Решение по дело №169/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 65/10.2.2020г.

 

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

                    Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 169, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 от АПК.

                   Образувано е по жалба на „К.Б.Б.-Комерс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.“Ю.“ №., представлявано от управителя К. Б. Б. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-26-0224562/ 15.01.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ресторант-бистро "Клептуза", находящ се в гр. В.., езеро Клептуза и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. С жалбата се иска отмяна на издадената заповед по съображения за незаконосъобразност. Изложени са твърдения за противоречие с материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея и в представени писмени бележки съображения.  В съдебно заседание се претендират разноските по производството.

                 Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. С. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

                   Оспорената заповед е съобщена на пълномощника на търговското дружество на 06.02.2019 г., а жалбата е постъпила в Административен съд Пазарджик на 08.02.2019 г.

                  Жалбата е подадена в законоустановения срок, пред надлежен съд и от надлежна страна, поради което е допустима.

                  Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

                  На 12.01.2019 г., в 16: 35 ч. инспектори по приходите в отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП извършили оперативна проверка на търговски обект – ресторант-бистро Клептуза, находящ се в гр. Велинград, езеро Клептуза, стопанисван и експлоатиран от търговското дружество жалбоподател, при която са установени отчетени продажби от въведеното, регистрирано и работещо в обекта фискално устройство модел ДAISY PERFEKT SK - L с ИН на ФУ DY355554 и ИН на ФП 36549908, без изградена дистанционна връзка на цитираното ФУ с НАП.

                В хода на проверката е генериран периодичен отчет от гореописаното устройство, като видно от същия за периода от 06.03.2018 г. до 11.01.2018 г. е регистриран  52 572 лв. оборот, за които отчети, ФУ не е изпращало информация към НАП.

               Към преписката са приложени данни за регистрирани ФУ, от където е видно, че устройството е регистрирано в обекта на 27.10.2017 г., както и справка за данни от Z  отчетите на ФУ от 01.01.2018 г. до 11.01.2019 г. При направена справка в ИС на НАП, модул "Фискални устройства", е установено, че наличното в обекта фискално устройство е регистрирано в НАП, като през периода от 06.03.2018 г. до 11.01.2019 г. наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети.

              Във връзка с констатираното нарушение началникът на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП издал оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка, с която с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ресторант-бистро "Клептуза", находящ се в гр. Велинград, езеро Клептуза и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. Според заповед № ЗЦУ – ОПР 16/ 17.05.2018 г., началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект" по чл. 186 ЗДДС. С оглед на това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Спазени са изискванията за форма на административния акт, като не се установяват допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила.

                По материалната законосъобразност на обжалваната заповед съдът намира следното:

               В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е лице, което като е задължено, използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Същият произтича от императивното правило на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., че "не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с  НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. "

              По силата на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Ал. 2 на същата разпоредба сочи, че данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал. Видно от констативната част на акта, тези условия са спазени.

От своя страна чл. 39, ал. 10 от същия подзаконов нормативен акт визира, че данъчният терминал служи за предаване на данните от него към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор.

              Към жалбата, въз основа на която е образувано делото, е приложен: Договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет № 00560/ 27.10.2017 г. на ЕКАФП с ИН на DY 355554 и индивидуален номер на модула ФП 36549908.

             Вещото лице по допусната по делото съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че се установява наличие на  информация за процесното фискално устройство, което е регистрирано в сървърите на НАП на 27.10.2017 г., 9:34 часа. От проверените данни не може да се даде категоричен отговор, дали процесното устройство, в периода от 06.03.2018 г. до 11.01.2019 г. е било изправно. В информационните масиви на НАП са налични данни за извършени продажби от това фискално устройство, което означава, че устройството е работело. За периода от 06.03.2018 г. до 11.01.2019 г. не са предавани и получавани данни за Z отчетите. Не може да се каже категорично дали е била налична дистанционна връзка през този период. Установява се, че всички Z отчети през процесния период са се генерирали в съответните дни, в които са осъществени продажбите, но са изпратени на 14.01.2019 г., в 10:57 часа. Получени са в сървърите на НАП на 14.01.2019 г. в 11:09 часа. Не може да се даде категоричен отговор за причините за евентуалната липса на дистанционна връзка. Причините може да произхождат, както от фискалното устройство, така и от мобилната връзка, сървърите на НАП.

             Разпитаният по делото свидетел, извършвал сервизно техническото обслужване на ФУ, е дал показния, че с тестовете които се правят, при наличие на работещ апарат, не е налице достъп до самата информация дали се предават данни в НАП. При сервизното обслужване може да се установи дали има комуникация с НАП, но не и дали данните се предават на НАП.

             Следователно налице е изградена дистанционна връзка на ФУ със сървърите на НАП, но за спорния период данните от т. нар. дневни финансови отчети с нулиране на ФУ за всеки ден на определен от НАП период, не са постъпвали в ИС на НАП. Това обстоятелство обаче не води до извод за нарушаване изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съответно не съставлява правопораждащ факт по приложената от ответника правна норма на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Възможно е да се касае до техническа неизправност на ФУ, която не е в резултат на бездействие и/или действие на адресата на акта и за която последният не е могъл да знае, а също и до недостатък в системата, получаваща съответните данни.

           Без оглед на изложеното, съобразно правилата на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. при нарушаване дистанционна връзка с НАП, респ. при невъзможност за изпращане на данни следва блокиране на ФУ /по аргумент от чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съответно Приложение № 1, раздел IIIб т. 1 Дистанционно връзка, б. "д"/, а такива доказателства по делото не са налични, при което положение очевидно е, че задълженото лице е нямало как да знае за възникналия проблем.

          При този анализ на писмените доказателства по делото се налага извод, че не се установява фактът на липса на изградена дистанционна връзка с НАП. Възприемайки извършено нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 2 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС като източник на правомощието му по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДДС, административният орган неправилно е подвел фактите от обективната действителност, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

             Съдържанието на разглежданата ПАМ и предпоставките за налагането и я определят като превантивна и преустановителна. Данните по делото препятстват обосноваване на извод, че оспорената заповед преследва такива цели при положение, че нарушение на соченото правило за поведение липсва, при което същата се превръща в санкция за фактически създало се положение, което стои извън волята на икономическия субект. Търговецът е генерирал съответните дневни финансови отчети и книгата за тях е водена редовно, но същите само не са изпратени в НАП. В случай, че междувременно е възникнал някакъв технически проблем и връзката е била прекъсната, това не може да се вмени във вина на търговеца, още повече, че връзката е двустранна и от страна на приходната администрация са можели да установят и отстранят проблема. Видно е, че дневните финансови отчети са налични и след като е констатирано при проверката издаването на фискални бонове, липса на разлики в касова наличност и редовно водене на книгите, не могат да бъдат споделени доводите за наличието на (неконкретизирани) важни държавни интереси от предварителното изпълнение на заповедта за запечатване на обекта. Отделно от това при констатациите за спазване изискването за издаване на фискални бонове при извършени плащания в брой, редовното водене на КДФО и съвпадението на данните от същите и оборота за периода от въвеждането на ФУ в експлоатация до момента на проверката, липсата на каквито и да било други нарушения на данъчното законодателство, не може да обоснове прилагането на разглежданата ПАМ. Налага се извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неправилно приложение на материалния закон и като такава подлежаща на отмяна.

               При този изход на спора основателно се явява искането на търговеца за присъждане на разноски в размер общо 570 лева, от които 50 лева платена държавна такса, 300 лева адвокатски хонорар, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 20 лева депозит за призоваване на свидетел.

             По изложените съображения съдът

 

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

 

             ОТМЕНЯ по жалба на „К.Б.Б.-Комерс“, със седалище и адрес на управление: гр. В.., ул.“Ю..“ №.., представлявано от управителя К. Б. Б.., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-26-0224562/ 15.01.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ресторант-бистро "Клептуза", находящ се в гр. В.., езеро Клептуза и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.

            ОСЪЖДА  НАП да заплати на К.Б.Б.-Комерс“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В.., ул.“Ю..“ №.., ЕИК ********* представлявано от управителя К. Б. Б.. сумата от 570 /петстотин и седемдесет/ лева разноски по производството.

 

           Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                                                    СЪДИЯ:/П/

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10481 ОТ 29.07.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ, ПЪРВО ОТД. ПО АДМ. Д. № 3993/2020 Г. - ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 6130/04.05.2020 г., подадена от Изпълнителния директор на НАП, чрез процесуален представител гл. юрк. Т.., срещу Решение № 65/10.02.2020 г. по адм. д. № 169/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 3993/2020 г. по описа на ВАС Първо отд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в седемдневен срок от съобщаването му. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 14311 ОТ 18.11.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ, ПЪРВО ОТД. ПО АДМ. Д. № 3993/20 Г. - ДОПЪЛВА Определение № 10481/29.07.2020 г. по адм. д. № 3993/2020 г. като постановява: ОСЪЖДА НАП да заплати на К.Б.Б. Комерс ЕООД гр. Велинград сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационно производство. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му.