РЕШЕНИЕ №
гр.С., ………………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І –во ГО, 7 състав
в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в
състав:
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Й.П. и в присъствието на
прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 8 930 по
описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К.И.Б. *** срещу „П.и.б.” АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д.Ц.”,
№*, в която се твърди,
че в средата на 1998г. ищецът, действащ като ЕТ „К. Ф. К.Б.”, получил от
ответната банка, кредити в общ размер на 135 000лв. Твърди също, че като
обезпечение за изпълнение на задължението за връщане на кредита заложил вилен
имот, находящ се в кв.”Д.”, с пазарна стойност 210 000 щ.д. и ипотечна
цена 165 000 щ.д., три нови трактора с пазарна стойност по 55 000
щ.д., самосвал „Т.” с пазарна стойност 25 000 ДМ, три плуга – обръщателни
пет-корпусни с обща пазарна стойност 45 000 щ.д. Сочи се, че виждайки, че
кредитополучателя редовно обслужва кредитите си и знаейки, че ЗК „Д.**”, с.М.П.,
обл.С., дължи на ищеца сума за извършени селскостопански услуги – жътва, оран и
дисковане, през м.октомври 1998г., ответната банка поискала от кооперацията да
преведе по нейна разплащателна сметка цялата дължима към едноличния търговец
сума, като от последния било укрито, че с извършеното плащане бил изцяло
погасен дългът му и то предсрочно – към 27.01.1999г. и закрити сметките по
кредитите. Излага се, че на 30.03.2001г. представил пред СРС извлечение от
сметките на ЕТ „К. Ф. К.Б.” – с.Т. по договор за предоставяне на кредит
№ОК-АА-0518/1998г., указващо, че й се дължат 84 837,49 щ.д. с искане да
бъде осъден кредитополучателя да заплати сумата, ведно с лихвите и разноските
по делото. Излага се още, че ищеца узнал за издадения срещу него изпълнителен
лист и образуваното въз основа на него изпълнително дело, едва когато получил
призовка за доброволно изпълнение по изп.д. №2492/2001г. по описа на ІV уч. на
Съдебно-изпълнителната служба при СРС. Твърди се, че с молба на ответната банка
с изх.№0359/02.04.2001г., депозирана по соченото изпълнително дело, било
поискано да бъде наложена забрана за напускане на страната на длъжника К.И.Б.,
както и да му бъде отнет издадения международен паспорт, на основание чл.76,
т.3 от Закона за българските документи за самоличност. В изпълнение на искането
на взискателя по соченото изп.д.№2492/2001г., с карта № 631250 от 22.06.2001г. било
поискано от МВР „Задгранични паспорти” да бъде наложена на ищеца забрана по
чл.76, ал.3 от ЗБДС. Със Заповед №**********/23.10.2001г. на Началника на
Направление „Документи за самоличност и миграция” на НС „Полиция” била наложена
принудителна административна мярка на ищеца, като длъжник по изп.д.№2492/2001г.
по описа на СИС при СРС с взискател „П.и.б.” АД-гр.С.. Излага се, че с писмо
изх.№13897/03.10.2006г. на Държавния съдебен изпълнител по соченото изп.дело,
било поискано от ДНСП, Направление „БДС” да бъде снета административната мярка,
наложена на ищеца по чл.76, ал.3 от ЗБДС. Със съобщение изх.№ДС 35415 от
26.10.2006г. било съобщено на ищеца, че със заповед №********** от 10.10.2006г.
на ВрИД Началник ОБДС е била отменена наложената му ПАМ по чл.76, т.3 от ЗБДС
по постъпило предложение по изп.д.№2492/2001/03.10.2006 от СРС. Навеждат се
доводи, че разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС вече била отменена, като отмяната
следвало да се счита от датата на влизане в сила на Закона - 01.04.1999г.,
поради което ответника „П.и.б.” АД не е имал правно основание да иска налагане
на принудителна административна мярка спрямо ищеца. Предвид изложеното ищецът
счита, че ответника следва да репарира неимуществените вреди, намиращи се в
причинна връзка с наложената му принудителна административна мярка, търпени от
него през периода от 23.10.2001г. до 06.06.2006г. Сочи се, че тези вреди са се
изразили в увреждане на здравето му от стреса, на който бил подложен през
сочения период и задълбочилите се хронични заболявания – диабет и хипертония и
били търпени поради нарушаване на основни негови конституционни права. Размерът
на вредите се определя според изложеното в исковата молба на 1000 евро на ден
или общо 1 670 000 евро за процесния период. Претендира се да бъде
осъден ответника да заплати в полза на ищеца тази сума.
Ответникът ”П.и.б.” АД, чрез
пълномощника си юрисконсулт И.Д. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който ангажира на първо място становище за недопустимост на исковата
претенция, твърдейки, че спора бил разрешен вече с влязъл в законна сила
съдебен акт, поради което били налице основанията по чл.299, ал.1 от ГПК. На
следващо място оспорва исковата претенция по основание и размер. Релевира и
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото
намира за установено следното:
Съдът обсъди на първо място възражението на ответника за недопустимост
на исковата претенция, поради наличие на основанията, предвидени в
императивната правна норма на чл.299 от ГПК. Съдът намира, че не е налице
обективен идентитет между настоящето дело и водените гр.д.№5566/2001г. по описа
на СРС, гр.д.№11135/2006г. по описа на СРС, гр.д.№11533/2006г. по описа на СРС,
гр.д.№10256/2002г. по описа на СРС, гр.д.№8430/2001г. по описа на СРС,
гр.д.№11461/2002г. по описа на СРС, гр.д.№15504/2002г. по описа на СРС, преписи
от съдебните актове по които са приложени към писмени отговор.
От приложеното копие на Решение №2136 от 13.04.2011г. по
гр.д.№1586/2009г. по описа на СГС е видно, че ищецът е предявил срещу ответната
банка искова претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД за сума в размер на
2 100 000лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени
вреди в следствие противоправно поведение на служители на банката, изразило се
в отправяне на искане до съдебен изпълнител по изп.д.№2101/99г., за налагане по
отношение на ищеца на ПАМ по чл.76, т.3 от ЗБДС. Съдът счита, че не е налице идентичност на предмета на
спора по соченото гр.д. и настоящето, т.к. в исковите молби, въз основа на
които са образувани двете производства, ищецът твърди различни действия,
извършени от служители на банката – подаване на молба с отправено искане за
налагане на ПАМ по изп.д.№2101/99г., според твърдените факти по
гр.д.№1586/2009г. по описа на СГС и подобна молба и отправено искане по
изп.д.№2491/2001г., според твърдените в настоящето производство факти.
Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.299 от ГПК, а претенцията на ищеца се явява допустима
и като такава подлежаща на разглеждане по същество.
Между страните не е налице спор относно твърдения исковата молба факт, че ищеца К.И.Б.,
действащ като ЕТ „К. Ф. К.Б.” е получил от ответната банка кредит през 1998г. в
размер на 135 000 лв. – представено е по делото извлечение по
разплащателна сметка в лв. на сочения търговец в ПИБ АД с №2265 300 005662 0 /на
л.6-л.8/.
Не се спори също така, че ответната банка е инициирала през 2001г.
производство по чл.237 от ГПК /отм./ пред Софийски районен съд и в нейна полза е бил издаден изпълнителен
лист срещу сочения търговец за приети за дължими суми по договора за кредит.
Видно е и от приложения препис на молба, изходяща от „ПИБ” АД с
№0359/02.04.2001г. /на л.11-л.12/, че в нея са изложени твърдения за издадения
изпълнителен лист по гр.д.№0877/2001г. по описа на СРС, 71 състав, както и за
липса на извършено плащане от длъжника, при което е било отправено искане до
Съдебно-изпълнителна служба при СРС за образуване на изпълнително дело срещу
ЕТ„К. Ф.-К.Б.”. Отправено е било и искане да бъде наложена забрана за напускане
пределите на страната по отношение на ищеца в настоящето производство К.И.Б.,
както и да му бъде отнет издадения му международен паспорт.
Безспорно е между страните, че въз основа на депозираната от кредитора
молба е било предприето принудително изпълнение за събиране на сумите по
издадения в производството по чл.237 от ГПК /отм./ изпълнителен лист. Видно от
приложения препис на карта № 631250 от
22.06.2001г. /на л.13/, че със същата е било поискано от МВР „Задгранични
паспорти” да бъде наложена на ищеца К.Б. забрана по чл.76, ал.3 от ЗБДС,
предвид образуваното изп.дело №2492/2001г., за събиране на суми в размер на
84 837,49 щ.д. главница, ведно със законна лихва от 14.02.2001г., 579,68
щ.д. просрочена лихва и 3 602,40лв. разноски.
От приложения препис на Заповед №**********/23.10.2001г. на Началника
на Направление „Документи за самоличност и чужденци” на НС „Полиция” /на л.14/
е видно, че със същата, на основание чл.76, т.3 от ЗБДС, на ищеца К.Б., поради
качеството на длъжник по изп.дело №2492/2001г., е била наложена принудителна
административна по сочения текст от закона в редакцията му към същия момент,
като е разпоредено отнемане на издадените паспорти или заместващи ги документи,
респективно забранено издаването на такива. При това, на ищеца, поради
качеството му на длъжник към същия момент, е била препятствана възможността да
напуска територията на страната.
Установява се от приложения препис на писмо изх.№13897/03.10.2006г. на държавен
съдебен изпълнител по изп.дело №2101/99г. и изп.дело №2492/01г. /на л.15/, че
поради прекратяване на изпълнителните производства, с оглед открито
производство по несъстоятелност на търговеца, е било отправено искане до ДНСП, Направление
„БДС”, да бъде снета административната мярка, наложена на длъжника.
Не се спори и това е видно от приложеното съобщение, изходящо от МВР,
НС „Полиция” с №ДС 35415 от 26.10.2006г. и адресирано до ищеца /на л.16/, че
същият е бил уведомен, че със заповед №********** от 10.10.2006г. на ВрИД
Началник ОБДС е била отменена наложената му принудителна административна мярка по
чл.76, т.3 от ЗБДС, поради постъпило предложение по изп.д.№2492/2001/03.10.2006
от СРС.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното :
Предявеният от ищеца иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.49, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, за
вреди, причинени виновно от другиго. Същата има обективен характер, т.к. не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Твърденията в исковата молба са, че ищецът е търпял вреди вследствие
поведение на представляващи ответника „П.и.б.” АД, изразило се в подаване на
молба до държавен съдебен изпълнител с изх.№0359/02.04.2001г., с искане за
налагане на принудителна административна мярка по чл.76, т.3 от Закона за българските
документи за самоличност (заглавие изменено на Закон за българските лични
документи - ДВ, бр. 82 от
Съдът приема, че е безспорно по делото, че депозиралите молбата лица са
били законни представители на банката – изпълнителни директори на същата и в
случай на извършен от тях деликт при или по повод на възложените им функции, банката
следва да отговаря по чл.49, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно се установи, че сочената молба е достигнала до адресата –
Държавна съдебно изпълнителна служба, образувано е било изпълнително
производство и е последвало налагане на ищеца на принудителна административна
мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС от компетентния за това административен орган.
Въпросът, който се поставя тук е дали е налице противоправно поведение
на представляващите ответната банка, осъществено със заявяване на искането им
по чл.76, т.3 от ЗБДС.
Съгласно сочената разпоредба, в редакцията на закона към релевантния за
спора момент, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и
заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица,
които имат парични задължения в големи размери към български физически и
юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество
покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение.
Соченият текст от ЗБДС е отменен със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 2009
г., в сила от 16.10.2009г.
С Решение на Конституционния съд на Република България №2 от
31.03.2011г. по к.д. №2/2011г. е установена противоконституционност на чл.75,
т.5 и т.6 от Закона за българските лични документи (загл. изм.ДВ, бр. 82 от
2009 г.). На това решение, ищецът се е позовал в о.с.з. на 28.04.2011г. В тази
връзка, ако ищецът счита, че на приетите от КС основания за
противоконституционност на сочените текстове от Закона, е била налице и
противоконституционност на нормата на чл.75, т.3 от ЗБДС, следва да се посочи,
че преценката за конституционосъобразност на една или друга действаща законова разпоредба
е предоставена в изключителна компетентност на Конституционния съд на Република
България с нормата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, поради което никой
друг, в това число и гражданския съд не би могъл да преценява противоречие на
норма от закон с КРБ. Поради това и настоящият състав не се спира на въпроса
дали чл.75, т.3 от ЗБДС е противоречал на КРБ.
Това, което може да се посочи е, че законовия текст, на основание на
който е била наложена ПАМ на ищеца е противоречал на Правото на Европейския
съюз, но то става непосредствено приложимо за Република България от
01.01.2007г. и от тогава, като имащо примат над националното законодателство,
последното е следвало да остане неприложено в случай на противоречие със
Съюзното право.
От практиката на Европейския съд по правата на човека - Решение на ЕСПЧ
от 2 юли
При създадена от Държавата законодателна уредба, обаче, всеки гражданин
или юридическо лице може да се позове на нея и да претендира прилагането й от
съд или, както е в случая, да иска упражняване на предоставените с нея на
съответния административен орган властнически правомощия, при наличие на
предвидените предпоставки. Отправянето
на искане до оправомощен орган, с
твърдения, че са налице предвидени в Закона основания, само по себе си не
осъществява елементите на деликт. Деликтът представлява неправомерно поведение
– такова, което противоречи на установени със Закон правила. С оглед на това,
поведението на законните представители на ответника, изразило се в отправяне на
искане, основано на законов текст, не може да се квалифицира като деликт.
С оглед приетото, че не е налице осъществен деликт от лице, на което
ответната банка е възложила работа, то липсва една от кумулативно предвидените
предпоставки по чл.49, ал.1 от ЗЗД за търсене отговорност на възложителя,
поради което не е необходимо да бъде изследван въпроса дали за ищеца са
настъпили вреди, т.к. такива не подлежат на репариране от ответника.
С оглед изложеното исковата претенция на ищеца с правно основание чл.49
от ЗЗД, насочена срещу „П.и.б.” АД-гр.С. се явява неоснователна и недоказана.
Ответникът е направил възражение за погасяване на претенцията по
давност. Погасителната давност за вземане от деликт е пет годишна и тече от
момента на откриване на дееца. Депозирането на молбата пред съдебния
изпълнител, с която е поискано налагане на принудителна административна мярка е
била депозирана през 2001г. По делото обаче няма данни за датата, на която
ищеца се е запознал с тази молба и съответно му е станало известно по чие
искане му е била наложена мярката, поради което не може да се приеме за
установен конкретния момент на откриване на дееца. С оглед на това, съдът
приема възражението на ответника за неоснователно.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че исковата претенция
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 500лв.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.И.Б. *** срещу „П.и.б.” АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д.Ц.”, №**, ИСК с правно
основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата от 3 340 000 лв. за причинени неимуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К.И.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „П.и.б.” АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.”Д.Ц.”, №** сумата от 2 500лв., представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :