Мотиви към Присъда по НОХД 3807/2015 г.по описа на СГС,НО,22-ри състав
СГП е внесла обвинителен акт срещу подс.П.Л.И. за
извършени престъпления по чл.116,ал.1,т.3,пр.2,т.6,вр.чл.115 от НК и по
чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК.Обвинява го в това че на 15.11.2014 г. умишлено умъртвил майка си Н. И.
И./род.1935 г./ чрез произведен изстрел с огнестрелно оръжие.Обвинен е същож
така ,че по същото време и на същото място причинил средна телесна повреда по
непредпазливост на Л.П.И./негов рожден син/ ,изразяваща се в поникващо в
черепната кухина нараняване,причинено чрез огнестрелно нараняване.
Досъдебното производство е
приключило с мнение за предаване на съд на подсъдимия за престъпленията,за които
му е повдигнато горното обвинение.
Съдът конституира на основание чл.76
от НПК като частни обвинители в съдебното производство наследникът на пострадалата по първия пункт
от обвинението/синът й И.Л.И.,
който е достоен да я наследява по аргумент за противното по смисъла на чл.3,б.“А“
от Закона за наследството/,
както и Л.П.И. в лично
качество като пострадал от престъплението по втори пункт от обвинението.
На основание чл.84 от НПК съдът прие
за съвместно разглеждане исковете за неимуществени вреди ,предявени от И.Л.И. с
искова претенция 60 000 лв. Ведно със законната лихва /като наследник на
пострадалата/ и Л.П.И. с искова претенция от 40 000 лв ведно със законната
лихва/ в лично качество/ ,като конституира двамата като граждански ищци в
съдебното производство.
В СЗ пред първата инстанция подс. се явява с двама упълномощени защитници, като прави искане за провеждане на съдебно
следствие под формата на диференцираната
процедури по Глава 27 от
НПК ”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”.Сезиран своевременно, съдът взе решение за предварително
изслушване по реда на чл.370 от НПК въз основа на
направеното искане от подсъдимия/чрез защитника му/.Нито една от страните не
възрази за провеждането на предварително изслушване.
В хода на предварителното изслушване
подсъдимия призна изцяло фактите в обв. акт , както и даде съгласие в
съдебната фаза да не се събират доказателства за тези факти , а да се ползват
събраните от досъдебната фаза доказателствени материали.Подс. заяви буквално в
съд. зала ,че „признава вината си, иска прошка от всичките си близки,счита
извършеното за един от най-големите грехове , който ще му тежи цял живот”.Подс.
даде съгласие да се ползуват събраните доказателствени материали от досъдебната
фаза на проц;еса.Съдът разясни правата на подсъдимия по чл.370 и сл. от НПК, бяха
освободени свидетелите и вещите лица от залата, а след съвещание съд. състав
прие ,че направеното самопризнание на подс.П.И. се
подкрепя от събраните на досъдебното производдство доказателствени
материали ,взе решение за провеждане на
съкратено съдебно следствие и обяви ,че при постановяване на присъдата ще
ползва събраните на досъдебното производство доказателства ,без да събира нови
такива в съдебната фаза.
В хода на съкратеното съдебно
следствие след прочитането на обв.
акт не се проведе разпит на подсъдимия,
нито на свидетелите и вещите лица /с оглед чл.373,ал.2 от НПК/.Приеха се и се
прочетоха събраните от досъдебното производство доказателствени материали ,тъй
като съдът намери ,че същите са събрани по реда на НПК.Поради липсата на искане
за събиране на нови доказателства и служебната преценка на съда ,че фактическата обстановка
е установена , съдът след прочитане на писмените доказателства, обяви за
приключено съдебното следствие.
Прокурорът
в обвинителната си реч в съдебните прения заявява ,че поддържа
обвинението , така както е внесено с обв. акт/за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.3,пр.2,т.6,вр.чл.115
от НК и по чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК/ и го намира го за
доказано по безспорен и категоричен начин.Прокурорът намира за доказана
фактическата обктановка , която е описана в обв. акт , като преповтаря в хода
по същество основните елементи от нея.Поради диференцираната процедура
прокурорът от СГП не намира за нужно да прави детайлен доказателствен анализ. Както
самопризнанието на подс.И., така и останалите
доказателствени материали са достатъчно категорични ,че именно подс. е извършил
горните деяния.Представителят на държавното
обвинение предлага на съда да го признае
за виновен и да му се наложи като най-подходящо наказанието „Лишаване от
свобода“.Доколкото съдът е задължен да
приложи чл.58А от НК ,понеже производството е по Глава 27 от НПК,то
прокурорът намира ,че редукцията по този текст следва да започне от най-високия
законов предел на този вид наказание.За обвинението по чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК СГП намира ,че подс. също следва да бъде признат за виновен, като му
се наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година. Гражданските
искове да бъда уважени,предлага още прокурорът.
Повереникът
на частните обвинители и граждански ищци по същество се присъединява към тезата на прокурора ,че обв. теза е доказана по
категоричен начин.Подс. И. е осъществил съставите на вменените му престъпления
от обективна и субективна страна.Множеството събрани доказателствени материали
потвърждават едно такова становище за състоянието нта доказателствения
материал.Начинът на извършване на престъплението е било по начин и със средства
опасни за живота на мнозина.Частното обвинение счита ,че наказанието за подс. следва да е
справедливо.Гражданските искове също да се уважат изцяло ,макар да са
занижени/като размер на исковата претенция,предвид съд.практика/,намира още
повереникът.На всички в съд. зала е ясно ,че загубата на майка няма финансов
еквивалент, но въпреки това счита ,че исковете са в рамките на разумното и
нормалното.
Частният
обвинител и гр. ищец , който се
явява лично в СЗ и взима участие в съдопроизводствените
действия/И.Л.И./ се присъединява към казаното от повереника си.Вторият ч.обв. и
гр. ищец не се явява лично/доколкото е известно по делото ,че същият е трудно
подвижен и не може да се яви лично в съда/ и не взима лично отношение по същество,
като интересите му се изразяваха от повереника.
Защитникът
/адв.А./ намира,че с оглед позицията на подзащитния
си/да признае фактите в обв. акт по реда на чл.371,т.2 от НПК/
наистина не може да се спори по фактите и СГП правилно е приела за установена
тази фактология в обв. ак.На следващо място обаче защитата изразява несъгласие
с правните изводи касателно правната
квалификация , дзоколкото по делото са били налице противоречиви
доказателства.Шестте изстрела ,които подс. И. е произвел срещу майка си,
говорят не за „ярост и ожесточение“:както счита СГП/ , а поради желанието
му за
„по-бързо настъпване на смъртта на жертвата и за да не се мъчи“/цитат от защитната реч на
адв.А./.Въпреки различните гледища защитата намира още ,че не е налице и
„особена жестокост“, тъй като няма рязане на части от тялото на жертвата ,
докато е жива и други мъчения.Следователно сме изправени пред обикновена
хипотеза на умишлено убийство.Дискусионно е и дали смъртта е причинена по
особено мъчителен начин и дали начина и средствата са били опасни за живота на
мнозина.В стаята е бил само синът на подсъдимия и друго лице ,свен него , не е
било застрашено.Според защитата в случая са налице само смекчаващи
обстоятелства-чисто съд. минало, добра характеристика, липса на крим.
регистрации,безупречно проц. поведение,съдействие на разследващите органи ,без
да се крие или да заличава следи.Защитата намира също ,че следва да се посочи
като причина за извършване на деянието тежкия живот на подсъдимия,който
трябвало да продаде недвижим имот , за да осигури средства за лечение на инвалидизирания си
син/т.е. ч.обв. и гр. ищец Л.И./.Наслагването на тези фактори и развода му са
довели до състоянието , в което действията изпреварват мисълта и той е извършил
тежкото престъпление срещу майка си.Накрая, защитата апелира съда да прецени
дали да не индивидуализира наказанието по реда на чл.55 от НК и след това
да редуцира същото по реда на чл.58А от НК.
Вторият
защитник /адв.А./ като се присъединява към
първия защитник ,заявява че не може да се спори по фактите.Същевременно
намира,че т.6 на чл.116,ал.1 от НК предизвиква дискусия.Не е имало
опасност за живота на мнозина,тъй като е присъствал само един човек.Според този
защитник няма отегчаващи обстоятелства.Няма също така и възражения срещу осъждането на подс. за изв.
престъпление по чл.116,ал.1,т.3 от НК.Граждански.те искове следва да се уважат
по справедливост,както изисква чл.52 от ЗЗД.
В Реплика срещу защитните речи
повереникът на ч.обв. и гр. ищци ,намира че не са налице множество
смекчаващи обстоятелства.По повод заявеното от защитата ,че подс. продал имот
,за да събере средства за лечение на сина си,повереникът счита че няма нито
едно доказателство , което да потвърждава това.Напротив, подс. е пенсионер от
МВР/Пожарна охрана/ и като такъв е бил получил 20 заплати , поради което не бил
толкова необезпечен финансово.Не нуждата от средства е принудила подс. да
извърши деянието , а системната алкохолна употреба.Шестте изстрела потвърждават
и наличието на „особена жестокост“ ,смята още повереникът.
Частният обвинител И.И. /в лична Реплика срещу защитните речи на двамата
защитници/ заяви ,че не може да се говори че някой е изстрелял шест патрона
, за да почине жертвата по-бързо,тъй като все пак става дума за майка му.И.
заявява ,че е видял лично какво е състоянието на пострадалата в Съдебна
медицина и не пожелава другиму такава гледка.И. добавя ,че с един телефонен
разговор това щеше да се избегне, ако подс. .му се е обадил преди да извърши
деянието,те двамата биха решили какъвто и да е проблем.Няма нерешим проблем ,
заради който да застреляш майка си на нейния рожден ден и после да се
похвалиш другиму...
Подсъдимият
по същество заявява ,че през последните
10 години е изпитвал трудности да гледа син-инвалид.Продажбата на апартамента
се наложила ,за да се направят животоспасяващи операции/транспалнатция на
стволови клетки/, катко разходите за това са документирани.Подс. заявява ,че
брат му/ч.обв.И.И./ можел да потвърди ,че през тези
години за сина му/ч.обв. и гр. ищец Л.И./ се грижел само той/подс.И./.Всичко се струпало в неговите ръце и когато
разбрал ,че синът му няма да проходи , както и алкохолната употреба е
допринесла за инцидента.Моли близките си за прошка.
При последната си дума подс.И. заявява, че очаква от съда една справедлива
Присъда.
От фактическа страна съдът намери за
установена следната обстановка :
Подс.П.Л.И. е роден на *** ***, българин ,
български гражданин,със средно образование,пенсионер ,разведен, неосъждан, с
ЕГН – **********.
Подс.И. и свид.А.С. били съпрузи,но разтрогнали брака си, като след
развода подс. се върнал да живее в гр.Н.И./горепосочения адрес/ заедно с майка
си/пострадалата Н. И. И./ и брат си И.Л.И..Това била триетажна семейна къща,
като първите два етажа били обитавани от майката и брата на подсъдимия, а той
самият заедно със сина си от брака със свид.С./ч.обв. и гр. ищец Л.П.И./ се настанили на третия етаж.Бившата
съпруга на подсъдимия се установила след развода да живее на друг адрес в гр.Н.И.
заедно с другия си син от брака с подсъдимия – М.П.И..По-големият син на
подсъдимия – частния обвинител и граждански ищец – Л.П.И. от 2005 г.е бил
парализиран поради AV малформации
в гръбначния мозък и въпреки оперативна интервенция състоянието му не било
съществено подобрено и на практика живеел „на легло“ заедно с подсъдимия.Той нямал
самостоятелна възможност за придвижване и обслужване.Освен баща му - грижи за Л.И.
полагали баба му Н. и дядо му/докато е бил жив/.Подс. обитавал стая вляво от
коридора свързващ втори и трети етаж , а синът му обитавал стаята срещу входната
врата за трети етаж на къщата.
Като пенсиониран служител на МВР имал
разрешително за оръжие и притежавал боен пистолет „Макаров“ ,кал. 9 мм,фабр.№ ***.
Към средата на ноември 2014 г. подс. бил трудово незаето лице.Същият изпитвал
неудовлетворение ,че синът му е парализиран , като това и други черти от
характера му подтикнали склонност към
прекомерна употреба на алкохол.В пияно състояние подс. се държал
агресивно и грубо , обиждал и заплашвал най-вече близките си , с които живеел.В
миналото имало случай когато в пияно състояние насочил притежаваното от него оръжие към малкия си син М..
На 14.11.2014 г. подс.П.И. бил
излязъл до магазина и се видял около 16
ч. със съседа В.М.П./живущ ***/.Уговорили се по-късно подсъдимия да гостува на В..След
час-час и половина подс. отишъл в дома на съседа като първо пили кафе ,но
по-късно преминали на домашна ракия, от която подс. изпил около 200 гр.П.И. се
оплаквал от живота си от състоянието на сина му Л. и че няма Н. то да се
подобри.Подс.И. останал там до около 23,30 ч. , като
преди да си тръгне дори играл шах със сина на свид.П..Тръгнал
си около половин час преди полунощ на 15.11.2014 г.Заедно с него обаче излязъл
и свид.П. , както да го изпрати , така и да се види
със сина на подсъдимия.Двамата отишли в дома на подс.И.
и се качили в стаята на ч.обв. и гр. ищец Л.И..Последният се занимавал на
леглото с лаптопа си.Докато св.П. се видял с Л. в стаята влязла майката на
подсъдимия Н. И.,за да направи масаж и да смени катетъра на внука си.Тогава подс.И. поканил съседа си да отидат в друга стая, където да
му пусне някакъв диск.Двамата излезли и отишли в друга стая,където на свой ред
подс. извадил шише бира , което постепенно двамата изпили.Около 00,30 ч. св.П.
напуснал дома на подсъдимия , като последният го изпратил и заключил външната
врата.
Като се върнал под влияние на алкохола подс.И.
