№ 88
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Ас. Б. Хр.
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601134 по описа за 2020 година
Съобразно изискванията на чл. 339 НПК,Софийският апелативен съд
намери следното:
С присъда от 16.06.2020г по НОХД № 668 по описа за 2017 г.,
Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Б.К. за ВИНОВЕН в
това, че:
В периода от 06.02.2006г. до 30.08.2007 г. в гр. Гоце Делчев без
съответно разрешение изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за
банките (ЗБ, отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона
за кредитните институции - ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007
г.), според който: „Сделките по ал.1, и 2, т. 3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък
„банкова дейност”, може да извършва само лице, което е получило
разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1
от Закона за кредитните институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според
който: „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от
БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1ал.1 от ЗБ
(отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което извършва
1
публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства
за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен
риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск.”, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични
кредити в български лева на четири различни лица срещу задължението на
същите да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва
върху тях, както следва:
На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева на Н. А. Б., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед
на посочената дата за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 9 000 /девет хиляди/ лева;
На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1 000 /хиляда/
лева на Ф. М. Ю., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от
същата дата за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;
На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева на Р. П. Х., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед
от същата дата за сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева и срещу задължението
да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна
лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева;
На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева на Р. Г. Б., ЕГН **********, срещу издаване на запис
на заповед от същата дата за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева и
срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/
лева, като от гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни
2
неправомерни доходи в общ размер на 52 200 /петдесет и две хиляди и двеста/
лева – като на основание чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1 пр.1 НК и чл.55,
ал.1, т.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия М. наказания "лишаване от
свобода" за срок от 2 /две/ години и „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/
лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така
определеното наказание“лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, във връзка и с чл.23,ал. 3 от НК е определено общо
наказание в размер на по-тежкото измежду наложеното на подсъдимия такова
по настоящото дело и по НОХД № 695/2015г. по описа на РС-Гоце Делчев, а
именно- лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години и глоба от 5000 /пет
хиляди/ лева.
На основание чл.25,ал. НК, във връзка с чл.66,ал.1 от НК изпълнението
на така определеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода в
размер на 2 /две/ години е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.53,ал.2,б.”б” от НК съдът отнел в полза на държавата
равностойността на придобитото от подсъдимия Б. К. М. чрез престъплението
по чл.252,ал. НК в размер на 52 200 лева, като е върнал на подсъдимия М.
иззетите с протоколи в хода на досъдебното производство веществени
доказателства.
Съдът е оправдал подсъдимия по обвинението за предоставени парични
кредити и получени неправомерни доходи, договорени под формата на лихви
на С. К. Р., Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч. и респективно- получен
неправомерен доход над посочената по-горе сума от 52 200 лева.
Така постановената присъда не е влязла в сила.
Преди да изтече срокът за атакуването на присъдата тя е била
протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград и
обжалвана от подсъдимия и неговият защитник, а след изготвяне на мотивите
на съда и допълнения към протеста и жалбата, които имат следното основно
3
съдържание:
Прокурорът намира присъдата за неправилна в частта й, с която
подсъдимият Б.М. е оправдан по предявеното му обвинение относно лицата -
Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч..Иска да бъде отменена в тази и част и
постановена друга осъдителна такава, с която подсъдимият М. бъде признат
за виновен за извършено от него престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, във
връзка с ал.1 пр. 1 от НК, за което е поддържано обвинение пред първа
инстанция и по отношение на деянието относногорепосочените лица.
В допълнението към протеста сочи, че е събран доказателствен
материал, който налага фактически изводи различни от възприетите от ОС –
Благоевград. По обвинението на М. за даване на паричен заем срещу лихва на
Т. е установено, че се касае за паричен заем договорен между двамата,видно
от показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство (виж. т. 4,
л.121 показания от 13.05.2010 г. от ДП,приобщени в хода на съдебното
следствие, както и показанията на лицето пред друг състав на съда от
27.04.2015 г. по НОХД № 361/ 2014 г. на ОС — Благоевград). С игнорирането
на посочените доказателствени източници решаващият съд е допуснал
нарушения в аналитично - оценъчната си дейност и необоснованост на
изводите си, които се явяват в противоречие на доказателствения материал.
