Решение по дело №264/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 338
Дата: 1 октомври 2018 г. (в сила от 19 март 2020 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20185600100264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…..…/01.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря Веселена Караславова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 264 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Й.Г.К. е предявил против А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Ищцата Й.Г.К. твърди, че с влязла в сила Присъда № 5/06.02.2015 г. по НОХД № 521/2013 г. на ХОС А.Т.С. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от 19 години за това, че на 01.01.2013 г. умишлено е умъртвил баща й Георги Канев Георгиев. С присъдата съдът е уважил гражданския иск на ищцата, като е осъдил А.Т.С. да й заплати сумата от 120 000 лв. - обезщетение за причинени вследствие на престъплението неимуществени вреди, 13 900 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 300 лв. за разноски. С влязло в сила решение по т. д. № 88/ 2016 г. на ХОС на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения на 02.04.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба между А.Т.С. като продавач и „СТАРК 2015" ЕООД като купувач, чийто управител е негов баща,  досежно следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.724.17.1.5 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18 - 63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК - София, с административен адрес: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 15 ет. 3, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.724.17, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 124 кв. м., ведно с 3/10 ид. ч. от общите части на сградата, включително избените и тавански помещения, при запазване на правото на ползване на първия ответник на целия самостоятелен обект; 3/ 10 ид. ч. от ПИ с идентификатор 77195.724.17 по КККР на гр.Хасково, с административен адрес: гр. Хасково, пл. „Свобода" №15, целият с площ от 126 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване; 2/ 1/2 ид. ч. от УПИ VII - 150 в кв. 9 по кадастралния и регулационен план на с. Книжовник, община Хасково, одобрен със Заповед № 880/1928 г., целият с площ от 1708 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда. Излага съображения, че са налице предпоставките по чл. 135 ЗЗД, поради което иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде обявено за недействителна по отношение на нея извършената между А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД продажба  на гореописаните имоти.

Ответниците А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД оспорват предявения иск.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 02.04.2016 г. между ответниците по делото е сключен предварителен договор, с който А.Т.С. се задължил да прехвърли на „СТАРК 2015" ЕООД за сумата от 27 000 лв. следните недвижими имоти:

1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.724.17.1.5 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18 -63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК - София, с административен адрес: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 15 ет. 3, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.724.17, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 124 кв. м., ведно с 3/10 ид. ч. от общите части на сградата, включително избените и тавански помещения, при запазване на правото на ползване на първия ответник на целия самостоятелен обект; 3/ 10 ид. ч. от ПИ с идентификатор 77195.724.17 по КККР на гр.Хасково, с административен адрес: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 15, целият с площ от 126 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване;

2/ 1/2 ид. ч. от УПИ VII - 150 в кв. 9 по кадастралния и регулационен план на с. Книжовник, община Хасково, одобрен със Заповед № 880/1928г., целият с площ от 1708 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда.

С Решение № 76/ 28.07.2016 г. по т. д. № 88/ 2016 г. Хасковският окръжен съд на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявил за окончателен сключения на 02.04.2016 г. между А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД предварителен договор. 

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД, регламентиращ правото на кредитора да иска да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на него действията на длъжника, които го увреждат. В случая макар в петитума на исковата молба да не е конкретизирана изрично разпоредителната сделка, която се атакува, с оглед фактическите твърдения за постановено по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД решение, което замества окончателния договор за покупко – продажба, следва да се приеме, че предмет на настоящия иск е извършената между А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД покупко – продажба, обективирана в Решение № 76/ 28.07.2016 г. по т. д. № 88/ 2016 г. на ОС – Хасково, с което е обявен за окончателен сключения между А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД предварителен договор от 02.04.2016 г.

За успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД е необходимо ищецът да има качеството на кредитор, длъжникът да е извършил действия, с които го уврежда, и третото лице да е знаело за увреждането, когато то е възмездно.  

По настоящето дело не е спорно, че в полза на ищцата Й.Г.К. против първия ответник А.Т.С. е налице парично вземане общо за сумата от 136 200 лв., произтичащо от влязлата в сила присъда по НОХД № 521/ 2013 г. на ОС – Хасково, с която А.Т.С. е осъден да заплати на Й.Г.К. посочената сума.

Налице е увреждаща кредитора сделка, тъй като с обявяването на предварителния договор за окончателен процесните имоти са излезли от патримониума на длъжника, което обективно води до намаляване на неговото имущество и препятства или най – малкото затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори.  

Налице е и третата предпоставка за успешно провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД, а именно третото лице да е знаело, че с извършеното разпореждане се накърняват интересите на кредитора на продавача. Този елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД ще е налице, когато третото лице – купувач има представи относно наличието на вземания срещу длъжника, така и че с конкретното действие се намалява имуществото, което служи като общо обезпечение на задълженията му. В случая, като се има предвид, че купувачът е юридическо лице, този елемент от фактическия състав следва да е налице у управителя на дружеството.  По делото не е спорно, че управителят на дружеството - купувач „СТАРК 2015" ЕООД – Тодор Атанасов С., е баща на длъжника А.Т.С., поради което по силата на оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че управителят Тодор Атанасов С. в качеството си на волеобразуващ и волеизяваващ орган на дружеството е съзнавал за увреждащия характер на покупко – продажбата.  

Доводите на ответниците, че не са имали намерение да увредят ищцата, тъй като с продажбата на имота длъжникът А.Т.С. е искал да погаси паричните си задължения към дружеството, поети за заплащане на защитата му по наказателното дело, съдът намира за неоснователни. Намерението за увреждане не е елемент от субективния признак на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Законът изисква единствено наличието на знание у третото лице – купувач, че с посочената сделка се увреждат интересите на кредитора, като са без значение мотивите, въз основа на които е извършена – да се увреди кредитора или за постигане на друга цел. Намерението за увреждане е релевантно единствено в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, когато атакуваното действие е извършено преди възникване на вземането. При наличие на съществуващо вземане намерението, въз основа на което е предприета сделката, е без значение. В този смисъл е и постоянната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в Решение № 97/ 02.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 828/ 2010 г., ІІ т. о., Определение № 1345/ 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2011 г., IV г. о. Доводите на защитата, че вземането на ищцата Й.Г.К. е възникнало едва с влизане в сила на присъдата по НОХД № 521/ 2013 г. на ОС – Хасково, т. е. след влизане в сила на решението по т. д.  № 88/ 2016 г. на ХОС, са неоснователни. Правопораждащият юридически факт на вземането от непозволено увреждане е извършването на деликта – убийството на бащата на ищцата, като присъдата единствено установява този факт с оглед реализиране наказателната отговорност на делинквента, но не поражда самото вземане. Поради това е без значение, че присъдата е влязла в сила след отчуждаване на имотите с влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по т. д. № 88/ 2016 г. на ОС - Хасково, тъй като вземането за обезщетение в полза на ищцата Й.Г.К. е възникнало с извършване на престъпното деяние, като присъдата само го установява по основание и размер и допуска принудителното му изпълнение.

По изложените съображения съдът намира, че в случая, че в случая са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният от Й.Г.К. иск за обявяване спрямо нея относителната недействителност на извършената с Решение № 76/ 28.07.2016 г. по т. д. № 88/ 2016 г. на ОС – Хасково покупко – продажба между ответниците А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД следва да се уважи като основателен.

С оглед изхода на делото на ищцата Й.Г.К. следва да се присъдят направените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 1306. 20 лв., като всеки един от двамата ищци А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД й заплати поотделно сумата от 653. 10 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Й.Г.К. с ЕГН **********,*** обективирания в Решение № 76/ 28.07.2016 г. по т. д. № 88/ 2016 г. на ОС – Хасково договор за покупко – продажба, по силата на който А.Т.С. продава на „СТАРК 2015" ЕООД следните недвижими имоти:

1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.724.17.1.5 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18 -63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК - София, с административен адрес: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 15 ет. 3, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.724.17, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 124 кв. м., ведно с 3/10 ид. ч. от общите части на сградата, включително избените и тавански помещения, при запазване на правото на ползване на първия ответник на целия самостоятелен обект; 3/ 10 ид. ч. от ПИ с идентификатор 77195.724.17 по КККР на гр.Хасково, с административен адрес: гр. Хасково, пл. „Свобода" № 15, целият с площ от 126 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване;

2/ 1/2 ид. ч. от УПИ VII - 150 в кв. 9 по кадастралния и регулационен план на с. Книжовник, община Хасково, одобрен със Заповед № 880/1928 г., целият с площ от 1708 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда.

ОСЪЖДА А.Т.С. и „СТАРК 2015" ЕООД всеки един от тях да заплати поотделно на Й.Г.К. направените по делото разноски в размер по на 653. 10 лв. 

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      Съдия: