РЕШЕНИЕ
№ 2097
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
в присъствието на прокурора Т. П.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело №
20241100101672 по описа за 2024 година
Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез
Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията.
Ф. Ю. А. прави искане за връщане на детето му А. Ф. Ю., родено на
********* г. в държавата на обичайното му местопребИ.ване– Австрия.
Твърди се, че детето е родено на горепосочената дата в гр. Разград, по време
на брака на Ф. Ю. А. и В. Д. А.- родители на детето. От 2021 г. А. Ф. Ю. и
родителите му са живеели в Австрия, където детето е посещавало детска
градина. Детето е доведено в България от майка си на 03.07.2023 г., без
знанието на молителя. Молителят твърди, че на 02.07.2023 г. е бил заедно със
сина и съпругата си през целия ден и тя не го е уведомила за намерението си
да пътува с детето за България. Молителят е разбрал за заминаването им от
общи познати, след като се е върнал от работа. Бил е изненадан от
заминаването на съпругата си, тъй като между двамата не е имало спорове и
караници. Майката е споменавала, че не й харесва в Австрия и предпочита да
е в България, но никога не е изразявала намерението си да се върне да живее с
1
детето в България. Молителят не е давал съгласието си да бъде променяно
обичайното местопребИ.ване на детето в България. Молителят е подал молба
по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца пред австрийския централен орган с искане да бъде
стартирана процедура за връщане на малолетното дете в държавата по
обичайното му местопребИ.ване- Австрия, постъпила в Министерство на
правосъдието на Република България на 23.10.2023 г. Поддържа се, че детето
е имало обичайно местопребИ.ване в Австрия. Изложено е, че майката е
прехвърлила детето от Австрия и го е задържала в България. Твърди се също,
че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на
детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване на молбата за
връщане не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско
отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне и задържане,
извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на
молителя, произтичащо от приложимото в случая австрийско
законодателство. Молителят иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр.
с чл. 8 от Хагската конвенция. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък.
Ответницата В. Д. А. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна.
Детето не е имало обичайно местопребИ.ване в Австрия- живяло е две години
в България, година и половина- в Австрия, и повече от 10 месеца живее в
България. Обосновава наличието на изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“
от Хагската конвенция. Моли за присъждане на разноски по представен
списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли съда да остави
молбата без уважение, като неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете А. Ф. Ю.,
родено на ********* г. по реда на Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от
възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
2
детето да е имало постоянно местопребИ.ване в Република Австрия; 2)
детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република
България в нарушение на установените в Република Австрия правила за
упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за
връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето
или задържането на детето в Република България; 4) бащата да е упражнявал
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането;
5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето
в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се
противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на
зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
В настоящия случай молителя и ответницата са родители на А. Ф. Ю.,
роден на ********* г. - видно от представеното заверено копие на
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№0113/27.03.2019 г. на населено място гр. Разград, община Разград, област
Разград, приложено по делото и от служебно извършената от съда справка
Пълни данни от НБД Население на А. Ф. Ю. .
Детето А. Ф. Ю. е имало обичайно местопребИ.ване в Австрия от 2021
г. до 03.07.2023 г., където е посещавал детска градина и е имал
социалноосигурителен номер, въз основа на което е ползвал първична
педиатрична помощ. Тези обстоятелства се установяват със събраните по
делото писмени доказателства – потвърждение за посещение на детска
градина, епикриза от 05.12.2023 г., както и с гласните доказателства-
показанията на свидетелите и на двете страни.
Безспорно е, че детето понастоящем живее с майка си в гр. Исперих, ул.
********, като бащата не е дал съгласие за прехвърлянето и задържането на
3
детето в Република България, нито впоследствие е приел това прехвърляне.
Напротив- бащата се противопоставя на прехвърлянето и задържането на
детето в България, което противопоставяне е обективирано в подаване на
искане за дело по попечителство в Районен съд Инере Щадт Виена- листи
154-156 от делото и подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция.
Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, прехвърлянето или задържането
на дете се счита за незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и
поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на
държавата, в която детето е имало обичайно местопребИ.ване непосредствено
преди прехвърлянето или задържането му.
Детето е прехвърлено и задържано от неговата майка в Република
България в нарушение на установените в Австрия правила за упражняване на
родителските права.
По делото липсва писмено съгласие на молителя детето му А. Ф. Ю. да
установи обичайно местопребИ.ване на територията на Република България и
няма решение, постановено от компетентен австрийски съд, овластяващо
ответницата еднолично да променя обичайното местопребИ.ване на детето.
Не се установи по делото и с гласните доказателства /дори и с показанията на
свидетелите на ответницата/ съгласие на бащата на детето А. да се премести
да живее в Р. България с майка си.
Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 09.02.2024 г., т. е.-
преди да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето,
прехвърлено на 03.07.2023 г.
Бащата е упражнявал ефективно родителските права по време на
прехвърлянето. Детето реално е живяло с молителя, който се е грижил за
отглеждането и възпитанието му- свидетелските показания на Ф. С. и на Б.С.,
които имат преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, които
установяват, а относно съвместното живеене на молителя с детето- и
показанията на свидетелите и на ответницата. Това обстоятелство не се
оспорва и от ответницата- при изслушването й от съда същата каза, че
„бащата е помагал за детето, че двамата родители равностойно са издържали
А.“. Не се установи и бащата да е бил лишен от родителски права или те да са
4
били ограничени, нито се установи те да са били предоставени на майката по
съответния ред.
Съдът, съобразявайки представените по делото доказателства относно
правната уредба в Австрия на отношенията между родители и деца- Общ
граждански кодекс, намира, че бащата е упражнявал ефективно родителските
права по отношение на детето, съвместно с майката- чл. 177, ал. 1 от Кодекса.
В упражняването на родителските права несъмнено се включва и правото да
определя местопребИ.ването на детето А. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската
конвенция) и чл. 162, ал. 1 от Общ граждански кодекс. Съгласно чл. 162, ал. 3
от Общ граждански кодекс ако не е определено в чие домакинство трябва
главно да се полагат грижи за детето, местоживеенето на детето може да се
премести в чужбина само със съгласието на двамата родители или с
одобрението на съда.
В случай, че не е било извършено задържането, бащата би упражнявал
родителските права също ефективно, защото има правото (и задължението) да
живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото
отглеждане и възпитание.
Съдът не намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. ”б”
от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го
изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави
в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин. Изключението, уредено в чл.
13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните
неизчерпателно изброени примери: трайни социални и военни конфликти в
държавата на произход; осъществено физическо (вкл. сексуално) и
психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител;
изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в
държавата на обичайното местопребИ.ване на детето не може ефективно да
упражнява родителските права– той обективно е лишен от възможност за
полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване,
вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и
други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да
се грижи за детето под друга форма – дори и с помощта на други
подпомагащи органи.
Опасността за детето винаги трябва да бъде актуална – тя не трябва да
5
бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на събитията. Във всеки
случай, обаче, за целите на Хагската конвенция е ирелевантно
обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето, може да му
предложи по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото
другия родител- което дори не се установи да е налице в настоящия случай,
тъй като съдът в настоящото производство не следва да се произнася относно
правото на упражняване на родителските права (чл. 19 от Хагската
конвенция). За да се приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, не е
достатъчно да се установи опасност от отделяне на детето от родителя, който
го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да се възползва
от собственото си противоправно поведение, което сам е осъществил чрез
отвличането.
В настоящия случай със събраните доказателства не се установи, че
поведението на бащата застрашава живота и здравето на детето.
