РЕШЕНИЕ №
8
гр. Пловдив, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и
прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия В. Антонова
ВНОХД № 535/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XХІ
от НПК.
Образувано е във връзка с жалба
на адв. И.Д.В. – служебен защитник на подс. Г.Ц.А. срещу присъда № 45 от 03.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 575/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
наказателно отделение. С посочения съдебен акт подс. Г.Ц.А.
е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
във вр. с чл. 198, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е било наложено наказание при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК във вр. чл. 58а, ал.
1 от НК шест години лишаване от свобода, което за изтърпи при първоначален
строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т.
1 от НК от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било
приспаднато времето на предварителното му задържане за нуждите на
производството. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските
по делото.
Служебният защитник на подсъдимия – адв.
И.В. е обжалвал присъдата само в санкционно-осъдителната й част с оплаквания
относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода. От въззивния съд
се иска да измени присъдата на окръжния съд, като намали размера на наказанието
до закоустановения минимум, след което да приложи
редукция с 1/3 във връзка с проведената
диференцирана процедура по т. 2 на чл. 371 от НПК.
В хода на съдебните прения се поддържат същите искания за
намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението грабеж
като несъобразено с тежестта на престъплението и наличието на пълен превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.
Пловдив счита жалбата за неоснователна. В хода на съдебните прения пред
въззивния съд, по отношение на наказанието пледира, че то не следва да
бъде в размер, по-малък от определения,
тъй като толкова снизходително наказание не би съответствало на целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Счита, че наказанието, което предлага
защитата, в размер от пет години /а след редукцията му от три години и четири
месеца/, не съответства на установените отегчаващи обстоятелства и не е в
състояние да изпълни възпиращите и
превъзпитателните цели на наказанието.
Подсъдимият поддържа доводите на
своя служебен защитник, като претендира за намаляване на окончателния размер на
наказанието.
В последната си дума А. моли да се намали
наказанието и да му се даде шанс да се грижи за семейството си.
Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е
неоснователна.
Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда
на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при която подс. Г.Ц.А. е признал изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да
не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват вече събраните
такива на досъдебното производство. Първият съд е установил, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства и с определение е допуснал
провеждането на съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК
за тях. С нарочно определение по чл. 372 ал. 4 от НПК първата инстанция е
допуснала съкратено съдебно следствие по този ред, като е разяснила на
подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и
събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на тях,
окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:
Подсъдимият Г.Ц.А., известен като „К.“, бил осъждан
19 пъти за престъпления от общ характер. Във връзка с последното от тях в
периода 28.04.2016 г. до 03.03.2017 г. изтърпял
наказание една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1 от НК, за което бил осъден със споразумение № 112 /25.04.2016 г. по НОХД №
803/2016 г. на Районен съд - Пазарджик, влязло в сила на 25.04.2016 г.
На 27 юни 2019 г. в П., подс. А. решил да се снабди с финансови средства по
престъпен начин, докато се разхождал със сина си в парк „О.С.“ в П..
Там видял
децата К.В.Д.и В. Д. И. да си играят с кученце – немска овчарка на четири
месеца. Децата забелязали подсъдимия да се приближава към тях с колело, придружен
от малко дете. А. се насочил към пострадалата К., която държала в ръката си
мобилен телефон „С.“, модел „Г.“ S *, блъснал я
силно в областта на рамото, при което К. паднала на тревата и изпуснала
телефона си. А. взел мобилния апарат и побягнал с колелото и детето си.
Опасявайки
се че е видян от много хора, А. скрил телефона до дърво в близост до джамията в
циганската махалата на П., като го поставил върху един зид, обвит с найлон, за да
не го вали докато го вземе след няколко дни.
Пострадалата
К., заедно с братовчед си – свид. С.Б., подала жалба
в полицията, като представила и копия от документи за закупуване на мобилния
телефон, предмет на грабежа.
Подсъдимият
Г.А. бил установен след ОИМ, като пред полицейските служители на РУ на МВР П. той
депозирал писмени обяснения за действията си и посочил мястото, където бил
скрил мобилния телефон.
На мястото
бил извършен оглед и съставен надлежен протокол със снимков материал.
С
разписка от 28.06.2019 г. процесният мобилен телефон
„С.“ модел „Г.“ S * бил върнат на пострадалата К. Д. в изправно
състояние.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно оценителна експертиза, стойността на предмета на престъплението
/мобилен телефон „С.“, модел „Г.“ S */ към момента на престъплението
възлиза на 1 749,90 лева.
Първият съд приел горепосочената фактическа обстановка за
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, за което коректно е
посочил, че се подкрепя от показанията на свидетелите К. Д., С.Б. и В. И., като
първият и последният от тях са очевидци на деянието, дали са подробно описание
на извършителя, а в последствие са възприели и идентифицирали същото лице и в
полицейското управление, като лицето задържано от полицията във връзка със
случая, т. е. това бил подсъдимият А..
Правилно е било отчетено, че показанията на свидетелите корелират помежду си и изцяло съвпадат с направеното от
подсъдимия самопризнание, като същевременно не са изолирани от протокола за оглед
на местопроизшествие и приобщения в хода на същия предмет на престъплението,
върнат в последствие на пострадалата. Първият съд е имал основание да се ползва
и от експeртното знание на стоково-оценъчна
експертиза, тъй като е била изготвена пълно и обстойно, с необходимите познания
в съответната област, съобразена със събраните и приложени по делото
доказателства.
Във връзка с всичко изложено по-горе, не се
откриват доказателствени материали, които неправилно
са били оценени като процесуално допустими и са били използвани от първия съд
при решаване на делото. В случая инстанцията е изпълнила задълженията си да
посочи всички гласни доказателствени средства
/показанията на свидетелите/; заключениeто на
назначената и изготвена в досъдебното производство експертиза; писмени
доказателства и доказателствени средства; веществени
доказателства. Изпълнил е коректно задълженията си да посочи доказателствата, които
подкрепят самопризнанието в диференцираната процедура. Правилно първият съд не е отчел проблеми с допустимостта и процесуалната
годност на отделни доказателствени материали, като не
е редуцирал доказателствената съвкупност. В
заключение още веднъж следва да се посочи, че в случая, така както е приел и
първият съд, доказателствените средства представят като обосновани очертаните в
обвинителния акт фактически констатации. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка е напълно обоснована, като самопризнанието на подсъдимия
е подкрепено от доказателствените средства. Доказателствените
факти по делото не разкриват правна квалификация на деянието, различна от
повдигнатата с обвинението и приета с присъдата на първата инстанция, поради
което и съответният материален закон е бил правилно приложен по отношение и
на процесното
обвинение.
При съобразяване на
гореизложеното, настоящият съд намира, че правилно окръжният съд е посочил, че
деянието на подс. А. е съставомерно
от обективна и субективна страна по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Правилно първият съд е приел, че подсъдимият е
осъществил и двата акта на изпълнителното деяние на съставното престъпление
грабеж – упражнявайки принуда под
формата на сила спрямо пострадалото дете, подсъдимият е отнел намиращия се във
владението му вещ, като е установил собствена фактическа власт върху нея с
намерение да я присвои. Описаните от пострадалата и свидетеля-очевидец действия
на подсъдимия – блъскане на детето в областта на рамото, сочат че по отношение
на пострадалата е била употребена принуда под формата на сила, която се
изразила във физическо въздействие от страна на дееца спрямо пострадалата,
насочена към преодоляване на реалната и възможна съпротива на това лице.
Правилно е било отбелязано, че силата е била относителна интензивна, а не
обикновено физическо въздействие, тъй като в следствие на силното блъскане
пострадалата паднала на земята и изпуснала вещта си.
Както правилно е посочил първият
съд, от субективна страна престъплението е било извършено при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е имал ясни представи както за всички признаци от
обективната страна на престъпния състав – че отнетият мобилен телефон е чужд,
че го отнема от владението на другиго, че придобива фактическата власт върху
него посредством употребената принуда под формата на сила, също така е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Както е посочил първият съд,
налице е и квалифициращият признак по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК - деянието се явява осъществено от А. при
условията на опасен рецидив по чл. 29,
ал. 1, б. „а“ НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление от
общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година. В тази връзка
правилно е било посочено, че от значение за правната квалификация на деянието
се явява посоченото вече по-горе негово последно осъждане на една година
лишаване от свобода по НОХД № 803/2016 г. /фигуриращо под пункт 19 от
приложената на л. 40-48 от досъд. пр. справка за съдимост/. Налице е и квалификацията
опасен рецидив по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК, която се обуславя освен от
посоченото осъждане на подсъдимия и това, фигуриращо в пункт 18 от справката му
за съдимост, а именно протоколно определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 1009/2013 г. по описа на РС – Пазарджик за кражба, извършена при опасен
рецидив, за която на А. е било наложено наказание от две години и шест месеца,
изтърпяно на 09.07.2015 г. В този смисъл останалите осъждания на дееца,
отразени в предходните точки на неговата справка за съдимост, са били за
престъпления, чиито наказания са били изтърпени по-назад във времето. Ето защо,
тъй като съгласно чл. 30 от НК правилата на чл. 28 и ч чл. 29 от НК не се
прилагат, ако са изтекли повече от пет години от изтърпяване на наказанието по
предходните присъди, не следва да се прилагат за правната квалификация, но
следва да се отчетат на друга плоскост при индивидуализация на наказанието.
