Решение по дело №185/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл./

Образувано е по жалба на К.С.Н. *** против Заповед № 567/09.08.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с която на основание чл.107,ал.1,т.5 и чл.108 от ЗДСл. е прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжността „директор на областна дирекция“ с ранг IV старши, длъжностно ниво 3 по Класификатора на длъжностите в администрацията в ДФ“Земеделие“, Областна дирекция Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че притежава всички изброени компоненти като умения в изготвената нова длъжностна характеристика и ги е прилагала в работата си като директор на ДФЗ-област Видин , от назначаването ѝ на тази длъжност на 17.03.2015г. до прекратяването на служебното ѝ правоотношение.  Сочи , че с новата длъжностна характеристика не е запозната , както и че измененията на длъжностната характеристика са направени едностранно, при отсъствие на обективни причини за това. Сочи се и че не е налице нова фактическа обстановка, по силата на която и извън нейната воля да бъде поставена в невъзможност да изпълнява служебните си функции и задачи.  Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Не се претендират разноски за производството.

Ответникът по делото, в писмено становище,  чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за производството.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 255/17.03.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ жалбоподателката Н. е назначена за държавен служител на длъжността директор в Областна дирекция на ДФ“Земеделие“-Видин . На същата при постъпването ѝ на длъжността е връчена длъжностна характеристика, утвърдена на 04.06.2014г. , съобразно която в необходими компетентности не е включена дигитална компетентност. На служителя е извършвана периодична оценка на изпълнението на длъжността, като за оценяваните периоди 2015г., 2016г.,2017г. е поставена годишна оценка „изпълнението надвишава изискванията“, за 2018г. е поставена оценка „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ , а за 2019г. и 2020г. е поставена годишна оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Видно е , че от 01.04.2020г. е утвърдена нова длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателката длъжност, връчена на същата на 03.04.2020г. , в която в раздел „Необходими компетентности“ е предвидено изискването и за дигитална компетентност.

Със заповед №1591/23.06.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на заеманата длъжност поради промяна в длъжностната характеристика относно изискванията за заемане на длъжността-промяна в образователната степен , като с влязло в сила решение №91/27.10.2021г. на Административен съд Видин , потвърдено с решение № 7459/27.07.2022г. на Върховния административен съд, заповедта е отменена като незаконосъобразна . Със заповед № 562/08.08.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ жалбоподателката е възстановена и допусната до работа , считано от 09.09.2022г. , когато на същата е връчена процесната заповед № 567/09.08.2022г. , с която отново считано от 09.08.2022г. е прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл.107,ал.1,т.5 от ЗДСл.-обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Прието е , че същата не отговаря на специфични изисквания , предвидени в нормативни актове – т.II от Приложение №1 към чл.3,ал.1 от НДХДСл и чл.15,ал.2 от НУРОИСДА , и в утвърдената длъжностна характеристика от 08.08.2022г.  за длъжността директор на ОД „Земеделие“ , като е изходено от обстоятелството , че в личното досие на същата не се съдържа документ , който да удостоверява нейната дигитална компетентност. Прието е , че е налице нова фактическа обстановка , изразяваща се в промяна на нормативната уредба, която води до обективна невъзможност жалбоподателката да изпълнява служебните си задължения, като причините са извън волята на страните по служебното правоотношение. Представена е длъжностна характеристика , утвърдена на 08.08.2022г. от Гл.секретар на ДФ“Земеделие“ , невръчена на жалбоподателката /връчената длъжностна характеристика на 09.08.2022г. на жалбоподателката , приложена по делото , е утвърдената на 01.04.2020г. длъжностна характеристика/. Видно от длъжностната характеристика , утвърдена на 08.08.2022г., в раздел „Необходими компетентности“ същата съдържа изискване за дигитална компетентност, каквото съдържа и длъжностната характеристика от 2020г. , като длъжностната характеристика от 2022г. единствено съдържа подробно разяснение в какво следва да се изразява тази дигитална компетентност.

По делото е представено Удостоверение с рег.№ 231-15/02.06.2021г., удостоверяващо , че жалбоподателката  е преминала курс по дигитална компетентност.

Представени са доказателства във връзка с множество проверки по постъпили сигнали и жалби с резултатите от същите , но така представените доказателства са ирелевантни в настоящето производство с оглед основанието за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. 

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, за което е налице правен интерес да оспорва обжалвания административен акт.  

По същество жалбата е основателна.

Заповедта  е издадена от компетентен орган-органа по назначаване , в предвидената форма като са изложени правните и фактически основания за издаването ѝ в съответствие с чл.108 от ЗДСл. , но е изцяло в противоречие с приложимите материално-правни норми , постановена е при съществено нарушение на административно-производствените правила и целта на закона.

Прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката е извършено на основание чл.107,ал.1,т.5 от ЗДСл. Съобразно посочената разпоредба органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, като съобразно чл.108 от ЗДСл. при прекратяване на това основание следва да посочи фактическите обстоятелства.

Константна е съдебната практика , че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението.

В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на нито една от посочените предпоставки: нито е налице нова фактическа обстановка , нито невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения , нито причина , която не зависи от волята на страните в правоотношението.

Съобразно чл.13 от ЗА държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, като в класификатора се посочват и минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемането на всяка длъжност. Съгласно чл. 14,ал. 1 от ЗА за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг , които съобразно ал.2 се определят със закон, а с устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания. Съобразно чл.15 от ЗА степента на завършено образование и квалификация, както и професионалният опит се удостоверяват с официални документи.

В случая органът по назначаване е приел, че е налице липса на дигитална компетентност на жалбоподателката поради липса на документ , удостоверяващ дигиталната ѝ компетентност в личното досие или представен от нея, но съобразно разпоредбата на чл.15 от ЗА единствено за удостоверяване на завършено образование и квалификация , както и професионален опит , се изисква представяне на официален документ. В случая изискването за дигитална компетентност е сред компетентностите , които следва да притежава служителят , а не е изискване за образование и професионален опит за заемане на длъжността , каквито не е спорно по делото, че жалбоподателката притежава , в който смисъл са и постановените по този повод съдебни решения. Липсва нормативно изискване , обосноваващо извода на органа по назначаване, за необходимост от представяне на удостоверение за дигитална компетентност, още по-малко променено такова  .

Доколкото органът се позовава на промяна в нормативната уредба относно изискванията за заемане на длъжността , позовавайки се на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, и на т.II от Приложение №1 към чл.3,ал.1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители , които разпоредби действително във времето са последващи назначаването на жалбоподателката, то същите не въвеждат допълнителни изисквания за заемане на длъжността, каквито могат да бъдат въвеждани единствено със закон и устройствения правилник на съответната администрация/чл.14 от ЗА/, а изисквания относно компетентностите , които следва да притежава държавния служител за ефективно изпълнение на задълженията си. В този смисъл е изрично §.1,т. 2 от ДР на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, съобразно който компетентността е съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати от изпълнението на дадена длъжност. Видно и от самата наредба, на която се позовава органът, същата урежда реда и условията за оценяване дейността на служителите в държавната администрация, поради което преценката дали същият притежава разписаната в длъжностната характеристика „дигитална компетентност“ като съвкупност от знания и умения , следва да се извърши при извършваното оценяване на служителя съобразно изпълняваните от него дейности. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал.5,т.2 от ЗДСл , съобразно която оценяването на изпълнението на длъжността на държавния служител се извършва именно въз основа на показаните компетентности.

Предвид горното не се касае нито за нормативно изменение на изискването за заемане на длъжността , нито се установява невъзможност на служителя да изпълнява заеманата длъжност , тъй като в процеса на оценяване на същия , когато следва да бъде извършена именно оценката на неговата дигитална компетентност като съвкупност от знания  и умения, необходими за ефективно изпълнение на задълженията му, произтичащи от заеманата длъжност, не е установена такава липса, напротив установено е изпълнение съобразно изискванията .

Доколкото изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ се позовава на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения , тъй като не отговаря на специфичните изисквания и на утвърдената длъжностна характеристика от 08.08.2022г. за длъжността „директор на областна дирекция на ДФ“Земеделие“, то следва да бъде посочено съобразно изложеното по-горе , че и длъжностната характеристика не въвежда различни изисквания за заемане на длъжността, а формулира единствено необходимите компетентности при изпълнение на същата. Изискването за дигитална компетентност е предвидено и в предходната длъжностна характеристика за длъжността от 2020г. в съответствие с приетата разпоредба на чл.15,ал.2 във вр. с Приложение 1а от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, и в този смисъл не въвежда нови специфични изисквания за заемане на длъжността, които при наличие на такива следва да бъдат посочени в т.10 от длъжностната характеристика.

Предвид гореизложеното в случая не е налице нова фактическа обстановка , която да води до невъзможност на държавни служител да изпълнява служебните си задължения , поради което не са налице материално-правните предпоставки , разписани в чл.107,ал.1,т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката , поради което заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Същата е постановена и в нарушение на административно-производствените правила-чл.35 и чл.36 от АПК , тъй като органът е прекратил служебното правоотношение по причина , че жалбоподателката няма удостоверение за дигитална компетентност без въобще да ѝ е предоставил възможност да представи такова, както и в несъответствие с преследваната от закона цел, а именно да се прекрати служебното провоотношение действително , когато по обективни причини , независещи от волята на страните по него, задълженията не могат да бъдат изпълнявани от служителя , каквито в случая не са действителните обстоятелства и преследвана цел от органа.

Горното, както и събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, сочат, че заповедта е издадена и в нарушение на основен принцип в административното производство-принципа на законност , регламентиран в чл.4 от АПК . 

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Обжалваната заповед следва да бъде отменена като постановена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона-основание за отмяна по чл.146,т.3,4 и т.5 от АПК.

От жалбоподателката не се претендират разноски , поради което такива не следва да бъдат присъждани .

Водим от горното, Съдът

 

                           Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 567/09.08.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с която на основание чл.107,ал.1,т.5 и чл.108 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на К.С.Н. на длъжността „директор на областна дирекция“ в ДФ“Земеделие,Областна дирекция-Видин.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                       СЪДИЯ: