№ 352
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000278 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответниците – „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ
билдинг консулт“ ООД, чрез адв. Д. срещу решение № 1059 от 27.08.2023г., постановено по
т.д. № 20221100901322 по описа на СГС за 2022г., т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е
признато за установено, че не съществува правото им на принудително изпълнение за
парични притезания по обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. №
494/2014 г. на ОС Перник за сумата от 94 283, 23 лева, ведно със законни лихви върху
главницата, считано от 14.12.2013 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 41 130,26
лева – разноски, поради прихващане с насрещно вземане на „Юробанк България“ АД по
заповед за изпълнение № 708/21.02.2017г. и изпълнителен лист от 21.02.2017г. по ч.г.д.
855/2017г. по описа на Районен съд - Перник за сумата от 154 169,83 евро, представляващи
главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" №
BL19819/24.07.2008г., ведно със законна лихва от 21.02.2017г. до окончателното й
изплащане и 11 484,96 лева – разноски и решение № 275/12.07.2019 г. постановено по т.д. №
488/2017 г. на Окръжен съд, Перник, влязло в сила на 07.10.2021г. потвърдено с решение №
11642/22.07.2020г., постановено по в.т.д. № 346/2020 на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 60530/07.10.2021 г. по т.д. № 2314/2020 на ВКС, I т.о. и са
осъдени да заплатят на ищеца по 5 597,89 лева разноски.
В частта, с която са отхвърлени предявените искове решението не е обжалвано и е влязло в
1
сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК.
Въззивниците/ответниците - „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ билдинг консулт“
ООД считат, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че изявленията за прихващане на банката е връчено при условията на чл. 50 ГПК, тъй
като били нарушени разпоредбите за противоепидемичните мерки и обявеното извънредно
положение, довело до временно преустановяване на дейността на множество фирми в този
период. Това означавало, че уведомлението за прихващане не е достигнало до „Мебел груп
корпорейшън“ ЕООД и не породило правни последици. В този смисъл била и практиката на
ВКС, обективирана в решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. ІІ гр.о. На
следващо място твърдят, че изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на
07.10.2021г., което било четири години и десет месеца по-късно от образуването на т.д.
488/2017г. по описа на Окръжен съд град Перник. Активното вземане не било изискуемо
към датата на първото прехвърляне на „БГ билдинг консулт“ ООД. На следващо място
твърдят, че когато ищецът се позовавал на погасителния ефект на извършено извън процеса
изявление за прихващане, съдът следвало да го разгледа като евентуално възражение за
съдебно прихващане, което правило предявеният иск недопустим. Въззивниците твърдят, че
ищецът нямал основание да отправя претенции към „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД,
който не бил участник в съдебните производства по Павловия иск и решението не му било
противопоставимо, съгласно ТР № 2/2017г. на ВКС. След като това дружество не е
участвало в горното съдебно производство, предявеният иск срещу него бил недопустим и
нарушавало правото му да участва в справедлив съдебен процес. На следващо място
твърдят, че предявеният иск по чл. 439 бил недопустим, тъй като можел да се обосновава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнително основание. Без диспозитив за съдебно прихващане било
недопустимо произнасянето по реда на чл. 439 ГПК. Твърдят, че изискуемостта на
вземането на ищеца трябвало да е настъпила преди получаване на съобщението за цесията,
което е станало едва през октомври 2021г. Считат, че противоречало на принципа на
справедливостта цесионерът да понасял неблагоприятни последици, породени от
юридически факти или субективни права, които били невъзможно да му бъдат известни към
датата на сключване на договора за цесия. Освен това, фактът на ликвидност на вземането
на ищеца е настъпил пет години след издаването на обратния изпълнителен лист, а това
било задължителна предпоставка при извънсъдебно прихващане. На последно място
твърдят, че ищецът можел да направи възражение за прихващане в производството по чл.
422 ГПК, поради което това му право е погасено по давност към 23.12.2021г., на основание
чл. 110 ЗЗД. Молят въззивния съд да обезсили като недопустимо обжалваното решение, в
условията на евентуалностт да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли
процесните искови претенции. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът – „Юробанк България“ АД, е подал в срок отговор на въззивната
жалба чрез адв. В.. Изложени са подробни доводи по всяко едно от твърденията на
2
въззивниците, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на твърденията във
въззивната жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от въззивниците.
Подадена е частна жалба от ответниците – „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ билдинг
консулт“ ООД, чрез адв. Д. срещу определение № 4422 от 18.12.2023г., постановено по т.д.
№ 20221100901322, по описа на СГС, т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е изменено в частта
за разноските първоинстанционното решение и ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца по още 2 597,89 лева разноски, както и в частта, с която е оставено без уважение
искането им за присъждане на разноски за отхвърлените искови претенции.
В частната жалба се твърди, че направените разноски от ищеца след постановяване на
съдебното решение противоречало на чл. 80 ГПК и компетентен да се произнесе по това
искане е въззивния съд. Нещо повече, СГС се е произнесъл по нередовна искова молба и
поведението на ищеца било недобросъвестно, тъй като не е внесъл дължимата държавна
такса по двата иска. На следващо място твърдят, че неправилно било оставено без уважение
искането им за заплащане на разноски за отхвърлената искова претенция. Считат за
неправилни изводите на СГС за приложението на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закон за ограничаване
на плащанията в брой. В многобройната и непротиворечива практика на ВКС било прието,
че горецитираната разпоредба нямала отношение към плащанията в брой и нейното
нарушаване има за последица реализиране на административно наказателната отговорност
на нарушителя. В представения договор за правна защита, бил записан начин на плащане в
брой на две вноски. Били предявени два иска и за всеки от тях се дължало минимално
възнаграждение по 4 530 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковите
претенции. Освен това, „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД не било страна в производството
по чл. 135 ЗЗД и не бил причина за завеждане на делото. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските.
Постъпил е в срок отговор на частната жалба от ищеца - „Юробанк България“ АД, чрез адв.
В.. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и
законосъобразно и моли да се потвърди от въззивния съд.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от лица имащо
право и интерес от обжалване, срещу подлежащи на обжалване решение и определение на
СГС, и са допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението и определението установи, че те са валидни и допустими в обжалваната част.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че въз основа на решение №
148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015 г. на I т.о. на ВКС за разноските и сумите над уважения
размер до сумата, която банката е получила по изп. дело № 2013814104063307 на ЧСИ Н.
3
М., е издаден обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС
Перник на „БГ билдинг консулт“ ООД срещу „Юробанк България“ АД за сумата от
105 116,30 лв., ведно със законни лихви считано от 14.12.2013 г. до окончателното им
изплащане и за сумата от 41 130,26 лв. разноски. С договор за цесия от 02.12.2016г. „БГ
билдинг консулт“ ООД е прехвърлил възмездно на „Констритренд Ко 2016“ ЕООД
вземането си от „Юробанк България” АД по т.д. 2072/2015 г., I т.о. на ВКС. „Юробанк
България” АД е предявил на 30.12.2016г. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу „БГ
билдинг консулт“ ООД и „Констритренд Ко 2016“ ЕООД и е образувано т.д. № 9582/2016г.
по описа на СГС. С влязло в сила на 31.07.2020г. решение № 1773/29.08.2018г. по т.д. №
9582/2016г. по описа на СГС, договор за цесия от 02.12.2016г. е обявен за относително
недействителен по отношение на „Юробанк България” АД. С договор за цесия от
08.02.2017г. „Констритренд Ко 2016“ ЕООД е прехвърлил същите тези вземания на адвокат
Ч. Н. Д., който с договор за цесия от 22.02.2017г. е прехвърлил възмездно тези вземания на
„Мебел груп корпорейшън“ ЕООД. По молба на цесионера „Мебел груп корпорейшън“
ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист по т.д. 494/2014г. на ОС Перник срещу
„Юробанк България“ АД е образувано изпълнително дело 20177830400094 по описа на ЧСИ
И. Ч.. Видно от удостоверение 1901/17.11.2020г., и.д. 20177830400094 по описа на ЧСИ И.
Ч. е преобразувано в и.д. 20177800400269 по описа на ЧСИ В. Л..
В полза на „Юробанк България" АД срещу „БГ билдинг консулт“ ООД е издадена заповед
за изпълнение № 708/21.02.2017г. и изпълнителен лист от 21.02.2017г. по ч.г.д. 855/2017г.
на Районен съд - Перник за сумата от 154 169,83 евро, представляващи главница по Договор
за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" № BL19819/24.07.2008г.,
ведно със законна лихва от 21.02.2017г. до окончателното й изплащане и 11 484,96 лева –
разноски. С решение № 275/12.07.2019 г. постановено по т.д. № 488/2017 г. на Окръжен съд,
Перник е установено съществуването на вземането по горепосочената заповед за незабавно
изпълнение, което е влязло в сила на 07.10.2021г. Уведомление за прихващане от „Юробанк
България“ АД до „БГ билдинг консулт“ ООД е връчено чрез залепване на съобщение от
ЧСИ на 23.09.2020г. по реда на чл. 50 от ГПК, тъй като не е намерен офис на дружеството
по неговото седалище. Уведомление за прихващане от „Юробанк България“ АД до „Мебел
груп корпорейшън“ ЕООД е връчено чрез залепване на съобщение от ЧСИ на 09.09.2020г.
по реда на чл. 50 от ГПК, тъй като не е намерен офис на дружеството по неговото седалище.
В тези уведомления за прихващане е посочено, че „Юробанк България“ АД прави
прихващане между вземането си по заповед за изпълнение № 708/21.02.2017 г. и
изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. 855/2017 г. на Районен съд Перник за сумата от
154 169,83 евро със задължението си към „БГ билдинг консулт“ ООД по обратен
изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перник за сумата от
105 116,30 лв., ведно със законни лихви считано от 14.12.2013 г. до окончателното
изплащане и за сумата от 41 130.26 лв. разноски. Направеното от ищеца до ответниците
изявление за прихващане е под условие, че претенциите му предмет на решение №
275/12.07.2019г. по т.д. № 488/207г. по описа на Пернишки окръжен съд, бъдат уважени с
влязло в сила решение.
4
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от
правна страна следното:
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че
„Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е частен правоприемник на „БГ билдинг консулт“ ООД и
е придобил вземането след предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е обвързан
от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение за относителна недействителност
по отношение на банката на договора за цесия между „БГ билдинг консулт“ ООД и
„Констритренд Ко 2016“ ЕООД от 02.12.2016г., на основание чл. 226, ал. 3, пр. първо ГПК.
Следователно, за длъжника „Юробанк България“ АД задължението по издадения изп. лист
от 23.12.2016г. принадлежи на „БГ билдинг консулт“ ООД и всички последващи
приобретатели на вземането следва да търпят последиците на принудително изпълнение или
други действия, засягащи придобитото вземане, без да могат да противопоставят на ищеца
придобивната си сделка. Приел, че са налице насрещни парични притезания и ликвидността
на активното вземане на ищеца е безспорно установена в настоящото производство, която е
настъпила след постановяване на изпълнителното основание, установяващо пасивното
вземане на длъжника, поради което с обратна сила е настъпил ефекта на погасяване на двете
насрещни вземания до размера на по-малкото – вземането на кредитора по ОИЛ от
23.12.2016 година. И двете вземания включвали освен главница и задължения за законна
лихва. Доколкото размерът на вземането на ищеца e за сумата от 154 12169,83 евро, ведно
със законна лихва върху главницата от 21.02.2017г. до окончателното й изплащане и 11
484,96 лева – разноски, а вземането на „БГ билдинг консулт“ ООД възлизало на 94 283, 23
лева – главница, ведно със законна лихва за периода от 14.12.2013г. до окончателното й
изплащане, и сумата от 41 130, 26 лева разноски в исковото производство, поради което
активното вземане надхвърляло изцяло пасивното вземане, заедно с натрупаната законна
лихва към този момент, искът следвало да се уважи изцяло.
По отношение на иска срещу първоначалния кредитор - „БГ билдинг консулт“ ООД приел,
че ответникът по този иск разполагал за своето вземане с изпълнителен титул – обратен
изпълнителен лист от 23.12.2016г. и с оглед поставеното решение по чл. 135 от ЗЗД, можел
да реши да упражни срещу ищеца, както и с оглед необвързването му от решението по иска
по чл. 439 от ГПК срещу цесионера - „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД. Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той можел да инициира по
всяко време изпълнително производство, обуславял правния интерес на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено чрез прихващане и по отношение на този ответник.
По вече изложените съображения по иска срещу първия ответник, приел, че вземането на
втория ответник е погасено поради прихващане с насрещно вземането на ищеца.
По възраженията на ответниците за недопустимост на предявените искове:
Неоснователно е възражението на въззивниците, че предявените искове са недопустими, тъй
като ищецът се позовавал на погасителния ефект на извършено извън процеса изявление за
прихващане и съдът следвало да го разгледа като евентуално възражение за съдебно
5
прихващане, както и че без диспозитив за съдебно прихващане било недопустимо
произнасянето по чл. 439 ГПК.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение дадено с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 18.03.2022г. по тълкувателно дело 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, само когато приеме,
че извънсъдебното прихващане не е породило своето действие, съдът го разглежда и се
произнася по евентуално възражение за съдебно прихващане. Това е въпрос по
основателността и е предмет на правния спор по същество на делото, а не по допустимостта
на предявените обективно кумулативно съединени искове. Първоинстанционният съд е
разгледал и се е произнесъл по отрицателен установителен иск за материалната
незаконосъобразност на изпълнението поради погасяване на правото на принудително
изпълнение, вследствие на изявление за извънсъдебно прихващане, което е породило своето
правно действие преди предявяване на иска по чл. 439 от ГПК.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че ищецът нямал основание да отправя
претенции към „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, които не е било участник в съдебните
производства по Павловия иск и решението му било непротивопоставимо, съгласно ТР №
2/2017г. на ВКС. След като това дружество не е участвало в горното съдебно производство,
предявеният срещу него иск бил недопустим и нарушавало правото му да участва в
справедлив съдебен процес.
Субективните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязло в сила решение
по Павлов иск, очертаващи кръга на лицата, които не могат да оспорват съдебното решение
за установеното право, също е предмет по същество на правния спор, а не по неговата
допустимост.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че предявеният иск по чл. 439 бил
недопустим, тъй като можел да се обосновава само на факти настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание.
Ищецът твърди в исковата молба, че процесното изявление за прихващане се основава на
парично вземане по заповед за незабавно изпълнение от 21.02.2017г., които факт е настъпил
след издаването на обратния изпълнителен лист на 23.12.2016г. по т.д. № 494/2016г. по
описа на ПрОС. Произнасянето на съда се свежда до това дали е налице прихващане и до
обявяване на последиците от него за настъпили или ненастъпили. Едва след като приеме, че
същите не са настъпили ще пристъпи към разглеждането на евентуалното възражение за
съдебно прихващане. Съдът ще извърши проверка за това дали са били налице
предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент, като намери, че
възражението е неоснователно ще отхвърли иска по чл. 439 ГПК, а ако го намери за
основателно ще го разгледа и уважи иска до размера на заявеното с възражението вземане.
По същество на правния спор:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявените
субективно съединени искове по чл. 439 ГПК – иск на длъжника за оспорване вземането на
взискателя по изпълнението, поради новонастъпили факти след приключване на съдебното
6
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С този иск
длъжникът се брани против материалноправната незаконосъобразност на принудително
изпълнение, за да установи, че не дължи сумите, произтичащи от изпълнителното основание
по чл. 422, ал. 3 вр. с чл. 245, ал. 3 ГПК.
Предмет на правния спор във въззивното производство са: редовно ли са връчени на
ответниците уведомленията за прихващане по реда на чл. 50 ГПК от ЧСИ, от кой момент
поражда действие извършеното изявление за извънсъдебно прихващане по отношение на
насрещното задължение, кога е настъпила изискуемостта и ликвидността на активното
вземане.
Уведомлението на банката за прихващане е връчено на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД
чрез ЧСИ на 09.09.2020г. и на „БГ билдинг консулт“ ООД на 22.09.2020г., по реда и при
условията на чл. 50, ал. 4 ГПК. Това е официален свидетелстващ документ и в тежест на
ответниците е при условията на главно и пълно доказване, да оборят неговата материално
доказателствена сила.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че изявленията за прихващане на
банката не било връчено при условията на чл. 50 ГПК, тъй като били нарушени
разпоредбите за противоепидемичните мерки и обявеното извънредно положение, довело до
временно преустановяване на дейността на множество фирми в този период и
уведомлението за прихващане не е достигнало до „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, и не
породило правни последици.
Ирелевантно за това производство са разпоредбите на Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), тъй като не касаят връчване на съобщение по реда на чл. 50 ГПК. Още повече,
че връчването е извършено повече от три месеца след действието на постановените мерки.
