МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 83 от 25.10.2017 г. по НОХД № 109/2017 г.
Обвинението против подс.Х.Н.Л. ***
е за престъпление по чл. 343 в ал. 2,
вр. с ал. 1 от НК.
В с.з.
представителят на ТРП поддържа
обвинението, като предлага наказанието да бъде определено при условията на чл.
55 ал. 1 т. 2 б”б” от НК, във вр. с чл. 42 а ал. 1 т. 1,2 и 6 от НК, а именно:
пробация с пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с
периодичност два пъти седмично и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца и безвъзмезден
труд в полза на обществото – 100 часа в рамките на една година.
Подсъдимият
Х.Л. се явява лично в с.з., не оспорва
обвинението, признава се за виновен, като моли съда за налагане на по-леко
наказание.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На
14.11.2011 г. свидетелите Г. и Г. *** изпълнявайки служебните си задължения
около 10.40 часа, в Тополовград, до ресторант „Биляна” са спрели за проверка,
лек автомобил марка „Мицубши Колт”с рег № ******** управляван от подсъдимия.
При проверката подс.Л. не е представил СУМПС.
От извършената
справка в сектор КАТ – ОД МВР – Хасково се установило, че към дата 14.11.2011
г. подсъдимият е бил неправоспособен водач, тъй като същият не притежава СУМПС.
За установеното св.Г. е съставил на подс.Л. АУАН бланков № 521696, който акт
подсъдимият подписал без възражения.
От извършена
допълнителна справка се установило, че подс.Л. управлявал МПС след като е бил
наказан с НП № 4653 от 21.01.2011 г. на ОДМВР – Хасково за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление.
От приложената
към делото справка за съдимост е видно, че към момента на извършване на
деянието подс.Л. е осъждан за престъпления от общ характер
Така изложената
фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства по делото,
така и от гласните такива.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Подс. Х.Н.Л. е осъществил
престъпния състав на чл. 343 в ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. От обективна страна е установено, че на 14.11.2011 год., около 10.40 часа в
гр.Тополовград, по път ІІ-76, до ресторант „Биляна”, управлява моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мицубиши Колт” с рег.№ ********, собственост на
Н.И.Ж. от гр.****** в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, след като е бил наказан с НП № 4653/21.01.2011 г. на ОДМВР –
Хасково, влязло в законна сила на 27.10.2011 г.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществената му опасност и обществено-опасните му последици и е целял
настъпването на последните.
При
определяне наказанието в конкретния случай съдът се разпореди с разпоредбата на
чл.2 ал.2 от НК, тъй като от извършване на деянието от подсъдимия до момента на
постановяване на присъдата са последвали различни закони и следва съдът да
приложи най-благоприятния за дееца, а най-благоприятният за ищеца се явява
текста на чл.343в, ал.2, вр.ал.1 в редакцията му действаща към момента на
извършване на деянието, преди изменението в ДВ бр.74 от 2015 г., където не е
предвиден минимум на наказанието „лишаване от свобода” и не се предвижда
кумулативно наказание глоба наред с наказанието „лишаване от свобода”.
При индивидуализацията и размера
на наказанието съдът се съобрази със следното – сравнително ниската степен на
обществена опасност на деянието, самопризнанията му и съдействието му за
разкриване на обективната истина по делото, незначителността на вредните
последици и макар, че същият е осъждан прие наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, а също така, че и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко, на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “б”
от НК замени наказанието “лишаване от свобода” с “пробация”. Съдът определи
пробационни мерки по чл. 42 а, ал. 2 , т. 1, 2 и 6 от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес” с
периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, и
„безвъзмезден труд в полза на обществото” – 100 часа в рамките на една година. Съдът
определи продължителността на мерките в минималния размер при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът
намира, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и
възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
02.11.2017
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: