МОТИВИ: НОХД
№ 66/2014 г.
Подсъдимият О.Б.Ю. е обвинен в извършване
на престъплениe по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на 01.07.2014 г. в
района на гр. Ивайловград, по път II-59,
километър 87,500 от републиканската пътна мрежа, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил “Мерцедес”, модел
“Е290Д”, с рег. № К **** АТ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Районния
прокурор поддържа внесеното обвинение.
В
съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, на основание чл. 371, т.
2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Лично и чрез защитника си моли за минимално наказание при приложение на
чл. 55 НК.
Съдът,
след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият
е от с. Рогач, обл. Кърджали. На 01.07.2014 г., а също и предходната вечер,
подсъдимият употребил алкохол и въпреки това решил да управлява собственото си
моторно превозно средство - лек автомобил “Мерцедес”, модел
“Е290Д”, с рег. № К **** АТ. Качил се на
автомобила и започнал да го управлява по път II-59 от
републиканската пътна мрежа, в посока Ивайловград - Кумовград. Около 15.30 часа
на километър 87,500 от този път, на изхода на гр. Ивайловград, подсъдимият бил
спрян за проверка от свидетелите К. и К. – полицейски служители при РУП –
Ивайловград, които изпълнявали задачи по контрол на движението по пътищата. При
проверката на документите на подсъдимия, поведението му усъмнило свидетелите,
че е употребил алкохол, поради което го изпробвали с техническо средство за
установяване на алкохолно съдържание – “Дрегер Алкотест 7410 плюс”. Уредът
отчел съдържание на алкохол в издишания въздух в размер на 1,68 на хиляда.
Свидетелите запознали подсъдимия с показанията на уреда и информирали дежурния
в РУП – Ивайловград. На място пристигнал свидетелят Неделчев - командир на
отделение в РУП – Ивайловград, който след като се запознал с показанията на
уреда съставил срещу подсъдимия Акт за установяване на административно
нарушение и му издал талон за медицинско изследване № 0299925. Подсъдимият
изразил желание да даде кръвна проба за химически анализ и бил отведен до
Център за спешна медицинска помощ – Свиленград, където дал кръв. От извършената в НТЛ – ОД МВР – Хасково от
вещото лице Христова химическа експертиза, обективирана в Протокол за химическа
експертиза № 124/07.07.2014 г. се установило, че в кръвта на подсъдимия Ю. се
съдържа алкохол в количество 1,50 на хиляда.
Видно
от горното установяването на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия
било извършено по правилата на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства.
От
справката за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.
От
характеристична справка се установява, че подсъдимият е в добри отношения със
съседите си, но е извършител на наказуеми от законите правонарушения.
Тези
нарушения се установяват от Справка за нарушител/водач рег. № ЯИ-6848/03.07.14
г.. Видно от нея подсъдимият е правоспособен водач на МПС, като в периода от
1998 г.-2013 г. срещу него има издадени 15 наказателни постановления и два фиша
за налагане на наказания за нарушения на Закона за движението по пътищата.
Отнети са му на основание влезли в сила наказателни постановления 27 от общо 39
контролни точки /в Справката неправилно е посочено 23/. С влезли в сила
Наказателно постановление № 779/2005 г. на РУП – Крумовград и Наказателно
постановление № 110/2011 г. на РУП – Крумовград подсъдимият е наказан,
включително и с лишаване от право да управлява МПС, за нарушение на чл. 174,
ал. 1 ЗДвП - управление на МПС в пияно състояние – над 0.5 до 1.2 на хиляда
алкохол в кръвта. С влязло в сила
Наказателно постановление № 343/2012 г. на РУП – Крумовград е наказан и за
друго тежко нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП – допускане или предоставяне
управлението на МПС на неправоспособен,
пиян водач или водач употребил наркотични вещества.
От
декларация за семейно и материално положение и имотно сътояние, характеристична
справка и данните за самоличността на подсъдимия, се установява, че живее в
съпружеско съжителство и има син на 16 години. Занимава се със земеделие.
Притежава лек и товарен автомобил.
От
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0276-000025 от
01.07.2014 г. се установява, че по силата на същата подсъдимият е бил лишен по
административен ред от право да управлява моторно превозно, като временно е
отнето свидетелството му за управление до решаване на въпроса за отговорността.
От
Заповед за задържане на лице № 242117 от 01.07.2014 г. се установява, че
подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на Закона за
Министерството на вътрешните работи.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от обстоятелствената част на
обвинителния акт, фактите, по която бяха признати от подсъдимия по реда на чл.
371, т. 2 от НПК и потвърдени от доказателствата събрани в досъдебното
производство, и доказателствата, съдържащи се в досъдебното производство.
Така по описания по-горе начин:
-
подсъдимият Ю. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно на 01.07.2014 г. в района на гр.
Ивайловград, по път II-59, километър 87,500 от
републиканската пътна мрежа, е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил “Мерцедес”, модел “Е290Д”, с
рег. № К **** АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал, че е употребил алкохол и вероятно съдържанието на алкохол в кръвта му
е над 1,2 на хиляда и въпреки това е решил и управлявал моторното превозно
средство.
При
определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни
принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:
-
обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид
престъпления;
-
обществената опасност на извършителят е от ниска към средна степен с оглед на
многократните му нарушения на Закона за движението по пътищата и подбудите към
извършване на престъплението – незачитане на правилата за движението по
пътищата.
Отегчаващи
вината обстоятелства - многократните му нарушения на Закона за движението по
пътищата. Същите характеризират отрицателно подсъдимия, доколкото установяват
склонността му, в качеството на водач и собственик на моторно превозно, да върши нарушения по
Закона за движението по пътищата.
Смегчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало; оказаното съдействие на съда за
разкриване на обективната истина; не е причинено пътно-транспортно
произшествие; не са увредени физически лица и не са причинени материални вреди.
Нито
едно от тези смегчаващи вината обстоятелства не се характеризира с някаква
изключителност, която да обоснове приложение на чл. 55 НК.
Не са
налице и многобройни, характерни и относими смегчаващи вината обстоятелства,
които да обосноват приложение на чл. 55 НК.
Предвид изложеното и на основание чл. 373, ал.
2 НПК на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а НК.
За
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, нормата предвижда наказание “Лишаване
от свобода” до 1 година, което съобразно чл. 39, ал. 1 НК не може да бъде
по-малко от 3 месеца.
За така
извършеното деяние, съобразно правилата на чл. 54 НК, съдът намира, че на
подсъдимия следва да се определи наказание "Лишаване от свобода" за
срок от 3 месеца. Но доколкото така определеното наказание е в минималния
размер предвиден в чл. 39, ал. 1 НК за наказанието "Лишаване от
свобода", то е обективно невъзможно да бъде намалено с една трета на
основание чл. 58а, ал. 1 НК, в който смисъл е практиката на ВКС /Решение № 48
от 31.01.2011 г. по Н. Д. № 790/2010 г., н. к., ІІІ н. о. и др./, поради което
и на подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода"
за срок от 3 месеца.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, от така определеното наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца, следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Тъй
като така определеното наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 3
месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на
подсъдимия не е необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото
следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
На
основание чл. 343г НК на подсъдимият Ю. следва да бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което съдът намира,
че следва да бъде за срок от 7 месеца с оглед и на установената склонност на
подсъдимия, като водач и собственик на
моторно превозно средство, да върши нарушения по Закона за движението по
пътищата.
На
основание чл. 59, ал. 4 НК, следва да се приспадне от така определеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 7
месеца, времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред.
Съдът
счита така определените наказания на подсъдимия по вид и размер за справедливи, съобразени с извършеното и
отговарящи на целите на личната и генерална превенция.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: