Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА П.
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретаря
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 701 по описа
за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби,
както следва:
- въззивна жалба с вх. №
6782/27.01.2020 г., депозирана от В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез адв. Д.П., срещу Решение № 124/09.01.2020 г., постановено
по гр. д. № 410 по описа за 2019 г. на РС-Варна, в частта, в която въззивникът е осъден, на основание чл. 45, ал. 1
вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, да заплати на Т.Ж.Т., ЕГН ********** сумата в размер
на 10 000.00 лева,
представляваща горницата над присъдената сума от 2 000.00 лева до уважения
размер от 12 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени унижение, уронване на престижа, влошаване на физическото и
психологичното здраве и невъзможност за редовно полагане на труд, в резултат на
извършено престъпление от В.П. – публична клевета чрез предаването „Съдебен
спор“ по Нова телевизия, на дата 24.12.2016 г., чрез приписване на престъпление
(унищожаване и повреждане на чуждо имущество и нанасяне на лека телесна
повреда), за която П. е призната за виновна с влязла в сила Присъда №
53/21.02.2018 г. по НЧХД №2783/2017 г. на РС-Варна, КАКТО И
- въззивна жалба с вх. №
12500/13.02.2020 г. от Т.Ж.Т., ЕГН **********, действаща чрез адв. Б.Б. против
същото Решение № 124/09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за
2019 г. на РС-Варна, в частта, в
която, е отхвърлен предявеният от въззивника против В.П.П., ЕГН **********
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8000.00 лева, представляваща горницата над присъдения размер от
12 000.00 лева до предявения от 20 000.00 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, описани по-горе, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
увреждането – 24.12.2016 г. до погасяването на задължението.
Във
въззивната жалба с вх. № 6782/27.01.2020 г., подадена от В.П.П., се излагат
подробни доводи за неправилността на гореописаното решение в обжалваната
осъдителна част за разликата над 2 000.00 лева до 12 000.00 лева. Въззиникът
счита, че съдът в нарушение на принципа за справедливост, нормативно
регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е определил размера на
претендираното обезщетение. Сочи, че по делото са налице достатъчно данни –
относно стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в
страната по време на възникване на увреждането – които обуславят присъждането
на по-ниско обезщетение, чийто размер да е в съответствие с цитирания принцип.
Сочи се, че при определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази и
икономическия растеж, показателите за доходи и покупателната способност в
страната. Въззивникът счита, че справедливият размер на обезщетените за претърпените
неимуществени вреди е 2000.00 лева. Моли съда да отмени решението за горницата
над 2000.00 лева до присъдените 12000.00 лева, както и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В
отговора с вх. № 12694/13.02.2020 г. въззиваемият Т.Т. оспорва
горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена
без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Излага, че по
делото са събрани достатъчно убедителни доказателства досежно неблагоприятните
психически и физически изживявания на въззиваемата, както и относно тяхната интензивност
и продължителност, в която те са се изявили. Счита се, че съдът се е съобразил
и с икономическия растеж в страната към датата на деликта, поради което
справедливият размер на обезщетението е именно претендираният размер.
Във въззивната жалба с вх. №
12500/13.02.2020 г., подадена
от Т.Ж.Т., се навеждат подробни
доводи за неправилността на решението в обжалваната отхвърлителна част. Сочи
се, че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с материалния и
процесуален закон, като същите са и необосновани. Моли се съдът да отмени
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и вместо него да постанови
ново решение, с което да уважи исковата претенция в пълния претендиран размер,
както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът
излага, че досежно извършеното от ответника по иска деяние има влязла в сила
присъда, която е задължителна за гражданския съд относно гражданските последици
от деянието, на основание чл. 300 от ГПК. Счита се, че по делото са доказани по
несъмнен начин претърпените неимуществени вреди както по вид, така и по обем.
Сочи се, че с оглед данните по делото съдът неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, като необосновано е занижил размера на претендираното
обезщетение.
В отговора с вх. № 16853/26.02.2020
г.
въззиваемият В.П. оспорва горепосочената въззивна жалба като неоснователна.
Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част,
съответстващо на събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
такова следва да се потвърди.
В проведеното открито съдебно
заседание Т.Т., редовно
призована, явява се лично, като
чрез адв. Б.Б. поддържа въззивната жалба и моли
за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на
производството. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
В.П., редовно
призована за същото съдебно заседание, явява се лично, като чрез адв. Д.П. поддържа въззивната си жалба, оспорва
тази на насрещната страна и моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр.
д. № 410 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен
осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД от Т.Т. против В.П. за осъждане на ответника да
заплати на ишеца сумата в размер на 20000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
унижение, уронване на престижа, влошаване на физическото и психологичното
здраве и невъзможност за редовно полагане на труд, в резултат на извършено
престъпление от ответника – публична клевета чрез предаването „Съдебен
спор“ по Нова телевизия, на дата 24.12.2016г., чрез приписване на престъпления – кражба, унищожаване и повреждане на чуждо имущество и нанасяне на
лека телесна повреда – за които ответникът
е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 53/21.02.2018 г.
постановено по Н.Ч.Х.Д.
№ 2783/2017 г. по описа
на РС-Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието – 24.12.2016г. до погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че с
влязла в сила Присъда №53/21.02.2018г. по НЧХД №2783/2017г. на РС-Варна
ответникът е признат за виновен в това, че на 24.12.2016г.,
чрез предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия, е наклеветил публично ищеца, приписвайки му престъпленията
унищожаване и повреждане на чуждо имущество и нанасяне на лека телесна повреда.
Твърди още, че след самото излъчване на предаването, което ищецът гледал лично
и с познати, последният се разстроил много и започнал да получава обаждания от
близки и познати дали изложеното в предаването е вярно. В резултат на всичко това
той почувствал унижение, като освен това се влошило рязко физическото и
психологичното му здраве. Отделно с оглед на последното не можел и да работи
пълноценно, което се отразило на доходите му и на общото му състояние. По тези
причини претендира обезщетение за претърпените от престъплението неимуществни
вреди в заявения размер.
В срока по
чл.131 от ГПК
ответникът е оспорил предявения иск с доводите, че към деня на престъплението
не е бил вменяем и годен да носи наказателна и респ. деликтна отговорност.
Оспорва също вредите и причинната им връзка. Още
счита размера на иска за прекомерен и несправедлив. Моли за отхвърляне.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният
акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
В конкретния случай, фактическата обстановка
по делото е установена по несъмнен начин от първата инстанция. Оплакванията за необоснованост на акта,
наведени от въззивника Т., са бланкетни, доколкото не се сочи кои факти са
установени в противоречие със събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Отделно, въззиникът В.П. не оспорва
установената фактическа обстановка, поради което същата не подлежи на
самостоятелно изследване от въззивния съд.
Предмет
на оспорване в исковото производство, който с оглед въведните основания за
обжалване на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, е поставен на
разглеждане и във въззивното производство, е размерът на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, с оглед характера, степента, интензитета и
продължителността на процесните болки и страдания, както и другите конкретни
данни по делото.
Предявеният
иск намира правното си основание в нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
За
да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване следните
елементи от фактическия състав: 1.) деяние /действие или бездействие/; 2.)
противоправност на деянието; 3.) вреда; 4.) нейния размер; 5.) причинната
връзка между противоправното деяние и вредата, като вината на причинителя се
предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От
представената присъда № 53/21.02.2018 г., постановена по н.ч.х.д. № 2783 по
описа за 2017 г. на РС-Варна е видно, че ответникът е признат за виновен в
това, че на 24.12.2016 г. в гр. София в предаването „Съдебен спор“ публично е
приписал престъпления на ищеца, а именно кражби, унищожаване и повреждане,
причиняване на лека телесна повреда, като клеветата е разпространена чрез
електронната медия Нова Телевизия – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал .1,
т. 1 и т. 2 врл. чл. 147, ал. 1 от НК, като ответникът за извършеното деяние е
освободен от наказателна отговорност по чл. 78А от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200.00 лева. Т.е. деянието,
противоправността му и вината на ответника се установяват по несъмнен начин от
приобщената присъда.
Не
се спори между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства – медицинска документация и от заключението на вещите лица по
назначената комплексна СМПЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно, обективно,
компетентно изготвени и неоспорено от страните, че в резултат от процесното
противоправно деяние на ищеца са му причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в неблагоприятни психически, емоционални и физически преживявания.
Отделно,
липсва спор и за наличието на причинно-следствена връзка между описаните
по-горе неимуществени вреди и противоправното деяние на делинквента, което се
установява по несъмнен начин и от заключението на вещите лица по назначената
комплексна СМПЕ. Същите поддържат, че горепосоченото здравословно състояние на
ищеца може да е последица от процесния деликт, доколкото същият е предизвикал
значим стрес, който от своя страна се е трансформирал в психотравма –
разстройство в адаптацията – генерилизирана тревожност.
Справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД,
на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен
еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата
цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не
по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да
компенсира вредите.
Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. - в този смисъл
е задължителната тълкувателна практика на ВС, на която се позовават и двете
страни, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се
обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на
обезщетението.
При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически
условия на живот.
Предвид
конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните конкретни обстоятелства, а именно:
От заключението по комплексната СМПЕ се установява, че деликтът е
предизвикал у пострадалата силен и значителен стрес. Стресът е провокирал сериозни промени в психичното ѝ състояние. Довел е до разстройство в
адаптацията – генерализирана тревожност, което психично разстройство създава
психологичен дискомфорт при ежедневното функциониране на ищеца. Оказал е влияние и върху симптомите на съществуващите хронични телесни заболявания – силно повишаване на пулс, на артериално
налягане, кръвна захар и други.
Довел е до депресивни състояния с хроничен
характер, налагащи постоянно лечение и в крайна сметка – до непреодоляна и
досега психотравма, въпреки положените усилия, видно от медицинската
документация, приобщена по делото на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК.
От
показанията на свид. О. К.-К., на които съдът дава вяра, доколкото същите са
последователни, вътрешнонепротиворечиви, логични и в съответствие с останалата
доказателствена съвкупност, се установява, че в продължение на около три месеца
след 24.12.2016 г. ищецът се лекувал с инсулин, тъй като е бил болен от захарен
диабет. Показанията в тази част са в унисон със заключението по комплексната
СПМЕ, имайки предвид становището на вещите лица, че причиненият стрес се явява
рисков фактор при диабета, хипотиреодизмът и хипертоничната болест, като
влиянието му може да се обективизира със съответните промени в стойностите на
показателите на артериалното налягане, сърдечната честота, нивата на отделните
хормони свързани с ендокринните страдания и др. От гласните доказателства се установява още, че през този
период ищецът се е затворил у тях и не е посещавал работното си място, имайки
предвид, че е било невъзможно да лекува своите пациенти, които са деца, при
положение, че самият той е бил в емоционален, психически и физиологичен
дискомфорт, като се страхувал и от това да не посетят репортери на Нова ТВ и
работното му място. Ищецът е изпаднал в тежка депресия, като е започнал да
посещава психиатър и да се лекува с андидепресанти, което е продължило и в хода
на първоинстанционното производство.
Следва
да се отбележи, че при определяне размера на обезщетението съдът съобрази и
обстоятелството, че ищецът е лекар с придобити три специалности – педиатрия,
детска неврология и инфекциозни болести. В конкретния случай клеветата е
нанесена публично, като приписаните престъпления от своя страна са три –
кражба, унищожаване и повреждане на чуждо имущество и лека телесна повреда.
Клеветата е разпространена посредством телевизионното предаване „Съдебен спор“,
излъчвано по Нова ТВ. Ноторно известно е, че действията в цитираното предаване
се развиват в съдебна зала, с участие на съдебния състав, страните и техните
служебни процесуални представители, като в залата присъства и публика, която в
края на предаването заема съответната страна чрез гласуване. Т. е. естеството
на самото предаване е такова, че вероятността да създаде погрешна представа за
личността на ищеца в съзнанието на останалите членове на обществото е над
обичайното, тъй като макар и самото съдебно производство да се развива като
телевизионно предаване и да не е реално, то е твърде близо до един истински съдебен
процес. Именно заради това съдът напълно кредитира показанията на свид. Олга
Кирякова-Киркова в частта, в която същата излага, че много от колегите и
пациентите се обаждали да питат дали в действителност ищецът е осъществил
съставите на приписаните нему престъпления, което неминуемо се е отразило
неблагоприятно на престижа и доброто име на ищеца като личност и лекар-специалист
в горепосочените области. Самата клевета е престъпление против честта и доброто
име на другиго. Имайки предвид, че същата е разгласена публично чрез
телевизионно предаване, излъчвано по един от най-гледаните телевизионни канали
в България, то неминуемо е засегната оценката, която обществото поставя на
ищеца като човек и лекар-специалист.
Въззивният съд съобрази и годините на пострадалата – 63 г. /59 г. към
датата на деликта, като напредналата възраст обуславя
по-нискния праг на търпимост към физическите болки
и страдания.
Отделно, по-доброто
общо физическо и психическо здраве е от особена важност на тези
години, като се има предвид и обстоятелството, че пациентите на
ищеца са деца, нуждаещи се от по-специално внимание.
Следва да се съобрази и датата на осъществяване на деянието. Телевизионното предаване е
излъчено на 24.12.2016 г., т. е. на Бъдни вечер, което обуславя извода, че
противоправното деяние е било възприето от широк кръг хора, имайки предвид
значението на празника за християнския свят. В тази част съдът на основание чл.
272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
При
съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
съществуващите обществено-икономически условия в страната, въззивният съд
намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 12000.00
лева.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност на ответника по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като липсват данни дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е
заплатена изцяло на пострадалото лице.
Осъдителният иск е основателен до
размера на 12000.00 лева и като такъв следва да бъде уважен. Основателността на
главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното вземане за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 24.12.2016 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради
съвпадащ резултат от разглеждане на делото по същество, въззивният съд не може
да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При
този изход от делото, претенцията на двете страни за присъждане на
съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото производство следва се
остави без уважение, доколкото са направени по повод неоснователни въззивни
жалби.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
124/09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за 2019 г. на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от
съобщение при условие, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: