№ 10357
гр. София, 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110125162 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Х.Р.Д“ АД,
ЕИК **********, срещу ответника СТР. Ч. АНГ. , за признаване за установено
съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от 23.11.2020
г., срещу която е подадено възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок по образец.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 46559/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.05.2022 г. в
13,00 часа, за когато да се призоват страните – ответника на посочения във възражението по
чл. 414, ал. 2 от ГПК адрес и по реда на чл. 44, ал. 2 от ГПК – по телефона, което да се
удостовери.
Указва на връчителя, при условие, че не намери лицето на посочения от него
във възражението адрес, да събере информация дали адресата пребивава на адреса или
1
го е напуснал, като удостовери това надлежно.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът СТР. Ч. АНГ., ЕГН ********** , дължи на ищеца
„Х.Р.Д“ АД, ЕИК ********** , сумата от 2000 лв., представляваща непогасена главница за
периода по договор за паричен заем сключен на 04.01.2020 г. между ответника и „И.П.“
ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.09.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 158,80 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за заем от 04.01.2020 г. запериода от
04.01.2019 г. до 29.09.2020 г., както и за сумата от 2720 лв., представляваща неустойка за
забава за периода от 01.01.2020 г. до 29.09.2020 г., които са прехвърлени на ищеца по силата
на договор за цесия от 09.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 23.11.2020 г. по ч.гр.д. № 46559/2020 г. по описа на СРС, 178
състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „И.П.“ ЕООД е предоставило на ответника
заем в размер на 2500 лв., като последният се е задължил да го върне на в срок до 31.12.2019
г., ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 4% годишно. Сочи, че падежът на
задължението е настъпил като ответникът е върнал само сумата от 500 лева. Поддържа, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което в негова тежест е възникнало и задължение за
плащане на уговорената в договора неустойка в размер на 0,5% на ден. Излага, че
длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем. Твърди, че вземанията са му прехвърлени
от заемодателя с договор за цесия от 09.04.2021 г., за което ответникът се счита уведомен с
връчване на приложенията към исковата молба. Прави искане предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че между първоначалния цедент „И.П.“ ЕООД и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава.
2
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала
писмена уговорка за заплащане на неустойка за твърдения вид неизпълнение, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е да докаже, че вземанията са му прехвърлени въз основа на
валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3