Следователно, липсват каквито и да било обстоятелства – от кръга на
посочените по-горе неизчерпателно изброени или други, въз основа на които
може да се направи извод, че е налице сериозна опасност връщането на
детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или
да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв друг начин. Не се
установи, че в държавата по обичайното местопребИ.ване на детето -Австрия,
то да е отглеждано в условията на враждебна семейна среда, да е било жертва
на психически или физически тормоз, осъществен от неговия баща, бащата
да злоупотребява с алкохол или да страда от заболяване или алкохолизъм,
вследствие на което не може да се грижи за детето. Информация за такИ.
обстоятелства не е предоставена нито от централния орган, нито от друг
компетентен орган по обичайното местопребИ.ване на детето, в съответствие
с изискването на чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция. Относно твърдяното от
ответницата домашно физическо, психическо и емоционално насилие от
страна на бащата по отношение на нея, извършено в присъствието на детето-
за същото липсва каквато и да е конкретика за такИ. актове, а още по- малко-
са ангажирани годни доказателства. Гласните доказателства- свидетелските
показания на свидетелите на ответницата, които свидетели не са възприели
пряко обстоятелствата, за които дават показания, а пресъздават казаното им
от ответницата, не могат да послужат в посока доказване извършване на
насилие от страна на молителя спрямо ответницата, още по-малко- в
присъствие на детето. Съдът ги счита дадени в полза на ответницата, от
заинтересовани свидетели, във вреда на молителя във връзка с родителския
му капацитет- че не полага грижи за детето- връща се късно и поведението на
бащата застрашава психичното и емоционалното правилно развитие на
детето: „Като се прибере късно вечер /бащата/, са се карали и са започвали
проблемите“/св. Х./; „После, като се върна дъщеря ми /ответницата/ ми каза
какво е ставало там…имало е разправия, заедно с физически и психически
тормоз, казал й е на дъщеря ми, дори че ще я убие и зарови и никой няма да я
намери“- св. Д. Х..
Съдът следва да изтъкне също така, че всички спорове относно
упражняването на родителските права по отношение на детето А. Ф. Ю.,
6
както и относно промяната на неговото местоживеене, трябва да се решават
съвместно от родителите му или по съдебен ред от компетентния съд по
родителската отговорност, а не самоволно, едностранно от единия родител
(майката), дори и когато тя има субективната увереност, че е станала по-
пригодният родител. Нещо повече – дългото отсъствие на единия родител
(бащата) от живота на детето вследствие на процесното отвличане ще
прекъсне емоционалната и доверителна връзка на детето с бащата, което не е
в негов интерес. Обстоятелството, че работата на бащата изисква отсъствие
през деня е такова, касаещо въпросите относно родителската отговорност,
която не е предмет на настоящото дело, като следва да се отчете и факта, че
непосредствено преди отвличането на детето и задържането му в Р. България,
майката на детето също е работила, без наличие на данни за работното й
време и естеството на работата ѝ.
Предвид така изложеното, съдът разпорежда връщане на детето А. в
държавата по обичайното му местопребИ.ване –Австрия.
При този изход на делото, основателно е искането на молителя за
присъждане на деловодни разноски. В настоящия случай заплатеното
адвокатско възнаграждение за адвоката на молителя по делото е в размер на
2028 лв. Направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
счита за неоснователно. Делата по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца с оглед на тяхната специфика
се характеризират с правна и фактическа сложност, а настоящият случай не е
изключение от това правило, като размерът на адвокатското възнаграждение
на молителя съответства на извършените от адвоката действия- участие в две
съдебни заседания и изготвяне на писмена защита. На молителя следва да му
бъдат присъдени и разноски в размер на 25 лв. (платена държавна такса.
Искането на ответницата за присъждане на разноски, като неоснователно,
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕТЕТО А. Ф. Ю., родено на
********* г., ЕГН********** в държавата по обичайното му
местопребИ.ване – Австрия, по молбата на Ф. Ю. А., ЕГН********** срещу
7
В. Д. А., ЕГН**********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН********** да заплати на Ф. Ю. А.,
ЕГН********** сума в размер на 2053 лв.-разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. А., ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8