Р Е Ш Е Н И Е
№261
гр. Хасково, 18.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осми април, през
две хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1289/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано по жалба от М.П.С. ***, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000237 от
22.11.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ -
Димитровград, с която на жалбоподателя С. на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 10 месеца,
за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗдвП. В жалбата се излагат
аргументи за това, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административно
производствените правила, на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. В тази връзка се моли за нейната отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково,
РУ - Димитровград, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Със Заповед №21-0254-000011 от 11.01.2021г., издадена
от полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград на жалбоподателя
С., е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане
на основанието за това. Посочената заповед е влязла в законна сила на
26.01.2021г., видно от отбелязването направено в същата.
На 22.11.2021г. на М.П.С. ***, след извършена проверка
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АВ № 229085
от 22.11.2021г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 22.11.2021г., около 09.50 часа в *** посока
запад, С. управлява лек автомобил * с рег. №***, след като
е лишен от това право със ЗППАМ № 21-025-000011/11.01.2021г.
Въз основа на съставения АУАН на
22.11.2021г. от полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград, е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0254-000237/22.11.2021г. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава
на това, че на 22.11.2021г., около 09.50 часа в ***в посока
запад, С. управлява лек автомобил * с рег. № *, след като
е лишен от това право със ЗППАМ № 21-025-000011/11.01.2021г. Като съставен се сочи АУАН № АВ229085/22.11.2021г.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0254-000237/22.11.2021г., в това число и писмо
с изх. № 86/08.01.2021г. от управителя на ЦПЗ-ЕООД гр. Хасково д-р М. до ОДМВР –
Хасково, РУ-Димитровград, в което е отбелязано, че С. се води на диспансерен
отчет от 2008г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена в писмена форма, в
производство, в което не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и
правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на
водача АУАН и ЗППАМ № 21-025-000011/11.01.2021г. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на
МПС от водач, който е лишен от право да
управлява МПС по административен ред, съответстват на фактическите основания,
които се съдържат в оспорената заповед. Изложените в заповедта мотиви сочат на
основание по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. В заповедта са изложени
мотиви, че на 22.11.2021г., около 09.50 часа в *в посока
запад, С. управлява лек автомобил *** с рег. №*, след като
е лишен от това право със ЗППАМ № 21-025-000011/11.01.2021г.,
за което е съставен АУАН. В съставения АУАН е посочено, че свидетелството за
управление на МПС на водача е отнето по административен ред и че управлявайки
описания автомобил, водачът е нарушил разпоредбата на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП. В цитираната разпоредба е предвидено, че
за да управлява МПС, водачът трябва да притежава валидно свидетелство за
управление, както и да не е лишен от право
да управлява МПС по съдебен или административен ред. От изложеното следва, че
описаното в мотивите на заповедта нарушение съответства на разпоредбата на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон.
В разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието МПС
е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС, или след като е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до
една година. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически
основания, за да бъде законосъобразно приложена процесната ПАМ, е необходимо
наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, след като е
лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред, и адресатът на мярката да е
собственик на управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена
с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Установено по делото е и
обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 22.11.2021г., водачът
на превозното средство е бил лишен от право
да управлява МПС с влязла в сила Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, в която е отбелязано, че същата се прилага до отпадане
на основанието за нейното издаване. Управлението на МПС от водач, който е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред, се включва в хипотезата на
разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като обосновава извод за
управление на МПС без право на такова управление.
Принудителните административни мерки / каквато по
дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП /,
са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване
на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него / чл.22 от ЗАНН /. Следователно принудителната
административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В
случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и
доказано от гл.т. наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението
за постигане на предвидената в закона цел, като правилно и при съобразяване с
принципа за съразмерността по чл.6 от АПК, срокът на наложената ПАМ /10 месеца
/, е определен в законоустановения диапазон от 6 месеца до 1 година .
Отчитайки превантивния и преустановителен характер и
съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема, че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените
правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Административен съд Хасково, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.С., ЕГН **********
***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
21-0254-000237 от 22.11.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –
Хасково, РУ - Димитровград, с която на С. на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 10 месеца.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: