Решение по дело №268/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 39
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20227160700268
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 39

 

Гр. Перник, 31.01.2023 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА Г.

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

 

         при съдебния секретар Е.В.** и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 268 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.К.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Решение № 613 от 14.11.2022 година, постановено по АНД № 202217202200821 по описа за 2022 година на Районен съд П..

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш /ЕФ/, серия К № 5417272, издаден от ОД на МВР П.**, с който на В.К.А., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно поради това, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. По същество излага доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 и чл. 107 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, доколкото не са събрани надлежни доказателства, че е налице твърдяното от страна на административния орган административно нарушение. Навежда твърдения за техническа грешка в системата, тъй като са налице два отделни електронни фиша, издадени по отношение на едно и също лице, на една и съща дата, на едно и също място, но в интервал от 7 минути. В тази връзка посочва, че от публичният регистър на БИМ се установява, че има последяващи изменения в софтуерния продукт на АТСС – удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, изразяващи се именно в корекции с № 20.03.5126.2 като са добавени определени функционалности. Счита, че нарушението не е безспорно доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспореното решение на районния съд, респективно потвърденият с него електронен фиш, а в алтернатива иска делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В проведеното съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Звезделина В.**.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218а от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Перник е бил Електронен фиш (ЕФ), Серия К № 5417272, издаден от ОДМВР Перник за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на В.К.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание   чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 09.11.2021 година, в 13:10 часа, в град П.**, кв. „***“, път I-6 км. 75+000, срещу кметството с посока съм гр. С.** при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място и отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***със скорост 91 км/ч.СПУКС е насочен към гр. Р.**.

Електронният фиш е обжалван пред районния съд, който с Решение № 613 от 14.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720200821 по описа за 2022 година го е потвърдил.

Първоинстанционният съд след установяване на фактическата обстановка и извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалвания ЕФ по отношение на условията за издаването му и изискванията към неговото съдържание. Приел е, че точно е посочено и установено мястото на извършване на нарушението, превишаване на скоростта, времето на извършване на нарушението и е индивидуализирано моторното превозно средство, с което същото е извършено. Въз основа на тези изводи решаващият състав е приел, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна инфраструктура и скоростен режим, измерваната скорост на движението, отчетеното превишаване по отношение на разрешената максимална скорост и превозно средство, при управлението на което е извършено нарушението съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон. В тази връзка мотивирано е отхвърлил възражението на жалбоподателя, настоящ касатор досежно техническата негодност на автоматизираното техническо средство, с което е заснето и установено административното нарушение. Констатирал е наличието на друг Електронен фиш (ЕФ), Серия К № 5413422, издаден от ОДМВР П.** за това, че на 09.11.2021 година, седем минути по-рано в 13:03 часа, в същия пътен участък и в същата посока при ограничение от 50 км/ч валидно за населеното място и отчетен толеранс от – 3км/ч в полза на водача е установено управление на лек автомобил „***“, с рег. № ***, със скорост от 90 км/ч, като собственик на същото е В.К.А., с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева. Във връзка именно с този първи фиш, районният съд е отхвърлил доводите на жалбоподателя, тъй като е приел, че са налице две отделни административни нарушения, а не едно, както се опитал да докаже настоящият касатор. Първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка досежно процесният фиш и този първи електронен фиш е различна, доколкото има разлика както по отношение на времето на извършване на двете нарушения, така и по отношение на установената скорост на движение, което от своя страна не дава основание да се приеме, че е налице и нарушение на принципа „ не два пъти за едно и също нещо“. Въз основа на изложените мотиви е приел, че по безспорен начин е доказано нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и правилно на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева. С оглед на горното е потвърдил оспорения електронен фиш.

При извършената касационна проверка по реда на чл.218, ал.1 от АПК, въз основа на доводите в жалбата и по реда на чл.218, ал.2, предл. последно от АПК, във връзка с осъществената служебна проверка досежно правилното прилагане на материалния закон, настоящият касационен състав не установи да са налице основания за отмяна на съдебния акт по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на жалбоподателя.  

Решението е правилно.

По доводите в касационната жалба:

Неоснователно е възражението на касатора относно негодност на техническото средство, използвано за установяване на нарушението по ЗДвП на 09.11.2021 година, в 13:10 часа в гр. Перник, кв. Бела вода път I-6 км. 75+00, срещу кметството с посока гр. София. В чл. 4 от Наредба                    № 8121з-532 /12.05.2015 година на Министъра на вътрешните работи, е предвидено за контрол на движението по пътищата да се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За тези предпоставки по делото са налични писмени доказателства – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване                  № 17.09.5126 от 07.09.2017 година за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /лист 14 от АНД № 821/2022/ и Протокол от проверка № 01-С-ИСИС/ 05.02.2021 година /лист 12 от АНД № 821/2022/. В последният изрично е отбелязано, че преносимата система за контрол, тип ARH CAM S1 съответства на одобрения тип. Проверката е извършена в лаборатория на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ (ИСИС) при БИМ, а съобразно разпоредбата на чл.38 от Закона за измерванията първоначалните и последващи проверки на средствата за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Изложеното води до извод за изправност на техническото средство, респективно за истинност на отчетените от него резултати от измерване на скоростта на движение на автомобила.

От събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът приема за доказано по безспорен и несъмнен начин извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което законосъобразно на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на лекия автомобил, с който е извършено нарушението. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,  което както вече се посочи, към момента на извършване, респективно установяване на административното нарушение е било напълно годно и съответстващо на одобрения тип, съобразно изискванията на нормативната уредба. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателна отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационната система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи е издадено по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС от настоящият касатор към датата на нарушение, видно от приложените по делото доказателства е, че последният при ограничение на скоростта от 50 км/ч се е движел със скорост от 91 км/ч, което се доказва и от снимките и разпечатките от техническото средство, които по своята същност представлява веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Посоченото правилно е обосновало реализирането на административнонаказателната отговорност на водача на МПС по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказуемо с абсолютно определено по вид и размер наказание, а именно „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административното наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.

За пълнота настоящият касационен състав следва да посочи, че са правилни и изводите на първоинстанционния съд, досежно факта, че въз основа на тези два електронни фиша – оспореният ЕФ, Серия К № 5417272 и представеният като доказателство ЕФ, Серия К № 5413422 всъщност не става въпрос за едно и също административно нарушения, а за две отделни такива. Това е така, защото когато става дума за едно и също по вид нарушение, но извършено два пъти по различно време, макар и в рамките на едни и същи ден и на едно и също място, то говорим за две отделни деяния. В този случай не може да става въпрос и за нарушение на принципа „не два пъти за едно и също нещо“, който съобразно разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН се изразява в забрана повторно налагане на административно наказание за едно и също административно нарушение, за което нарушителят е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, а това е така защото на първо място, както се посочи в предходното изречение липсва тъждество между двете административни нарушения и на второ място, защото  административнонаказателното производство във връзка с процесният електронен фиш е образувано преди това по втория електронен фиш, предвид часа на установяване на нарушението.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 613 от 14.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720200821 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/   /п/