РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2428
гр. Пловдив 19.12.2022 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря С.Ж. и с участието на прокурора Здравена
Янева като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2282 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД на
НАП Пловдив, чрез юриконсулт П.,против решение № 1419 от 08.07.2022 г. на ПРС,
постановено по АНД № 5062 по описа за 2021 г. на съда.
Твърди се обжалваното решение да е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Твърди се, че процесният казус не попада в хипотезата,
приета за приложима от ПРС, тъй като е налице споразумение за изплащане на суми
от куриера на „ДЕАР БГ“ЕООД чрез пощенски паричен превод като начинът, по който
куриерът превежда сумата на подателя няма нищо общо с начина, по който се
заплаща за стоката от получателя ѝ
и който начин е определящ при съобразяване изискванията на
законодателството за издаван на ФКБ, съответно за използване на ФУ.
Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
отмененото с него НП.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП и за двете инстанции.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
За ответника по касационната жалба, „ДЕАР БГ“ЕООД, се
заема тезата за неоснователност на касационната жалба.
Представят се подробни писмени бележки.
Претендират се разноски за адвокат.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната проверка е решение № 1419 от 08.07.2022
г. по АНД № 5062 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е отменено НП № 579310-F595089/26.05.2021
г., издадено от Зам.директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на „ДЕАР БГ“
ЕООД, БУЛСТАТ *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева
за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
За да достигне до този краен резултат въззивният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че между „ДЕАР
БГ“ ЕООД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД е сключенo Споразумение от 09.11.2020г.,
съгласно раздел II, т.8 от който клиента /„ДЕАР БГ“ ЕООД/ може да използва услугата
наложен платеж за пратки на територията на РБ, като пощенския оператор изплаща
на клиента събраните суми от наложен платеж по посочената от последния в
споразумението банкова сметка. *** §1 т.9 от ДП на Закон за пощенските услуги
/ЗПУ/ пощенски паричен превод е пощенска услуга, при която в точка за достъп до
мрежата на пощенски оператор, лицензиран по
чл.39, т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или
писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя
без никаква удръжка. В случая са налице данни, че от страна на“ДЕАР БГ“ ЕООД и
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД е договорено извършването на пощенски парични преводи по
смисъла на ЗПУ, който е вид самостоятелна услуга, в който случай е налице
изключението в разпоредбата на чл.3 от Наредба No Н-18/13.12.2006г. на МФ,
което е основание за отмяна на НП.
Като отделен мотив за отмяна на НП, ПРС е намерил, че
както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, описанието
на нарушението не е достатъчно пълно и ясно. Липсва посочване какво точно
действие е налагало издаване на касов бон, а оттам и да се е породило
задължението за въвеждане в експлоатация на ФУ/ИАСУТД. Това се дължи на
фактическия състав на нарушението, доколкото правната норма допуска множество
изключения от задължението за издаване на касов бон, респ. въвеждане в
експлоатация, монтиране и регистриране на ФУ/ИАСУТД. Затова и съдът е приел, че
конкретното поведение на дружеството следва да бъде ясно посочено като се
отрази как действително е получило същото плащането, за да бъде
отграничено от хипотезите на липса на задължение за издаване на бон.
Вместо това органите на административнонаказателното производство са
се ограничили в посочване, че доставката „е платена чрез наложен платеж“. Той
представлява документ, който се издава при плащане, но не позволява да се прави
предположение, че плащането е касово, особено като се има предвид, че е
извършено чрез доставчик-куриер, който разполага с лицензия на пощенски
оператор за извършване на пощенски паричен превод. Според ПРС е недопустимо да
се тълкува НП и АУАН и да се изследва въпроса какъв по-точно начин на плащане е
приел наказващия орган, че да дефинира поведението на жалбоподателя като
наказуемо.
В крайна сметка
е изведен извода, че АУАН и НП не съдържат пълно описание на релевантните към
фактическия състав на нарушението обстоятелства и тези, при които е извършено,
като по този начин е налице неизпълнение на разписаните в чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН изисквания относно съдържанието на актовете. По този начин е
допуснато СПН, ограничило правата на жалбоподателя по начин, че да не може да
организира адекватно защитата и да реализира правата си в пълен обем.
Изложените в касационната жалба доводи се припокриват
с тези по първоначалната жалба, подадена пред ПРС, по които въззивната
инстанция се е произнесла като ги е разгледала и обсъдила изключително
подробно.
Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на районния
съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, изведени са обосновани правни изводи.
Действително, в какъвто смисъл са мотивите на ПРС,
конкретният случай попада в хипотезата на изключението по разпоредбата на чл.3
от Наредба No Н-18/13.12.2006г. на МФ дотолкова доколкото от страна на “ДЕАР
БГ“ ЕООД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД е договорено извършването на пощенски парични
преводи по смисъла на ЗПУ. Отдруга страна, касационната инстанция констатира,
че въпросното споразумение е сключено след датата на извършването на първата
онлайн продажба, но доколкото се касае за много кратък период от време и нарушението
е преустановено от самото санкционирано лице преди проверката на контролните
органи, следва да се приеме, че е налице маловажен случай. Освен това дори и
минималната предвидена в закона санкция от 3 000 лева в този случай се
явява несъразмерна на извършеното нарушение.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1419
от 08.07.2022 г. по АНД № 5062 по описа за 2021 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: