№ 60
гр. Шумен, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630103419 по описа за 2021 година
Предявен иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Искова молба от Р. И. Т., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, срещу Р. В. Х., ЕГН : **********, с адрес – *** и С. Д. Н., ЕГН :
**********, с адрес – ***, без посочено правно основание.
Ищецът сочи, че е собственик на земеделска земя – овощна градина от
900 кв.м., в землището на гр. Шумен, местност „***“, представляваща имот
№ ***, от план за земеустрояването на землището на гр. Шумен от 1964г.. В
действащата КК, имота му, не бил отразен, като самостоятелен, а се включвал
в ПИ, с идентификатор № ***, с площ от 4380 кв.м., на ответниците. Поради
установен, в административно производство, пред СГКК - Шумен, спор за
материално право, касаещ реалната част, с посочените размери, иска, да се
признае за установено, по отношение на ответниците, че е собственик на
реалната част от 942 кв.м., придобита чрез сделки, и тя, погрешно е заснета,
като част от имота им.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците подават отговор.
Считат иска недопустим и неоснователен. Искат отхвърлянето му и
присъждане на разноски. Твърдят, че са собственици на спорната реална част,
1
която са придобили чрез реституция по ЗСПЗЗ, евентуално, по давност.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са частично допустими, разгледан по същество
са основателни в допустимата им част, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното :
Ищецът придобил описаната в исковата молба реална част от ПИ №
***, като овощна градина, цялата от 900 кв.м., представляваща пл.№ ***, по
плана за земеустрояване, намираща се в землището на гр. Шумен, зона за
отдих, местност „***“, по два договора за дарение от 16.12.1971г. – ½ ид.ч.,
от 05.08.1997г. – 3/8 ид.ч. и по наследство от баща си И. Т. Т.. Последният го
получил при замяна, по реда на ЗТПС(отм.) – Протокол № 34 на ТПС комисия
от 09.02.1965г. – парцел ***, в местност „***“ от 1200 дка.. Според
удостоверение на отдел „ТСУ“ на Община Шумен, описания имот, с
коригирана площ от 900кв.м. попада в ПИ № *** по КК на гр. Шумен, с площ
от 4380 кв.м..
Със Заявление от 29.12.1991г. наследодател на двамата ответници –
Веселин Х. Недев, поискала да му бъде възстановена собствеността на
земеделски земи – овощни градини и лозе, всички от посочените, с различна
площ, от процесния парцел. Според служебна бележка на Община Шумен,
съдържаща се в преписка на ОСЗ – Шумен, по заявлението, земеделска земя,
в местност „***“ представляваща парцелен № ***, по земеустройствения
план на местността от 1964г. има планоснимачен № 165, по кадастралния
план на гр. Шумен от 1967г. и е записан на името на ответния наследодател, в
разписния списък към него. С три решения на поземлена комисия гр. Шумен,
с номера 10А/26.11.1997г., 10-1/30.03.1999г./допълващо и изменящо решение
№ 10А/ и № РД1905/19.11.1999г./за допълване и изменение на решение 10-1/,
на наследниците на Веселин Х. Недев било възстановено правото на
собственост на земеделски земи. В първото решение 0,700 и 1.000 дка парцел
165 от споменатия кадастрален план, в който би следвало да попада спорната
реална част, според неоспорената служебна бележка, но в местност
„Ссурлука“, а не в местност „***“. С второто решение се възстановява право
на собственост на лозе от 2,235 дка имот 010029, в местност „***“. С третото
2
решение се възстановява право на собственост на лозе от 4,380 дка, в
местност „***“. Нито едно от решенията съдържащи се в преписката, не е
придружено от скица на имота по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, а Решение №
РД1905/19.11.1999г., не се съдържа в преписката на ОСЗ – Шумен и по
делото е представен препис, изготвен от електронен носител, от ответниците
получено от ОСЗ, в изпълнение на задължението им по чл. 190 от ГПК.
Представената от ответниците, с отговора на исковата молба скица №
Ф00048/18.05.2021г., не е приложена към коментираното решение №
РД1905/19.11.1999г., а издадена две години след него, във връзка с
административен въвод /протокол № 10-в/18.05.2001г./ на наследниците на
Веселин Х., във владение на един от имотите образуващи имот с № 010489, а
именно 010029, в който, не попада спорната реална част по делото, видно
както от самата скица, така и от заключението на вещото лице по приетата
СТЕ. В първото от коментираните решения е упоменато ограничение на
ползването – замяна с протокол от 1965г на И. Т. Т., а във всички, че се
издават на основание чл. 18з от ППЗСПЗЗ.
Между страните били водени административни производства /за
обжалване на заповед за изменение на кадастралната карта и за отмяна отказ
на кмет на Община Шумен, за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ,
земеделските имоти с възстановено право на собственост/, по инициатива на
ответниците. Изхода на първото предопределя интереса от предявяване на
настоящия иск, а по второто обосновава несъстоятелност на ответното
възражение за придобИ.е спорната част по давност. По същественото за
настоящия спор е, че в приложените по тях скици е отразени фургон и
барака/скица на заснета съществуваща ситуация към м. февруари 2001г. – л.
35/, в спорната част. Такива има и в други приети по делото писмени
доказателства/геодезическа снимка и ръчна скица от 2016г.-225 и 226/, а
съществуването на застрояване се потвърждава и от свидетелските показания
и заключението на СТЕ.
Според последното, имоти с пл.№ 165, по плана от 1967 и пл. № 200,
по плана от 1992г., съответстват на имот *** по земеустройствения план от
1964г.. Последнияспоред всички планове на местността представлява
земеделска земя; имот № 010029-лозе с площ от 2,235 дка представлява
източната част на имот 10.489, по действащата КК; парцел *** по
земеустройствения план от 1964г. граничи с парцели ***, първите четири
3
записани на името на веселин и райна недеви и последния на И. Т.; имот с №
*** по земеустройствения план от 1964г. заема реална част от ПИ № ***, с
площ от 4380 кв.м., на ответниците от 942 кв.м., като границите на реалната
част са точки от едно до 10, с координати съответно т.1- 616783.606 и
4792452.392, т. 2 – 616811.317 и 4792444.923, т. 3 – 616810.223 и 4792436.859,
т. 4 – 616809.727 и 4792421.492, т.5 – 616809.148 и 4792415.328, т. 6 –
616793.453 и 4792418.578, т. 7 – 616784.070 и 4792421.180, т. 616782.574 и
4792418.938, т.9 – 616776.590 и 4792425.593 и т. 10 – 616776.213 и
4792425.754 на комбинирана скица на л. 242 от делото.
Показанията на разпитаните свидетели, в по голямата си част
потвърждават и детайлизират факти, следващи от описаните писмени
доказателства и заключения по СТЕ – време на придобИ.е на имота от ищеца
и наследодателя му; ползването му само от тях, несмущавано от трети лица,
без да са го напускали, в периода, от придобИ.е, до предявяване на иска; вида
и разположението на сградите, в него и самия имот, съседството му с имоти
на ответниците.
Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните
изводи :
Ищецът е придобили недвижим имот – земеделска земя – парцел № ***,
от земеустройствения план от 1964г., в местност „***“, в землището на гр.
Шумен, съдържащ 942 кв.м., при граници на имота по плана : Ц. М., В. Н. и
път, който, погрешно е заснет като част от имота на ответниците, с
идентификатор, по действащата КК, *** и площ от 4380 кв.м.. Имота е
придобит, чрез действителни правни сделки, от собственици и по наследство
от баща му И. Т. Т.. Последният, е придобил имота, по силата на норми от
отменения ЗТПС и чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Основния спор между страните
е, дали спорната реална част и ответния имот са земи, по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и от там дали ищецът, респективно неговите праводатели са собственици или
ползватели. Имота придобит от ищеца, не е предоставян за ползване на
неговите праводатели, по силата на актове посочени в разпоредбата. Баща му
е отстъпил свой собствен имот и е придобил процесната, сега реална част,
тогава имот ***, тоест извършена е замяна. Тъй като след нея и преди влизане
в сила на ЗСПЗЗ, с части от имота са извършени сделки, които не са били
само между сънаследници, за да се изключи приложението на чл. 18з, ал. 3
4
ППЗСПЗЗ, и той, е бил застроен /без значение е законността на строежите/, то
замяната остава в сила/Решение № 57 от 5.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6431/2014 г., II г. о. и др./
Това, от една страна изключва тезата на ответниците, че праводателят
на ищеца е бил ползвател, от друга прави придобивното им основание
незаконосъобразно и на трето място сочи неоснователност на възражението
им, че не са получили сума за земята при замяната, по две причини, първата
от които и по-съществената е, че получаването на сумата от тях, която би
била платена на Общината, не е част от фактическия състав на придобИ.ето
по §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а втората е че въобще няма място за
приложение на посочените параграфи от ПЗР на ЗСПЗЗ. Споменатото
решение на ПК – Шумен /№ РД1905/19.11.1999г./, за което е заявено искане
по чл. 17, ал. 2 от ГПК, от ищците, е незаконосъобразно /ако въобще се
приеме съществуването му в действителността, като документ, предвид чл.
190, ал. 2, във вр. с чл. 161 ГПК/, поради неспазване на установената форма и
противоречие с материално правни разпоредби /чл. 146, т. 2 и 4 от АПК/.
Както се посочи, към решението, не е приложена скица, съобразно чл. 14, ал.
1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Изискванията, които правните норми посочват като
съдържание на административния акт дават съдържанието на определената за
него писмена форма и трябва да фигурират, в материализирания вид на акта.
С него е възстановено право на собственост върху земеделска земя
собственост на друго лице, в нарушение на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.
Въпреки изложеното, ако се приеме, че ответниците са придобили ПИ
№ ***, по реституция, с някое от посочените решения на ПК – Шумен, то
основателно е ищцовото твърдение, че той, е собственик на спорната реална
част, намираща се в него, която е придобили, с добросъвестно, непрекъснато
владение на имот - парцел № ***, от земеустройствения план от 1964г., в
местност „***“, в землището на гр. Шумен, съдържащ 942 кв.м., при граници
на имота по плана : Ц. М., В. Н. и път, присъединявайки и владението на
своите праводатели, в продължение на повече от 5 години, съобразно чл. 79,
ал. 2 от ЗС.
Неоснователни са всички заявени ответни възражения, посочени в
отговора на исковата молба и заявени на устните състезания, по отношение
собствеността и придобИ.ето по давност на спорната част, по следните
5
съображения :
Първото, за собственост на реалната част и имота, в който се намира,
по реституция – Както се посочи реституционните решения на ответниците,
касаещи земеделската земя са незаконосъобразни. Споменатото на устните
състезания от повереника им ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, не намира
приложение в случая, по няколко причини, най-съществената от които е че
ищецът, не противопоставя на ответниците права по §4а или 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, които не е упражнил в предвидените срокове, каквито той, както се
разясни въобще няма, тъй като, не е бил ползвател на земеделска земя, в
територия по посочените параграфи и няма пречка да оспорва материалната
незаконосъобразност на решението на ОСЗ, сочено за придобивно основание
от ответниците. Отделно от това, законосъобразността на реституционното
решение е едно от посочените, в исковата молба основания на иска му за
собственост, освен правни сделки, наследство и давност.
Второто, за придобИ.е реалната част по давност, не се доказа в
производството. Липсват каквито и да е доказателства за спокойно,
непрекъснато владение на ответниците или техни праводатели, както над
спорната реална част, така и над имота в който се намира. Такива са налице за
ищеца, а представения протокол за въвод във владение на съседен имот, дори
и да касаеше спорния, не прекъсва неговата придобивна давност. Според чл.
81 от ЗС, придобивната давност се прекъсва с изгубване владението за срок
повече от шест месеца. Нито за ищеца, нито за някои от неговите праводатели
има доказателства за подобно прекъсване на владението им, при което е
безпредметно да се коментира действието на презумпцията на чл. 83 от ЗС.
Давността, не е прекъсната и с някое от действията посочени в чл. 116 ЗЗД.
Нито ищецът, или негов праводател са признали, че владеят чужд имот, нито
е предявяван някакъв иск за него, срещу тях, нито са предприемани действия
на принудително изпълнение. Последните, не могат да са действия на
административни органи – въвод, изземване на имот по чл. 34 ЗСПЗЗ и др./Р
№ 85 от 20.06.2022г. на ВКС по ГД № 3564/2021г., Iг.о. и посочените в него
решения/, отделно, че споменатото изземване, не е извършено, както се
спомена, а останалите действия на ответниците няма данни, дори да са
смутили владението на ищеца и негови праводатели, не да са го прекъснали.
Споменатите административни производства инициирани от ответниците,по
оспорване на заповеди, касаещи спорната част, вкл. това по чл. 34 ЗСПЗЗ, не
6
са предявяване на иск или възражение по смисъла на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
При посочения изход на спора ответниците следва да заплатят на
ищеца, сумата от 1260 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
по отношение на Р. В. Х., ЕГН : **********, с адрес – *** и С. Д. Н., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че Р. И. Т., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, е собственик на реална част от 942 кв.м., очертана с червен
цвят на комбинирана скица на л. 242 от делото – приложение към приета
допълнителна СТЕ, с координати на гранични точки т.1- 616783.606 и
4792452.392, т. 2 – 616811.317 и 4792444.923, т. 3 – 616810.223 и 4792436.859,
т. 4 – 616809.727 и 4792421.492, т.5 – 616809.148 и 4792415.328, т. 6 –
616793.453 и 4792418.578, т. 7 – 616784.070 и 4792421.180, т. 616782.574 и
4792418.938, т.9 – 616776.590 и 4792425.593 и т. 10 – 616776.213 и
4792425.754, неразделна част от настоящото решение, както и, че описаната
реална част погрешно е отразена в кадастралната карта на гр. Шумен,
местност „***“, като част от поземлен имот с идентификатор ***, собствен на
ответниците, вместо като поземлен имот състоящ се от описаната реална
част.
ОСЪЖДА Р. В. Х., ЕГН : **********, с адрес – *** и С. Д. Н., ЕГН :
**********, с адрес – ***, да заплатят на Р. И. Т., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, сумата от 1260 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7