Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на единадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
4747 по описа за 2020 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на взискателя „В.“ ЕООД срещу Разпореждане от
20.03.2020 г., постановено по и.д. 20198400401330 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. №
840 на КЧСИ, с което е отказано налагането на запор и върху суми на длъжника „Т.К.“ ООД, постъпващи в Уникредит
Булбанк АД по сметка на длъжника от Министерство на икономиката по договор за
предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативна програма „Иновации и
конкурентно способност” 2014-2020 № BG16RF0P002-1.005., тъй като
изпълнението върху последните е в нарушание на
нормативната забрана,уредена в чл. 393, ал.З ГПК, във вр.
с чл. 94, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ, вр. с чл. 1, an. 1, т. 5 ЗУСЕСИФ и чл. 1, ал. 3 ЗПФ.
Жалбоподателят
поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не е наложил запор и върху суми на длъжника „Т.К.“ ООД, постъпващи по сметка на длъжника
от Министерство на икономиката по договор за предоставяне на безвъзмездна помощ
по оперативна програма „Иновации и конкурентно способност” 2014-2020 № BG16RF0P002-1.005, поддържайки
че длъжникът не е установил произхода на преводите от Министерството на
икономиката, респективно че същите са несеквистируеми
поради публичния им характер. Сочи още, че дори и сумите по сметката да са
постъпили вследствие на финансиране на ЕС, то с оглед обстоятелството, че
длъжника не е бюджетна организация и по аргумент от чл. 520 ГПК не съществува
законова пречка за налагането на запор и върху тези суми. Моли обжалваното Разпореждане да бъде
отменено.
Длъжникът „Т.К.“
ООД, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като
обсъди доказателствата по изпълнителното производство, оплакванията и доводите
на страните, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Основният спорен
по делото въпрос е свързан със секвестируемостта на
средствата, постъпващи по сметка на длъжника в Уникредит Булбанк АД като плащания по договор за
предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативна програма „Иновации и
конкурентно способност” 2014-2020 № BG16RF0P002-1.005.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 444 т. 8
ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания,
като неподлежащи на принудително изпълнение. Съгласно
чл.520 ал.1 и 2 ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки
на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния
бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни
програми и договори на общините. Законова
забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с разпоредбата на чл.96
ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2020 г. Според тази разпоредба
целево предоставяните средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации
и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги не могат
да се използват
за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания
на трети лица. Разпоредбите са с императивен характер и са установени в обществен интерес, като целта на тези
забрани е да се осигури безпрепятствено
извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани
дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани , независимо от неизправността
на субекта на такива задължения
.
Без съмнение постъпилите
по сметка на длъжника „Т.К.“ ООД в Уникредит Булбанк АД плащания по сключения на 05.09.2018 г. с Министерство
на икономиката договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 № BG16RFOP002-1.005, за осъществяването на проект №
BG16RFOP002-1.005-0082 „Разработка на иновативна интелигентна
система за управление на свързан/умен дом за
нуждите на незрящи или хора
със зрителни увреждания“ /за сумата до 637960 лв./ попадат и под приложното
поле на Закона
за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Тъй като с този закон
се регламентират обществените отношения по предоставяне на финансова подкрепа
чрез безвъзмездна финансова помощ от средствата от
ЕСИФ, правната норма на чл. 1, ал.
3 ЗУСЕСИФ препраща към Закона за публичните
финанси (ЗПФ), уреждащ режимът на сметките
за средствата от ЕСИФ. Изрично с чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗПФ финансовите средства по режима на
сметките за средствата от ЕСИФ са включени в структурата
на публичните финанси, макар и те да не
са съставна част от държавния
бюджет, общинските бюджети и останалите бюджети на Република
България – чл. 141 ЗПФ. Но чрез тези
сметки се финансират плащания на бюджетни организации или предприятия, които са контролирани от държавата/общините, при спазване
правилата на Европейския съюз за допустима държавна
помощ – арг. чл. 142, ал. 1 и ал. 2 ЗПФ, за постигане
на определени публични, обществено полезни и значими цели – в този смисъл е правната норма на чл.
3 ЗПФ, уреждаща легална дефиниция на термина
„публични финанси“ (това е система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги). Изложеното налага обоснован извод, че с плащанията по
договора от 05.09.2018 г. се разходват
публични финанси за постигане на
тези обществени цели, средствата от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации
(в конкретния случай Управляващият орган е Министерството на икономиката) чрез сметки за средства
от ЕС – чл. 8, ал. 1 ЗПФ, във вр. с чл. 3 ЗУСЕСИФ. Именно поради публичния
характер на тези средства ежегодно
със закона за държавния бюджет
за съответната година се определят
сметките за средства от Европейския
съюз, за които Министерски съвет утвърждава годишни разчети – чл. 144, ал. 2 ЗПФ. Следователно, за сметките за
средства от Европейския съюз се съставят, утвърждават
и актуализират разчети, които се подчиняват
на правилата, уредени в Закона за държавния бюджет.
Тъй като средствата по тези
сметки са насочени за постигане
на публични, обществено полезни и значими цели под
ръководството и контрола на съответния Управляващ
орган (публична организация), безвъзмездното финансиране на съответните проекти по отделните оперативни
програми представлява по своето правно
естество субсидия, предоставена от публичния орган. Именно за да не бъде възпрепятствано
осъществяването на тези обществени задачи чрез безвъзмездното
финансиране на публични блага или услуги (арг.
чл. 3 ЗПФ), законодателят в
чл. 96, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ за 2020 г. е уредил нормативна
забрана целево предоставените средства от държавния бюджет
на нефинансови предприятия за субсидии да бъдат предмет на
принудително изпълнение.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е неоснователна и същата
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 4225/08.04.2020 г. по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на
КЧСИ, подадена от взискателя „В.“ ЕООД срещу Разпореждане от 20.03.2020 г.,
постановено по и.д. 20198400401330 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, с
което е отказано налагането на запор върху суми на длъжника „Т.К.“ ООД, постъпващи в Уникредит
Булбанк АД по сметка на длъжника от Министерство на икономиката по договор за
предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативна програма „Иновации и
конкурентно способност” 2014-2020 № BG16RF0P002-1.005.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.