По отношение определяне на наказанието
първият съд е взел предвид, че осъжданията на А. за престъпления, различни от
включените в правната квалификация на деянието като опасен рецидив, касаят все
посегателства спрямо собствеността – кражби и грабежи, превърнали се в дейност
за осигуряване на издръжка. Правилно първият съд е акцентирал върху това, че
извършените преди настоящото деяние престъпления са били все от главата
посегателства срещу собствеността, т. е. със сходна правна квалификация с
инкриминираната в настоящия случай престъпна дейност. При тези данни,
настоящият съд намира, че степента на обществена опасност на дееца следва да
бъде преценена като висока, както и степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Обществена опасност на дееца като автор на престъплението
грабеж следва да се отчете като висока в контекста на това, че е осъждан
многократно именно за престъпления от глава V /“Престъпления против собствеността“
по раздел І „Кражба“/, както е осъждан
и за престъпление от раздел ІІ „Грабеж“ – с правна квалификация по чл. 198, ал.
1 от НК, с което се налага извод за изграден престъпен стереотип.
Правилно първият съд е отчел, че деянието е било извършено над две години след
като А. е бил освободен от пенетенциарното заведение,
където е изтърпял наказание лишаване от свобода за извършено престъпление.
Правилно е било преценено, че престъплението, предмет на настоящото дело –
грабеж е било извършено чрез употребата на принуда спрямо пострадалата,
осъществена под формата на сила с висок интензитет – блъскане на дете в
областта на рамото вследствие на което загубило равновесие и паднало на земята, като действията на подсъдимия били
осъществени дръзко /посред бял ден на обществено място/ пред други деца. Употребената
спрямо пострадалата принуда под формата на сила, изразила се във физическо
въздействие от страна на дееца спрямо пострадалата, насочена към преодоляване
на реалната или възможна съпротива на това лице, като особеност на упражненото
въздействие, следва да се приеме, че съдържащи
медико-биологичните характеристики на лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 2 от НК, изразила се в причиняване на болка или страдание без
разстройство на здравето /следва да бъде изрично отбелязано, че
посоченото допълнително от настоящия съд се съдържа в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е било отбелязано в по-общата формулировка на първия съд за
интензитета на принудата, поради което за подсъдимия не се нарушават пределите,
при които се е съгласил да се проведе диференцирана процедура/. На плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства правилно първият
съд е отчел и това, че при престъплението грабеж негов предмет, освен отнетите
вещи, се явява и личността на пострадалата спрямо която е била употребена
принудата /по аргументи от ППВС № 12/1973 г. относно правото на неизбежна
отбрана/, а особеност на случая е именно личността на пострадалата, тъй като
престъплението е реализирано спрямо уязвима жертва - непълнолетна с крепка
психика /тези особеност на пострадалата - дете е била изрично посочена в
обвинителния акт/. Допълнително следва да се посочи, че стойността на предмета
на престъплението в случая 1 749,90 лева надхвърля над 3 пъти минималната
работна заплата за страната към момента на деянието, което съгласно ПМС № 320
от 20.12.2018 г. е била установена в размер на 560 лева за 2019 г. Последното
също така завишава степента на обществена опасност на конкретното деяние. Като
смекчаващи вината първият съд правилно е отчел факта на пълните самопризнания
на подсъдимия след залавянето му и факта, че сам е посочил къде е скрил
телефона, предмет на грабежа.
С оглед на всичко отчетено, правилно и законосъобразно
съставът на първия съд е приел, че най-справедливо ще бъде на подс. А. да бъде определено наказание при лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства
– девет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да
бъде намалено с една трета, или наказанието, което е било наложено на да
изтърпи подсъдимия е в размер на шест години лишаване от свобода.
Преценката на конкретния размер
на наказанието, което подсъдимият следва да понесе в рамките на чл. 54 от НК,
във връзка със съображенията на първата инстанция за степента на обществена
опасност на конкретното деяние, преценена като завишена и на дееца – висока, предвид и отегчаващите
отговорността обстоятелства, налагат извод, че вече определеният конкретен
размер на наложеното наказание от девет години /след редукцията в размер на
шест години/, е определен при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Определеното, преди прилагане на привилегията на закона,
наказание лишаване от свобода от девет години е било ориентирано малко под
средния размер на съответната санкционна рамка /средният размер в случая е *
години/ и в този смисъл на практика при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като при отчетените и от първия и въззивния съд
обстоятелства, не е необходима проява на допълнително снизхождение в поискания
от защитата смисъл. Наложеното наказание се явява под средния размер на
предвиденото наказание „лишаване от свобода" и не следва да бъде намалено
в искания от защитата смисъл, тъй като наказание в намален размер, по-близо до
минимума, няма да се яви справедливо отмерено при преценка както на
отегчаващите, така и на смекчаващите отговорността обстоятелства и съответно на
тежестта на деянието и личността на дееца, както на целите, визирани в
разпоредбата на разпоредбата на чл. 36 от НК. Уважаването на искане за
намаляване на наказанието от настоящата инстанция би било проява на неоправдано
снизхождение, поради което и претенцията се явява неоснователна. Неоснователни
са претенциите за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В случая смекчаващите отговорността обстоятелства на дееца не са нито
многобройни, нито изключителни, което да обуслови неадекватност и на
най-лекото, предвидено в санкционната част на престъплението наказание, с което
и тези претенциите на защитата не могат да бъдат уважени. Следва да бъде посочено още и това, че се
явява правилна преценката на първия съд да не налага на дееца факултативното
наказание – конфискация до ½ на имуществото на виновния с оглед данните,
че подсъдимият няма имущество по отношение на което да се насочи
изпълнението на това наказание и неговото налагане би било безсмислено. Наред с това е налице забрана за влошаване
на положението на осъденото лице без съответен протест, поради което обсъждане
на въпроса с конфискацията е и безпредметно. С оглед на проведеното
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и следващата се от това задължителна
привилегия на закона, изразяваща се в редукция на определените по реда на чл.
54 от НК наказание лишаване от свобода на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, така
определеното на подсъдимия наказание правилно е било намалено с 1/3, като е
било определено в окончателен размер от шест години.
Правилно
и законосъобразно първият съд е определил предварително режима като елемент от
съдържанието на наказанието лишаване от свобода, като е съобразил ЗИНЗС.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от цитирания закон строг режим се
определя на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато
не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното
ефективно наказание лишаване от свобода, независимо от реабилитацията, както и на
осъдени на наказание повече от пет
години лишаване от свобода.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК
правилно и законосъобразно от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода, първият съд е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража с постановление на прокурора по чл. 64, ал. 2 от НПК и
спрямо него се изпълнява постоянна мярка за неотклонение задържане под стража,
взета от съда по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК, като един задържане е зачетен за
един ден лишаване от свобода.
Във връзка
с възражението на защитата пред настоящият съд за отчитане на данни за
употребата на наркотични вещества, които не са били проверени по съответния
ред, въззивният съд следва да посочи следното. Предходните
осъждания на подсъдимия извън тези формиращи опасния рецидив действително са
били отчетени на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства като негативни
характеристични данни. Както се посочи като такива обстоятелства правилно е
отчетен и фактът, че престъплението е било насочено спрямо дете, в светлата
част на денонощието на обществено място и в присъствието на малолетното дете на
подсъдимия, а настоящият съд допълни и присъствието на малолетния
свидетел-очевидец В. И.. До тук първият съд е изброявал обстоятелствата, които е приел, че
характеризират в негативна светлина подсъдимия. Единствено като отговор на
довода на защитата, че следва да се наложи по-леко наказание, за да се грижи за
децата си, е посочил, че подобно искане е неоснователно, защото А. дава
негативен пример на собствените си деца, а в характеристиката му било отразено,
че злоупотребява с алкохол и наркотици. Изводите на инстанцията за негативни
характеристични данни на подсъдимия са били базирани най-вече на данните за
неговата съдебна „автобиография“, в която се наблюдава многократно пребиваване
в пенетенциарно заведение и еднотипна серийна
престъпна дейност, която е била реализирана в периодите, когато не е бил в
затвора, с което е напълно обоснован изводът на първия съд за негативна
характеристика в светлината на липсата на трудови навици. С това отбелязаното в
изготвената характеристика на дееца съвсем не е оказало решаващо значение за
мотивирания извод на първия съд за лоши характеристични данни на подсъдимия.
Допълнително следва да се посочи от настоящия съд, по повод отново релевираните доводи за необходимост подсъдимият да полага
грижи за децата си, че освен посоченото от първия съд, че престъплението е било
реализирано в присъствието на детето на подсъдимия, следва да каже още и това,
че липсват каквито и да е било данни подсъдимият да е бил ангажиран с
отглеждането и издръжката на децата си, за които дори не е извършил акт на
припознаване, поради което същите не фигурират сред данните за неговите
роднински връзки, нито са били включени поименно в декларацията му за семейно и
материално положение. Това по никакъв начин не оправдава претенцията на А. за
отговорно родителско поведение, която не намира опора в данните по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК правилно първият съд е осъдил
Г.А. да заплати сумата от 57.96лв., сторени в ДП разноски, в полза на ОД на МВР гр.П., съобразявайки органа, който е
извършил разхода на досъдебното производство.
Ето
защо и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 45/03.10.2019 г., постановена
по НОХД № 575/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, наказателно
отделение.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: