Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6571 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 6.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 35101/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 60 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.149 и сл. ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД е признато за установено, че П.Н.Х. /ЕГН
**********/ и С.Д.Х. /ЕГН **********/
дължат на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/
суми от по 1 339.42 лева всеки, представляващи
стойността на доставена през периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. до топлоснабден
имот: апартамент № 35, находящ се в
гр. София, жк „********, с абонатен № 331546, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда- 22.12.2014 г., до окончателното им изплащане, и суми от по 167.95 лева всеки, представляващи лихви
за забава върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 09.12.2014 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
31.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 71595/ 2014 г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав, като исковете са отхвърлени: относно главниците- за
разликите над уважените размери от 1 339.42 лева до пълните предявени
размери от по 1 346.56 лева /за всеки от двамата ответници/, и относно
лихвите за забава- за разликите над уважените размери от 167.95 лева до пълните
предявени размери от по 168.93 лева. На
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответниците П.Х. и С.Х. са
осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД суми от по 376.83
лева всеки- разноски за заповедното и исковото производства /за
държавни такси, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/,
съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на
ответника П.Х. сумата 2.79 лв.- разноски по делото /за платено адв.
възнаграждение/, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Постъпили
са въззивни жалби от П.Н.Х. и С.Д.Х. /ответници
по делото/, в които са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу
тях установителни искове, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбите и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето им като неоснователни, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбите на
ответниците.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите /с идентично съдържание/, с които е
сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са
процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваните части.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваните от ответниците части,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за частично уважаване- до горепосочените размери за главница и лихви за
забава, на предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Спорно
по делото- според доводите във въззивните жалби на ответниците, е
обстоятелството дали през процесния период между страните са съществували
валидни договорни отношения за продажба на топлинна енергия. Според действалата
през процесния период норма на чл.153,
ал.1 ЗЕ „потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно меродавно е притежанието на вещно
право върху имота- собственост или вещно право на ползване. Цитираната норма
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване,
в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6571/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Горните
хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило
основен източник на облигационните право-отношения. Сключването на писмен договор при условията на
договорна автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия,
като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и потребителите /клиентите/ в сграда- етажна
собственост.
В
случая въз основа на представеното от ищеца писмено доказателство- Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 150/ 1.06.2011 г.
на софийски нотариус, се установява, че ответниците С.Д.Х. и П.Н.Х. са
собственици на процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 35, бивш търговски
обект- магазин № 3, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от
81.60 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и
антре, ведно с принадлежности, придобили го в резултат на осъществено давностно
владение, като името на ответницата С.Х. фигурира и в списъка на етажните
собственици в сградата /подписан от нея/, приложен към сключения с фирмата на
топлинно счетоводство договор от 2001 г. Следователно като съсобственици на
имота двамата ответници имат качеството потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и в това си качество дължат плащане цената на
доставената в него през процесния период топлинна енергия.
Така установеното наличие на облигационно
правоотношение между ищеца и ответниците през процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на исковете по основание.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата
и конкретно- в жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, е изслушана в първо-инстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, в чието експертно заключение са направени
следните констатации: че в процесния имот /с аб.№ 331546/ има 2 бр. радиатори с
индивидуални разпределители на разходите за отопление /ИРРО/; че за процесния
период абонатът не е осигурил достъп за отчет на уредите, поради което му е
начислена служебна топлинна енергия по МСРС /максимален специфичен разход на
сградата/; и че поради липсата на достъп за отчет на топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване /БГВ/ е начислена служебно на брой лица- в случая 1
бр.Посочено е също в експертното заключение, че за отоплителния сезон 2012- 2013
г. делът на сградната инсталация за имота /обозначен като аб.№ 331546/, е 56 %,
а за отоплителния сезон 2013- 2014 г. делът на сградната инсталация е 58
%.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за основателност на претенциите за признаване дължимостта на
претендираните от ищеца суми за цената на доставена в имота на ответниците
топлинна енергия. С оглед представените от третото лице- помагач протоколи за
неосигурен от абоната достъп до имота за отчитане на уредите за дялово
разпределение, приложим е в случая използваният способ за определяне обема на доставената
в него топлинна енергия и на нейната цена, за което са направени съответни
констатации в експертното заключение. Не рефлектира върху горния извод
обстоятелството, че протоколите за неосигурен достъп са представени от
подпомагащата страна след изготвяне на експертното заключение, тъй като за прилагането
на екстраполация по специфичен разход на сградата- съобразно установените в
действащата през процесния период Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /2007
г./ и Приложение към чл.61, ал.1 от същата- Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради- етажна собственост, правила, не е необходимо
прилагането им преди извършване на експертизата. Тяхното наличие по делото,
независимо кога са представени от страната, чиято е доказателствената тежест, е
достатъчно условие за обосноваване на сочената екстраполация.
Що
се отнася до съдържанието на приложените констативни протоколи, които не са
оспорени от ответниците, а е направено възражение от процесуалния им
представител, че „не касаят процесния апартамент“, съвкупната преценка на
доказателствата налага извод, че направените в тях отбелязвания „1-2“ се отнасят
за процесния имот. Това е така, тъй като до придобиването му от ответниците въз
основа на давностно владение, видно от цитирания по- горе Нотариален акт № 150/
2011 г. и от представения като доказателство от ищеца Договор за покупко-
продажба от 23.02.1995 г. /л.26 от делото на СРС/, имотът е представлявал
магазин /търговски обект/ № 3 на ********в жк „Хр. Смирненски- Слатина“, със
застроена площ от 81.60 кв.м., за който в топлопреносното предприятие е била
открита партида на името на ответницата С.Х. с аб.№ 331546, с допълнително
обозначение „ап.1- ІІ абонат“ или „1-2“, както е посочено в протоколите за
неосигурен достъп. Обстоятелството, че описаният в цитирания легитимационен
документ- Нотариален акт № 150/ 2011 г., имот: АПАРТАМЕНТ № 35, бивш търговски
обект- магазин № 3, в бл.71, вх.В в жк „Хр. Смирненски“- гр. София, и въведеният
информационната система на „Т.С.“ ЕАД топлоснабден имот с аб.№ 331546,
обозначен като „ап.1- аб.2“, са един и същи имот е предмет и на приложения от
ищеца Констативен протокол № 5437/ 14.08.2012 г., съставен в началото на
процесния период, който също не е оспорен от ответниците /такива изявления в
писмените отговори на исковата молба по чл.131 ГПК не се съдържат/.
При
това положение обоснован се явява приложеният от топлинния счетоводител
специфичен метод за определяне обема и стойността на доставената в процесния
имот топлинна енергия, за който са направени съответни констатации
и
в неоспореното заключение
на
съдебно-
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6571/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
техническата експертиза, възприето от
въззивния съд като обективно дадено. В тази връзка, с оглед доводите във
въззивните жалби следва да се отбележи, че при прилагане на сочения специфичен
метод /МСРС/ не се съставят отчетни картони /документи за главен отчет/, нито
се подписват такива от абоната, който не е осигурил достъп до имота за отчет на
уредите, като непредставянето от ищеца на фактури и съобщения към фактури като
доказателства по делото няма съществено
значение за приемане изводите по основателността на исковете, тъй като същите
нямат доказателствено значение за установяване обема на доставената в имота
топлинна енергия.
Наред
с горното, във връзка с направените в експертното заключение на съдебно- техническата
експертиза констатации, че подаваната в имота топлоенергия не отговаря на
нормативните изисквания за обем на топлинния товар за сградна инсталация /56 %-
дял на сградата инсталация за имота за отоплителния сезон 2012- 2013 г., и 58
%- дял на сградната инсталация за отопл. сезон 2013- 2014 г./, като надвишава
определения съобразно чл.78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. топлинен товар
от 50 %, следва да се отбележи следното: Съгласно дадените в Тълкувателно
решение № 2/ 2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/ 2017 г. на ВКС- ОСГК
разрешения, неизпълнението на задължението на топлопреносното предприятие по
чл.78, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топло-снабдяването /при
намален топлинен товар на отоплителните тела в сграда- етажна собственост с над
50 % от проектния отоплителен товар на сградата, вследствие на което
количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по- голямо от
количеството на енергията за отопление на отделните имоти/ не съставлява
основание за разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в сградата- етажна собственост, тъй като не засяга същественото
съдържание на материалното продажбено правоотношение. Дори да е виновно, това
неизпълнение не може да има за последица нито освобождаване, нито намаляване на
отговорността на клиентите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост за
заплащане на цената на топлинната енергия за общите части на етажната
собственост, каквато обща част по предназначение е и сградната инсталация /чл.140,
ал.3 ЗЕ/. Договорното правоотношение по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него, при
неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл.153, ал.2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите
договорни задължения при сключването на договора. Редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия в сградата- етажна
собственост, както и отговорността при неизпълнение на задълженията, са част от
задължителното съдържание на публично известните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия, одобрявани от КЕВР /чл.150, ал.1 ЗЕ/, което не
може да се отклонява от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /НТ/ и Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради- етажна собственост. В цитираните нормативни актове не е
предвидена възможност за намаляване или отпадане на отговорността на клиентите
за цената на топлинната енергия за общите части на етажната собственост при
неизпълнение на задължението на топлопреносното предприятие по чл.78, ал.1 НТ.
Противното би било в противоречие със закрепения в тях принцип на определяне
дела на топлинната енергия за сградна инсталация и общите части на сградата-
етажна собственост между всички клиенти, пропорционално на отопляемия обем на
отделните техни индивидуални имоти по проект /чл.143, ал.5 ЗЕ и чл.145, ал.2 и
ал.3 ЗЕ/. При прилагане на този принцип клиентите дължат цената на реално
изразходваната енергия за сградна инсталация и общите части на етажната
собственост, дори прогнозното разпределение да е променено след сключване на
договора. Той е уреден с императивни правни норми и като имплицитно съдържащ се
в публично известните общи условия към договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, е част от съдържанието на договорното правоотношение. Произтича
и от дадената в ЗЕ регламентация на присъединяването към топлопреносната мрежа
на сгради- етажна собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им
само при писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3 от собствеността /чл.133, ал.2 и чл.153, ал.2 ЗЕ/, според
която прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди
по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр
на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял
топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на
сградата при предпоставките на чл.153, ал.2 ЗЕ /писмено съгласие на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано
пред топло-преносното предприятие/ се прекратява и договора за продажба на
топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл.153, ал.1 ЗЕ. В
горепосочения смисъл е Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15
от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. Етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността, разполагат във
всеки един момент с възможността да прекратят договорната си връзка с
топлопреносното предприятие в хипотезата на чл.153, ал.2 ЗЕ. Когато са избрали
продължаването ѝ, при неизпълнено задължение на насрещната страна по
чл.78, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, те
дължат цената на топлинната енергия за общите части на сградата- етажна собственост,
включително за сградната инсталация.
В
случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните
собственици в процесната сграда- етажна собственост са се възползвали от
възможността да прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в
хипотезата на чл.153, ал.2 ЗЕ, поради което и същите, вкл. ответниците, дължат
цената на топлинната енергия за общите части на сградата- етажна собственост,
включително за сградната инсталация.
Л.4
на Реш. по гр.д.№ 6571/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При
тези съображения и поради съвпадане на приетите от двете съдебни инстанции
изводи по съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в
обжалваните от ответниците части следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора, предвид отхвърлянето на въззивните жалби, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците П.Х. и С.Х. дължат да заплатят на
въззиваемото дружество, от чието име е осъществено процесуално представителство чрез подаването
на писмени отговори на въззивните жалби,
общо сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск.
възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.02.2019
г., постановено по гр.д.№ 35101/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 60
състав, в обжалваните части, в които
по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че П.Н.Х. /ЕГН **********/
и С.Д.Х. /ЕГН **********/ дължат на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/
суми от по
1 339.42 лева всеки, представляващи
стойност на доставена през периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. до
топлоснабден имот: апартамент № 35,
находящ се в гр. София, жк „********, с абонатен № 331546 /обозначен също и
като „ап.1- абонат 2“/, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-
22.12.2014 г., до окончателното им изплащане, и суми от по 167.95 лева всеки, представляващи лихви за забава върху
главниците за периода от 30.06.2012 г. до 9.12.2014 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
31.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 71595/ 2014 г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав, и в частта относно присъдените на ищеца
„Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК-
размер на по 376.83 лева, платими от
всеки от ответниците П.Н.Х. и С.Д.Х..
ОСЪЖДА П.Н.Х. /ЕГН **********/ и С.Д.Х. /ЕГН **********/ да заплатят на “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
общо сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 35101/ 2016 г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД в производството по
делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.