Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.06.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т. К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №14 289 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК от “М.К.” ООД срещу В.Т.А. за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение №4697/17.08.2016г., издадена по
ч.гр.д. №9711/2016г. по описа на ВРС, 10 с.
суми : сумата от 29.90 лева, представляваща задължение
по издадена фактура №*от 01.08.2013г. за предоставяне на услугата мобилен
достъп до интернет по сключен между „М. Т. ”ООД и длъжника договор №*от 22.12.2012г., вземането по
който е прехвърлено с на „М.К.”ООД с договор за цесия от 18.12.2014г.,
изразяваща се месечна такса за периода на отчитане 01.08.2013г. до 31.08.2013г.
и сумата от 238.80 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Ищецът
излага, че между ответника и „М. Т. ” ООД
е сключен Договор за услуги данни –физическо лице с №*от 22.12.2012г. за срок от 24
месеца. Със сключването на договора ответникът се задължил да предплаща
ежемесечно такса в определен размер. За първите шест месеца на първата година и последните шест
месеца на втората година таксата била в размер на 19.90 лева, а за периода от
седмия до 18- тия месец в размер на 29.90 лева. Таксите по договора били
дължими за всеки период на отчитане, като периодът на отчитане бил на ежемесечна
база, а таксите имали абонаментен характер. Съгласно чл.10.9 от ОУ М. Т. издавало ежемесечно фактура на определени дати
за ползваните услуги. Абонатът се информирал относно датите за отчитане на
месечното потребление при сключване на индивидуалния договор за услуги. Била
издадена фактура №*от 01.08.2013г. за
сумата от 59.81 лева, която била за задължение за текущ период на отчитане
01.08.2013г. – 31.08.2013г. и за задължение за предходен период 01.07.2013г.
-31.07.2013г. Сумата от 59.81 лева включвала абонаментни месечни такси от 49.84
лева без ДДС за периодите : 01.07.2013г. – 31.07.2013г. в размер на 24.29 лева
и 01.08.2013г. – 31.08.2013г. в размер на 24.29 лева. Твърди се, че поради
неплащането на тази фактура договорът бил прекратен на основание т. 6.8. във
връзка с т.6.8.1 и т. 10.20 от ОУ. Твърди се, че поради предсрочното
прекратяване на договора ответницата дължала неустойка в размер на 238.80 лева
за периода 01.09.2013г. до 22.12.2014г., която се дължала в размера на дължимите
месечни такси до края на срока на договора.
Твърди
се,че на 18.12.2014г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
между М. Т. ООД и М.К. ООД, по силата на
който вземането, предмет на производството било прехвърлено на М.К. ООД, съгласно Приложение 1 А от
18.12.2014г.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата В.Т.А. е депозирала
отговор на исковата молба,в който оспорва предявения иск. Излага,че е преустановила плащането по
договора, тъй като не е получила качествена услуга и след многобройните й
оплаквания не се отзовал нито един служител за разрешаване на проблема. Казвали
й само да мести „бисквитката” насам –натам. Изисквали клиентът да бъде коректен
платец, а нямали коректно отношение, когато имало проблем в мрежата.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
От
приложеното ч. гр.д. №9711/2016 г. по описа на ВРС, 10с. е видно, че на
основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение №4697/17.08.2016г. срещу ответника В.Т.А., с
която същата е осъдена да заплати следните
суми : сумата от 59.81 лева, представляваща
задължение по издадена фактура №*от 01.08.2013г. за предоставяне на услугата
мобилен достъп до интернет по сключен между „М. Т. ”ООД и длъжника договор №*от 22.12.2012г., вземането по
който е прехвърлено с на „М.К.”ООД с договор за цесия от 18.12.2014г.,
изразяваща се месечна такса за периода на отчитане 01.08.2013г. до 31.08.2013г.,
сумата от 411.79 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода
01.09.2013г. до 22.12.2014г., сумата от 18.12 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 59.81 лева за периода 17.08.2013г. до 09.08.2016г.,
както и разноски в размер на 325 лева.
Длъжникът е подал
възражение против заповедта по реда и в срока по чл. 414 от ГПК.
Съгласно Договор за услуги –физическо
лице от 22.12.2012г. В. Т.А. е заявила
получаването на интернет услуги от М. Т. ООД – Max
Unlimited 24 moths срещу месечна абонаментна такса в размер на
29.90 лева за срок от 24 месеца. В раздел допълнителна информация от договора е
вписано, че при подписване на договора месечната такса е намалена както следва
: за първите шест месеца на първата година абонаментната такса е в размер на
19.90 лева, за периода от седмия до осемнадесетия месец е в размер на 29.90
лева и за последните шест месеца на
втората година в размер на 19.90 лева.
Представени са Общите условия за
уреждане на взаимоотношенията между М. Т. и потребители на Интернет услуги, в т.6.8. от
същите са изброени предпоставки, при наличието на които М. Т. има право да ограничи достъпа до услугата или
да прекрати договора без предизвестие. В чл.6.8.б е посочено,че в случай, че М.
Т. прекрати договора без предизвестие по
т.6.8. абонатът дължи неустойка в размер равен на сбора от дължимите месечни
такси за остатъка от срока на договора, както и връщане на предоставеното
устройство.
Във фактура №*от 01.08.2013г. със срок на плащане
16.08.2013г. с издател М. Т. ООД и
получател В. Т.А. е начислена сумата от
59.81 лева с ДДС за „услуги данни”.
Съгласно
Приложение към документ №*във фактурата са включени месечни такси за периода
01.07.2013г. – 31.07.2013г. в размер на 24.92 лева и за периода 01.08.2013г. –
31.08.2013г. в размер на 24.92 лева без ДДС.
С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.12.2014г. „М. Т. ”ООД
е прехвърлило на „М.К.” ООД портфолиа с необслужени вземания, както
следва „ Пакет вземания
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
В производството по установяване
съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно
доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя,
размера на вземането си. Ответникът
следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
От доказателствата по
делото се установява, че ответницата е сключила договор за предоставяне на интернет
услуги от 22.12.2012г. с М. Т. ООД за
период от 24 месеца като се е задължила да заплаща месечна такса за първите
шест месеца на първата година в размер на 19.90 лева, за периода от седмия до
осемнадесетия месец в размер на 29.90
лева и за последните шест месеца на
втората година в размер на 19.90 лева, което не се оспорва от ответницата.
В представената по делото фактура са начислени
задължения за месечна абонаментна такса за месеците юли и август 2013г. Ответницата
признава, че е спряла плащанията по договора като мотивът за това бил, че не е
получавала качествена услуга и липсата на коректно отношение на интернет
доставчика при проблеми в мрежата. Доказателства в тази връзка не са
ангажирани. При получаване на некачествени услуги потребителят разполага със
законови възможности да защити правата си включително и да развали сключения
договор каквито постъпки не са твърди да са направени от ответницата.
Недоказаното възражение за получаване на некачествени услуги от ответницата не освобождава същата от
поетото договорно задължение да заплаща месечните абонаментни такси. Ищецът
претендира заплащането на сумата от 29.90 лева, дължима за месец август 2013г.
като при липса на твърдения и доказателства задължението на ответницата, в
качеството й на потребител на интернет услуги да го погасено или недължимо,
съдът приема, че същата дължи процесната сума.
По отношение на претендираната неустойка.
В исковата молба се
твърди,че ответницата дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
което е било осъществено от доставчика на интернет услуги поради наличието на
просрочени задължения на ответницата в хипотезата на визираните в т.6.8. и т.
6.8. б от ОУ предпоставки.
Съобразно
разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задълженията си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждание, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, а в
ал.2 на цитирането разпоредба не се изисква даването на срок на изпълнение, ако
последното е станало невъзможно или ако поради забавата на длъжника е станало
безполезно или ако задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време. Правото на разваляне на
двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД
принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето
договорно задължение на насрещната страна.
При
установената фактическа обстановка в тежест на ищеца е било да установи, че е
дал подходящ срок за изпълнение на ответника каквито твърдения респ.
доказателства не са ангажирани. На следващото място следва да се отбележи,че в
т.6.8. от ОУ е посочена възможността на интернет доставчика да прекрати
договора при просрочване на задълженията от страна на потребителя, което следва
да се разбира в смисъла, че прекратяването му не настъпва автоматично с
неплащането на задълженията от абоната, а е небходимо нарочно волеизявление за
разваляне на договора, което до достигне
до последния, за да настъпи ефекта на развалянето на договора.
Съобразно
изложеното съдът намира, че М. Т. ООД не
е упражнило надлежно правото си да развали договора поради и което същият не е
бил прекратен предсрочно по вина на ответницата и е обвързвал валидно страните
до изтичане на предвидения в него срок. В тази връзка не е възникнало
задължение за абоната за заплащане на предвидената в т.6.8. б неустойка.
С Договор за покупко-продажба
на вземания от 18.12.2014г. М. Т. ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответницата по
процесната фактура, както и начислена неустойка в размер на 411.79 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Установи се, че М. Т. ООД е
имало валидно възникнало вземане за месечна абонаментна такса в размер на 29.90
лева за месец август 2013г., поради и което предявеният иск следва да бъде
уважен в тази му част. В частта, в която се претендира присъждането на
неустойка в размер на 238.80 лева предявеният иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли по изложените вече съображения, че вземане от този вид не
е съществувало в полза на интернет доставчика, поради и което същото не е могло
да бъде прехвърлено в патримонума на цесионера „М.К.” ООД.
По разноските :
С оглед
изхода на делото в полза на ищеца
се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на
основание чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва
сумата от 19.86 лева – разноски по заповедното производство и сумата от 4.58 лева заплатена д.т. в производството по иска
по чл.422 ГПК,
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
ищеца е постъпило след приключване на
устните състезания, поради
и което такова не следва да бъде присъждано.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “М.К.” ООД, ЕИК : * със
седалище и адрес на управление ***, че В.Т.А.,
ЕГН : ********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми присъдени със Заповед
за изпълнение №4697/17.08.2016г., издадена по ч.гр.д. №9711/2016г. по описа на
ВРС, 10 с. суми : сумата от 29.90 лева, представляваща задължение по издадена фактура №*от
01.08.2013г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет по сключен
между „М. Т. ”ООД и длъжника договор №*от 22.12.2012г.,
вземането по който е прехвърлено с на „М.К.”ООД с договор за цесия от 18.12.2014г.,
изразяваща се в месечна такса за периода на отчитане 01.08.2013г. до
31.08.2013г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата В.Т.А., ЕГН
: ********** с адрес *** дължи заплащането на сумата от 238.80 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, присъдена със Заповед за
изпълнение №4697/17.08.2016г., издадена по ч.гр.д. №9711/2016г. по описа на
ВРС, 10 с.
ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати на М.К.” ООД, ЕИК : * със седалище и
адрес на управление *** сумата от 19.86 /деветнадесет лева и
осемдесет и шест ст./ лева, представляваща реализирани разноски в
заповедното производство и сумата от 4.58/ четири лева и петдесет и осем ст./
лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: