№ 5601
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100508831 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 28.05.2024 г., гр.д. 40544/2023 г., СРС, 176 с-в отхвърля
предявения от Т. А. П. против „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимостта на сумата 83,48 лева – разноски по заповедно производство, за
която е издаден изпълнителен лист от 10.10.2019 г. въз основа на влязло в сила
Решение от 14.06.2018 г. по гр.д. № 13821/2017 г. по описа на СГС, II-г състав,
като осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Т. А. П.. Счита за
настъпили последиците на перемпция, т.к. в продължение на повече от 2
години не са извършвани изпълнителни действия и не са постъпвали суми от
запорираните вземания. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Топлофикация София“ ЕАД
1
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.
С влязло в сила решение от 14.06.2018 г., гр.д. № 13821/2017 г., СГС, II-г
с-в се осъжда настоящата ищца Т. А. П. да заплати на сегашния ответник по
иска „Топлофикация София“ ЕАД сумата 83,48 лв. - разноски за заповедно
производство. За вземането е издаден изпълнителен лист от 10.10.2019 г.,
присъединен към изп. д. 20188630402411, ЧСИ С.Х., рег. № 863 КЧСИ.
Изпълнителното производство по-рано е образувано по изпълнителен лист от
16.07.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.09.2015 г., гр. д. 56696/2015 г., СРС, 90 с-в и цитираното решение по гр. д.
№ 13821/2017 г., СГС, II-Г с-в относно вземания за стойност на топлинна
енергия.
От момента на влизане в сила на въззивното решение – 14.06.2018 г.
започва да тече нова 5-годишна погасителна давност съобразно чл. 111 ЗЗД.
Същата последователно е прекъсвана съгласно чл. 116 б. „в” и чл. 115 б. „ж”
ЗЗД чрез поискване от взискателя или извършване от ЧСИ на принудителни
изпълнителни действия. Такива са налагане на запори при връчване на
запорни съобщения на 01.11.2018 г. и 05.11.2018 г., а също налагане на
възбрани на 07.01.2019 г. и 22.03.2019 г. Относно процесното вземане за
разноски по изпълнителния лист от 10.10.2019 г. е подадена молба от
21.11.2019 г. за присъединяване към изпълнителното дело, с която не се правят
никакви искания за извършване на конкретен принудителен способ, поради
което същата не прекъсва давността. Не са представени доказателства, след
подаването й да са извършвани нови принудителни действия, нито да са
постъпвали плащания по сметка на ЧСИ. Според писмо изх. №
12879/05.11.2018 г. на „Сосиете Дженерал Експресбанк“ АД, към датата,
когато е наложен запора, длъжникът по изп. д. 2411/2018 г. няма наличност в
2
сметката си за неговото изпълнение. С писмо изх. № 17-10-
138372/1/10.11.2018 г., „Банка ДСК“ ЕАД уведомява ЧСИ, че по сметката на
длъжницата са наложени и други два запора и същите ще се изпълняват
според поредността им. В този смисъл, с изтичане на 2 години от последното
предприето изпълнително действие на 22.03.2019 г., настъпват последиците на
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следва да се има предвид, че всяко извършено плащане прекъсва
теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на
изпълнителния способ запор върху парично вземане. Според постановките на
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на
предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително
изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното
производство по право. Това прекратяване настъпва с изтичане на 2-годишен
преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, считано отново от последното
поискано или предприето валидно изпълнително действие. При прекратяване
на изпълнителното производство
поради перемпция нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В решение № 37/24.02.2021 г., гр.д. 1747/2020 г., ВКС, ІV г.о. се приема,
че перемпцията е без правно значение за давността. Тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй
като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече
от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички
други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
3
перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. (първоначална редакция от обн. ДВ. бр.28/24.03.2020 г.) за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Разпоредбата е прецизирана с § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр.
34/09.04.2020 г.), според който от сроковете, които подлежат на спиране,
отпадат другите срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, различни от давностните. Според § 13 от ПЗР към
ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) спрелите
срокове по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Предвид извършеното обнародване на 09.05.2020 г., спрените
срокове продължават да текат от 21.05.2020 г. Теченето им се счита за спряно
през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., вкл., за общо 69 дни.
В случая, подадената от взискателя на 21.11.2019 г. молба за
присъединяване събирането на процесното вземане за разноски към
образуваното изпълнително дело, не съдържа искане за извършване на
принудителни действия, нито такива впоследствие са извършвани, поради
което същата не прекъсва 5-годишния давностен срок за това вземане. Начало
на новия давностен срок поставя последното изпълнително действие от
22.03.2019 г. за налагане на възбрана и изтича 69 дни след 22.03.2024 г.,
поради което към сегашния момент вземането вече е погасено по давност. В
тази връзка, въззивният съд съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и
фактите, настъпили след предявяване на иска, а именно изтичане на давността
след приключване на устните състезания в първа инстанция. Основателен е
искът по чл. 439, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че вземането от 83,48
4
лева – разноски за заповедно производство не се дължи като погасено по
давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, но поради
новонастъпили обстоятелства. Първоинстанционното решение на основание
чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ГПК следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което искът бъде уважен.
Ищцата пред първа инстанция установява разноски от 50 лв. – д.т. и 500
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред въззивна – 25 лв. за
д.т., или общо 575 лв. за двете инстанции, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.05.2024 г., гр.д. 40544/2023 г., СРС, 176 с-в и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че
Т. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ул. **** не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата 83,48
лева – разноски за заповедно производство, за която е издаден изпълнителен
лист от 10.10.2019 г. въз основа на влязло в сила решение от 14.06.2018 г. по
гр.д. № 13821/2017 г., СГС, II-г с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б да заплати на Т. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ул. ****
сумата 575 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5