Относно св. С. С., съдът е приел, че е бил кредитиран от подсъдимия
М., но не е приел заявеното от негопред друг състав на съда (протокол за
разпит на свидетеля по НОХД №361/ 2014 г. на БлОС) и по досъдебното
производство (протокол за разпит от 24.02.2010 г. том. 4, л. 106), че дадената
сума в размер на 120 лева допълнително в повече от кредита е лихва,
наречена възнаграждение за услугата от св. С.. Касателно св. С., решаващият
съдебен състав е допуснал игнориране, изопачено и превратно тълкуване на
доказателствени източници, което е довело и до порок в самата присъда и
изводите й — необоснованост и неправилност.
Относно св. А. не е взето предвид заявеното от на досъдебното
производство (т.4, л. 157), което изявление е приобщено по съответния
процесуален ред в хода на съдебното следствие. Не е обсъдено
противоречието в показанията пред състава на съда и тези на ДП.
По отношение на св. Ч. единственото противоречие в множеството
показания на този свидетел е, че същите са в противоречие с обясненията на
4
подсъдимия и неговите приятели. Но това не опровергава достоверността на
показанията на Ч., дадени и пред настоящия състав на съда и пред предишния
и отчасти и в хода на досъдебното производство. Ето защо прокурорът
намира, че същите неоснователно не са кредитирани, докато на съмнителните
и недостоверни показания на св.Д. и св.Г. е дадена вяра.
Въз основа на изложеното прокурорът твърди липсата на задълбочен и
цялостен анализ на доказателствата, което е рефлектирало и върху
доказателствено- оценъчната дейност на съда, изразила се в неправилен и
необоснован извод. Позовава се на Решение № 430 от 26.01.2016 г. на ВКС по
н. д. № 1454/2015 г., III н. о. НК, че: „За игнориране на едно или друго
доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без
внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е.
когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на
доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите
доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските
показания или обясненията на подсъдимия от гледна точка на пълнота,
изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа
последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като
са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица.“
Във въззивната жалба от адв. М.Х., защитник на подсъдимия М. е
посочено че в наказателното производство пред окръжния съд и при
постановяване на съдебен акт са допуснати нарушения на принципите на чл.
13, чл. 14 и чл. 107 от НПК за разкриване на обективната истина при
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и
внимателна проверка на всички доказателства. От фактическа страна по
делото не е установено по категоричен начин извършването по занятие на
банкови сделки и реализирането на неправомерни доходи от тях.
Никой от разпитаните от съда свидетели не е потвърдил да е бил
кредитиран по смисъла на ЗБ, респ. ЗКИ срещу възнаградителна лихва. От
показанията на свидетелите се установява, че отношенията между тях са били
лични, базирани на роднинска връзка или приятелство, а изолираните случаи
на предоставяне на пари в заем не са били свързани с договаряне, респ.
заплащане на лихва, т.е. не са били извършвани по занятие, тъй като не са
осигурявали приход за заемодателя.
5
Посочените нарушения обуславят неправилно приложение на
материалния закон и постановяване на осъдителен съдебен акт, въпреки
наличие на основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Предвид изложеното се иска от въззивния съд на основание чл. 336, ал.
1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова, с която да оправдае изцяло подсъдимия. Алтернативносе
отправя молба до апелативния съд да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първата инстанция поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът поддържа протеста по визираните в него основания.
Твърди, че присъдата е необоснована в оправдателната част. Моли за
постановяването на нова осъдителна присъда. По отношение на жалбата
прави искане да бъде оставена без уважение
Защитникът на подсъдимия изтъква, че присъдата е неправилна в
осъдителната част. Счита, че част от деянията са погасени по давност, а в
хода на съдебното дирене са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изтъква, че не е вършено публично набиране на
парични средства като елемент от състава на престъплението и по този
въпрос първоинстанционният съд не е взел становище. Така не е обсъден
поставения въпрос от защитата относно обективната страна на
престъплението.
В лична защита подсъдимият твърди, че е поддържа заявеното от
защитника му.
Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на
присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови присъда си Благоевградският окръжен съд е приел
следната фактическа обстановка:
6
Подсъдимият и св.С. са съседи и се познават от много години предвид и
далечните им роднински връзки. През м.юли 2007г. този свидетел следвало да
рефинансира заем и помолил подсъдимия, за когото знаел, че разполага с
парични средства, да му услужи със сумата от 3000 лева. Последният се
съгласил, но настоявал да се подпише запис на заповед, за да бъде обезпечен
относно връщане на сумата. Такъв бил подписан от св.С. на 23.07.2007г. /т.17,
л.69, справка нотариус Б./ за сумата от 5000 лева. След не повече от две
седмици св.С. върнал сумата от 3000 лева на подсъдимия, като му дал и 120
лева от благодарност за услугата /„за да се почерпи М.“/. В нито един момент
от разговорите помежду им не станало въпрос св.С. да заплати лихва на
подсъдимия върху дадената му в заем сума от 3000 лева.
През 2006 г. св.Н. Б. /л.36 съд. дело и л.171, т.4 от ДП/ се занимавал с
търговия на мебели. В началото на месец февруари 2006 г. получил поръчка
за обзавеждане на хотел, но тъй като нямал пари за оборотни средства решил
да поиска заем от подс. М.. Свързал се с последния и му поискал сумата от 5
000 лева. Подсъдимият се съгласил при условия, че свидетелят подпише в
негова полза запис на заповед за исканата сума, както и срещу задължението
да върне получената в кредит сума, ведно с месечна лихва в размер на 10%.
Свидетелят приел и на 06.02.2006 г. подписал запис на заповед /т. 16, л. 242,
ДП/ в размер на 5000 лева в полза на подс.М. и той му предоставил паричен
кредит от същата сума. Впоследствие в продължение на година и половина
св.Б. плащал на подсъдимия всеки месец по 500 лева лихва, като
междувременно М. настоявал този свидетел да му прехвърли собствеността
върху управлявания от последния лек автомобил марка и модел „Рено
Еспейс“ с per. № ***. Тъй като по документи този автомобил се водел на Г.
М., св.Б. се свързал с него и му казал, че за да си „изчисти сметките“ с
подсъдимия, М. следва да прехвърли собствеността върху автомобила на М.,
което и станало. Понеже св.Б. не успял да изплати главницата от 5000 лева,
подсъдимият се снабдил по съдебен ред с изпълнителен лист срещу този
свидетел за посочената сума /л.243, т.16, ДП/.
На неустановена дата през месец януари 2007 г. св.В. К. А. имал нужда
от пари и за целта се свързал с познатия си съгражданин Б.М. /така
показанията му, дадени по НОХД № 361/14г., прочетени и приобщени по реда
на НПК/. Последният му отпуснал сумата от 7000 лева, като св.А. се съгласил
7
да подпише за тази сума запис на заповед в полза на подсъдимия, което
станало на 26.01.2007г. /л.239, т.16, ДП/. В кратък период от време св.А.
върнал сумата от 6300 лева, като останал да дължи на подсъдимия 700 лева.
Въпреки това подс.М. завел ч.гр.д. № 472/2008г. по описа на ГДРС и срещу
св.А. била издадена заповед № 347 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ -записа на заповед /л.240, т.16,ДП/.
В началото на 2007 г. св.Ф. М. Ю. /л. 129,НОХД № 361/14г., л.195,
т.4,ДП и л.253 от настоящото/ имала спешна нужда от пари и познат я
насочил към подс. М.. Подс.М. обяснил на св.Ю., че може да й предостави
исканата сума пари, като тя се задължи да му върне получения кредит, ведно
с месечна лихва в размер на десет процента, както и да издаде запис на
заповед в размер на хиляда и петстотин лева. Св.Ю. приела условията на М. и
на 27.02.2007 г. съставила в полза на подсъдимия запис на заповед за сумата
от хиляда и петстотин лева /т. 17, л. 69, ДП/, но всъщност той й дал кредит в
размер на хиляда лева. Впоследствие /след 2 месеца/ в изпълнение на поетите
от нея задължения св.Ю. върнала на подсъдимия получения от нея кредит в
размер на хиляда лева, ведно със сумата от двеста лева, представляваща
договорената месечна лихва в размер на десет процента за период от два
месеца. Съгласно уговореното с подсъдимия въпросните суми тази
свидетелка предала на неговата сестра.
През 2007 г. св.Р. Б. бил кандидат за кмет на Община Хаджидимово и
във връзка с кампанията си имал нужда от пари. За целта се свързал с
подсъдимия , който се съгласил да му предостави сумата от 25 000 лева срещу
запис на заповед в негова полза и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с месечна лихва в размер на десет процента. Така, на
30.08.2007 г. св.Б. подписал в полза на подс.М. запис на заповед за сумата от
двадесет и пет хиляди лева /т. 17, л. 69/, който го кредитирал с посочената
сума. Св.Б. в продължение на две години плащал на подс.М. ежемесечно по
две хиляди лева, представляващи уговорената месечна лихва в размер на
десет процента /или общо 48000 лв./ като върнал и главницата от 25 000 лева
до 2010 г.
През 2007 г. св.Р. П. Х. често залагал пари на футболни срещи и тъй
като изгубил значителна сума пари, се свързал с подсъдимия и му поискал
кредит от 5 000 лева. Подсъдимият се съгласил да предостави паричен кредит
8
в горепосочения размер, но при условие, че св.Х. издаде в негова полза запис
на заповед за сумата от шест хиляди лева и срещу задължението да върне
получената в кредит сума, ведно с месечна лихва в размер на десет процента.
Св. Р. Х. приел условията и на 12.03.2007 г. подписал запис на заповед за
сумата от 6000 лева, а подс. М. му предоставил заем от 5000 лева. От своя
страна св. Х. в продължение на шест месеца плащал ежемесечно на
подсъдимия по петстотин лева, представляващи уговорената месечна лихва в
размер на десет процента или общо 3000 лева лихви /съгласно дадените от
него показания на етап ДП- л.50-52, т.2 от ДП/.
През месец декември 2008 г. св. Д. К. Т. имал нужда от пари, поради
което отишъл при подс. М. и му поискал сумата от две хиляди лева.
Подсъдимият се съгласил, но след няколко дни св.Т. получил сумата от 2000
лева от Т. А. /близък на М./, след като подписал на 18.12.2008г. пред нотариус
Б. запис на заповед за сумата от 5000 лева в негова /на А./ полза и отделно му
дал като допълнителна гаранция големия талон на автомобила си марка и
модел “Фиат Пунто“. През м.май следващата година св.Т. изплатил сумата от
2000 лева, но поради претендирани от подсъдимия и А. още 600 лева за
лихви, последният завел срещу св.Т. изпълнително дело № 364/2009г., което
впоследствие по молба на взискателя /А./ било прекратено.
През 2008 г. св. Ц. А. Ч. бил началник на пощенска станция с.***.
Същата година заложил на т.нар черно тото значителна сума пари, поради и
което за времето от м.09.2008г. до 25.11.2008г. злоупотребил с поверените му
в това качество пенсии и обезщетения на жители на селото на обща стойност
51 970,72 лв., които присвоил, за което е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 467/ 11 г. на БлОС. На 27.08.2008г. продал жилището си,
представляващо двуетажна сграда в с.***, на св.С.Г..
На 08.05.2008г. бил издаден от С. Р. в полза на подсъдимия запис на
заповед за сумата от 1000 лева /така справката-удостоверение от нотариус Б.
на л.75, т.17, ДП/.
В инкриминирания времеви период подсъдимият бил управител на
„МАР-БО Груп“ ЕООД. Както към процесния период от време, така и
понастоящем подсъдимият М. не е „обект на процедура за издаване на лиценз
за извършване на банкова дейност“ /съгласно приетото като доказателство
писмо от 25.07.2019г. от БНБ- л.328, съд.дело/.
9
При така установената фактическа обстановка съдът е направил своите
правни изводи както в осъдителната така и в оправдателната част на
присъдата.
Преди проверката на присъдата и мотивите към нея настоящата
инстанция дължи отговор на изтъкнатото възражение на защитата за изтекъл
срок на абсолютна давност по отношение на част от заемите, отразени в
осъдителната част на присъдата. Престъплението по чл. 252 НК е продължено
такова и се извършва във времето "по занятие" на посочените в нормата
категории сделки, т.е. то се счита за довършено с последната сделка и от този
момент започват да текат давностните срокове. По настоящето дело те се са
изтекли и искането за прекратяване на производството за някои от сделките
поради изтекла абсолютна давност е незаконосъобразно и неоснователно.
Същевременно изтъкнатите в жалбата на защитника на подсъдимия и
протеста на прокурора оплаквания относно преценката и анализа на
доказателствата и от там неправилността на изводите на съда са основателни.
За да приеме гореописаната фактическа обстановка съдът се е позовал
на показания на свидетели даден както пред него, така и приобщени чрез
прочитането на такива дадени пред друг състав на съда и по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК, като не е обосновал във всички случаи при наличието на
противоречиви показания защо е дал вяра на едни, а е отхвърлил други. Така
са нарушени принципите на чл. 14 от НПК решенията си съдът да взема по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Такъв е случаят със св. Б., който е
съществена част от обема на осъдителния раздел на присъдата, като съдът се
е позовал единствено на показанията му пред друг съдебен състав и не е
изяснил противоречията на тези показания с обясненията на подсъдимия.
Липсата на анализ на тези противоречия не може да бъде отстранен от
въззивната инстанция, тъй като тя не е в състояние, при липсата на мотиви, да
провери каква е вътрешната воля и убеждение на първоинстанционния съд.
Предвид оскъдността и практическата липса на мотиви за взетото решение на
първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение липсват
фактически изводи относно случая със св. С. Р.. При налично обвинение
съдът е бил длъжен да установи налице ли е извършеното престъпно деяние
или не, а не да се задоволи с констатацията, че не може да приобщи
10
показанията на този свидетел и така остава в неизвестност дали е извършено
престъпно деяние или не. Както осъдителната, така и оправдателната част на
присъдата не може да почива на предположения, като изрично в чл. 305 ал. 7
НПК е разпоредено, че оправдателната присъда не може да съдържа изрази,
които поставят под съмнение невинността на оправдания.
Освен изложения порок е налице следното нарушение на процесулните
правила. В оправдателната част в диспозитива присъдата недопустимо
препраща към съдържанието на обвинителния акт, като съдът оправдава
подсъдимия за разликата от сумата, за която е признат за виновен, като остава
неясно каква е сумата за която подсъдимия е оправдан. Присъдата не може да
бъде третирана за някаква част от обвинителния акт, същата е самостоятелен
документ, който следва да съдържа всички атрибути, от които да е ясно и
точно посочено за каква сума е признат подсъдимия за невинен, както и по
какви обвинения като време на извършване на твърдените деяния и вида
престъпления, вместо да препраща към обвинителния акт.
Констатираните противоречия за относими към предмета на доказване
обстоятелства е следвало да бъдат отстранени по начина, предписан в чл. 305,
ал. 3 НПК - да се посочи кои обстоятелства съдът е счел за установени, въз
основа на кои доказателствени средства, както и да изложи подробни доводи
и съображения кои, защо изцяло или отчасти възприема и защо отхвърля
другите, т. е. в мотивите следва да се вижда, че действително съдът е
направил обсъждане на доказателствата, изяснил е и е отстранил
противоречията. След като не е изпълнил процесуалните си задължения при
оценка на доказателствения материал и не е изложил съображения следва
извода, че липсват мотиви, а това е пречка да се провери основателността на
доводите за нарушение на закона.Посочените констатации дават основание за
извод, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, визирани в чл.
14 от НПК, при постановяване на присъдата, които са ограничили правата на
страните по делото и затова следва да бъдат преценени като съществени. Те
сочат на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и
предпоставят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Водим от изложеното и на основание чл. 335 ал. 2, вр. чл. 348 ал. 3 т. 2
11
НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 16.06.2020 г по НОХД № 668 по описа за 2017 г.
на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане
от друг състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12