Р Е Ш Е Н И
Е № 427
гр.Видин, 09.08.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2437 по описа за
2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, ЕИК *********, с която против Л.Д.Ц. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Твърди се, че на 08.06.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между ищеца като кредитор и ответника като
длъжник.
Договорът е сключен при
следните параметри:
- Сума на кредита: 1000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 61.82
лв.;
- Падеж на вноската: десети
ден от месеца;
- Годишен процент на разходите
(ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент:
41.17 %;
- Лихвен процент на ден:
0.11%;
- Общо задължение по кредита: 1483.68 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 1200.48 лв.;
- Размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги: 50.02 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 2684.16
лв.;
- Общ размер на вноска: 111.84
лв.;
- Дата на погасяване: 10-ти ден
от месеца.
Излага се, че съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си
под клаузите на този Договор за потребителски кредит и Общите условия.
Поддържа се, че съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценява доколко предлагания Договор
за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Сочи се, че ищецът „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като на 12.06.2017г. превел парична сума в размер на 1000.00 лв. по посочена от
ответника Л.Д.Ц. банкова сметка (***: 270РМ\Л/Р171630026, с дата 12.06.2017г.).
Твърди се, че от своя страна
ответникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 111.84 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
Излага се, че предвид
фактът, че ответникът Л.Ц. не е изпълнявала точно поетите с договора задължения
и е направила само три пълни погасителни вноски, последната, от които с дата
13.09.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит на
09.01.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
Сочи се, че на 11.01.2018г.
на Л.Д.Ц. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което тя е
уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
Поддържа се, че съгласно
уговореното в Общите условия при прекратяването на Договора за потребителски
кредит на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и
непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен
пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Твърди се, че към настоящия
момент размерът на погасеното от ответника Л.Д.Ц. задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** е в общ размер на 335.71 лева. С плащанията
си ответникът е погасил част от номинала по заема в размер на 335.52 лева.
Сумата от 0.19 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на
основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно,
изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Излага се, че в настоящето
производство ищецът се отказва да търси претендираните с подаденото заявление
лихви за забава в размер на 11.90 лева (единадесет лева и деветдесет стотинки),
поради липса на материален интерес. Претендира се само законна лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Сочи, се че към датата на
депозиране на исковата молба ответникът Л.Д.Ц. дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД сума в размер на 2348.64
лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********.
Твърди се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 1113/2018 г. по описа на ВРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2348.64 лева,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и
направените разноски.
От ответника, чрез
назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и
размер. Навежда
конкретни съображения, че длъжникът не е уведомен за обявяването на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит,включително
претендира нищожността на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите
нрави,както и на клаузата за дължими
суми по закупен пакет за допълнителни услуги.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1113/2018 г. по описа
на РС - Видин.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от
страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 1113/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 14.05.2018 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 848/14.05.2018 г. за сумите от: 2348.64 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
вземането на 08.05.2018г. до окончателното му изплащане, 11.90 лева лихва
за забава за периода от изпадане на длъжника в забава на 11.09.2017 г. до
прекратяване на договора на 09.01.2018 г., 30.00 лева такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода 11.09.2017г.- 09.01.2018г., както и разноски в размер на 47.81 лева-държавна такса и 65.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си.
В посочения срок заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си и същият е предмет на настоящото
производство.
На 08.06.2017 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на
потребителски кредит – Профи кредит Стандарт в размер от 1000 лв.,
срок на издължаване - 24 месеца, размер на месечна вноска 111.84 лв. и
дата на погасяване 10-ти ден от месеца. На същата дата е подписана от ответника и декларация във
връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
На 08.06.2017
г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 30205007838, по силата на който е предоставена в полза на
ответника сумата в размер от 1000.00 лв. Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по
кредита 61.82 лв., ГПР – 49.89% и годишен лихвен процент 41.17%. Общата дължима сума по
кредита се сочи да е в размер от 1483.68 лв. Избран е и пакет от
допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 1200.48 лв., платимо на вноски от по 50.02 лв. месечно. Отразено е, че
общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения
договор за потребителски кредит и споразумение е 2684.16 лв, като размерът на
месечната погасителна вноска е 111.84 лв., а падежът й е до 10-тия ден от
месеца. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към
настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във
формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за
преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на
ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна
информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и
споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия.
Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и
подписан от страните погасителен план.
От приетото като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по
сметка към Договор за потребителски кредит № 30205007838 е видно, че ответницата към 10.09.2017 г. е заплатила по кредита и споразумението обща сума в размер от 335.71 лв. След приспадане на платените суми в счетоводството на ищцовото
дружество е отразено, че дължи обща сума в размер от 2348.64 лв. –
задължения по договор за кредит и пакет от допълнителни услуги. Последното
плащане на ответника е от 10.09.2017 г.
Фактът на извършените плащания
по договора в общ размер от 335.71 лева се признава и в исковата молба.
Представено е уведомително писмо
от ищеца, адресирано до ответника, с което ищецът го уведомява, че поради
нарушение на задълженията му по договора, последният се прекратява едностранно,
считано от 09.01.2018 г., както и се обявява предсрочна изискуемост на
непогасената част от задължението в размер на 2348.64 лева и лихви за забава – 11.90
лева.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Вземанията на ищеца се основават
на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД.
Не се спори, че договорът
поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал
.
Предмет на установяване в
настоящото производство е съществуване на задължение на ответника да върне
дължими от него суми по Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ **********/08.06.2017 г. и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги във връзка със същия кредит.
Съдът счита, че между ищеца и
ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по
чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са изброени
реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от
закона, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице. Част от
установените в чл. 11 ал. 1 от ЗПК реквизити са името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора /т. 4/ и подписи на страните /т. 27/. В случая тези реквизити са
спазени, като няма изрично изискване да се доказва представителната власт на
физическото лице – служител на ищеца, което е подписало договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по- голяма
част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност
на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод
съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, съдът намира, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал.
1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е
посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както
и годишния лихвен процент. В т. 5 от Общите условия е дадена обща формулировка
относно „първоначалното“ изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче яснота
относно методиката на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР от 49.89%/. Не е ясно какво
„първоначално“ изчисление се има предвид, което предполага и „последващо“
такова. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора.
С оглед гореизложеното, съдът
счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по
договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/.
Ето защо, съдът счита, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22
във вр. с чл. 11 ал. 1,
т. 10 от ЗПК и
поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Установи се, че в договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1200.48 лева. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също не
отговаря на изискванията на закона.
Съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно ал. 4, видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В случая в процесния
договор не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 08.06.2017 г., са изброени по вид услугите,
които може да ползва потребителят. От използваната формулировка в
споразумението обаче се налага извод, че по т. 1 става въпрос за действия по
усвояване на кредита, по т. 2, т. 3 и т. 4 няма предоставена услуга, а само
възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително цена за
услуга, която не е предоставена, нито е ясно дали ще бъде предоставена, а по т.
5 също става въпрос за бъдеща услуга – по евентуално бъдещо кредитиране на
потребителя. При тълкуване на целия текст на споразумението следва извода, че
уговорените „услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита или са
относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново кредитиране/.
Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни „услуги“ е в
нарушение на чл. 10а ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и се явява нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми.
По изложените съображения и на
основание чл. 23 от ЗПК, ответникът дължи връщане единствено на главницата по
сключения договор за потребителски кредит, която в случая следва да се формира
единствено от реално предадената на
длъжника сума,като същата видно от приложеното платежно нареждане е в размер на 1000 лева. С оглед данните ,че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 335.52 лева, то съдът приема, че остава дължима
единствено сумата от 664.48 лева/главница/.
В тази връзка исковата претенция
следва да бъде уважена за посочената сума,като в останалата си част следва да се отхвърли,при посочените
по-горе основания.
С оглед изложеното и обстоятелството,че възраженията за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва като противоречаща
на добрите нрави,както и на клаузата за
дължими суми по закупен пакет за допълнителни услуги,касаят суми извън
главницата,същите не се следва да се обсъждат.
По отношение възражението
касаещо предсрочната изискуемост и твърдяната липса на уведомление съдът посочва
следното: -в чл. 12.3 от Договора
за потребителски кредит, страните са
уговорили, че при просрочване на една месечна вноска,с повече от 30 дни , договорът
се прекратява автоматично и настъпва предсрочна
изискуемост в целия му размер, , без да
е необходимо изпращане на уведомление от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
В случая обаче уведомяването е
наложително, тъй като за вземания по договор за потребителски кредит, какъвто е
настоящият, с клауза за предсрочна изискуемост и при неплащане на определени
вноски, като част от основанието на иска, изрично заявено в заповедно
производство по чл. 410 ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично,
а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и то преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което волеизявление
да е достигнало до длъжника.
Съгласно разясненията дадени в
т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
Това разрешение се следва и от трайната и последователна съдебна практика на
съдилищата в Република България, включително и по въпроса относно надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост свързана с кредитите предоставяни от
небанкови финансови институции. Ето защо обявяването пред длъжника, че
кредиторът ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми е необходим елемент за настъпване на предсрочната
изискуемост, както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК в заповедно производство, така и в случаите, когато се
иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
както и тогава, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред.
Това, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията
на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем. Заемодателят - ищец е финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и като такъв по занятие предоставя заеми със
собствени средства, но това не го поставя в привилегировано положение спрямо
други заемодатели, които предоставят средства, набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства ( напр. банки). Ето защо и същият не
може да се счита за освободен от задължението да обяви на длъжника, че счита
кредита за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в
привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в
заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва основание за
поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови
институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за
банкови кредити.
Срокът за изпълнение на
задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради
което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и
изявление на кредитора, че се е възползвал от това право да обяви задълженията
по кредита за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без
да уведомява длъжника, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил,
че упражнява това свое право. Това волеизявление следва също да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. Така предсрочната изискуемост на вземанията по
разглеждания договор за кредит не може да настъпи автоматично, въпреки
уговорката в същия, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да
е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
В случая обаче липсват данни за уведомяване на длъжника от
страна на кредитора/няма данни, че уведомителното писмо е достигнало до
длъжника/,като в тази връзка се налага
извод,че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Същевременно обаче в
производството същият се представлява от особен представител и следва да се
приеме,че уведомлението за изискуемостта е направено с исковата молба,като в
случая следва да се съобрази и факта,че в хода на производството е падежирана и
последната вноска по договора за кредит.
При това положение е приложимо ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС, според което е
допустимо предявения иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост
на вземане по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
С оглед изложеното предявеният положителен установителен иск
следва да бъде уважен за сумата от 664.48 лева, представляваща остатъчно
неизплатено задължение от главницата по процесния договор за кредит в размер от
1000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението-09.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като в
останалата част до пълния претендиран размер от 2348.64 лева,включващ и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Вземанията,фигуриращи в
издадената заповед по ч.гр.д.№1113/2018
г.,а именно за 11.90 лева, лихва за
забава за периода от изпадане на длъжника в забава на 11.09.2017 г. до
прекратяване на договора на 09.01.2018 г. и 30.00 лева такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за периода 11.09.2017г.- 09.01.2018г., не са претендирани
в исковото производство.
По тази причина,в частта на тези
вземания, издадената Заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена.
По разноските.
В исковото производство, ищецът е направил разноски за
внесена държавна такса в размер на 46.79 лева и 394.00 лв. за особен
представител, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение .
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят
разноски за платена държавна такса и особен представител , а именно сумата в общ размер от 124.86 лв..Възнаграждението
за юрисконсулт,с оглед предмета на делото и фактическата и
правна сложност, следва да се определи в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 47.81 лева за платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 65.00 лева.
С оглед изхода на спора по исковото производство на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство,съобразно уважената част на исковете, в общ размер от 31.36 лв..
Водим от горното ,Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Д.Ц. ***, ЕГН ********** вземането
на “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В за сумата от 664.48 лв.,представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 30205007838/08.06.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 08.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния претендиран
размер от 2348.64 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 848 от 14.05.2018 г., издадена по ч.гр.д. №
1113/2018 г. по описа на РС-Видин в частта й за вземанията за сумата от
11.90-представляваща законна лихва за забава за периода от 11.09.2017 г. до
09.01.2018 г. и за сумата от 30.00 лв.,
представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 11.09.2017
г. до 09.01.2018 г..
ОСЪЖДА
Л.Д.Ц. ***, ЕГН ********** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. В, сумата в общ размер от 31.36 лв., разноски по заповедното производство по ч.гр.д № 1113/2018 г. по описа
на РС-Видин за платена държавна такса,съобразно уважената част
на иск, както и юрисконсултско възнаграждение ,на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП, в размер на 65.00 лв.,като
отхвърля искането в останалата част до пълния размер.
ОСЪЖДА
Л.Д.Ц. ***, ЕГН ********** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. В, сумата в общ размер от 124.86 лв., представляваща разноските в исковото производство/ държавна такса и
възнаграждение на особен представител/ , съобразно уважената част от
иска, както
и сумата в размер от 100.00 лв.,представляваща
юрисконсултско възнаграждение , определено на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП ,като отхвърля искането в останалата част до пълния размер.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 1113/2018 г. по
описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: