - Козлодуй

 

Мотиви към Присъда № 18/12.11.2019 г. по НОХД № 165/2019 г.

 

РП – Козлодуй е внесла обвинение против Е.Д.Е. за това, че на 16.07.2018г. в с. Хайредин, общ. Хайредин, в дом на ул. „Дунав“ №9, е извършил престъпления против личността, както следва:

Ha 16.07.2018г. в с. Хайредин, общ. Хайредин, в дом на ул. „Дунав“ №9 се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 18 години - Б.И.Г. ***, родена на ***г., като я принудил към това със сила - нанесъл й удари с юмруци в лицето и главата, като й причинил кръвонасядане и охлузване в областта на лицето и главата, с медицински данни за мозъчно сътресение, с което й причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота с оздравителен период около 2 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период - престъпление по чл. 152 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.2 пр.1 НК;

На 16.07.2018г. в с. Хайредин, общ. Хайредин, в дом на ул. „Дунав“ №9 е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст Б.И.Г. ***, ЕГН **********, родена на ***г., чрез употреба на сила, като й нанесъл побой и я хванал за косата, натиснал главата й, като си вкарал половия член в устата, за да го задоволява - престъпление по чл. 150 ал.1 НК;

На 16.07.2018г. в с. Хайредин, общ. Хайредин, в дом на ул. „Дунав“ №9 се е заканил с убийство на непълнолетната Б.И.Г. ***, родена на ***г., като й нанесъл побой и й причинил кръвонасядане и охлузване в областта на лицето и главата, с медицински данни за мозъчно сътресение, с което й причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота с оздравителен период около 2 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период и й съобщил, че „Ти сега ще умреш тука, като куче“, като това заканване би могло да възбуди основателен за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал.З вр. ал.1 НК;

На 16.07.2018г. в с. Хайредин, общ. Хайредин, в дом на ул. „Дунав“ №9 в продължение на 2 часа и 30 мин. с особена жестокост е нанесъл много удари с юмруци в областта на лицето, главата, тялото на непълнолетната Б.И.Г. ***, родена на ***г., която е получила разскъсно- контузна рана и оток на трети пръст на лява ръка, отоци кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, кръвонасядания в областта на главата, тялото, двете предмишници и дясна подбедрица, медицински данни за мозъчно сътресение, като й е завирал главата в тоалетната чиния в тоалетната в дома си, с което й е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота с оздравителен период около 2 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период, като при причиняване на телесната повреда е проявил изключителна ярост, ожесточение, садизъм, характеризиращи го като жесток човек съгласно Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС на РБ, изм. и доп. с Тълкувателно Постановление № 7 от 06.07.1987г. - престъпление по чл. 131 ал.1 т.9 пр.З, вр. чл. 130 ал.1 НК.

Прокурорът в съдебното заседание поддържа обвинението, така както е предявено.

По делото е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск в размер на 30000 лева, предявен от пострадалата Б.И.Г. ***, за причинени й неимуществени вреди и тя е конституирана като граждански ищец. Поискала е и е конституирана  като частен обвинител, като поддържа обвинението заедно с прокурора.  

Подсъдимият Е.Д.Е.  не се признава за виновен и дава обяснения.

Според обвинителния акт подсъдимият и пострадалата Б.Г. имали връзка началото на тази връзка било през 2015 година, а през лятото на 2016 година тя се задълбочила.  Връзката им била тайна, като родителите и приятелите на пострадалата Б.Г. били против. Ето защо тя я поддържала тайно.

На 17.12.2016 година подсъдимия Е.Е. бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство по описа на ОП – Враца, пр. пр. вх. № 2380/2016 година, ДП № 583/2016 година по описа на РУ Козлодуй, за извършени престъпления по чл. 142, ал. 3, т.4, пр. 1, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК; чл. 346, ал.5, вр. ал. 2, т.1, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. По време на задържането Б.Г. редовно му ходила на свиждане.

На 18.08.2017 година подсъдимия бил освободен от следствения арест и двамата продължили да се срещат.

На 15.07.2018 година Б.Г. *** при подсъдимия и двамата се срещнали в негова къща, намираща се на улица „Дунав” № 9, в която не живеел никой. По повод завършено висше образование подсъдимият обявил, че ще празнува и с различни свои приятели започнали да пият алкохол. Запоят продължил от около 19,30 часа на 15.07.2018 година до около 04.00 часа на 16.07.2018 година. Около 04,00 часа сутринта подсъдимият влязъл при спящата Б.Г. и за времето до около 06,30 часа извършил гореописаните престъпления.

Като причина за извършените престъпления прокуратурата сочи от една страна обстоятелството, че Е.Д.Е. страда от параноидна шизофрения, с пристъпно протичане с устойчив дефицит. Това заболяване започнало преди около шест години, след психотравма с поведенчески отклонения, налудни идеи от параноидния кръг, мотивирани от слухови халюцинации с императивен характер. От друга страна подсъдимият злоупотребявал с употребата на алкохол, което влияе на поведението му като отслабва задръжките му и предизвиква проявявано от него агресивно поведение. Освен това подсъдимият не се ползва с добро име в обществото, а употребата на алкохол го прави агресивен и неуправляем. Към датата на деянието си обаче, е бил в терапевтична ремисия, разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си.

В този вид обвинението се поддържа и от частният обвинител.

Подсъдимият не се признава за виновен, като е дал обяснения към края на съдебното следствие. Според него, връзката между двамата била сериозна и дълбока. След като излязъл от ареста на 19 август 2017 година Б. *** и те до месец септември били всеки ден заедно. Тръгнала си когато трябвала да започне училище. През 2018 година двамата зачестили срещите си, като в събота и неделя през седмицата тя преспивала при него със знанието на родителите й. През другото време тя постоянно му звъняла по десетина пъти на ден, че и повече. Тя поддържала връзка и с родителите му. На 29 юни или на другия ден, 2018 година, след като си взел някакъв изпит, Б. дошла да живее при него. Подсъдимият твърди, че нейните родители знаели за това, като тя редовно им се обаждала.

На 15 юли, сутринта, Б.Г. ***, за да празнува някакъв семеен празник. Тя заминала за Враца без да си събира багажа. Вечерта обаче се била върнала и го чакала в къщата. Подсъдимият твърди, че празнувал с различни свои приятели, но отрича да е употребявал алкохол. Твърди, че не е нанасял побой на пострадалата Б., че не я изнасилвал и не е вършил блудствени действия с нея. Нямал представа как Б. е получила нараняванията, описани от нея и прокуратурата.

По делото са разпитани свидетели, изслушани са съдебно–психолого-психиатрична експертиза на пострадалата Б.И.Г., тройна съдебно–психолого–психиатрична експертиза на подсъдимия Е.Д.Е. и съдебно–медицинска експертиза на пострадалата Б.Г. относно получените от нея наранявания. Събрани са писмени доказателства.  

След анализа на така събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият Е.Д.Е. е роден на *** година.

Пострадалата – граждански ищец и частен обвинител Б.И.Г. е родена на *** година, от което следва, че към датата на извършване на престъплението – 17.7.2018 година тя е била непълнолетна.

Подсъдимият Е. страда от параноидна шизофрения, пристъпно протичане с устойчив дефицит, но е бил в терапевтична ремисия към момента на осъществяване на деянията.  Началото на заболяването му е започнало преди повече от шест години, след психотравма с поведенчески отклонения, налудни идеи от параноидния кръг, мотивирани от слухови халюцинации с императивен характер. В този смисъл употребата на алкохол е противопоказна по отношение на заболяването му и отключва задръжките му и агресивно поведение, проявявано от него.

Непълнолетната Б.Г. ***. Тя имала роднини в село Хайредин – нейна баба по майчина линия, при която прекарвала част от летните си ваканции. По време на една от тези летни ваканции през 2015 година тя се запознала с подсъдимия Е.Е., който живеел през няколко къщи от дома на баба й. Постепенно запознанството между тях се превърнало във връзка, която особено се задълбочила през лятото на 2016 година. Подсъдимият започнал да оказва психологически натиск на Г., очевидно използвайки обстоятелството, че тя е по–малка от него. Този натиск се изразявал в проявяване на постоянна ревност, като той дори й забранявал срещи с нейни връстници в град Враца. Това довело до там, че пострадалата се затворила в себе си, спряла да излиза и престанала със социалния си живот. Това се доказва и от показанията на пострадалата Б.Г.: „Отначало всичко беше наред, държеше се добре. След което започна да звъни много често и настоятелно по телефона, започна да ми забранява да излизам с приятели защото много е ревнив. Момчета покрай мен нямаше как да има. Седях си само в къщи, не можеше да излизам, нямаше такъв вариант. Един вид каквото кажеше той това се случваше, аз нямах мнение. След което той влезе в ареста. Тогава аз му ходех на свиждане всяка седмица. Той ми обещаваше, че ще се промени, че съжалявал за това, което правел, обаче стана точно обратното. След като излезе отначало всичко беше наред, после започна пак с ревността, с обидите.”

В същата насока са показанията и на свидетелката С.М. – майка на пострадалата Б.: „Промени се дъщеря ми след увлечението. След като започна да се променя, разбрахме, че не е детско влюбване, а нещо по сериозно. Преди това беше много усмихната, лъчезарна, на всичко ще се зарадва. Имаше най-различни хобита, свири на акордеон, на синтезатор се научи, пееше, има много награди. Изведнъж стана затворена, свита, седеше си в стаята, не искаше да излиза с приятелки. С две, три момичета излизаше на кафе и по най–бързия начин се прибира. След което забелязах, че много често Е. й звъни, тя гаси телевизора, отива в друга стая да говори с него, все разстроена, все плаче, все се обяснява. Попитаме я какво се случва -тя казва нищо, имам проблеми. Започна да й звъни и нощем”.

Свидетелката Ц.Ц. разказва: „От мое наблюдение, мое лично, той  й забраняваше да има фейсбук,  не излизаше с нас, ходеше на пеене народно, фестивали и с това спря, не излизаше с приятели, започна да се отдалечава.”

Свидетелката Ц.Н.: „Б. и подсъдимият бяха гаджета. Е. постоянно й забраняваше да излиза с приятелки, случвало е да сме в час и тя не вдига като и звъни, забранява й да говори с родителите си, да споделя с тях, задължаваше да я се виждат постоянно, унижаваше я и я обиждаше.”

Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като са безпротиворечи, напълно кореспондиращи едно с друго, описващи една и съща фактическа обстановка, поради което прави извода, че действително подсъдимият е оказвал психическо влияние над пострадалата и тя му се е подчинявала. Това отношение на подсъдимия към приятелката му преминавало и във физически тормоз. В съдебното заседание Г. разказва, че той редовно я обиждал, удрял й шамари или я скубел, а веднъж я бил ударил с един стол в къщата по крака и вследствие на това тя имала голяма синина на крака си. За това обстоятелство говорят и свидетелката Ц.Н., която заявява в съдебното в съдебното заседание, че е видяла крака й не само посинял, а направо лилав, както тя се изразява.

Въпреки това унижаващо я отношение към нея, пострадалата Б.Г. поддържала връзката си с подсъдимия, която прераснала в интимна.                              Тъй като родителите й не одобрявали тази връзка тя се криела от тях, криела се и когато посещавала подсъдимия в затвора град Враца, тъй като, според думите й, го обичала. При посещенията си при него в затвора той плачел, изразявал съжаление за извършеното от него с таксиметровия шофьор (става въпрос за повдигнати към него обвинения по дело на ВрОС) и твърдял, че щял да се промени. След като излязъл от ареста той продължил с това си поведение към Г., което тя описва като агресия. Затова поискала да се разделят, но той започнал да й звъни постоянно, казвал, че ще се промени и не искал да се разделят. На няколко пъти тя се опитала да прекрати тази връзка.

Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка. Изнесеното от нея в съдебното заседание напълно се покрива с показанията й дадени по време на разпит пред съдия в досъдебното производство. На досъдебното производство е назначена съдебно–психолого–психиатрична експертиза с вещи лица специалисти психиатър и психолог. Тази експертиза е изслушана и в съдебното заседание и дава заключение относно годността на Б.Г. да участва в досъдебното и съдебно производство като свидетел, както и дали правилно може да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и съответства ли нивото на личната зрялост на Г. на нейната действителна възраст.  Експертите дават заключение, че Б.И.Г., с ЕГН ************,*** има запазена психическа годност да участва в досъдебно и съдебно производство като свидетел. Същата може правилно да възприема, нивото на личната зрялост на Г. съответства на нейната действителна възраст - 17 годишен възрастов период от развитието на Г. съответства на нейното интелектуално личностно развитиеда запаметява и да възпроизвежда факти, които имат значение за делото. Н. Изхождайки от нейното интелектуално и личностно развитие, емоционално-волева зрялост Г. можела да разбира свойството и значението на извършеното с нея. Заканата за убийство, например, отправена от Е.Д.Е. към Г., е породила основателен страх за осъществяването й.

Съдът приема заключението на тази експертиза като компетентно, коректно и напълно кореспондиращо с останалите доказателства по делото, както и с оглед обстоятелството, че същото не е оспорено от страните по делото и те са изявили съгласие то да бъде прието.

Към делото е приложено и копие от обвинителен акт, от който е видно, че подсъдимият е обвинен от Окръжна прокуратура град Враца за извършване на престъпления по смисъла на чл. 142, ал. 3, т.4, пр. 1, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК; чл. 346, ал.5, вр. ал. 2, т.1, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – квалифицирани състави на отвличане, противозаконно отнемане на моторно превозно средство чрез употребена сила, грабеж и противозаконно унищожаване на чужда движима вещ. На досъдебното производство по тези обвинения на 17.12.2016 година на подсъдимия е била определена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. По време на задържането му Г. многократно му ходела на свиждане. На 18.08.2017 година подсъдимият бил освободен от следствения арест. Двамата продължили да се срещат, като срещите били провеждани както в село Хайредин, където Г. преспивала в дома на подсъдимия, така и в хотели в град Враца.

На 15.7.2018 година семейството на Г. празнували семеен празник. По времето на този празник родителите й се опитали да я убедят, че тя трябва да прекъсне връзката си с подсъдимия, тъй като той не е подходящ за нея, като, очевидно, имали предвид и престоя му в затвора. Пострадалата за пореден път не ги послушала и още същия ден, около 17,00 часа с такси тръгнала за село Хайредин. На родителите си заявила, че отива при баба си. Междувременно се обадила по мобилния си телефон на подсъдимия Е. и му казала, че пътува към него. Той й казал да отиде в другата им къща, която се намира в село Хайредин на улица „Дунав” № 9 и в която не живее никой, като й казал къде се намира ключът. По време на разговора подсъдимият бил в град Козлодуй. Г. отишла в къщата, където го чакала. След около час подсъдимият дошъл. Заявил, че ще празнува, тъй като си бил взел държавен изпит и че ще пие. Г. знаела как въздейства алкохола на поведението на подсъдимия и затова се възпротивила. Е. й заявил, че няма да се напива. Половин час по-късно дошъл и свидетелят Е. ***. Двамата предварително били купили една кутия бяло вино и мезета и започнали да пият. След около час виното им свършило и тогава се обадили на свидетеля М.Д.,***, който да им донесе вино и цигари. Свидетелят Д. донесъл още вино, но не носел цигари. След като изпили виното подсъдимият извадил едно „патронче” уиски, което също изпили. Обадил се на свидетеля Д.Д. да им донесе цигари. Д. дошъл, поседял десетина минути и си тръгнал. Около 12,00 часа през нощта алкохолът свършил, цигарите също, свидетелите Е.Л. и М.Д. си тръгнали. Тогава подсъдимият решил, че заедно с приятелката си Б. трябва да отидат с колата му до бензиностанцията в село Алтимир,за да си купят цигари, като истинската му цел всъщност била да си купи алкохол. Г. не искала да се качва в колата защото бил пиян. Той обаче й наредил и тя го послушала. Минали през някаква задна улица в село Хайредин, където на една пейка седели свидетелите Л.И.,  Д.Д. и Мариян Ц.. Постояли малко при тях, след което подсъдимият извикал свидетеля Л.И. да се качи в колата и да отиде с тях до бензиностанцията в село Алтимир. По време на пътуването им до село Алтимир подсъдимият, макар и пиян, карал много бързо, по думи на свидетелката Г. – с около сто и седемдесет километра в час. От бензиностанцията купили уиски, енергийни напитки и цигари. В съдебното заседание свидетелката Г. заявява „след като те дойдоха видях, че са взели цигари, енергийни напитки и уиски, при което усетих какво ще стане защото Е. беше вече пиян, щеше да пие още, а предишното престъпление беше точно заради алкохол”.

Тримата се върнали в село Хайредин на мястото от където взели Л.. Било около един часа през нощта. Л. и Е. слезли от колата, поговорили там със свидетеля Мариян Ц.С., след което подсъдимият убедил свидетеля Л.И. да дойде с него в къщата, за да си допият. Поради тази причина Г. се скарала с подсъдимия, а той започнал да я обижда. Тя му заявила, че иска да си тръгне, но той не я пуснал. Влезли в къщата. Е. и И. започнали да пият. Около три часа през нощта Г. си легнала в друга стая.

Казаното до тук се доказва от показанията на пострадалата Г., свидетелите М.Д., Д.Д., С.М., Л.И..

Свидетелят М.С.Д. описва как една вечер му се обадил по телефона Е.Л., с чиято сестра той живее и има дете и обитавали една къща. Казал му, че са заедно с Е. и да му донесе една бутилка вино. Свидетелят купил вино и отишъл в дома на Е.. През това време те се обадили и на свидетеля Д.Д., който да им донесе цигари. Той им донесъл пет цигари, поседял малко и си тръгнал. След около тридесет – четиридесет минути заедно си тръгнали със  свидетеля Е.Л. – към 12,20 часа. Заминали си директно за къщата си. В досъдебното производство свидетелят посочва още, че като си  тръгнали от виното било останало, т.е. бутилката не била изпита.

Свидетелят Д. разказва как една вечер по телефона му позвънил Е. и поискал да му донесе цигари. Свидетелят намерил и ги занесъл в къщата на края на селото. Там заварил Б., Е. *** /свидетелите Е.Л. и М.С./. Там имало алкохол. Д. постоял малко време, според неговите думи – две минути и си тръгнал, като отишъл на една пейка до магазин известен като собственост на „Суеците” от село Хайредин. На пейката били той, свидетелят Мариян Ц. и три момичета. При тях бил и свидетелят Л.И., който той нарича „Любко”. Тогава при тях дошли Е. и Б., а Мариян и момичетата се махнали. Подсъдимият и пострадалата постояли около десет–двадесет минути, след това свидетелят Л.И. се качил в колата и тримата заминали за село Алтимир. След тридесет–четиридесет минути се върнали. Свидетелят твърди, че не знае дали Е. е бил пиян, по–скоро бил употребил алкохол.

За същото говори и свидетелят Мариян С., който уточнява, че Е. и Б. дошли при тях към 12,00 часа през нощта. Свидетелят останал на пейката след пристигането на Е. и Б. около пет-десет минути и си тръгнал. На пейката били останали Митко и Л. /Д.Д. и Л.И./. Като се върнал след около час-два пак на пейката нямало никой.

Свидетелката С.М. също разказва как от разказа на нейната дъщеря Б.Г. научила, че била вечерта в дома на Е.. Първо били пили кафе, след това някакъв негов приятел Е. донесъл две бутилки бяло вино и започнали да пият с Е.. По-късно дошло и друго момче на име М.. След като свършили алкохола, макар Е. да обещал, че повече няма да пие, те тръгнали за бензиностанцията в село Алтимир, но по пътя взели и някакво момче Любко, свидетеля Л.И.. Купили уиски и цигари, през цялото време той карал много бързо въпреки, че Б. го молела да намали скоростта. Върнали се в къщата и подсъдимият „продължил да се налива с алкохол”. Б. му направила забележка, заради което се скарали и тя влязла в стаята, пуснала телевизора и заспала.

Свидетелят Л.И. разказва как една вечер заедно с неговия братовчед Д. и още едно момче Мариян Ц. били заедно в някакъв парк в село Хайредин. Около един часа при тях дошли подсъдимият Е. и неговата приятелка Б., с колата. Е. бил видимо пиян и му казал да отидат в дома му за да пият. Свидетелят се съгласил, качил се в колата и заминали за село Алтимир. Там купили едно шише уиски от седемстотин грама, енергийни напитки и цигари. Върнали се обратно и отишли отново в парка, където престояли около тридесет минути. Свидетелят повтаря, че Е. бил пиян. След това тримата отишли в дома на Е. на края на селото. Свидетелят И. и подсъдимият седнали отвън пред къщата на някаква маса и пиели, а пострадалата Г. им прислужвала. Изпили цялото уиски. По едно време Е. извадил един голям нож, тип „мачете”, от колата и започнал да обяснява, че го носи  за да се защитава с него и ако стане нещо, можел да го използва. Започнал да удря с ножа по масата, за да покаже колко бил остър и по масата останали следи.  Тогава в този момент свидетелят се почувствал застрашен и заявява дословно: „аз започнах да се притеснявам да не ми направи нещо и на мен”. След това си тръгнал, но не може да посочи точния час. Свидетелят бил изпил три чаши от уискито, а подсъдимият изпил останалата част. Преди да си тръгне той видял, че Е. бил доста пиян. Преди това, още преди да си тръгне, през прозореца видял, че когато  Б. влязла вътре да си ляга, започнала да си събира багажа в една чанта, като вършела това така, че Е. да не я види. Свидетелят завършва с думите „След няколко дни разбрах, че Тачи е бил Б., което не ми хареса. Е. беше пиян и мисля, че може действително да я е бил.”

Съдът приема показанията на тези свидетели като достоверни и напълно кореспондиращи едни с други. Те напълно опровергават тезата на подсъдимия, че не е бил употребявал алкохол въпросната вечер и че не е бил пиян. Ако той не бил употребявал алкохол вечерта, защото тогава е било необходимо посреднощ да пътува до бензиностанцията в с. Алтимир и то след като останал в къщата само с Б., която не е употребявала алкохол вечерта? Очевидно е, а и от свидетелските показания на Г. и на Л. И. се доказва, че той предприел това пътуване до бензиностанцията, за да си купи алкохол и да продължи със запоя, което и станало.

Показанията на свидетеля Е.Л. противоречат на показанията на гореописаните свидетели. Тъй като в съдебното заседание са констатирани съществени противоречия в показанията му, дадени в съдебното заседание и тези на досъдебното производство, по реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал 1, т. 2 от НПК съдът е прочел показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство. Свидетелят е заявил, че ги поддържа в този им вид.

Според Е.Л. вечерта около 18 – 18,30 часа на 16 юли 2018 година той отишъл в къщата на Е., като там го бил закарал неговия зет – свидетелят М.Д. *** с неговия автомобил. В тази им част показанията му противоречат на показанията на всички останали свидетели, включително и на свидетеля М.Д., на когото впоследствие се били обадили да донесе още вино и тъй като той не знаел адреса, те го напътствали по телефона. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на този свидетел в тази им част.

След това свидетелят разказва, че само той бил пил от виното, тъй като Е. бил пиел някакви лекарства, несъвместими с алкохол.

Показанията на този свидетел и в тази част противоречат на показанията на гореописаните свидетели, като едни от тях дори описват Е. като пиян, доста пиян. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на този свидетел и в тази им част. Те противоречат и на логиката на обстоятелствата – след като Е. не е бил пил, защо е било необходимо да извикват свидетеля М.Д. да им донася още алкохол, а след това дори да си купят такъв от бензиностанцията в село Алтимир.

Свидетелят заявява, че след като М.Д. донесъл бутилка с вино, той я бил изпил. В тази му част показанията му противоречат на показанията на същия свидетел, описани по-горе, според който когато си тръгнали бутилката не била изпразнена. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на този свидетел и в тази им част.

На следващо място свидетелят твърди, че си е тръгнал около два часа през нощта, което също противоречи на показанията на гореописаните свидетели. Свидетелят М.Д. заявява, че са си тръгнали заедно около 12,20 часа през нощта. Свидетелите Л.И., Д. Джуржов и Мариян Ц. разказват, че подсъдимият Е. и приятелката му Б. са дошли около 12,00 часа през нощта. Съдът приема, че разликата от 20 минути в показанията на свидетелите М. Д., Л. И., Д. Д. и М. Ц. е несъществена, тъй като свидетелите говорят за различни обстоятелства и е възможно по различен начин да са възприели времето на събитията. Главното, обаче, е че М. Д. и Е. Л. си тръгнали заедно, а не както твърди подсъдимия в обясненията си.

Освен това, когато подсъдимият Е., приятелката му Б. и свидетелят Л.И. се върнали от пътуването си до село Алтимир в къщата около един часа през нощта с купения алкохол, свидетелят Е.Л. не е бил в къщата. Нещо повече–Л. и Л.И. изобщо не са се били срещали тази вечер в къщата на подсъдимия.

 Ето защо съдът не дава вяра на показанията на този свидетел и в тази част.

Поради описаните по–горе противоречия съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Е.Л. изцяло.

И така: подсъдимият, Б. и Л. отишли в къщата. Л. и подсъдимият седнали отвън на една маса, за да пият. Б. и Е. се скарали и тя казала, че иска да си ходи, но подсъдимият не я пуснал. Към 3 часа тя си легнала, а подсъдимият и Л. останали да пият. Пили по няколко чаши уиски и го изпили цялото. Свидетелят видял през прозореца, че още когато Б. влязла в къщата започнала да си събира багажа в една чанта, като правила така, че Е. да не я види. По едно време подсъдимият извадил нож – мачете от колата си, обяснил, че винаги го носи с него и започнал да сече масата с него. Свидетелят се почувствал застрашен. След това си тръгнал, но не може да посочи точния час.

Както посочи по-горе съдът, пострадалата Б. си легнала около три часа. Горе-долу след около час, разказва тя, към четири часа сутринта Е. влязъл в стаята, светнал лампата и започнал да я обижда. Бил само по бельо и започнал да я бие по краката. Според нея Л. явно си е бил тръгнал, защото отвън не се чувало нищо.

Съдът намира за необходимо да цитира дословно разказа на пострадалата Б.Г. за последвалите събития, намирайки го за подробен.

„Влезе и започна да ме нарича курва, че съм била боклук, че нищо не съм заслужава, че трябва да умра. Изнасили ме. Събу ми гащите, започна да ме бие, първо с шамари, после с юмруци в главата. Каза ми, че ще умра като куче. Постоянно ме въртеше. Не знам, може би се замаях, нещо такова. Обърна ме по корем, седна ми на гърба, отзад на кръста. Тогава видях, че има кръв по матрака, даже не съм усетила кога ми е разбил носа. Постоянно ме биеше в главата, вече не знаех къде се намирам, беше ми много зле. След което както лежах по корем започна да ме души и каза, че аз жива няма да изляза от къщата. През цялото време виках, молих му се, какво ли не. Исках да го убедя да ме остави, даже не знаех за какво става на въпрос. Даже още не знам защо го е направил. Започна да ме души, при което усетих как изтръпвам, хрипах, вече не можех и да викам. Помня как все едно всичко стана черно и си представих мама и брат ми, при което не знам, казаха ми, че може би съм започнала да треперя и той ме е пуснал. Биеше ме в тила, в главата след това. След като ме пусна аз изобщо не знаех къде се намирам, нямаше как да се защитя. Хвана ме за косата и ме заведе към банята. Точно до банята има малка мивчица на която аз рязах по – рано мезетата с един нож. Ножа беше там, опитах се да го взема обаче не можах. Той ме вкара в банята вътре. Влезе с мен и заключи от вътрешната страна. Като ме пусна аз изобщо не знаех какво се случва и гледах да седна някъде. Седнах на тоалетната чиния и се опрях в стените. Той започна да ме бие с юмруци пак в главата, хвана ме за косата,  изправи ме и се опита да ми натопи главата в тоалетна чиния. Аз изпищях, хванах се за нея и се отблъснах. Тогава пак започна да ме бие, в плочката ми би главата. Много ми е мътно точно тогава. Знам, че ми би главата в плочките, след което пусна душа и каза да се измия. Видях, на отражението на слушалката на душа, че това око ми е почти затворено, тука имах охлузвания, явно ръката му се е пързаляла от кръвта докато ме е бил и затова ми каза да се измия. Измих си лицето. Той по едно време започна да плаче. Не помня защо и как, но тогава видях удобен момент да се опитам да го накарам да отключи защото си знаех, че в банята аз нямах никакъв шанс. Обещавах му, че ще всичко ще е наред, че ще сме заедно, че това което прави аз му го прощавам. Той най – накрая се съгласи и отключи, при което аз излязох първа. Взех ножа и го скрих под потника, аз бях само по потник. Той ми каза да отида да се изсуша с хавлията, да отида до външната врата да я заключа. На мен хавлията ми беше на простора, отидох и я взех. Външната врата вече беше заключена, аз я отключих. Тогава се чудех дали да не избягам, обаче осъзнах, че далеч няма да ида защо едвам ходех, главата ми беше сигурно тройна на размер, не знаех какво се случва и реших да остана там. Вече бях по – спокойна защото ножа в мен. Отключих външната врата, отключих и вътрешната. Той ми беше казал да ги заключа, да пусна щорите. Влязох вътре, скрих си ножа под възглавницата, дойде при мен и започна да ми говори за това как съм боклук, как не съм заслужава нищо. При всяко едно негово казване на „боклук” или „курва” следваше удар в главата с юмрук, при което аз много се чудех дали да не се използвам ножа, но нямах тая смелост, а много иска, но не можах.  Започна да ми говори за един приятел от Хайредин, за Милан, дали съм спала с него, дали съм му правила свирки. Аз му казах, че не съм,  това че сме движили в една компания преди време не означава, че аз съм имала нещо общо с това момче. Той ми каза „добре, на него като не си, сега на мен направиш”. Хвана ми косата, нямаше как да не му направя, при което той заспа. Беше ми захвърлил телефона на един скрин, беше затрупан с дрехи. Точно под дрехите ми беше телефона. Намерих си телефона, писах смс на майка му, след което излязох навън, обадих й се. Тя още не беше станала и каза, че ще дойде да ме вземе. До пет минути бяха в къщата с баща му. Дойде, взе ме и след като седнахме под навес, който е  точно пред къщата, където по – рано пиха, видяхме калъфа от мачетето на Е.. Той си го държеше в колата. Масата, която беше дървена, беше надялкана с това мачете, при което много, много се зарадвах, че не го е докопал докато аз бях вътре, защото сега не знам дали щях да съм тук.”

След като я закарали в другата къща, в която живеели родителите на подсъдимия, неговата майка свидетелката И.Г. й дала хапче, казала й че нищо й няма, щяла да се оправи и че отивала горе /другата къща/ да чака Е. да се събуди. Свидетелката Г. излязла, а пострадалата Г. заспала. Разказва, че по-късно нейната майка, свидетелката С.М., й се обадила, но тя нищо не й казала, защото подсъдимият вече бил дошъл, майка му и баща му били отвън и тя не искала да я чуят. По това време изпратила снимка /така нареченото „селфи”/ на две нейни много близки приятелки – свидетелките Ц.Н. и Ц.Ц.. На разпита си пред съдия в досъдебното производство, както и в съдебното заседание макар и не абсолютно дословно, разказва следното: „След като те заминаха, майката и бащата на Е., аз бях много изтощена и едва успях да се снимам. Изпратих снимката в групов чат на две мои приятелки, с които учим в един клас. Едната се казва Ц. ***, а другата Ц. ***. Написах на бързо какво ми се е случило. Написах, че ми е много зле, че Е. се е опитал да ме убие и че се намирам в къщата на родители му в село Хайредин. Не се обадих на родители ми  и на момичета, защото се страхувах, че ако ме чуят нещо може да ми се случи, не знаех какво ще направят родителите му. След това заспах”.

Изнесената в този разказ фактическа обстановка се доказва и от показанията на свидетелите Ц.Ц., Ц.Н..

Ц. описва, че на 16 юли 2018 година, към 12 и половина на обяд, Б. изпратила на нея и на Ц. снимка, от която, макар и тъмна, се виждало едното й око, което било подпухнало, почти затворено и имала рана на лицето. След като свидетелката Ц.Н. я попитала какво се е случило, тя започнала да разказва, като пише в чата, че през нощта близо два часа и половина била бита, тормозена, изнасилена, давена в тоалетна чиния от Е.. Те я попитали къде е, Б. обяснила, че се намира в къщата на родителите на Е., както и че неговата майка щяла да си я закара в дома й във Враца. Към един и половина свидетелката Ц.Ц. и другата приятелка на Б. – Ц.Н. решили да кажат на майката на Б. какво се е случило. В чата между трите момичета Б. написала, че с нея се случило същото като с Венци, като визирала таксиметровия шофьор, който бил пострадал според обвинението от Е. по цитираното дело пред Врачански окръжен съд. Ц. продължава да разказва какво им е написала Б. – за побой, на лявата или дясната ръка средния й пръст й бил ухапан, искал да й го отхапе, била давена, много бита, душена с възглавница и с ръце. Този ден тя им изпратила само една снимка, а след това като  била приета в болница Б. им изпратила и други снимки за наранявания по тялото.

За същото говори и свидетелката Ц.Н.. Тя също описва какво са писали трите момичета в общия си чат, както и изпратената снимка от Б.. Тя разказва следното: „започна да ни разказва, че Е. бил на дискотека, пиян, върнал се и без причина започнал да я обижда, да я бие, да й удря главата в плочките, да я скубе, да я дави в тоалетната чиния, да й хапе средния пръст толкова силно, че искал да го откъсне”. След това свидетелката Ц.Н. звъннала на майка си и я питала дали е удачно да се обади на майката на Б. да ѝ съобщи за случилото се.

Описаното тук от двете свидетелки се доказва по категоричен начин от приложения към досъдебното производство копие от чат по мобилни телефони, в което участвали двете свидетелки и Б.Г.. Свидетелките разказват същото, каквото е записано и в чата, поради което съдът изцяло приема показанията им за достоверни  и напълно кореспондиращи едно с друго. Ето защо съдът приема още като доказателство техните показания, чрез които е описано съдържанието на този чат, а не само копието от него.

По искане на защитата на подсъдимия съдът прочете в съдебно заседание приложения чат между двете свидетелките и пострадалата и той не беше оспорен от нито една от страните по делото. Ето защо съдът приема, че написаното в този чат, и преразказано от горепосочените свидетели, което описва побоя, нанесен от подсъдимия Е. върху Б.Г., е достоверно.

Свидетелката А.Ц. в показанията си напълно потвърждава гореописаното. Тя обяснява, че нейната дъщеря Ц.Н. й се обадила и била силно притеснена, разказала какво им е споделила Б. в гореописания чат и дали ще сгреши ако информира родителите й. Свидетелката Ц. й поискала да й изпрати чата и на нея. Била шокирана и ужасена от това, което прочела. Това я накарало да се обади на майката на Б., като й казала, че незабавно трябва да отиде да си прибере детето, без да й казва за какво точно. В последствие й изпратила и на нея чатовете. По-нататък през деня, след като Б. била взета от къщата на Е. ***, Ц. отишла да я посети. Според нейните думи Б. изглеждала много зле. Тъй като свидетелката е психолог и към онзи момент била главен инспектор към Агенция „Закрила на детето” описва още, че Б. била в много тежко психическо състояние, опитала се да проведе разговор с нея, но тя гледала в една точка, страхувала се да говори. Свидетелката твърди още, че имало и сексуален акт, който Б. не е желаела. В болницата била в посттравматичен стрес. За изнасилването разбрала от разговора в чата с нейната дъщеря. В последствие, когато Б. била по средата на престоя си в болницата, при едно от посещенията й при нея споделила и за изнасилването. Тя разказала на свидетелката още, че трябвало да остане в къщата на Е. докато й минат синините, за да не разберат нейните родители и да се притесняват.

Свидетелката С.М. – майка на Б., разказва, че след като й се обадила свидетелката А.Ц. и й казала да си приберат Б., тъй като Е. я бил, тя и нейния съпруг – свидетелят И.Г.И.,*** в дома на родителите на подсъдимия, където се намирала Б.. Още преди да влязат в двора видели дъщеря си Б. и майката на подсъдимия – И.Г., в една беседка вътре в двора, като Б. седяла с гръб към улицата. М. я извикала по име и в момента в който Б. приближила на четири-пет метра от нея и я погледнала в лицето й станало лошо и се хванала за вратата – „беше ѝ отекла главата, детето беше обезобразено”. Самата Б. ходела залитайки. Свидетелката описва, че изпаднала в шок и не можела да  повярва, че гледа детето си, което било пребито и отекло, очите й били почти затворени, лицето й било отекло, главата й все едно била надута. Свидетелката заявява „все едно не е моето дете”. От видяното нейният съпруг и баща на Б. се хванал за главата. Б. бързала да си тръгне, те я качили в колата и я закарали в Спешния център в град Враца. По пътя Б. откъслечно разказвала какво се е случило, но основното, което е заявила, е „Е. ме преби, той се напи и ме преби”. Б. разказала още, че когато вечерта той взел алкохол, тя му била повишила тон защото той започнал да пие. Влязла в друга стая и там заспала. По-късно се събудила от удари в главата и видяла, че Е. бил седнал върху нея. Бил ѝ заседнал ръцете.  Тя го питала защо я бие, а той й викал „сега ще умреш, тая вечер ще бъдеш убита, ти си боклук”. Б. казала още, че й се губят моменти, защото може би е изпадала в безсъзнание, после като се съвземала и  пак усещала юмруците му, започнал да я души и в следствие на това на нея й се доповръщало. Той я хванал за косата и я замъкнал в тоалетната, където, вече съвсем изтощена, се опитал да я дави. Свидетелката видяла, че Б. имала участъци от главата без коса, кръвонасядания по ръцете. Пръстът, който Е. бил захапал, бил червен, почти лилав. В Спешния център били приети веднага, като я прегледал и хирург. Свидетелката останала вечерта в болницата и разказва, че Б. била много разстроена, постоянно плачела, започнала да се самообвинява, че не е трябвало да ходи в Хайредин при Е.. Чак на 18-ти тя признала, че била изнасилена много брутално. По този повод тя потърсила лекуващия  лекар, а той от своя страна – съдебен такъв. Свидетелката говори още и за психическото състояние на Б. след като излязла от болницата. Тя отишла да спи при майка си, по цяла нощ скачала, бълнувала, не си доспивала.

Бащата на Б. – свидетелят И.И. разказва същото. Стигайки пред дома на подсъдимия в село Хайредин, неговата съпруга забелязала Б. и когато тя дошла при тях, той видял, че има множество синини по главата и била в отчаяно здравословно и психическо състояние. Други хора освен Б. и майката на подсъдимия – И.Г., там нямало. Видял, че дъщеря му има отоци по главата, синини, косата й била проскубана с цели кичури. Не знаел какво й е вътрешното състояние и затова я завели в болницата. Свидетелят сочи още, че този инцидент, както той се изразява, повлиял в живота на Б. и все още й влияе. Преди него тя била весело и лъчезарно момиче, свирела, пеела, но в следствие на тази връзка тя спряла да върши тези неща и се затворила в себе си, а след случилото се през нощта на 16 юли 2018 година тя плачела постоянно, самообвинявала се и се изпитвала чувство за вина и срам.

В същата насока са показанията и на свидетеля И.Й.Ч. – Началник „Хирургично отделение” на МБАЛ „Христо Ботев” град Враца. Свидетелят си спомня, че Б.Г. била приета в хирургичното отделение, като с нея била нейната майка и имала видими следи от побой по лицето, видимо охлузване на едната ушна мида. Била разстроена и психически нестабилна, като не можела да даде обяснения за причината за това състояние.

Много подробни са в тази насока показанията на свидетелката Я.Х. – полицейски инспектор към РУ на МВР град Враца. Във връзка с прокурорска преписка от месец юли на 2018 година тя извършила разпит на пострадалата Б.Г.. Разпитът бил много тежък. През цялото време Б. преживявала отново това, което й се е случило. Постоянно плачела, налагало се много често да прекъсват разпита и да я успокояват  за да отговори на въпросите. Свидетелката сочи, че Б. имала синини по главата към врата, охлузвания по окото, скулата, имала синьо-червени петна, личало, че била бита и разказала, че била и изнасилена, давена в тоалетната чиния и душена от нейния приятел Е..

Съдът приема изцяло като  достоверни показанията на тези свидетели. Те последователно описват една и съща фактическа обстановка, не си противоречат едни с други, напротив кореспондират положително помежду си за обстоятелствата, които изясняват.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза със заключение по въпросите: какъв е характера и степента на телесните увреждания причинени на лицето Б.И.Г. с ЕГН ********** ***; какъв е механизмът на причинените телесни увреждания и възможно ли е да са получени по начин и по време съответстващ със събраните по делото доказателства; от извършения преглед на 18.07.2018 година установена ли е дефлорация на девствената ципа и с какъв давностен период; от прегледа установени ли са следи от насилствен полов акт. В съдебното заседание експертът поддържа изцяло заключението по направената от него експертиза. Според  заключението  Г. е получила разкъсно-контузна рана и оток на трети пръст на лява ръка; отоци, кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето; кръвонасядания в областта на главата, тялото, двете предмишници и дясна подбедрица. Имало медицински данни за мозъчно сътресение. По механизъм уврежданията отговаряли да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могли да бъдат получени по начин и по време посочени от пострадалата, т.е. от побой. На Г. й е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около две седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период. При прегледа било установено, че девствената ципа е с налобена форма без следи от стари и пресни травматични увреждания. Неустановяването на травматични увреждания не изключвало възможността за насилствен полов акт, още повече, че анатомичното устройство на същата позволява извършването на такъв без разкъсвания. Вещото лице пояснява в съдебното заседание, че при прегледа  не е взел намазка за изследване, тъй като имало менструална кръв, която опорочава изследването, а той я бил прегледал на 48-я час.

За да изготви заключението експертът се е запознал със СМУ № 178/18.07.2018 година на името на Б.Г.. В него било записано, че в окосмената част на главата в дясно слепоочно към теменна и тилна в дясно били установени три-четири овални участъка с морав цвят, частична липса на окосмение с площ до 3/2 сантиметра. Клепачите на двете очи били обхванати от морави кръвонасядания, повече изразени в дясно, където има и лек оток на меките тъкани. В областта на долния десен клепач, към долния ъгъл, били установени четири групирани линейни охлузвания с кафеникави корици с площ 1/0,5 сантиметра. В областта зад дясната ушна мида било установено мораво разлято кръвонасядане, а носът бил обхванат от лек оток. Било установено и разкъсване с дължина 2-3 милиметра на долната устна в дясно, както и подобно на горната устна, към устния ъгъл в дясно. По задната част на гръдния кош в дясно, към външния ъгъл на лопатка, били установени пет-шест овални кръвонасядания с морав цвят. Подобно кръвонасядане имало по задната повърхност на гръдния кош в ляво. На двете предмишници, на долна трета, в предната повърхност, и на лява подбедрица, в горната трета, по предната повърхност били установени три-четири овални бледо морави кръвонасядания, като най – голямото било от 5/4 сантиметра. На трети пръст на лявата ръка, на гърба на първа междуфалангиална става било установено дъговидна рана в стадий на вторично заздравяване с дължина около половин сантиметър, покрита с кафеникава корица.

След обсъждане на тези данни експертът е дал заключението си, посочено по-горе.

Съдът изцяло приема като достоверно, коректно и компетентно заключението на съдебно-медицинската експертиза, като има предвид и факта, че не е оспорено от страните и  те са дали съгласието да се приеме като доказателство по делото.

В досъдебното производство и в съдебното заседание са разпитани и свидетелите, посочения от подсъдимия Е.И.А. – съсед на подсъдимия, И.Г. – майка на подсъдимия, Д.Е.В. – баща на подсъдимия и поисканите от него в разпоредителното заседание Т.К.Т., Д.И.П., Ц.П.Н., П.Л.Б..

Свидетелят Е. ***. Твърди, че сутринта на 16 юли 2018 година, към 4,00 – 4,15 часа подсъдимият бил в дома му. Свидетелят поливал доматите си и двамата пили кафе и слушали музика до към 7,15 – 7,20 часа, след което Е. си заминал. Свидетелят заявява „беше изпращал едно момче, което беше пило алкохол и се върна в нас и каза „не ми се прибира”. В показанията си твърди още, че бил станал около 4 часа сутринта, за да полива доматите си. По пътя чул глъчка. Продължава с думите „После той се върна и понеже бравата ми е строшена и се отваря с резе. Единия беше подсъдимия Тачи, а другото беше някакъв Дидко от село Хайредин”. В по-нататъшния си разпит твърди, че към четири и десет, и петнадесет започнал да полива, а Е. дошъл максимум двадесет – тридесет минути след това. Не бил видял в този период някой да е идвал в къщата на Тачи, нито неговата майка И.Г., нито баща му Д.Е.. При проведената очна ставка между него и Б.Г. на въпроса „в колко часа е дошла свидетелката И.Г. да вземе Б. от къщата”, Г. отговаря между шест и половина и седем, а свидетелят А. отговаря „не съм видял, ние бяхме заедно”.

Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел по изнесените в тях обстоятелства, че към 07,00-07,15 часа подсъдимият е бил дома му и пиели кафе, тъй като те противоречат на показанията на свидетелката Г. и Г., като съдът ще направи коментари си по-долу.

Освен това в показанията си /на лист 187  от делото/ свидетелката Б.Г. твърди следното „Беше много рано, беше гробна тишина, аз цяла вечер виках, ако е имало някой да ме е чул. Когато дойде майка му той спеше, не беше на двора, тъкмо беше заспал.”.

Съдът намира още, че в една част показанията на свидетеля Е.А. са непоследователни, неясни и противоречиви – лист 209 „после той се върна и понеже вратата ми е строшена и се отваря с резе, единия беше подсъдимия Тачи, а другия беше някакъв Дидко от Хайредин”.  Установи се по делото, че Л.И. е бил останал с Е. и двамата заедно са пили уиски и че друго лице на име Дидко не е имало в къщата.

Показанията на този свидетел относно изнесено от него обстоятелство, че подсъдимият е дошъл при него към четири и десет– четири и петнадесет, след като изпратил някакво момче, което било пияно, противоречат на показанията на свидетеля Л.И., който последен е останал в къщата и е пил заедно с подсъдимия. Освен това има и вътрешно противоречие в показанията на свидетел. Той казва, че започнал да полива към четири и десет, четири и петнадесет, а максимум половин час по-късно при него дошъл Е.. С други думи, веднъж твърди, че към 4,00 – 4,15 часа подсъдимият бил в дома му, а след това че това било станало около половин час по-късно. В показанията си свидетелят твърди, че знае за точните часове, тъй като си бил пуснал радио и го слушал.

При проведената очна ставка в съдебното заседание на 20 август 2019 година между свидетеля Е.А. и Б.Г. на въпрос „Къде е бил подсъдимия за времето от четири сутринта до седем сутринта?” А. отговаря, че от 4,30 до 7,15 подсъдимият е бил при него.

На следващия въпрос „В колко часа е дошла свидетелката И.Г.?” Б.Г. отговаря, че е било между шест и половина и седем, а свидетелят А. казва, че не е видял, тъй като били заедно с подсъдимия.

На този въпрос свидетелката Г. твърди, че е дошла в 7,30 часа и Е. бил спял в къщата.

От казаното следва, че няма съвпадение между показанията на тези свидетели относно пребиваването на подсъдимия за времето от четири до седем часа. Ако действително, както твърди свидетеля А., когато дошла свидетелката Г. той не бил разбрал това, тъй като на този въпрос отговаря „не съм видял, ние бяхме заедно”и след като твърди това обстоятелство, очевидно е, че свидетелят А. не е знаел кога е пристигнала свидетелката Г.. Ето защо неоснователно е твърдението му, че по време на нейното пристигане Е. бил при него.

Всички тези противоречия в показанията на свидетеля А. не дават възможност на съда да ги приема за достоверни и той изцяло не ги кредитира с доверие.

Свиделката Г. на досъдебното производство твърди, че не може да посочи какво се е случило на 15 срещу 16 юли, тъй като със съпругът й си били в къщи, т.е.  в дома им на ул. „Г. Д.”. Не може да посочи къде е бил синът й в този период, предполага , че с Б. са били заедно. Сутринта на 16.07.2018 година отишла в къщата на ул. „Дунав”, като носела със себе си закуска.

С други думи от казаното може да се направи изводът, че св. Г. е знаела, ако действително не е била извикана от Б., къде се намират подсъдимият и Г. и затова е отишла там.

 Така изнесеното в показанията на тази свидетелка противоречи на показанията й, дадени в съдебното заседание.

Като отишла в къщата на улица „Дунав” Б. била будна и двете с нея слезли да обядват в къщата на  ул. „Г. Д.”, а Е. останал да спи, но след около 30 минути дошъл и той. Влязъл в къщата и свидетелката не знаела какво е правил там. Около 16 часа дошли родителите на Б., за да я вземат. Свидетелката не съобщава при този си разпит на досъдебното производство за други хора, които да са присъствали там по времето, през което с Б. били на двора и когато родителите й дошли да си я вземат.

В съдебното заседание свидетелката И.Г. – майка на подсъдимия, твърди, че в седем и половина сутринта Б. й се била обадила по телефона. Твърди още, че когато Б. била заедно с Е. в къщата, на която правили ремонт, обикновено те спели до обяд. Б. й се била обадила да й занесе превързочни материали защото ги била свършила и е в цикъл. Свидетелката всеки ден ходила там и им носела закуска. Когато отишла в къщата Б. била под навеса.

Видно е, че показанията на свидетелката, дадени на досъдебното производство и в съдебното си противоречат и в тази има част:

1. В 7 и половина й се обадила Б. и я помолила да й донесе дамски превръзки.

От казаното следва, че Г. не е отишла по собствена инициатива в къщата на ул. „Дунав” и за да занесе закуска, както твърди при разпита си на досъдебното производство, а защото е била извикана от Б.. Освен това, на предварителния си разпит, тя в нито един момент не е споменала за тези дамски превръзки, за което настоява в съдебното производство. Очевидно е, че фактът за преждевременно настъпилия цикъл на Б. е станал известен на св. Г. едва след като се е запознала с показанията от разпита на Г.. Г. е разпитана на досъдебното производство на 19.07.2018 година. Б.Г. е разпитана на 26.07.2018 година и след това пред съдия на 02.08.2018 година, където съобщава този факт:„Искам да кажа, че след като ме взеха родителите на Е. и ме закараха в дома им, аз отидох до тоалетна и видях, че ми е дошло пет дни по-рано.”

За преждевременно настъпилия й цикъл Б.Г. съобщава и в съдебното производство. От тези нейни показания може да се направи извода, че тя е разбрала за дошлия й мензис, когато била закарана от родителите на Е. *** и когато отишла до тоалетната, а не докато е била в къщата на улица „Дунав”. По този начин се опровергава твърдението на Г., че Б. я била извикала, за да и донесе дамски превръзки.

2. Свидетелката Г. твърди, че не била извикана от Б. по телефона, а отишла за да занесе закуска на двамата около 7:30 часа сутринта.

Това противоречи на твърденията й, че когато Б. оставала да спи у тях с Е., обикновено спели до късно, до след 9:00 часа, т.е. неправдоподобно е твърдението й, че тя би отишла толкова рано да им донесе закуска, след като знае, че ще ги събуди.

Освен това нелогично звучи обяснението й, че след като занесла закуската и Б. й обяснила как се били скарали с подсъдимия двете слезли в другата къща да обядват, а Е. останал да спи в къщата на улица „Дунав” и след 30 минути дошъл и Е.. Нелогичното е в случая, че двете са слезли в другата къща, за да обядват, като се има предвид, че Г. и Б. са се срещнали в къщата на улица „Дунав” в ранната сутрин на деня.

В съдебното заседание заявява, че поводът да закара Б. в другата къща е бил, че тя искала да се изкъпе, а не че са отишли да обядват. Заявява още, че в къщата на улица „Дунав” седяла до 11,30 часа, през което време Б. била сама в другата къща на улица „Георги Д.” и в 11,30 часа, след като Е. се събудил двамата се прибрали заедно в къщата на улица „Георги Д.”.

Очевидно е противоречието в показанията на тази свидетелка и в тази им част относно следните обстоятелства: причината или повода двете с Б.Г. ***; както и с кого /сам или с майка си/ и по кое време Е. *** в къщата на улица „Георги Д.”.

Противоречия има и в самите показания на свидетелката Г., дадени в съдебното заседание. На въпрос на прокурора за изпратен смс от страна на Б.Г. на свидетелката Г. тя отговаря дословно „аз смс не съм виждала да ми е пращала на 16 юли”. На проведената очна ставка между нея и Б.Г. на въпроса за този смс Г. отговаря: „Б. ми се обади по телефона, не отричам, че е пратила смс по-рано, но не е било в шест и половина, по-рано от седем и половина не е било”.

Всичко казано до тук по цитираните противоречия в показанията на свидетелката Г. на дадените в досъдебното производство с тези в съдебното заседание, а и противоречия в показанията дадени и в съдебното заседание, води до единствения извод на съда, че не може да ги кредитира с доверие, поради което той не им дава вяра.

Освен това, с противоречивите си показания свидетелката се опитва да отрече истинността на фактите и обстоятелствата, дадени в показанията на свидетелката Г. досежно: дали Б. е изпратила смс в 6,32 часа, както твърди в разпита си пред съдия, с текст „моля те ела”; времето на обаждането на Б.Г. по телефона на Г.;  поводът по който Г. и съпругът й са дошли в къщата на улица „Дунав”; кога Г. и съпругът й са отишли в къщата на улица „Дунав”;  с кого се е върнала Г. *** Д., както и по кое време Е. *** и с кого сам или с майка си и тъй като  заради тези противоречия в показанията на Г. съдът не им дава вяра, то съдът приема изцяло за достоверни показанията на свидетелката Г. относно тези факти и обстоятелства.

От казаното следва, че твърдението на свидетеля Е.А. за това, че към 07,00-07,15 часа подсъдимият бил в дома му не отговаря на истината. Още преди седем часа родителите на подсъдимия са дошли в дома на улица „Дунав” и Е. вече бил спял. За това, че Е. бил спял по време на идването на майка си говорят показанията на свидетелката Г. и Г., а за времето на пристигането на родителите му съдът приема за достоверно казаното от Б.Г., което коментира по-горе.

Ето защо съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Е.А. изцяло, както по-сочи по-горе.

Свидетелят Д.Е. – баща на подсъдимия, твърди, че не е отишъл сутринта, заедно със съпругата си – свидетелката Г.,***. Това той бил направил в по-късен момент и видял, че Г. и Г. седели пред къщата. Не бил видял дали Г. има следи от побой по лицето, нито пък тя им била разказала нещо по този повод.

Съдът не дава вяра в показанията и на този свидетел. В тази им част те противоречат на показанията на свидетелката Г., а именно той твърди, че отишъл в по-късен момент в къщата на улица „Дунав” където видял съпругата си и Б.Г. да седят пред къщата, а свидетелката Г. сочи, че съпругът й – свидетелят Д.Е., си дошъл от работа, когато трябвало да обядват в къщата на улица „Г.Д.”. Освен това показанията му противоречат изцяло на показанията на свидетелката Г., чийто показания, както съдът заяви, кредитира с доверие.

От казаното до тук, съдът прави извода, че с показанията на поискания от него свидетел Е.А. и с тези на родителите си – свидетелите И.Г. и Д.Е., подсъдимият се опитва да докаже свое алиби, а именно, че на въпросната дата – 16 юли 2019 година не е нанасял побой на приятелката си Б.Г., поради което тя не е имала следи от травми по лицето и тялото си, както и че за времето през което тя твърди, че това се е случило – от 4,00 до 6,30 часа, той не се е намирал в къщата на улица „Дунав”, а в дома на свидетеля Е.А.. Както посочи вече съдът тези показания на тези свидетели противоречат на показанията на всички останали свидетели, посочени по-горе, включително и на заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Ето защо съдът не им дава вяра в тази част.

С показанията на поисканите в разпоредителното заседание, от подсъдимия, свидетели Ц.Н. и П.Б. подсъдимият иска да докаже, че по времето, в което приятелката му Б.Г. била в дома на семейството на улица „Дунав” и в дома на семейството на улица „Георги Д.”, тя не е имала следи по лицето и по себе си от побой, както и че изглеждала добре и в добро психично състояние.

Свидетелката Ц.Н. разказва, че на 16 юли 2018 година тя отишла в дома на Е. *** за да вземе от майка му, с която били приятелки, домати. Била там около два часа след обяд. Тя заявява следното: „в дома на „И. бяха Пепи, И. и Б.”. Тя заявява още, че стояла  в дома на Е. от два часа до към четири часа след обяд, имала време от час и половина за да огледа Б. и видяла, че Б. била в много добро здравословно състояние. При проведената очна ставка заявява, че не била видяла синини и отоци по лицето на Б..

Подобни са показанията и на свидетеля П.Б.. Той разказва, че въпросния ден отишъл, към един часа след обяд, в дома на улица „Георги Д.” и заварил там Б. и И., а после дошла и Ц.Н., която той нарича „пълничката жена”. Б. била в нормално здравословно състояние и не бил видял, че Б.Г. била с рана на лицето, почти затворено око, синини, подута глава, както твърди тя.

И двамата свидетели заявяват, че докато били там дошли родителите на Г. – свидетелите С.М. и И.Г. и Б.Г. казала „лельо Искре, не искам да си ходя”.

За това, че тези свидетели следобеда на 16 юли 2108 година били в дома им на улица „Георги Д.” говорят и свидетелите И.Г. и Д.Е..

Обобщено: съдът приема, че с показанията на тези свидетели подсъдимият цели да докаже, че до към 15,30 часа на 16.07.2018 година, т.е. по времето в което Б.Г. *** и улица „Георги Д.”, тя не е имала никакви следи от побой и последици от такъв.

Тези показания обаче не могат да отговорят на генералния въпрос: ако това е вярно, по какъв начин Б.Г., преди идването на тези свидетели в дома на улица „Георги Д.”, е изпратила своя селфи-снимка, която е станала повод свидетелката А.Ц. да съобщи на майката на Б.. Както посочи по-горе съдът свидетелката А.Ц. била шокирана ужасена от това, което прочела в препратения й чат. За въпросната снимка и часа на нейното изпращане разказват и свидетелите Ц.Ц. и Ц.Н.. На тази снимка, въпреки че била много тъмна, тези свидетели  видели, че Г. имала рана на лицето и едното око й било подпухнало. По-късно Б. им изпратила и други снимки за наранявания по тялото си.

Предвид казаното до тук съдът преценява, че показанията и на тези двама свидетели – Н. и Б., не отговарят на обективната действителност за обстоятелствата, които описват. Поради тази причина съдът не им дава вяра изцяло.

По искане на подсъдимият са разпитани като свидетели Т.Т. и Д.П.. С тях подсъдимият иска да докаже, че Б.Г. през лятото е живеела в дома му.

Това обстоятелство, обаче, няма отношение към предмета на деянието. Още повече, че и свидетелката Г. не отрича това, макар да говори за по-краткотрайни по време периоди, в които е живяла в дома на подсъдимия. Въпреки приема тезата на подсъдимия в тази й част.

Свидетелката Д.П. заявява още, че според нея двамата – подсъдимия и Б.Г. се обичали.

Психологопсихиатричната експертиза дава заключение, че подсъдимият Е. страда от параноидна шизофрения, пристъпно протичане с устойчив дефицит, но е бил в терапевтична ремисия към момента на осъществяване на деянията. Употребата на алкохол е противопоказна по отношение на заболяването му и отключва задръжките му и агресивно поведение, проявявано от него.

Съдът приема изцяло заключението като достоверно, точно и компетентно и като неоспорено от страните по делото.

Обобщено: съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетелите Б.Г., С.М., И.Г., А.Ц., Д.А., Н.Н., Л.И., Ц.Ц., Ц.Н., И.Ч., Е.Д., Я.Х., Д.Д., М.С., заключенията на назначените съдебно-медицинска експертиза и психологопсихиатрична експертиза и не дава вяра изцяло на показанията на свидетелите И.Г., Д.Е., Е.А., Е.Л., Ц.Н., П.Б. и на обясненията на подсъдимия, поради изнесените по-горе причини при обсъждането им.

С оглед всичко казано до тук съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

По обвинението за изнасилване.

 

Разпоредбата на чл. 152, ал. 1 НК предвижда три основни състава – съвкупление с лице от женски пол, лишено от възможност за самоотбрана без неговото съгласие; съвкупление, при което пострадалата е принудена към това чрез използване на сила или заплашване; съвкупление, предшествано от привеждане на жертвата в безпомощно състояние.

Изпълнителното деяние на изнасилването винаги включва извършване на съвкупление с жертвата. Изнасилването е резултатно престъпление и в трите му форми – то е довършено, когато се осъществи съвкуплението. Съществен елемент е съдържанието на волята на жертвата – липса на съгласие. 

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Г., Ц.Ц., Ц.Н., С.М., И.Г., А.Ц., Е.Д., Я.Х., психолог Д.А., от заключението на вещите лице по психологопсихиатричната експертиза – доктор К. и Г.С., се установи, че на 16.07.2018 година подсъдимият се съвъкупил с непълнолетната тогава Б.Г., като я принудил към това със сила. Около 4,00 часа сутринта на 16 юли 2018 година, той влязъл при нея в стаята, в която тя спяла, и започнал да я удря с юмруци в краката, за да я събуди, след това насилствено й събул гащите. Тя лежала по гръб, той бил седнал върху нея, държал й ръцете сгънати до главата и започнал да осъществява полов контакт, като същевременно й нанасял удари в лицето с шамари, а след това и с юмруци. Тя искала да стане и да се опита да говори с него, борела се с него и искала той да спре с това нещо. Това продължило около десет минути, като подсъдимия еякулирал в нея.

От обективна страна подсъдимият действително е осъществил състава на чл. 152, ал. 2, т.1 от НК, вр. ал. 1, т. 2. Той е извършил полов акт със свидетелката Б.Г.. Към момента на това деяние Г. е била непълнолетна – на 17 навършени години. Този акт е извършен без нейно съгласие. Г. заявява „Започна да ме изнасилва, като същевременно ми нанасяше удари в лицето с шамари, а след това и с юмруци. Аз исках да стана и да се опитам да говоря с него, исках да спре това нещо. Борех се с него… Аз виках и исках да се махна от него, но не можах” – показания, дадени от Г. пред съдия. Видно е, че Г. многократно го е молела да спре с действията си, но подсъдимият не го е направил. Ето защо е налице съвъкупление без съгласие на лицето от женски пол.

За да извърши този акт подсъдимият я е принудил със сила и заплашване. По делото се доказа по категоричен начин, че преди половия акт, по време, а и след това Е. е нанасял побой на Г., с удари с юмруци по лицето и тялото. Той я заплашвал, като й заявявал постоянно „ще умреш като куче, ти сега ще умреш”.

От казаното следва, че е налице и хипотезата на чл. 152, ал. 1, т.2 от НК относно принудата-чрез чрез употреба на сила и заплашване, както и хипотезата на чл. 152, ал.2, т.1 от НК – изнасилената не е навършила 18 години.

От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил в условията на пряк умисъл. За това говорят следните обстоятелства. Сутринта, около четири часа, той влязъл в стаята при Г. само по боксери, светнал лампата и без каквото и да е предизвикателство от нейна страна започнал да и нанася удари по краката и по тялото. Това говори, че той е имал предварителна нагласа да извърши престъплението. За този факт говори още едно обстоятелство. Двамата били интимни приятели от доста време и Г. отишла при приятеля си, както и друг път, за да бъде с него. Самата Г. заявява на всички свои разпити, че многократно те са осъществявали полови контакти и тя никога не е била против. В такъв случай принудата, която той осъществил спрямо нея, е непредизвикана. Тя го е молила многократно по време на изнасилването да спре, искала да стане, с което му е дала ясен знак, че не желае този полов контакт. Той не се е съобразил с това нейно желание, което говори, че е бил наясно с нежеланието на Г., но не се е въздържал от поведението си.

За това престъпление законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода. Съдът наложи наказание на подсъдимия от шест години лишаване от свобода. За да се ориентира към размер по-висок от средния съдът приема, че са налице единствено и само отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия. Като такива прецени високата степен на обществена опасност на подсъдимия, липсата на каквото и да е разкаяние от негова страна и не на последно място обстоятелството, че е изнасилил собствената си приятелка и която го е обичала. Той злоупотребил с нейното доверие – тя доброволно и по собствена инициатива отишла при него с доверие, като при човек когото обича, но вместо да й отвърне със същото, той я изнасилил. Отегчаващо обстоятелство за подсъдимия е, че той е бил пиян,  по думите на Г. „много пиян”. Е. е употребил голямо количество алкохол, знаейки, че заради заболяването му и употребяваните от него лекарства това е противопоказно. Алкохолът е бил този, който е отключил тази безсмислена агресия. Това безотговорно негово отношение към употребата на алкохол се проявило и когато посреднощ шофирал пиян да бензиностанцията в с. Алтимир, поставяйки в риск здравето и живота на пътуващите с него.

Наказанието е определено с първоначален строг режим на изтърпяване.

 

По обвинението за блудство.

 

В  чл. 150 НК е посочено, че пострадал може да бъде само лице, което е навършило 14-годишна възраст. По тези съображения съгласието му вече не е лишено от значение. Според този член, за да има изобщо престъпление блудство по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, нужно е блудствените действия да са извършени с пострадал в безпомощно състояние, чрез принуда (употреба на сила или заплашване) или чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние.

От обективна страна – чрез насилието той е накарал Б.Г. да го задоволява като вкарал половия си член в устата й. С това той целял да удовлетвори полово желание, така както посочва ал. 1 на чл. 150 от НК. В един момент той я попитал „свирки правила ли си” и след отговора на Г. заявил „сега ще правиш” и натиснал главата към члена си. Нанесеният й до момента побой и отправените й заплахи, че ще умре като куче, я накарали да извърши този орален секс. Налице е изпълнителното деяние на чл. 150, ал. 1 от НК – действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвъкупление, чрез насилие, изразено с употребата на сила и заплашване.

От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил умишлено, като съдът преценява това въз основа на гореописаните обстоятелства.

За това му деяние съдът му наложи наказание лишаване от свобода от три години, с първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът съобрази размера на това наказание с наложеното наказание за изнасилването и при същите отегчаващи отговорността обстоятелства.

 

По обвинението за закана с убийство – чл. 144, ал.3 НК.

 

От обективна страна престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, подсъдимият е осъществил обективната страна на деянието с отправянето на думите „Ти сега ще умреш тука, като куче“, както и чрез физически действия-душил я, вследствие на което тя говори за получени халюцинации: /„Помня как все едно всичко стана черно и си представих мама и брат ми, при което не знам, казаха ми, че може би съм започнала да треперя и той ме е пуснал”/, блъскал ѝ главата в стената, опитал се да я дави в тоалетната чиния, оскубал част от косата й заедно със скалпа.

Освен гореизложеното, за съставомерността на деянието е необходимо и отправената закана да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението /без дори да е задължително тя реално да се е уплашила/, както и да съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. Според константната съдебна практика на върховната инстанция, при преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. В конкретния казус данни за тази реална възможност се черпят от състоянието, в което се е намирал деецът – обективирано в словестна и физическа агресия спрямо пострадалата, в душенето й.

На следващо място деянието е довършено, когато пострадалият възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на жертвата. В конкретния случай заканата е достигнала до съзнанието на Г. в момента на отправянето й. Този елемент съшо е налице:

свидетелката Н.Н.: „Първите думи когато ни видя, след като ние казахме защо сме там и се представихме, бяха „всичко ме боли, не знам какво ми е”. Това бяха първите думи, следващите думи бяха „той е пуснат на свобода”. „Имаше страх, страха, че той е пуснат на свобода …”;

свидетелката Д.А.: „Не си спомням, но тя не задаваше въпроси, не като въпроси, а по-скоро като констатации „той е на свобода, какво ще стане с мен” и изпитваше страх за себе си и семейството.”;

свидетелката Ц.Ц.: „Седнахме да пием кафе и тя постоянно се оглеждаше като минаваше сива кола, от такава кола изпитваше страх, защото такава беше неговата …”;

свидетелката С.М.: „В момента работи в София и като си дойде спи при мен, цяла нощ е скачане, няма спокоен сън, бълнува, скача.”

От казаното следва, че у пострадалата е възникнал основателен страх за осъществяване на заканата с убийство. Този страх е продължил дълго време след извършване на престъплението. Нещо повече Г. се страхува дори за семейството си, имайки предвид личността на подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл.

От субективна страна, следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалата заплаха с престъплението убийство, както и това, че тя се възприема от нея и може да възникне основателен страх от осъществяването й.

В конкретния случай престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той добре е съзнавал, че действията му са противоправни, но изпаднал в непредизвикана ярост и не се въздържал от тяхното извършване. Осъзнавал е, че отправените закани са с тежест, която лесно би могла да възбуди страх у всеки човек. Подсъдимият е осъзнал и обстоятелството, че така отправените закани са възприети от адресата им, осъзнал е също така и уплахата й. Той е целял точно обществената опасност на това престъпление – да предизвика страх в пострадалата Б.Г. и по този начин да осъществи останалите престъпления, в които е обвинен. Показателно за това е поведението на пострадалата – тя е търсела всячески спасение – викала, молела го  да спре, опитвала се да го отстрани от себе си, борела се, а след като излезли от банята, намерила нож, който скрила под дрехата си, чрез който възнамерялавала да се защитава.

В практиката си ВКС е приел, че за съставомерността на деянието не се изисква заканата да е довела до реален страх у пострадалия, като се приема за достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за осъществяването й (Решение № 10 от 22.I.1985 г. по н. д. № 684/84 г., I н. о. на ВКС и Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I н. о. на ВКС). В настоящия случай, заканата не само е достигнала до пострадалата, ами тя е имала реално основание да се страхува за живота си.

         Според съда, в случая са налице всички съставомерни признаци на престъплението по смисъла чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 НК.

         Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита начинът, по който е извършено престъплението, а именно не само отправянето на словесна заплаха, но и извършването на реални физически действия, изразяващи се в душенето ѝ, в опита му да я дави в тоалетната чиния, в побой с продължителност около два часа и половина.

За това престъпление ал. 3 на чл. 144 НК е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът наложи наказание от четири години лишаване от свобода с първоначален строг режим на изтърпяване, при наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия, които съдът вече е цитирал, и пълната липса на смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

По обвинението за леката телесна повреда.

 

Съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин и в тази част. ОТ нанесените ѝ много удари и с особена жестокост в областта на лицето, главата и тялото на Г., тя получила отоци и кръвонасядания, охлузване в областта на лицето, кръвонасядане в областта на главата, тялото, двете предмишници и дясна подбедрица, медицински данни за мозъчно сътресение.

В един етап от издевателствата на подсъдимия над Г. той с такава ярост захапал средния ѝ пръст, като че се опитвал да го отхапе и тя получила разкъсно-контузна рана и оток на трети пръст на лява ръка.

Съдебно-медицинската експертиза е категорична, че получените наранявания по механизъм отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време посочени от пострадалата, т.е. от побой.

За получените наранявания на Г. доказателствата има в показанията на свидетелите С.М., И.Г., Ц.Н., Ц.Ц., И.Ч., Н.И., Д.А., А.Ц., Е.Д.  и Я.Х..

От обективна страна съдът намира, че е налице причинена лека телесна повреда на Г., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с наранявания описани по-горе.

Телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Освен това степента на засягане винаги се преценява към момента, в който е настъпило увреждането.

От своя страна леката телесна повреда по смисъла на НК бива два вида – с разстройство на здравето и такава, която причинява само болка и страдание. В случая става въпрос за лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота и  с оздравителен период около две седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период, причинена с особена жестокост – чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 3, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК.  

От субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл.

 Известно е, че при евентуален умисъл в рамките на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата: пряко целеният и допълнително настъпилият. В обективно отношение между тези два резултата съществува идентична връзка на зависимост от деянието, което ги причинява. Те не са последователни, а едновременно следствие на едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко целения и допълнително настъпилия резултат са една комплексна и същевременно кумулативна последица на деянието, което ги поражда.  Доминиращ (решаващ) мотив за неговото извършване в този случай не може да бъде друго, освен приоритет в постигането на пряко преследваната цел от дееца, съчетан с безразличие към възможните други съставомерни последици.

 При евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето за постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е съзнавана и възможна функция на основната субективна цел на дееца.

В конкретния случай престъплението е извършено от подсъдимия и осъществява неговия състав от обективна страна и е реализирано от субективна страна именно при такъв евентуален умисъл. Той е бил воден пряко от основната си цел – да демонстрира явното си превъзходство, пренебрежително отношение и незачитане на нейните физическа неприкосновеност, чест и достойнство, като същевременно е предприел действия за постигането на тази цел, имали за резултат причиняване на леки телесни повреди на пострадалата вследствие грубото  изразяване на явното неуважение към пострадалата от подсъдимия. Така той, воден преди всичко от чувство на превъзходство и липса на всякакви задръжки, нанесъл последователно множество удари с юмруци на Г. пряко възприемайки, че по този начин накърнява от една страна нейния физическия интегритет. Въпреки това подсъдимият се съгласил с настъпването на този противоправен резултат, целейки директно да постигне основната си цел – груба и арогантна демонстрация на чувството си за безнаказаност и отсъствие на всякакви волеви задръжки, т.е. това е мотивът за извършване на престъплението, което впрочем важи и за останалите престъпления.

За особената жестокост.

При причиняване на телесната повреда подсъдимият е проявил изключителна ярост, без да е предизвикан за това, ожесточение и садизъм. Съгласно Постановление № 2 от 16.12.1957 година на Пленума на ВС на Република България, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/06.07.1987 година на ВС тези негови прояви го характеризират като жесток човек.

За това престъпление съдът наложи наказание на подсъдимия две години лишаване от свобода, при наличието на описаните по-горе отегчаващи вината обстоятелства и липсата на каквито и да е смекчаващи отговорността такива.

С прилагането на чл. 23 НК съдът определи едно общо наказание на подсъдимия от шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 24 НК съдът увеличи така наложеното общо наказание с две години и наложи на подсъдимия от осем години лишаване от свобода. Ако наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, бе сведено единствено до размера на общо определеното му на осн. чл. 23, ал. 1 НК наказание, то би било несправедливо от гледище на това, че е извършил четири престъпления, три от които тежки по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, и не би съдействало за постигане на целите на наказанието. Това наказание не би съответствало на обема, на естеството и на тежестта на престъпленията, в които е обвинен. Поради това съдът приложи чл. 24 от НК и увеличи определеното при групирането общо наказание с две години лишаване от свобода.

По гражданският иск.

Пострадалата Б.Г. е предявила граждански иск в размер на 30000 лева, представляващи обезщетение за причинените ѝ болки и страдания от подсъдимия. Съдът намира, че искът е основателен, но до размер 20000 лева, съзнавайки че няма материални ценности, които да овъзмездят претърпените от нея болки, страдания и унижения от тези престъпления.  Тя е била подложена на изключителни издевателства, които са проявление на жестокия характер на подсъдимия – освен непрестанния побой в продължение на два часа и половина, той дори натиснал главата ѝ в тоалетната чиния. Макар да не е могъл да осъществи евентуалната си цел да я удави, с това си действие той я подложил на изключително унижение. Същото важи и за другите му действия, включително и вербални, наричайки я „боклук”, „курва”.

За дълбоките травми от психическо естество говорят експертите по назначената психолого-психиатрична експертиза. Няколко дни след случилото се Г. е била в изключително тежко психическо състояние, неадекватна, постоянно плачела и се самообвинявала, че е допуснала да бъде изнасилена. С други думи в нея се развило чувство за вина, каквато тя всъщност няма.

Свидетелите говорят, че първоначално Г. имала лъчезарен характер, научила се да пее и да свири на различни инструменти. С поставяне на началото на връзката ѝ с подсъдимия и вследствие на оказания психически тормоз, тя се затворила в себе си и  престанала дори да излиза. След извършените върху нея престъпления тя се променила още повече. Както съдът посочи вече, самообвинявала се, плачела, стряскала се нощем, не можела да спи достатъчно, а заради породилия се в нея страх, дори и в много по-късен етап тя спяла заедно с майка си. Не е пресилено да се каже, че тези престъпления ще оставят траен отпечатък в нейната психика, който ще бъде дълговременен, като е има предвид, че тя е в началото на житейския си път.

 

Причини за извършване на престъпленията.

Пълното незачитане от страна на подсъдимият на установения правен ред. Пълното незачитане от подсъдимия на достойнството и честта на пострадалата въпреки, че тя му е била приятелка, непрестанното му желание да доминира над нея, а дори и над други членове на обществото, като не подбира средства за това, чувството му за ненаказуемост и безотговорност. В съда се създаде впечатление, че в него се е изградило чувство, че всичко му е позволено. Липсата на каквато и да е критичност към деянията му /„може да съм карал по- бързичко, със 100-120 километра в час”, когато разказва, как макар и пиян е шофирал до село Алтимир и обратно/. Злоупотребата му с алкохол, макар да знае, че той е несъвместим с приеманите от него лекарства и отключва агресията му.

Всичко казано до тук, както и особената жестокост от подсъдимия при извършване на престъпленията, изявената от него готовност при нужда да употребява нож – мачете, за да се защитава, водят до извода, че личността на подсъдимия носи изключително висока опасност за обществото.

С тези мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: