Решение по дело №231/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20227220700231
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 221

 

Гр. Сливен, 15.11.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                   ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при участието на прокурора Красимир Маринов

и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 231 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 132 от 30.06.2022 г., постановено по АНД № 20222330200359/ 2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-0813-001699/ 06.10.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) на Д.И.И. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Ямбол, която чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Касаторът счита за неправилни констатациите на съда за материалноправна незаконосъобразност на НП, поради маловажност на случая и констатациите за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неясно посочване на мястото на извършеното нарушение. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, било свързано с обществени отношения, гарантиращи правата на лица, претърпели имуществени и неимуществени вреди от чуждо виновно поведение. Посочената норма била императивна и въвеждала задължително  поведение – управление на МПС, след сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за посочените в нормата лица. Счита, че административнонаказващият орган, съобразявайки обстоятелствата по случая, е наложил правилно, законосъобразно и целесъобразно наказание, а първоинстанционният съд е издал неправилно и некореспондиращо с обстоятелствата и фактите по делото решение. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Ямбол и да потвърди като правилно и законосъобразно НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. М.Б., който оспорва жалбата. Заявява, че решението на Районен съд – Ямбол е постановено при цялостен анализ на представените по делото писмени доказателства и събраните при разпита на полицейските служители устни доказателства. Заявява, че районният съд е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в акта и в издаденото НП относно описанието на нарушението, което е съществено нарушение по смисъла на ЗАНН, както и е взел предвид обстоятелството, че в рамките на около 40 минути е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че в дните преди проверката автомобилът е бил на ремонт и не е бил управляван, поради което съдът правилно е отменил НП. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Ямбол, като претендира направените по делото разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и съответно – наличие на условия обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. 

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 27.09.2020 г. полицейски служители извършвали контрол на движещите се превозни средства в района на кръстовището на булевард „Крайречен“ с ул. „Тракия“, гр. Ямбол. В 12.41 часа на същата дата спрели за проверка лек автомобил БМВ с ДК № …………, управляван от жалбоподателя, който се движел по булевард „Крайречен“ в района на кръстовище с ул. „Тракия“ в посока към кръстовище с ул. „Търговска“. Било установено, че И. управлява автомобила без да има сключен договор за застраховка гражданска отговорност. На И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, който И. подписал без възражения. В акта за установяване на административно нарушение бил посочен собственикът на автомобила.

Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № 20-0813-001699/ 06.10.2020 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Ямбол, с което на основание чл. 638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ. При описание на нарушението било посочено, че същото е извършено в гр. Ямбол по ул. „Тракия“, като по-надолу в текста било посочено – „по булевард Крайречен, кръстовище с ул. „Тракия“. Като собственик на автомобила в наказателното постановление била посочена С. Д. С. с ЕГН **********.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Ямбол, който с решение № 23/20.01.2022 г. по АНД № 20212330201048/2021 г. е отменил процесното НП. В резултат на касационно обжалване от страна на ОД на МВР - Ямбол, това решение е отменено с решение № 63/29.04.2022 г. по КАНД № 49/2022 г. на Административен съд - Ямбол, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на ЯРС за преценка за правилността и законосъобразността на НП и произнасяне по въпросите относно извършеното нарушение.

При новото разглеждане, Районен съд - Ямбол установява посочената по-горе фактическа обстановка, като за да отмени наказателното постановление, е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт решаващият съдебен състав е приел, че при издаване на процесното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в двусмислено определяне на мястото на нарушението, което водело до неяснота и за санкционираното лице не ставало ясно къде е извършено вмененото му нарушение - дали на ул. „Тракия“ или на бул. „Крайречен“, за да може да организира защитата си. Приел е, че е налице нарушение и на материалния закон, тъй като макар и формално да е осъществен административнонаказателният състав на чл. 638, ал.3 от КЗ , изхождайки от факта, че предходният застрахователен договор е изтекъл месец по-рано, в който автомобилът е бил на ремонт, а новият застрахователен договор е сключен и е започнал да действа минути след установяване на административното нарушение, било налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, в която хипотеза административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. При такива мотиви Районният съд е постановил отмяна на санкционния акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен начин, че на 27.09.2020 г. при проверка, извършена от полицейски служители, е установено управление на моторно превозно средство без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Както правилно е преценил първоинстанционният съд обаче, в хода на административнонаказателното производство наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по ангажиране на отговорността на дееца. Видно от АУАН и НП, И. е привлечен към администртивнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, съгласно която разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в НП е допуснато  неточно определяне на мястото на нарушението, което възпрепятства пълноценна реализация правото на защита на наказаното лице.

По делото е установено, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за процесния автомобил към момента на извършената от полицейските служители проверка – 27.09.2020 г., в 12:41 часа е била изтекла. Също така е установено, че още в 13:16 часа на 27.09.2020 год., по-малко от час след установяване на нарушението, е била сключена нова, валидна „Гражданска застраховка на автомобилистите". Ето защо, правилни и обосновани са изводите на Районния съд в тази насока, а именно, че е налице нарушение и на материалния закон. Действително законодателят е въвел императивно задължение за сключване на подобна застраховка, за да гарантира възможност за обезщетяване на всяко лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на управление на превозно средство. Съдебната практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на деянието. В случая първоинстанционният съд правилно и обосновано, с оглед спецификите на случая, е приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани, правилни и съответни на доказателствата правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо по арг. от процесуалната норма на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, в която е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде уважена претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които да бъдат възложени в тежест на касационния жалбоподател.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132 от 30.06.2022 г., постановено по АНД № 20222330200359/ 2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

 ОСЪЖДА ОД на МВР - Ямбол да заплати на Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

            

                                                                              2.