МОТИВИ
към Решение № 260108 от 03.12.2020 г. на Районен съд – Хасково, постановено по
АНД № 1003 по описа за 2020 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 14.10.2020 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият Р.З.Р.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 319, ал. 1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 18.08.2019 г. в град Х., скрил чужди
документи – 2 бр. международни паспорта - № ******, издаден на М.Ю.М.и № *******,
издаден на З.Ю.М., като се разпоредил с тях, с цел да причини на М.Ю.М.и З.Ю.М.
вреда - невъзможност да се ползват от документите и да набави за себе си имотна
облага в размер на 100 лева.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да
заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия Р.З.Р. *** –
адв. М.И. *** пледира в насока наличието на предпоставките за освобождаване на
неговия подзащитен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК и обосновава тезата си за индивидуализиране
съобразно законоустановения минимум.
Подсъдимият Р.З.Р. ***, редовно призован,
се явява лично и заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по
него. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник.
В дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното и
моли за наказание в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Р.З.Р. е роден на *** ***,
същият *************************
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 1306, издадена от Районен съд – Хасково на
08.09.2020 г. подсъдимият Р.З.Р. *** не е осъждан, към датата на процесното
деяние и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК с налагане на административно наказание. В приложените
характеристични данни е посочено, че подсъдимият не е известен на органите на
полицията, няма данни да злоупотребява с алкохол и да поддържа връзки с лица от
криминалния контингент, не употребява наркотични или упойващи вещества. Доходи не
получава от трудови и други правно – регламентирани източници, не притежава
недвижими имоти и регистрирани на негово име МПС, според отбелязаното в
попълнената и подписана от него декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Установено в
хода на досъдебното производство е, че на 18.08.2019 г. в около 14:00 часа подсъдимият
Р.З.Р. отишъл в дома на чичо си – Ю. Р.М., разпитан в качеството на свидетел,
на адрес: град Х., обл. Х., ул. „*****************. Тъй като подс. Р.Р. бил
много гладен и помолил свидетеля Ю.М. да му даде храна. След като се нахранил
той видял, че на масата в стаята имало два международни паспорта - Паспорт № *************
и Паспорт № ********* като установил, че те били издадени на името на дъщерите
на свидетеля Ю. М. – съответно М. Ю.М., ЕГН: ********** и З.Ю.М., ЕГН: **********.
Докато свидетелят Ю. М. бил извън стаята, подсъдимият Р. Р. взел решение вземе
и да скрие международните паспорти на малолетните деца с цел да набави за себе
си облага – определена парична сума, съзнавайки че така ще им причини вреда –
да не могат да ги използват. В изпълнение на това намерение, подсъдимият Р.З.Р.
взел международните паспорти № ********* и № ****** и излязъл от жилището на
свид. Ю. М., без същият да разбере и установил своя необезпокоявана фактическа
власт над тях.
Веднага след това той посетил дома на
свидетеля Р.Ю. Р.от когото желаел да получи парични средства. Той поискал от
него сумата от 50 лева, като за да обезпечи връщането им, се разпоредил в своя
полза с международен паспорт с № ******** издаден на името на М. Ю. М.
Свидетелят Р. дал сумата от 50 лева на подс. Р. Р. и взел международния
паспорт, който следвало да съхранява до връщане обратно на заетата сума. По
този начин той бил скрит от малолетната М. М. и тя не можела да го ползва.
Малко по-късно, в около 18:00 часа на
същата дата, подсъдимият Р. Р. отишъл в дома на свидетеля С. М. А., в град Х.,
обл. Х., ул. ******* чиято съпруга имала роднинска връзка с майката на подсъдимия.
Последният предложил да му даде в залог един международен паспорт срещу сумата от 50 лева, с свид. С. М. А. трябвало да го съхранява до
връщането на парите. Свидетелят С. А. се съгласил и взел международния паспорт
на малолетната З.Ю.М. с номер №********и дал на подс. Р.Р. сумата от 50 лева.
Така подс. Р.Р. с разпореждането си с двата международни паспорта изпълнил
целта си, а именно получил имотната облага общо в размер на 100 лева.
Още същият ден на 18.08.2019 г., свидетелят
Ю. М. установил, че двата международни паспорта, издадени на името на дъщерите
му липсвали от масата, на която били оставени преди пристигането на подс. Р.З.
Р. в дома му. Досетил се, че той бил взел паспортите и веднага отишъл до дома
му. Там се срещнали, като подсъдимият обяснил, че ги бил заложил за сумата от
100 лева. Свидетелят Ю.М. познавал свид. С. А. и веднага подал сигнал в
РУ-Хасково по спешен телефон 112, за да обясни за случилото се.
В резултат, в около 19:30 часа на
18.08.2019 г., свидетелят Ф.С. Д. и свидетелят Т. Д. Т., двамата на длъжност „младши
инспектор“ в Група „Охрана на обществения ред” при РУ - Хасково били изпратени
от оперативния дежурен на РУ на МВР - Хасково на адрес: ул. **************** в
гр. Хасково във връзка с постъпил сигнал за кражба на лични документи. На място
те установили свидетеля Ю.Р.М., който им обяснил, че по - рано през деня в дома
му дошъл племенникът му в лицето на подс. Р. Р., който бил гладен и искал
храна. Свидетелят Ю. М. му дал храна и след като се нахранил племенникът му
откраднал 2 /два/ броя задгранични/международни/ паспорта, които били на
масата. Свидетелят Ю. М. обяснил също, че паспортите били издадени на неговите
дъщери – М. Ю. М., и З.Ю.М.. Тогава свидетелите Ф. Д. и Т. Т.посетили
последователно жилищата на свидетелите Р.Р. и С. А., които предали с протокол
за доброволно предаване международните паспорти на малолетните деца. След това
те били върнати от полицейските служители на свид. Ю. М..
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе и от обясненията на
подсъдимия, респ. показанията на разпитаните свидетели, приобщени по съответния
ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимата е осъществила деяние, което да
бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 319 от Наказателния кодекс,
поради следните доводи от правна страна:
Престъпният състав по чл. 319 НК предвижда реализирането на
наказателна отговорност за всеки, който унищожи, скрие или повреди чужд или не
изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да
набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до
три години или с пробация. Цитираната разпоредбата от специалната част на НК, с
която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност, систематически се намира в Глава девета, озаглавена
„Документни престъпления“ и има предвид дейност, при която се засягат
обществени отношения, свързани със съставянето, съхранението и използването на
документи, засягащи реда и сигурността на документирането и по този начин
засягащи дейността на държавните органи, както и отношенията между тях и
гражданите. В случая, със състава на престъпление по чл. 319 НК се криминализира
деятелност, която не касае непременно опорочен документ, а противоправно засяга
възможността за самото му ползване за целите за които е издаден, като са
предвидени три отделни и самостоятелни форми на изпълнителното деяние –
унищожаване, скриване или повреждане. Предоставената закрила, обхващаща документи,
които са чужди или не изключително принадлежащи на дееца. В теорията, а с
възпроизвеждането на тези положения при произнасяне на съда - Решение №
303/17.06.2010 г., по н. д. № 261/2010 г. I –во н.о. на ВКС, и в практиката е изяснено, че под скриване на документ се
разбира както поставяне на документа в положение, при което неговият притежател
не знае къде се намира, така и когато е осъществено разпореждане с документа,
чрез което се създава невъзможност, завинаги или временно, притежателят на
документа да се ползва от него. Следователно, ако бъде осуетена възможността на
притежателя на документа да го ползва съобразно неговото значение, без
документът да е унищожен или повреден, се касае за „скриване“, по смисъла
на чл. 319 НК. Няма пречка и за идеална
или реална съвкупност в случаи на извършване на деянието по отношение на даден
документ в повече от една от предвидените форми на съставомерна деятелност,
например деецът да повреди документа и след това да го скрие. От субективна
страна е необходимо наличието на специална цел у дееца за това – причиняване
другиму вреда или цел за набавяне на облага - за себе си или за другиго.
При установената по делото фактическа
обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние. Безспорно
установено от обективна страна е, наличието на документи, при това такива за
самоличност, доколкото паспортът с сред предвидените в чл. 13, ал. 1 от Закона
за българските лични документи, които се издават на българските граждани за
установяване на тяхната самоличност, като тук не може да бъде споделена тезата
на прокурора в постановлението, че процесните два международни паспорти били
собственост на малолетните деца, тъй като съгласно чл. 2 от ЗБЛД, българските лични
документи са собственост на държавата, а по силата на чл. 8 от ЗБЛД,
българските лични документи се съхраняват от: 1. лицата, на чието име са
издадени; 2. родителите или настойниците на малолетни лица, за които те
отговарят; 3. законните представители на поставените под пълно запрещение лица;
4. длъжностните лица, упълномощени със закон. Решаващо за преценката относно
съставомерността на деянието обаче е това, че макар да не са собственост на
малолетните деца, на чието име са издадени – М.Ю.М.и З.Ю.М., процесните
паспорти, като собственост на държавата, са документи, чужди и за подс. Р.З.Р..
Тоест, същите съставляват в конкретната хипотеза годен предмет на
престъплението по чл. 319 от НК, а по отношение на тях то е осъществено в
конкретна форма на изпълнителното деяние, а именно тази по чл. 319, предл. 2 –
ро от НК. С вземането им от мястото, на което са били оставени без знанието на лицето,
което има право и следва да ги съхранява – свидетелят Ю. Р.М., в качеството му
на родител и представител по закон на малолетните деца – М.Ю.М.и З.Ю.М., и последващото
им предаването на трети лица се е стигнало до такава промяна във фактическото местоположение
на документите, каквато обосновава несъмнен извод, че тези документи са скрити.
Това е станало по начин, по който собственикът им или лицата на чието име са
издадени, действащи чрез техния представител по закон в конкретната хипотеза,
не знаят къде се намират и как биха могли да ги открият в случай на
необходимост да се полазват от тях с целта, за която са издадени – установяване
на самоличността в предвидените от закона случаи пред съответните длъжностни
лица. До същия резултат се е стигнало и
при фактическо разпореждане с документите без знанието на лицето, което има
право и същевременно е длъжно да ги съхранява, поради което деянието е
довършено от обективна страна с фактическото разпореждане с документите без
знанието в случая на свид. Ю. М., по начин осуетяващ ползването им съобразно тяхното
предназначение от лицата, на чието име са издадени.
След като от безпротиворечивия анализ
на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни
признаци от състава на престъпление по чл. 319 от НК, следва изрично да се
отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установено
по безспорен и категоричен начин съпричастността на подсъдимия Р.З.Р. в
извършване на престъплението, доколкото се доказа факта, че именно той е взел
лично инкриминираните документи от мястото на което са били оставени, без
знанието на свид. Ю. Р.М. и по този начин, променяйки действителното им
местоположение, последвано от фактическо разпореждане с документите предавайки
ги на трети лица, подсъдимият ги е скрил, създавайки невъзможност или най –
малко препятствайки съответните лица да ги ползват.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е
установено съзнаването от страна на подсъдимия относно характера на всеки от
процесните документи – документи за самоличност, собственост на Държавата и
издадени на името на лица, различни от подсъдимия, следователно чужди за него, като
воден от специална цел – извличане на облага за себе си, е предприел
инкриминираните действия, която е реализирана с получаване на сумата от общо
100 лева, след представяне на документите в залог. Макар и да се касае за
повече от един документ, а фактическото разпореждане с всеки да е станало с
отделно действие, то умисълът у дееца остава единен и формиран въз основа на
единната специална цел – извличане на облага, чието постигане е за сметка на
съзнаваната от него вреда за другиго, а именно за М.Ю.М.и З.Ю.М., настъпила с
обективната невъзможност тези лица да се ползват от издадените на тяхно име
документи, което се явява от значение не само за квалификацията на деянието, в
случая правилно и релевантно на установените факти, дадена от държавното
обвинение, но и за възможността за приложение на разпоредбата на чл. 78а НК и
за реда за разглеждане на производството въобще.
За извършеното от подсъдимия Р.З.Р. ***
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години
или пробация. С престъплението не са нанесени имуществени вреди, доколкото
паспортите, собственост на държавата са върнати във фактическата власт на
лицата, на чието име са издадени чрез представляващия ги по закон. Подсъдимият
не е осъждан към датата на деянието и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VII от
НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК,
като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК
законови пречки за това, включително с оглед изложеното по - горе, че се касае
за едно престъпление с предмет два документа за самоличност, а не за множество
деяния.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия –
същият е с чисто съдебно минало, с изцяло положителни характеристични данни и
съобразено с материалното му състояние, като последният не получава доходи и не
притежава недвижими имоти и регистрирани на негово име моторни превозни
средства. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с
изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и
житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, във връзка с посочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха се постигнали
целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с факта, че същото
макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно наказание, а не
санкция по НК и с налагането му подсъдимия, от гледна точка на въпроса за неговата
съдимост, е поставен в по – благоприятно положение.
Мотивиран
така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.С.