На 03.05.2017 година, в ДВ бр. 86/27.10.2017 година, е обнародван ЗИДГПК като с § 76, т. 1
от ПЗР на същия е изменена разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Съгласно новата й
редакция, която е в сила към момента на спорното в настоящето производство връчване,
частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във
връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда-съобщения и призовки по
граждански дела. Първата част от разпоредбата дава възможност на частният съдебен
изпълнител да връчва книжа, във връзка с гражданскоправни отношения, а не само във
връзка с производството по принудително изпълнение (както е било преди изменението), по
възлагане на една от страните по това правоотношение. Поради настъпилото изменение на
закона становището по решение № 25/03.05.2017 година, постановено по гр. д. №
60208/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о. вече не е актуално и не може да намери
приложение в процесната хипотеза.
Неоснователно е твърдението на ответниците, че изискуемостта на вземането на ищеца е
настъпила на 07.10.2021г., което било четири години и десет месеца по-късно от
7
образуването на т.д. 488/2017г. по описа на Окръжен съд град Перник, както и че активното
вземане не било изискуемо към датата на първото прехвърляне от „БГ билдинг консулт“
ООД.
В уведомления за прихващане от „Юробанк България“ АД до „БГ билдинг консулт“ ООД и
„Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, се прихваща между вземането на ищеца по заповед за
изпълнение № 708/21.02.2017г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. 855/2017 г. на
Районен съд Перник за сумата от 154 169,83 евро със задължението си към ответниците по
обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перник за
сумата от 105 116.30 лв., ведно със законни лихви считано от 14.12.2013 г. до окончателното
изплащане и за сумата от 41 130.26 лв. разноски. Направеното от ищеца до ответниците
изявление за прихващане е под условие, че претенциите му предмет на решение №
275/12.07.2019г. по т.д. № 488/207г. по описа на Пернишки окръжен съд, бъдат уважени с
влязло в сила решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. Всяко едно от тези лица, ако
неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си,
като направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, което да достигне до другата страна в
правоотношението. Законът обаче не обвързва момента, в който прихващането поражда
действие, с момента на извършване на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД прихващането има обратно действие като двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. Възможно е между страните да съществува спор за
едно от двете или и за двете задължения. Спорът може да се отнася до съществуването на
вземането, до неговата изискуемост или ликвидност. Затова по силата на чл. 104, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД е възможно действието на прихващането да бъде поставено под условие, а именно
спорът да бъде отнесен до съда и спорното вземане да бъде установено със съдебно
решение, което ще установи съществуването на вземането, не само към момента на
приключване на устните състезания, а и с обратна сила към момента на неговото
възникване. Това означава, че и ликвидността на активното вземане трябва да се счита
установена към този момент. По аргумент от по-силно основание спорът по установяване на
активното вземане може и да е висящ пред съда, както е в процесния случай. Влизането в
сила на съдебното решение, с което се установява вземането има характер на сбъдване на
отлагателното условие, под което е направено прихващането и от този момент изявлението
ще породи своето правно действие. Това действие обаче ще има обратна сила и двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши, на основание чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Прихващането
винаги има обратно действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно
вземане или за такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. За да настъпят последиците от прихващането
вземането на прихващащия трябва да съществува както към момента, в който то може да се
8
извърши, така и към момента на извършването на компенсаторното изявление, а когато
последното е поставено под условие и към момента на сбъдването на условието. В този
смисъл са и правните изводи в решение № 103 от 01.08.2017г. по гр.д. № 61323/2016г. по
описа на ВКС, ІV гр.о., които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
По гореизложените съображения са ирелевантни твърденията на въззивниците, че
изискуемостта на вземането на ищеца трябвало да е настъпила преди получаване на
съобщението за цесията, което е станало едва през октомври 2021г., както и че ликвидност
на вземането на ищеца е настъпил пет години след издаването на обратния изпълнителен
лист, а това било задължителна предпоставка при извънсъдебно прихващане.
Неоснователно е твърдението на въззивниците, че ищецът нямал основание да отправя
претенции към „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, който не бил участник в съдебните
производства по Павловия иск и решението не му било противопоставимо, съгласно ТР №
2/2017г. на ВКС, както и че това дружество не е участвало в съдебното производство, което
противоречало на принципа на справедливостта цесионерът да понасял неблагоприятни
последици, породени от юридически факти или субективни права, които били невъзможно
да му бъдат известни към датата на сключване на договора за цесия.
„Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е придобил процесното вземане с договор за цесия от
адвокат Ч. Д. на 22.02.2017г./трета цесия/, който от своя страна е придобил същото вземане с
договор за цесия от 08.02.2017г. от „Консистреднд ко 2016“ ООД/втора цесия/. Тези
последващи цесии са след 30.12.2016г., когато е предявен Павловия иск срещу „БГ Билдинг
консулт“ ООД и „Консистреднд ко 2016“ ООД/първа цесия/. С влязло в сила решение
първата цесия е обявена за относително недействителна по отношение на кредитора/ищеца
„Юробанк България“ АД.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 3 от мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 год. по тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГТК
на ВКС: “Ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по
чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226 ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от
длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са
длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Това правило
се отнася и до прехвърлянето на други видове имущество след завеждане на делото, когато
исковата молба не подлежи на вписване.“ Това разрешение следва да намери приложение и в
процесната хипотеза, при която вземането по обратния изпълнителен лист е прехвърлено
след предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД и исковата молба не подлежи на вписване.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че ищецът е следвало да направи
възраженията си за прихващане в производството по чл. 422 ГПК. Възражението за
прихващане винаги се прави от ответника, а не от ищеца по иска за установяване
съществуване на вземане по заповед за изпълнение, поради което ищецът няма как да
прихваща собственото си вземане с това на ответника.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че възражението за
9
прихващане не се погасява по давност поради неговото обратно действие и ако е могло да
бъде извършено преди изтичането на давността, на основание чл.103, ал. 2 от ЗЗД.
По частната жалба срещу определението за изменение на решението в частта за разноските:
Неоснователно е твърдението на ответниците, че направените разноски от ищеца след
постановяване на съдебното решение противоречало на чл. 80 ГПК и компетентен да се
произнесе по това искане е въззивния съд.
В случая ищецът е заплатил дължимата държавна такса, която е осъден с решението на СГС,
на основание чл. 77 ГПК. След нейното заплащане той може да иска да бъде осъден
ответникът да му я заплати, в производството по чл. 248 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният съд, на основание чл.
248, ал. 1 ГПК.
Предвид гореизложеното, ирелевантно за това производство е твърдението на ответниците,
че СГС се е произнесъл по нередовна искова молба и поведението на ищеца било
недобросъвестно, тъй като не е внесъл дължимата държавна такса по двата иска.
Съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 год. по тълкувателно дело №
6/2017г. на ОСГТК на ВКС, определението на съда за изменение на решението в частта за
разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Това разрешение определя
приложимите процесуално правни норми и вида на реда за процесуална защита.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 6
от 15.01.2019 год. по тълкувателно дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС: „Ограниченията
относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се
прилагат в производството по частна жалба“.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължи държавна такса по всеки един
от предявените искове срещу ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК, когато с една искова молба са предявени искове
за защита на един интерес се събира една държавна такса независимо от броя на
ответниците. В случая интересът на ищеца е един - да установи погасяване на правото на
принудително изпълнение поради новонастъпили факти за едно и също вземане, при които
първият ответник е праводател на втория ответник. Като е възложил в тежест на ответника
разноски за държавни такси, които са заплатени от ищеца, но не се дължат,
първоинстанционният съдебен съд е постановил неправилен акт, който следва да се отмени в
тази част и вместо да се постанови друг, с който искането на ищеца да се остави без
уважение.
Частично е основателно искането на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, че неправилно било
оставено без уважение искането му за заплащане на разноски за отхвърлената искова
претенция.
На въззивния съд е служебно известно съществуващото противоречие между отделните
състави на ВКС, относно приложението на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закон за ограничаване на
10
плащанията в брой. Това противоречие може и следва да бъде преодоляно по реда на чл. 292
от ГПК.
Настоящия съдебен състав споделя правните доводи в определение № 1193 от 11.12.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 4396/2015 г., III гр.о., определение № 120 от 06.03.2017 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1709/2016 г. на II т.о. и определение № 731 от 05.11.2019г. по гр.д. № 1657/2019г., ІІІ
гр.о., че разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой
няма отношение към плащанията в брой и нейното нарушаване има за последица
реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя.
В представения договор за правна защита от 25.07.2022г. е записан начин на плащане в брой
на две вноски. Първата вноска от 5 000 лева е платена на 25.07.2022г., а втората вноска е
платима на 27.03.2023г. Няма как този договор да установи бъдещ несигурен факт, че
втората вноска е реално заплатена повече от десет месеца след сключване на договора.
Неоснователно е твърдението на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, че не бил страна в
производството по чл. 135 ЗЗД и не бил причина за завеждане на делото. Елементите от
фактическия състав на чл. 78, ал. 2 са кумулативно дадени – ответникът да не е станал повод
за завеждане на делото и да е признал иска, което признание липсва в настоящото
производство.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответниците, че били
предявени два иска и за всеки от тях се дължало минимално възнаграждение по 4 530 лева,
пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции.
Правото на разноски за втория иск принадлежи на „БГ Билдинг консулт“ ООД, който не е
представил доказателства, че реално е договорил и е сторил такива разноски и няма как
такива да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД има право на разноски за
отхвърлената част от исковите претенции за сумата от 10 833,07 лева/105 116,30 – 94 283,23/,
която е в размер на 515,29 лева и следва да му се присъди.
Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, въззиваемият/ищецът
претендира и има право на разноски за тази инстанция, но не представя доказателства, че
такива са реално сторени и не следва да му се присъждат.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди от въззивния съд, като в останалата част препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1059 от 27.08.2023г., по т.д. № 20221100901322 по описа на
СГС за 2022г., т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е признато за установено, че не съществува
правото на принудително изпълнение на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, ЕИК *********
11
и „БГ билдинг консулт“ ООД, ЕИК ********* за парични притезания по обратен
изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016г. по т.д. № 494/2014 г. на ОС Перник за сумата от 94
283,23 лева, ведно със законни лихви върху главницата, считано от 14.12.2013г. до
окончателното й изплащане и за сумата от 41 130,26 лева – разноски срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* поради прихващане с насрещно вземане по заповед за
изпълнение № 708/21.02.2017г. и изпълнителен лист от 21.02.2017г. по ч.г.д. 855/2017г. по
описа на Районен съд - Перник за сумата от 154 169,83 евро, представляващи главница по
Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" №
BL19819/24.07.2008г., ведно със законна лихва от 21.02.2017г. до окончателното й
изплащане и 11 484,96 лева – разноски.
ОТМЕНЯ определение № 4422 от 18.12.2023г., постановено по т.д. № 20221100901322, по
описа на СГС, т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е изменено в частта за разноските решение
№ 1059 от 27.08.2023г., постановено по т.д. № 20221100901322 по описа на СГС за 2022г.,
т.о. VІ-10 състав и „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, ЕИК *********, и „БГ билдинг
консулт“ ООД, ЕИК ********* са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* по 2 597,89 лева разноски за заплатена държавна такса И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* за
изменение в частта за разноските на решение № 1059 от 27.08.2023г., постановено по т.д. №
20221100901322 по описа на СГС за 2022г., т.о. VІ-10 състав.
ОТМЕНЯ определение № 4422 от 18.12.2023г., постановено по т.д. № 20221100901322, по
описа на СГС, т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на
„Мебел груп корпорейшън“ ЕООД за изменение в частта на разноските на решение № 1059
от 27.08.2023г., постановено по т.д. № 20221100901322 по описа на СГС за 2022г., т.о. VІ-
10.
ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ решение № 1059 от 27.08.2023г., постановено по
т.д. № 20221100901322 по описа на СГС за 2022г., т.о. VІ-10 състав И
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Мебел груп
корпорейшън“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 515,29/петстотин и петнадесет и 29
стотинки/ лева, представляващи разноски за отхвълрлената част от иска за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4422 от 18.12.2023г., постановено по т.д. №
20221100901322, по описа на СГС, т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е оставено без
уважение искането на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД за сумата над 515,32 лева и
искането на „БГ билдинг консулт“ ООД за изменение в частта за разноските на решение №
1059 от 27.08.2023г., постановено по т.д. № 20221100901322 по описа на СГС за 2022г., т.о.
VІ-10 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
12
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13