се качил в стаята на сина си ,където била още майка му.Без да му е казано нищо
предизвикателно от двамата в помещението , подс.И. започнал да обижда майка си
и сина си с думите „Нещастници“ и „Боклуци“, като нарекъл с този израз и
починалия си баща.Ч.обв. Л.И. и пострадалата Н. И. му направили с нормален тон
забележка да не отправя такива обиди.Без да каже нищо подс. напуснал стаята.
След малко подс.П.И.
се върнал, било около 01,30 ч. на 15.11.2014 г./тоест вече започвал рождения
ден на майка му/, като държал в ръка притежавания от него/индивидуализиран
по-горе/ боен пистолет.При влизането си в стаята заредил пистолета.Застанал в
средата на стаята и насочил оръжието към майка си Н. И./която се намирала в
този момент до дървени шкафове в дъното на помещението/.Произвел ,без предупреждение
и без никакво словесно обяснение, шест
последователни изстрела в посока към И..Три от изстрелите попаднали в тялото на
майка му – съответно в гръдния кош, таза и лявата подбедрица, като причинили
последиците ,описани на л.3 от обв. акт /последните три абзаца
отдолу-нагоре/.След стрелбата пострадалата паднала на пода на стаята с глава
към леглото ,на което се намирал парализирания й внук – ч.обв.Л.И..По време на
изстрелите подс. насочвал оръжието само срещу майка си,но не и срещу сина си.
В рамките на минути настъпила
смъртта на пострадалата, тъй като получените наранявания били несъвместими с
живота.В резултат на огнестрелните наранявания И. получила засягане на десния
белия дроб с масивен кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната
кухина/пневмо-хемоторакс/ и остра дихателна
и сърдечна недостатъчност , като се развила и остра кръвозагуба от
другите огнестрелни наранявания.
Един от изстреляните куршуми рикоширал в стената ,зад шкафовете и попаднал в главата на ч.обв. и гр. ищец Л.И.
,в нейната дясна странична част.По този начин на последния било причинено
огнестрелно нараняване,проникващо в черепната кухина, тъй като в траекторията
си куршумът засегнал дусната ушна мида и
дясната слепоочна област на ч.обв.Това
довело до импресионно счупване на в дясната теменна и слепоочна област на черепа ,травматичен субарахноидален
кръвоизлив,малък субдурален хематом в челнотеменната област,хеморагичен фокус в десния слепоочен лоб ,контузия на мозъка.
Като останал сам в стаята си и
ужасен от станалото,Л.И. установил че има кръвотечение от дясното си
слепоочие,но поради неподвижността си ,успял да вземе моб. си телефон и набрал
майка си А.С. с молба да извика полиция и линейка.С. веднага тръгнала заедно с
другия син на подсъдимия към дома му, като преди това се обадила на тел.112 и
съобщила за обаждането на сина й Л.И..Като стигнали до адреса на подсъдимия
изчакали отвън идването на полиция.
Като напуснал стаята подс.П.И. от своя страна ,оставил оръжието над готварска
печка вдруга стая на същия етаж и звъннал около 02 ч. първо на съседа си В.П..Тъй
като последния бил заспал,вдигнал по-късно телефона,но видял ,че го търси
подсъдимия.След приемането на разговора от страна на П. обаче , отсреща подс.И. мълчал известно време и затворил телефона. След
това подс.И. се обадил на своята позната от гр.Н.И.
св.М. Х..На тази свидетелка подсъдимия заявил ,че „ги е избил всичките,
всичките гадове“.Свидетелката не разбрала първоначално за кой става въпрос и
попитала по-конкретно.Тогава подс. отговорил „майка ми“ , а на допълващ въпрос
за сина му Л. , той отговорил „и него“.
На мястото пристигнали полиц.служители на 02 РУ-СДВР М. П. и Е.В. ,
които влезли в къщата и намерили на трети етаж подсъдимия П.И.,като го
задържали.
По-късно дошли и други служители на
МВР, като подс.изразил съжаление и им се извинил ,че „ги разкарва“ за такъв
случай.
Било извършено
процесуално-следственото действие „Оглед на местопроизшествие“ , в хода на
който била намерена и иззета гилза върху диван.Така също куршуми били намерени
в близост до трупа на И., на пода до балконската врата,един куршум бил изваден
от пода, един куршум бил изваден по-късно от трупа на пострадалата.Гилзи били
намерени в одеялото , с което бил завит ч.обв. и гр. ищец,въввъзглавницата ,
която последния ползвал на леглото,три гилзи били до трупа , а други две ,
извадени от пода.
От Заключението на назначената СМЕ/съдебно-медицинска екпертиза/ на
трупа на пострадалата Н. И. било
установено ,че трите изстрела,попаднали в тялото на И. ,са й причинили – едно
пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния кош с входна рана откъм гърба
вдясно,с раневи канал преминаващ през дясната гръдна кухина и десния бял дроб/апикално/ през
ключично-гръдната става ,продължава подкожно
през меките тъкани на границата между шия и гръден кош и завършва с изходна огнестрелна рана на гърдите
отляво.Направлението на раневия канал е ,преценено при изправено анатомично
положение, е с посока
отзад-напред,отдясно-наляво и отдолу-нагоре.Причинено било също и едно сляпо
огнестрелно нараняване на таза с входна рана в лявата хълбочна област , с
раневи канал преминаващ през костните
структури на подлежащата хълбочна кост
,тазобедрената става и завършва в меките тъкани на малкия таз.Направлението на
раневия канал ,преценено при анатомично изправено положение, е с посока
отляво-надясно и отдолу-нагоре.Също така й било причинено и едно пронизващо
огнестрелно нараняване на лявата подбедрица в долната й трета, с входна рана по
страничната й повърхност ,преминаващо през меките тъкани на същата и завършващо
с изходна рана по вътрещната й повърхност.Направлението на раневия канал
,преценено при изправено анатомично положение, е с посока отляво-надясно и леко
отгоре-надолу. В резултат на огнестрелните наранявания И. получила засягане на
десния белия дроб с масивен кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната
кухина/пневмо-хемоторакс/ и остра дихателна
и сърдечна недостатъчност , като се развила и остра кръвозагуба от
другите огнестрелни наранявания.Последното е непосредствената причина за
смъртта на пострадалата Н. И. И./79г./ според Предварителното Заключение на СМЕ
на труп № 829/2014 г.Според вещите лица представили Тройна СМЕ на труп
причината за смъртта е същата , както я посочва Предварителната СМЕ на труп
,като може да се добави ,че морфологията на входните рани дава възможност да се
заключи ,че изстрелите са не от близко разстояние, а липсата на увреждания на
главния мозък и сърцето сочат на настъпващ темп на смъртта от порядъка на
няколко минути, което според тези вещи лица говори за осолбено мъчителен начин
на лишаване от живот на пострадалата.
От Заключението на СМЕ за телесните повреди,нанесени на
ч.обв. и гр. ищец Л.П.И. ,описаните по-горе травматични увреждания обективират
от медико-биологично гледище „нараняване
, проникващо в черепната кухина“, както и „разстройство на здравето , временно опасно за живота”.Те
самостоятелно и поотделно покриват критериите на чл.129,ал.2 от НК
за средна телесна повреда.
Видно от Заключението на СППЕ/Съдебно-психологична и
психиатрична експертиза/ от досъд. производство подс.П.Л.И. е психично здраво
лице, което по време на извършване на горепосочените деяния се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване от средна към тежка степен.При него е
налице ексцесивна алкохолна злоупотреба.Не е бил в състояние на физиологичен
афект. Въпреки това той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.Не може да се твърди ,че е бил в
състояние на „уплаха“ или „смущение“, а белезите на извършеното според тези
вещи лица разкрива наличието у подс.И. на характеристиката „особена жестокост“.
Според Заключението на Комплексната Балистическа и Физикохимическа
експерпиза /Протокол № 15/БАЛ/ -31 на НИКК-МВР
е видно ,че иззетият при огледа на вместопроизшествието боен пистолет „Макаров“
/индивидуализиран по-горе/ е годен да произвежда изстрели,представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4,ал.2 от ЗОБВВПИ и с него е стреляно след
последното почистване.Представените патрони са годни боеприпаси за стрелба
именно с такова оръжие.Изследваните 6 бр. гилзи и 5 бр. куршуми/намерени иззети
при огледа на местопроизшествието/ са били използвани за стрелба и са
изстреляни именно от представеното за експертно изследване оръжие.В
лабораторията на НИКК-МВР не се съхраняват
гилзи и куршуми от неразкрити престъпления , които да са били изстреляни
от изследваният експертно пистолет „Макаров“.
По делото са извършени и различни
експертни заключения на микрочастици и на различни веществени доказателства ,
относими към предмета на делото.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от следните събрани на досъдебната фаза доказателствени материали :
показанията на свид.Л.П.И./т.1,л.15-35 и т.4,л.33-34 от досъд. производство, от показанията
на свидетеля И.Л.И./т.1,л.37-38 от досъд. произв./,от
показанията на свид.В.М.П./т.1,л.39-41 от досъд. произв./,показ.
на свид.М.П.И./т.1,л.42-43
от досъд. произв./,от показ. като свид.А.Н.С. – в т.1,л.44-45 и т.4,л.31-32 от
досъд. произв./, от показ. на свид.М.Б.Х. в т.1,л.46-47 от досъд. произв./,
от показ. на свид.А.Д.А./т.1,л.48-49
от досъд. произв./, от показ. на св.Р.Х.Б./т.1,л.50-51 от досъд. произв./,от показ. на свид.Е.Е.В./т.1,л.52-53
от досъд. произв./, от показ. на свид.М.Д.П./т.1,л.54-55 от досъд. произв./,от показ. на свид.Р.Г.Я./т.1,л.56-57 от досъд. произв./,от Заключ на назначените СМЕ /предварителна
на труп и окончателна тройна такава/ , както и СМЕ за телесните повреди на
ч.обв. и гр. ищец Л.И., от Заключ. на Комплексна
Ситуационна /балистическа и физико-химическа/ експертиза,от Заключ. на СППЕ ,СХЕ/Токсикологична/
експертиза,ДНК експертиза,Физико-химически експертизи,Дактилоскопна експертиза,
Фонетична експертиза,Протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми,Протокол
за следствен експеримент,Протоколи за освидетелстване,Протокол за доброволно
предаване,Протоколи за взимане на образци за сравнително изследване, както и от други всички писмени доказателства,събрани на
досъдебната фаза и приети и прочетени в ОСЗ.
Показанията на всичките свидетелите
съдът кредитира изцяло,тъй като са хронологически, последователни и логично
подредени.Заявеното от полицаите като свидетелски показания се подкрепя и от
други доказателствени материали,вкл. писмени доказателства/напр. Протокол за
оглед на местопроизшествие/.Съдът намира ,че
тази група свидетели добросъвестно възпроизвеждат спомените си от
процесните събития.
Заключенията на вещите лица са
обективно и компетентно дадени, като вещите лица дават отговорите на
поставените им въпроси в рамките на своята компетентност добросъвестно.
Касателно дискусията в хода по
същество ,развила се между защитата и повереника на ч.обвинители и граждански
ищци,дали подсъдимия е заплащал разходите по лечението на сина си Л.,по делото
гласни или писмени доказателствени източници в тази посока не са
приобщени.Единствено в свои саморъчни обяснения ,които нямат характер на
обяснение на обвиняем на досъдебна фаза и поради това не са доказателства, П.И.
заявява/л.8 от т.1 на досъд. производство/ ,че през 2005 г. била правена
операция за трансплантация на стволови клетки на сина му Л. в клиника
„Св.Ив.Рилски“ на стойност 18 000 евро,като по този повод е продал
апартамент в жк.“Обеля“.Като обвиняем на досъдебното производство П.И. не дава
обяснения, а съдебното производство се проведе пред първата инстанция по реда
на Глава 27 от НПК ,в хипотеза когато не се провежда разпит на подсъдимия.
От
правна страна , с горното си деяния подс.П.Л.И. е осъществил както от
обективна , така и от субективна страна съставите на следните престъпления :
1.Престъпление по чл.116,ал.1,т.3,пр.2-ро,вр.чл.115 от НК и
2.Престъпление по чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК.
От обективна страна – На
15.11.2014 г. около 01,30 ч. в гр.Н.И.,в
къща находяща се на адрес : ул.“Л.П.,умъртвил майка
си – постр. Н. И. И., с ЕГН-********** , като произвел три изстрела с
огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“ ,кал.9 мм,фабр.№
***
в областта на гръдния кош,таза и лявата подбедрица на
Н. И. , като й причинил едно пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния кош с
входна рана откъм гърба вдясно,с раневи канал преминаващ през дясната
гръдна кухина и десния бял
дроб/апикално/ през ключично-гръдната става ,продължава подкожно през меките тъкани на границата между
шия и гръден кош и завършва с изходна огнестрелна рана на гърдите
отляво.Направлението на раневия канал е ,преценено при изправено анатомично
положение, е с посока отзад-напред,отдясно-наляво
и отдолу-нагоре.Причинено било също и едно сляпо огнестрелно нараняване на таза
с входна рана в лявата хълбочна област , с раневи канал преминаващ през костните структури на подлежащата хълбочна кост ,тазобедрената
става и завършва в меките тъкани на малкия таз.Направлението на раневия канал
,преценено при анатомично изправено положение, е с посока отляво-надясно и
отдолу-нагоре.Също така й било причинено и едно пронизващо огнестрелно
нараняване на лявата подбедрица в долната й трета, с входна рана по страничната
й повърхност ,преминаващо през меките тъкани на същата и завършващо с изходна
рана по вътрещната й повърхност.Направлението на раневия канал ,преценено при
изправено анатомично положение, е с посока отляво-надясно и леко отгоре-надолу.
В резултат на огнестрелните наранявания И. получила засягане на десния белия
дроб с масивен кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната
кухина/пневмо-хемоторакс/ и остра дихателна
и сърдечна недостатъчност , като се развила и остра кръвозагуба от другите
огнестрелни наранявания.Последното е непосредствената причина за смъртта на
пострадалата.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по смисъла на чл.116,ал.1,т.3,пр.2-ро от НК,тъй
като подс. е извършил умишлено убийство спрямо майка си.
Не са налице обаче останалите
квалифициращи обстоятелства по смисъла на чл.116,ал.1,т.6 от НК „по начин
или със средства , опасни за живота на мнозина“, „по особено мъчителен начин“
и „особена жестокост“, като поради това и на основание чл.304 от НПК
съдът оправда подс.И. за тази част от обема на
вмененото му обвинение по този пункт от обв. акт.
Не е налице убийство , извършено „по
начин и със средства опасни за живота на мнозина“, тъй като е бил застрашен
живота на само още едно лице , извън жертвата на убийството, като това е ч.обв.
и гр. ищец Л.П.И..Според тълкувателната практика на ВКС с ТППВС № 2/1957г. в т.15 е прието ,че това квалифициращо
обстоятелство е налице когато е създадена опасност за повече от едно лице/тоест
поне 2 лица следва да са застрашени/.
Не са налице и другите квалифициращи
обстоятелства в чл.116,ал.1,т.6 от НК „особена жестокост“ и „особено
мъчителен начин“, тъй като както правилно отбелязва защитата в част от
пледоариите си, не са налице действия на подсъсдимия с цел да се причинят
изключителни мъки на пострадалата в хода на причиняването на смъртта й.В този
смисъл трите изстрела са произведени бързо и последователно/не е имало паузи
между отделните изстрели, за да може жертвата да изпитва страх и ужас от
предстоящите действия на дееца,нито са налице визираните от ВКС садистични
действия на рязане на части от тялото на жертвата приживе и т.н.Съдът не може
да приеме и крайната теза на защитата
,че подс. е бързал да я умъртви ,за да не се мъчи и затова произвел шест
изстрела.
От субективна страна –
горното е извършено с пряк умисъл ,като подс. е съзнавал ,че предприема
действия по отнемането на живота спрямо своята родна майка,тази която му е дала
неговия собствен живот.И. е съзнавал ,че от насочването на оръжието към горната
половина на тялото на пострадалата ,където се намират почти всички жизненоважни
органи на човека ,ще причини смъртта на майка му.Знанието на това се
потвърждава и от думите ,които подс. изрича след убийството на дошлите
полицаи,че „тя неговата е ясна“, а така също и заявеното на св.Х., на която
казал :„избих ги всичките“.Следователно, освен че е разбирал съдържанието и
значението на извършеното ,подс.И. пряко е желаел
настъпването на именно тези последици.
С един от изстрелите подс.И. предизвикал причиняването на средна телесна повреда
на сина си – ч. обв.Л.П.И.,тъй като чрез рикошет при един от визираните по-горе
изстрели предизвикал огнестрелно нараняване,проникващо в черепната кухина, тъй
като в траекторията си куршумът засегнал
дусната ушна мида и дясната слепоочна област на
ч.обв.Това довело до импресионно счупване на в дясната теменна и
слепоочна област на черепа ,травматичен
субарахноидален кръвоизлив,малък субдурален хематом в челнотеменната
област,хеморагичен фокус в десния слепоочен
лоб ,контузия на мозъка, като описаните по-горе травматични увреждания
обективират от медико-биологично гледище „нараняване
, проникващо в черепната кухина“, както и „разстройство на здравето , временно опасно за живота”.Те
самостоятелно и поотделно покриват критериите на чл.129,ал.2 от НК
за средна телесна повреда.
От субективна страна последното деяние подс.И.
не е извършил умишлено , а непредпазливо при форма на вина „небрежност“ ,то
това деяние е престъпление по чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК.Налице
е непредпазлива форма на вина „небрежност“ , тъй като подс. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици , но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и съответно-предотврати.Стрелбата с огнестрелно оръжие в затворено
пространство по едно лице в присъствието на друго лице , крие предвидими
рискове от рикошет за последното лице , което не е непосредствена цел на
изпълнителното деяние по чл.116 от НК.В обв. акт прокурорът
обосновава ролята си да повдигне и поддържа това обвинение „служебно“ ,макар
същото да попада в чл.161 от НК,предвид особеното състояние на пострадалия от това деяние, като
е намерил че производството не следва да се прекрати , а да продължи/чл.46,ал.1
от НПК/.
Двете горепосочени престъпления са
извършени в хипотезата на чл.23 от НК „Множество престъпления” , а по-конкретно - разнородна реална
съвкупност от престъпления.
Престъплението по чл.116,ал.1,т.3,вр.чл.115
от НК е наказуемо с наказание „Доживотен затвор“ , „Доживотен затвор без
замяна“ или „Лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години..
Съдът прецени като най-подходящо по
вид наказанието „Лишаване от свобода“ за извършеното от подс.П.И.
умишлено убийство спрямо майка му Н. И..Другите две алтернативи са по-тежки
като санкция от нужното с оглед чл.36 от НК предвид спецификата на
случая/която му придава характер на битово-семеен конфликт,ескалирал на фона на
алкохолната злоупотреба от подсъдимия/, чистото съдебно минало и признанието на
подсъдимия за извършеното.
По реда
на чл.54
от НК съдът наложи наказание 20
години „ЛОС” при превес на смекчаващите
обстоятелства/чисто съдебно минало , самопризнание за извършеното и критично
отношение.Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете факта,че подс. е извършил
деянието пред очите на сина си и внук на пострадалата, което причинява
самостоятелни негативни последици на психиката му, а допълнително неготивно
влияе и невъзможността му да помогне на баба си/предвид инвалидността на Л.И./.Съдът
наложи максималния размер на срочното наказание „Лишаване от свобода“
,независимо от превеса на смекчаващите обстоятелства , тъй като последният бе
взе предвид при избора на наказанието като вид-на фона на двете по-тежки
алтернативи.По реда на чл.58А от НК съдът намали с една трета така определените
по общия ред наказания, като окончателното наказание се определи на 13 години и 4 месеца „ЛОС”.
Това наказание подс.И.
следва да изтърпи при начален „Строг“ режим в затвор с оглед ЗИНЗС/чл.61,т.3/
Престъплението по чл.133,вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1
от НК предвиденото наказание е „ЛОС” до 1 година или „Пробация“.Съдът при превес на
смекчаващите обстоятелства/коментирани по-горе/ наложи наказание по общия
ред в размер на 1 година/максимален
размер на наказанието в по-тежкия вид санкция/.Това съдът прецени за
справедливо на фона на наличието на
опасност за живота на пострадалия.Този размер на наказанието съдът намали по
реда на чл.58А,ал.1 от НК с една трета , като окончателното наказание
се определя на 8 месеца „ЛОС”.
На основание чл.23,ал.1 от НК съдът
определи едно общо наказание-най-тежкото от така наложените и редуцирани по
реда на чл.58А от НК наказания , а именно 13 г. и 4 месеца години
„Лишаване от свобода“, като общото
наказание следва да се изтърпява при начален „Строг“ режим в затвор.
На основание чл.59,ал.1 от НК
съдът приспадна и зачете от срока на
наказанието „Лишаване от свобода“ времето , през което подс.П.И. е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ , а именно от 15.11.2014 г. до
16.12.2015 г. включително.
Съдът не се произнесе с Присъдата си
по въпроса за разноските , тъй като това ще стори с Определение допълнително ,
по реда на чл.306 от НПК.
Поради натоварения график на
заседанията на 16.12.2015 г. съдът
пропусна да се произнесе по предявените и приети за съвместно
разглеждане граждански искове, но направи това в срока за обжалване на
обявената Присъда /в нейната наказателно-осъдителна част/, като на 22.12.2015
г. в открито СЗ съдът по реда на чл.301,ал.3 от НПК се произнесе с
т.нар. „допълнителна присъда“
и по гражданските искове.
По гражданските искове съдът намери
,че са налице всички предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимия,тъй като са налице както вредоностно
виновно извършено престъпно деяние,причинени неимуществени вреди, причинна
връзка между вредоносно деяние и причинената вреда, както и противоправност и
наказуемост на извършеното.
Съдът уважи гражданските искове
изцяло, като счете същите за основателни и доказани по основание и размер, като
присъди по справедливост на гражданските ищци на основание чл.52 от ЗЗД поисканите
обезщетения, както следва :
На гр. ищец И.Л.И. , като законен
наследник на пострадалата Н. И. И./достоен да я наследява,за разлика от
подсъдимия П.И./ за причинените неимуществени вреди – душевни болки и страдания
от преждевременната загуба на майка му – съдът присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000/шейсет хиляди/ лева , ведно със
законната лихва ,считано от 15.11.2014 г.до окончателното погасяване на задължението.
На гр. ищец Л.П.И. , като пострадал
от престъплението причинена по непредпазливост средна телесна
повреда, за претърпените болки и страдания от телесното увреждане , съдът му
присъди обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания от
самите увреждания – в размер на 40 000/четиридесет хиляди/ лева , ведно
със законната лихва , считано от 15.11.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Съдът уважи изцяло исковете , като
намери че същите са разумно формулирани като размер на претенцията , поради
което следва адекватно да репарират нанесените неимуществени вреди на
гражданските ищци и в този смисъл не се явяват завишени.
На основание Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси/ЗДТ/ съдът осъди подс.П.Л.И.
да заплати 4% държавна такса/ДТ/ върху фактически уважените размери на исковете
, а именно 4000 лв по сметка на СГС.
Въз основа на горните си мотиви
съдът произнесе Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН-СЪДИЯ :