Определение по дело №48608/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30072
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110148608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30072
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110148608 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на М. П. С. срещу „Файненшъл България“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Искането на ответника за присъединяване на настоящото дело към гр. д. №
48593/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е неоснователно, тъй като присъединяване се
извършва от съда, пред който е заведено първото по време дело, какъвто настоящият
съдебен състав не е, още повече че в случая липсва връзка между делата, която да налага
постановяване на общо решение по тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
Искането на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде частично
уважено – само по отношение на Договора за предоставяне на поръчителство и неговите
приложения, защото по този начин се цели попълването на делото с относими и необходими
за изясняването му писмени доказателства, а в останалата част искането следва да бъде
отхвърлено, тъй като документите за плащане на суми по процесния договор не са
необходими, след като плащането на възнаграждението по него не е спорно между страните.
Искането на ищцата с правно основание чл. 192 ГПК следва да бъде изцяло уважено,
защото се цели събирането на относими и необходими писмени доказателства.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично
основателно – само по задача № ІІ. 3., която е допустима, относима и необходима за
изясняване на делото от фактическа страна. По отношение на другите две задачи, поставени
от ищцата, експертиза не следва да се допуска, тъй като те касаят плащането на
възнаграждението по процесния договор, което е безспорно по делото. В предмета на
експертизата следва да се включат и служебно формулирани от съда задачи.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъединяване на производството по гр. д.
№ 48608/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, към гр. д. № 48593/2022 г. по описа на СРС, 27
състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.12.2022 г. от 09:30 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи заверен препис от Договор
за предоставяне на поръчителство № 4076772/01.03.2021 г., погасителен план и СЕФ, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаването му да представи другите
документи, посочени в т. І. 1. от доказателствената част на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението ведно с препис от молбата по чл. 192 ГПК на л. 6 от
делото да представи заверен препис от документите, посочени в молбата.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача № ІІ. 3., посочена в исковата
молба, като вещото лице следва да отговори и на следните въпроси: „Какви компоненти са
включени в посочения в Договор за паричен заем № 4076772/01.03.2021 г., сключен между
М. П. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ГПР в размер на 49 %?“ и „Какъв е действителният
размер на ГПР по Договор за паричен заем № 4076772/01.03.2021 г., сключен между М. П.
С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно формулата в ЗПК, ако се вземе предвид и
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство № 4076772/01.03.2021 г.,
сключен с „Файненшъл България“ ЕООД?“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за съдебно-счетоводна експертиза
по задачи № ІІ. 1. и ІІ. 2., посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв., вносим от ищцата в 1-
седмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
Магдалена Запрянова Маджарова, със специалност: счетоводство и контрол. Вещото лице
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото заседание СЛЕД представяне на документ за внесен
депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводствата на ответника и на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, както и че следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди
датата на откритото заседание.
При поискване ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на вещото лице, което да му
послужи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за снабдяване с необходимите документи за
извършване на експертизата.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от
М. П. С. срещу „Файненшъл България“ ЕООД за сумата от 10 лв., представляваща част от
вземане в общ размер на 800 лв. – недължимо платена сума по Договор за предоставяне на
поръчителство № 4076772/01.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2022 г.
до окончателното плащане на вземането. Претендират се разноските по делото.
2
Ищцата твърди, че между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за
паричен заем № 4076772/01.03.2021 г., по силата на който последният е предоставил заем на
ищцата в размер на 2 000 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 40 % и
годишен процент на разходите в размер на 49 %. Излага, че с чл. 4 от този договор тя се
задължила да предостави обезпечение, поради което е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № 4076772/01.03.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата и
ответника, по силата на който ответното дружество е поело задължението да обезпечи пред
кредитора задълженията на заемателя, а последният – да заплати на ответника
възнаграждение в размер на 800 лв., чието плащане е разсрочено заедно с месечната вноска
по договора за кредит, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приеме плащането на
възнаграждението за ответника. Ищцата твърди, че е платила изцяло възнаграждението по
този договор. Излага, че Договорът за паричен заем представлява договор за потребителски
кредит и попада в обхвата на ЗПК, а Договорът за предоставяне на поръчителство е
акцесорен на него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора
за кредит или отделни негови клаузи, още повече че кредиторът и ответникът са свързани
лица, защото собственик на капитала на „Файненшъл България“ ООД е дружеството-
кредитор, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат съвместно. Сочи, че
договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречието му с
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от ЗПК,
поради което тя дължи само чистата стойност на кредита. Счита, че изискванията на чл. 4 от
договора за кредит са неотменими изисквания за получаване на кредита, като на практика
потребителят е бил лишен от избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а
към него са поставени изначално неизпълними изисквания. Поради това изтъква, че
разходът за потребителя по Договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с
невключването му в размера на ГПР е заобиколено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство впоследствие
подлежи на разпределяне като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Излага, че от
съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени в посочения ГПР в
размер на 49 % и по какъв начин е формиран ГПР. Изтъква, че Договорът за предоставяне
на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане на
възнаграждението по него ищцата не е получила насрещна престация, защото в случай на
изпълнение на ответното дружество то има право на регрес срещу нея за пълния размер на
платеното, поради което просто задължението й ще бъде прехвърлено от едното на другото
дружество, като се касае за свързани дружества. Счита, че Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на
договора за заем, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство надвишава половината от сумата по отпуснатия заем, с
което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите
нрави. Поради изложеното счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство е
3
недействителен, а платеното от нея възнаграждение по него е недължимо.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че
Договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва
твърденията на ищцата, че той е нищожен като лишен от основание, като изтъква, че за нея
сключването му е с цел избягване на неблагоприятни последици от неизпълнение на
задълженията й по Договора за паричен заем, а за него – с цел получаване на
възнаграждение. Оспорва Договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява
добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и изтъква, че не е
налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното
дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя,
като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а
уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението
на главното задължение по Договора за паричен заем. Изтъква, че процесният договор е
сключен доброволно от ищцата, като същият не може да бъде безвъзмезден предвид
предмета на дейност на ответното дружество, а именно сключването на гаранционни сделки.
Намира за неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на Договора за
предоставяне на поръчителство на основание ЗЗП и поради противоречие с разпоредби от
ЗПК, като намира, че последните са неприложими за него. Сочи, че евентуалната нищожност
на Договора за заем е ирелевантна. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства:
извършена от нея в полза на ответника престация на определено благо – твърдяната
парична сума; получаване на сумата от ответника; връзката на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4076772/01.03.2021 г. с Договор за паричен заем № 4076772/01.03.2021 г.,
както и съдържанието на последния.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване на процесната сума, което в случая предполага да установи: наличието на
валидно облигационно правоотношение между него и ищцата, възникнало по силата на
Договор за предоставяне на поръчителство № 4076772/01.03.2021 г.; съдържанието на
договорното правоотношение; изпълнение на задълженията му по договора.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните по делото на Договор за предоставяне на поръчителство №
4076772/01.03.2021 г.; заплащане от ищцата на възнаграждение в размер на 800 лв. по
договора; получаването на сумата от ответника.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за съдържанието на договорното
правоотношение, възникнало по силата на Договор за предоставяне на поръчителство №
4076772/01.03.2021 г., както и за изпълнението на задълженията му по договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
4
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5