Р Е Ш Е Н И Е № 107
Гр. Сливен, 11.06.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на втори
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на прокурора ХРИСТО КУКОВ и при
секретаря НИКОЛИНКА ЙОРАДНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД
№ 87 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 1464 по описа на Сливенски Районен съд
за 2020 година и се движи по реда на чл.208 от АПК.
С Решение № 260104/15.03.2021 год. по АНД
№ 1464/2020 год. на Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 2903600 издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Р.Г.Д. *** за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева.
Касаторът Р.Г.Д. обжалва в срок горепосоченото решение на
районния съд като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на съдебния акт. Съдът не бил обсъдил в пълнота аргументите
изложени в жалбата против ЕФ. Липсвал протокол за поставяне на знаците. На
мястото, където било установено нарушението не бил поставен знак указващ ограничения
от 50 км/ч. Прави искане съдът да отмени решението на районния съд и ЕФ.
В с.з. касационният жалбоподател редовно и
своевременно призован се явява лично и с адв.М.,
който поддържа жалбата и моли съдът да отмени решението на районния съд и ЕФ.
В с.з. ответникът по касационното
обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В представено
писмено становище от юрисконсулт Б. счита жалбата за неоснователна, а решението
на районния съд за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Налице били условия атакуваното първоинстанционно
решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция след като
обсъди доводите в жалбата и анализира събраните по делото доказателства намира
касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
Въз основа на събраните от първата
инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от
фактическа страна:
На 26.07.2019 год. в 11:48 часа в гр.Сливен
по бул.Банко шосе до бензиностанция Лукойл при ограничение на скоростта до 50
км/ч за движение в населено място с моторно превозно средство Форд Фиеста с рег.
№ *** било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето
с техническо средство № TFR1-M 570, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 70
км/ч при разрешена 50 км/ч. Нарушението било установено с радар № 570 в 11:48
часа. След приспадане на толеранс от 3 км и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2903600
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 50 лева на Р.Г.Д. собственик
на МПС за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП като е прието, че същият се е движил
със скорост от 67 км/ч и съответно превишението е 17
км/ч.
Към преписката са представени и приобщени
като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция протокол за
използване на автоматизирано техническо средство от 29.07.2019 год., Клип № 7399
Протокол № 3-44-18 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, схема на положената хоризонтална и вертикална маркировка на бул.Банско
шосе, протокол от заседание на Комисия по безопасност на движението и транспорт,
заповед № РД 15-682/18.04.2013 год. на Кмета на Община Сливен.
За да потвърди Електронния фиш Районният
съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на
материалния закон. При отразяване на скоростта на движение на автомобила била
отчетена техническата грешка в размер на 3 км/ч. Изводът за наличие на
извършено нарушение се извеждал от събраните по делото доказателства. Обсъдени
са всички възражения на жалбоподателя за допуснати нарушения като същите
обосновано са отхвърлени като неоснователни. Съдът е изложил мотиви относно
възражението за липса на конкретно посочване на мястото на извършване на
нарушението като е приел, че описанието дадено в ЕФ е това отразено в
разпечатката на клипа чрез посочените географски координати. Отхвърлено е и
възражението за липса на знак указващ ограничение на скоростта от 50 км/ч като
съдът се е позовал на представената по делото схема на положената вертикална и
хоризонтална маркировка на бул.“Банско шосе“, от която е видно, че такъв знак е
налице. Приел е, че определената глоба съответства на степента и характера на
нарушението, поради което е правилно определена. При такива мотиви Районният
съд е потвърдил електронния фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и
категоричен начин, че на 26.07.2019 год. в 11:48 часа в гр.Сливен по бул.Банко
шосе до бензиностанция Лукойл при ограничение на скоростта до 50 км/ч за
движение в населено място с моторно превозно средство Форд Фиеста с рег. № ***
било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с
техническо средство № TFR1-M 570, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 70
км/ч при разрешена 50 км/ч. Нарушението било установено с радар № 570 в 11:48
часа. видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение
на процесния автомобил е отчетена в района на действие
на пътен знак Д-11 (ограничение от 50 км/ч), което налага извода за допуснато
от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива
въведен с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма
вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила
да превишават строго фиксирани стойности. В процесния
случай касационният жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със скорост
над допустимата определена с пътния знак, а именно с 67 км/ч /след приспадане на 3 км/ч/.
В касационната жалба се твърди, че е
неправилен извода на съда, че от доказателствата по делото било установено
наличието на пътен знак ограничаващ скоростта до 50 км/ч. Счита, че
представената схема на положената вертикална и хоризонтална маркировка на
бул.“Банско шосе“ представлява едно намерение на органа, но нямало
доказателства, че същата е изпълнена. Съдът допуснал нарушение като отказал да
се извърши оглед на местността. Настоящата инстанция намира възраженията за
неоснователни. Както правилно е приел районния съд от събраните по делото
доказателства безспорно се установяване извършването на нарушението. Районният
съд е обсъдил в съвкупност всички представени по делото доказателства и е извел
извода си въз основа на тази преценка, която настоящият състав намира за
правилна и кореспондираща на събраните доказателства. Правилно е отхвърлено
искането на жалбоподателя за извършване на оглед, тъй като същият би дал
представа на съда за състоянието на пътя и поставените знаци в настоящия
момент, но не и към датата на извършване на нарушението.
При горните изводи настоящата касационна
инстанция приема, че обжалваното решение
не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по-горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
По изложените съображения обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на ОД МВР
Сливен е направил искане за присъждане
на разноски по делото. С оглед изхода на
спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди Р.Г.Д. *** разноски
по делото в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал. 2, предл. първо
от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260104/15.03.2021 год. на Районен съд
Сливен постановено по АНД № 1464/2020 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